Ренета Трифонова
Васил Колев, председател на фондация „Граждани срещу насилието“
След като в края на септември миналата години се зарадвахме на новината за най-накрая взетото решение за именуването на площада пред Художествената галерия в кв. „Вароша“, гр. Ловеч, с името „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“ (тук), радостта ни беше помрачена от нови развития по този казус. Оказва се, че не друг, а самата кметица на гр. Ловеч, оспорва взетото решение. Това, от своя страна, ни задължава за пореден път да вземем отношение и да изложим следните факти.
От 2003 до 2021 г. са направени четири предложения площадът пред галерията в кв. „Вароша“ да се именува на иконом Кръстю Тотев Никифоров. Мотивите за тях са:
О. Кръстю Никифоров е патриот и просветител, борец за църковно-национална независимост и социална справедливост. Роден е в Ловеч през 1838 г. През 1862 г. завършва Духовната семинария в Белград. Като ученик помага на Георги Сава Раковски при отпечатването и експедирането на в-к Дунавски лебед. В сръбската столица се среща с Васил Левски и други участници в Първа българска легия. Няколко години учителства във Враца, след което е ръкоположен за свещеник и служи в ловчанския храм „Успение Богородично“. Той пръв донася и разпространява в Ловеч съчиненията на Раковски. Заклева членовете на създадения от Васил Левски революционен комитет в Ловеч и става негов касиер. През 1876 г. Ловчанският митрополит Йосиф (Български екзарх от 1877 г. до 1915 г.) отличава поп Кръстю с най-високото свещеническо звание – иконом и го назначава за свой архиерейски наместник в Орханийска (Ботевградска) духовна околия. Свещеникът е сред учредителите на Ловчанското читалище. През 1879 г. написва Требник – сборник от авторски произведения, част от които са публикувани от Петко Р. Славейков във в-к Целокупна България.
Във всичките си служебни и обществени дела поп Кръстю показва завиден за тогавашния българин интелект и висок морал. Точно тия качества на човека са били еманацията на узрялото вече национално самосъзнание. Личности като поп Кръстю, превъзмогнали егоизма си в полза на общността, са истинските нравствени ориентири, от които българското общество има нужда.
Високо образован за времето си, искрен проповедник на православната вяра, честен до фанатизъм, поп Кръстю влиза в противоречие с някои сподвижници, користолюбиви и безогледни в своите помисли и действия. Конфликтите се задълбочават след Освобождението, когато облагите от властта са реални, а моралните устои на бившите поборници – нестабилни. Свещеникът се оказва изправен срещу стихията на алчността, беззаконието, жаждата за богатства и власт. За да бъде отстранен като морален съдник, срещу него е употребено най-коварното оръжие – лъжата. Наклеветен е, че е предал Левски на османската власт. Измислицата, подхваната от печата, с насърчението на „силните на деня“ се превръща в легенда – най-широко разпространената черна легенда в най-новата история на българите, просъществувала сто и двадесет години.
След 10 ноември 1989 г. историческата наука е направила много, за да бъде реабилитиран автентичният образ на поп Кръстю като един от най-значимите ни възрожденци. Написани са десетки книги за истината по залавянето на Васил Левски. Издадени са книги за живота и делото на свещеника. Поставени са паметни плочи в Ловеч и Ботевград. Българската национална телевизия финансира създаването на документален филм за поп Кръстю със заглавие „Черна легенда“. През 2006 г. в София е проведена Юбилейна национална научна конференция, посветена на сто двадесет и петгодишнината от смъртта на свещеноиконом Кръстю Тотев Никифоров (1838-1881). С доклади и изказвания в нея участват историци, литератори и други интелектуалци – представители на БАН, на Църковноисторическия и архивен институт при Българската патриаршия, на университети и исторически музеи: Васил Балевски, проф. Георги Бакалов, Евтим Танчев, доц. Иван Петев, Катя Зографова, Константин Еленков, акад. Константин Косев, Марин Георгиев, доц. Марин Кадиев, проф. Милена Цанева, проф. Пламен Дойнов, доц. арх. Петко Еврев, д-р Светлана Русинова, проф. Стефан Дойнов, проф. Стоян Михайлов, Теодор Тончев, ст. н. с. д-р Христо Темелски. Присъстват вицепрезидентът на Р. България Тодор Кавалджиев, митрополитите Варненски и Великопреславски Кирил и Русенски Неофит (от 2012 г. – Български патриарх) и Врачански Калиник. Материалите от конференцията са публикувани в специален сборник със заглавие Поп Кръстю – живот и дейност.
Именуването на улици, площади и селища, както и издигането на паметници на личности на обществени места е управленско решение, което трябва да се основава на реалния принос на тези лица към обществото и държавата в посока на тяхната свобода и независимост, на икономическото им и духовно развитие. Дали някой е герой решава всеки един от нас, ръководен от собствените си нравствени критерии, а не под давлението на властници, партийни манипулатори и агресивни обществени провокатори, скрити зад маската на учени и културни деятели. За съжаление, единственото условие в много от случаите е било и продължава да бъде това да са „наши хора“, партийни функционери или подкрепящи идеологиите и интересите на политическите партии.
Именуването на площада пред художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в кв. „Вароша“ „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“е знак, че държавата, в лицето на общинската управа на гр. Ловеч, зачита приноса на свещеника в борбата за църковна, национална и социална свобода, в усилията за просветното и духовно израстване на българина, и не смята името на свещеника за синоним на предателство, използвано от революционери и управници срещу Българската православна църква в продължение на сто и двадесет години. Именуването на площада на поп Кръстю Никифоров – символ на наклеветения невинен българин е и символичен знак за равнището на националното ни мислене.
Предлаганият площад се намира в непосредствена близост до къщата на поп Кръстю и на стотина метра от храм „Успение Богородично“. Около това място е била съсредоточена и дейността на ЦРК в Българско.
Първото предложение до Общински съвет – Ловеч през 2003 г., по случай сто шестдесет и пет години от рождението на свещеника, е направено от Ловчански митр. Гавриил, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч. То не е внесено за обсъждане в Общинския съвет с мотива на кмета на Община Ловеч Минчо Казанджиев, че „пространството пред художествена галерия „Вароша“ е тротоарно уширение и като такова то не би могло да се именува като площад“ (11.2.2004 г.). На свой ред Постоянната комисия по образование, наука, култура, децата, младежта и вероизповеданията се произнася, че „това е проблем на цялата ловешка общественост“ и че „е рано да се решава този въпрос“. Комисията одобрява становището на кмета с шест гласа „за“ и един „въздържал се“.
Второто предложение до кмета на Община Ловеч и до председателя на Общински съвет – Ловеч през 2013 г. е от името на Регионален исторически музей – Ловеч, Църковното настоятелство при храм „Успение Богородично“, Фондация „Граждани срещу насилието“ и Културно общество „Поп Кръстю“ – Ловеч. Към предложението е приложено писмо от Национален център за териториално развитие – ЕАД – София, в което се казва, че „пространството пред Градската картинна галерия в кв. „Вароша“, гр. Ловеч представлява площад, отговарящ на мащабите на квартала, което е основание да получи съответното наименование“, подписано от арх. Иван Димчев – проектант на ОУП – Ловеч и проф. д-р арх. Веселина Троева – Изпълнителен директор.
Становището на кмета Минчо Казанджиев, внесено в Общинския съвет, е площадът в кв. „Вароша“ да се именува „Свещеноиконом Кръстю Никифоров“ с мотива: „Тази година се навършват сто седемдесет и пет години от рождението на свещеника. Достойно и неоспоримо остава на времето мястото на свещеноиконом Кръстю Никифоров в духовния живот на гр. Ловеч като народен будител и поборник за църковна и национална свобода“. Предложението за именуването на площада и становището на общинската администрация са предложени за обсъждане и съгласуване с компетентните институции – Ловчанска митрополия, Регионален исторически музей – Ловеч и кварталния съвет при кв. „Вароша“. Кварталният съвет при кв. „Вароша“ и митр. Гавриил изразяват писмено своите мнения, подкрепящи позицията на общинската администрация. С писмо, подписано от директора Капка Кузманова, Регионален исторически музей – Ловеч предоставя своето експертно становище. Направеният от него анализ на историческите факти води до заключението, че „… с основание площадът пред Градската художествена галерия може да се именува Свещеноиконом Кръстю Никифоров“. На 16 юли 2013 г. Постоянната комисия по образование, култура, младежта и децата (Радослав Хитов – председател, Ценка Лазарова, Фатме Моллова, Иво Райнов, Емилия Ненчева, Пламен Линков, Доротея Цанкова), в присъствието на зам.-кмета Пламен Петков, провежда заседание, на което със седем гласа „за“, без „против“ и без „въздържали се“ решава да не подкрепи предложението с абсурдния аргумент „поради липса на информация относно наличие на площад пред Художествената галерия и необходимост от такъв“.
На заседанието на Общинския съвет на 25.7.2013 г. общинските съветници с двадесет и два гласа „за“, един глас „против“ и четири гласа „въздържали се“ отказват да разгледат внесеното от кмета предложение с мотива: „Тъй като тази личност поп Кръстьо има твърде голям значителен принос за развитието на историята на България, че след обсъждането на национално ниво и компетентното становище на историците би допринесло до по-конкретно и по-точно решаване на това какво да се полага в този случай и в тази годишнина“.
С писмо от 07.5.2015 г. до председателя на Общинския съвет Тихол Тихолов и общинските съветници Фондация „Граждани срещу насилието“ изразява своя протест за това, че не са чули гласа на гражданите от кв. „Вароша“, не са уважили духовния си пастир и почетен гражданин на гр. Ловеч – Ловчански митрополит Гавриил, и не са зачели научната компетентност на Регионален исторически музей – Ловеч. Писмото е внесено за обсъждане в заседанията на постоянните комисии, проведени на 19.5.2015 г., но не получава адекватен отговор, а председателят на Общинския съвет и зам.-кметът Пламен Петков се надпреварват да агитират срещу предложението, игнорирайки експертното мнение на Националния център за териториално развитие – ЕАД – София и мотивираното становище на кмета Минчо Казанджиев.
На заседанието на Постоянната комисия по бюджет и финанси (Ирина Митева – председател, Валентина Янкова, Венцислав Хаджиев, Велислав Симеонов, Тодор Петров, Ценка Лазарова, Ахмед Чаушев и Пламен Герганов) „г-н Пламен Петков изрази становище, че това не е площад; г-н Венцислав Хаджиев предложи да бъде проведен референдум; г-н Тихолов също изказа мнение, че това не е площадно пространство и обясни, че мненията на историците са противоречиви; г-жа Ценка Лазарова обобщи, че след като това не е площад няма смисъл да се именува“.
На заседанието на Постоянната комисия по устройство на територията, комунални дейности и околна среда (Петко Петков – председател, Валерия Генова, Георги Митев, Пламен Герганов, Ценка Петрова, Стефан Стойчев, Пламен Линков, Ахмед Чаушев) „г-н Петков изрази мнение, че негативите по името са много и едва ли по този начин ще се изчисти. Г-н Тихолов сподели че е направил справка в Google за това какво представлява площад. Това според критериите не е площад“.
Само в Постоянната комисия по общинска собственост (Венцислав Хаджиев – председател, Страцимир Петков, Пламен Сейзински, Константин Попов, Николай Недялков, Петко Петков, Тодор Петров, Красимира Бочева) общинският съветник Пламен Сейзински изказва мнение, подкрепящо предложението. Комисията гласува единодушно поставеният в писмото на фондацията въпрос да бъде отнесен към Общинската администрация за компетентно проучване и внасяне на мотивирано предложение в Общинския съвет.
Третото по ред предложение през 2021 г. до председателя на Общински съвет – Ловеч, управителя на Област Ловеч и кмета на Община Ловеч, по случай сто и четиридесет години от смъртта на свещеника, е от Църковноисторически и архивен институт при Българската патриаршия, Фондация „Граждани срещу насилието“, Културно общество „Поп Кръстю“, г-н Георги Мишев и г-н Марин Колев.
Според писмо на кмета Корнелия Маринова до председателя на Общинския съвет Петър Цолов от 11.2.2021 г., „… становището на Общинската администрация съвпада със становището на РИМ Ловеч“, което гласи: „Сведенията за живота и делото на свещеноиконом Кръстю Никифоров го представят в качеството му на високообразован свещеник, участник в борбата за църковно-национална независимост и будител. Той е част от един интелектуален кръг, който се явява авангард на ловчанските българи в борбата им за просвещение и независима църква. През предосвобожденските години в битността си на най-авторитетен свещеник сред миряните в Ловеч, поп Кръстю е един от най-уважаваните граждани“. Отправените срещу него обвинения за предателство на Левски от фамилията на поп Лукан и нейните поддръжници са „основани на фалшиви факти, тези обвинения постепенно преди и непосредствено след Освобождението разширяват своя обхват в полето на публичното пространство… ескалират и се превръщат в основа на историографски и художествени версии, обществени нагласи, дори държавна политика“. Нататък кметът обезсмисля всичко казано дотук, като заема диаметрално противоположна позиция, а именно: „Към днешна дата отношението към свещеноиконом Кръстю Никифоров не е еднозначно. Една група от историци, писатели и общественици смятат, че реабилитираният свещеник трябва да бъде издигнат на пиедестал. Друга част от историци, общественици и представители на културните среди смятат, че свещеникът е заслужено реабилитиран, но не трябва да бъде героизиран, или това, че не е предател, не го прави герой. Трета група историци продължават да поддържат тезата за предателството“. Изхождайки от факта, че личността и делото на о. Кръстю са придобили национално значение, Маринова стига до заключението, че „… решението „за“ или „против“ може да стане само с широкото участие на национални и местни научни и културни институции, граждански и обществени организации, които да постигнат съгласие, като всяка от тях поеме дял от отговорността“.
На свое заседание, проведено на 16 февруари 2021 г., Постоянната комисия по образование, култура, спорт, децата, младежта и НПО (Страцимир Петков – председател, Радослав Хитов, Иван Минков, Иван Николов, Калин Кръстев, Мария Съева, Росица Маринова, Теодор Арсов) приема единодушно предложението на Иван Минков „… за провеждане на научна конференция със специалисти, които да изразят становище дали да се случи това именуване или не“.
На 25.2.2021 г. Общинският съвет също реагира положително на искането на кмета като решава: „Да се проведе научна конференция под патронажа на Община Ловеч с участие на специалисти-историци, която да изгради единно становище върху делото на свещеноиконом Кръстю Никифоров, след което да се вземе решение за именуването на площада. Препис от решението да се изпрати на кмета на Община Ловеч за сведение и изпълнение“.
След близо пет месеца бездействие от страна на общинската администрация, с писмо от 19.7.2021 г. до председателя на Общинския съвет и копие до кмета вносителят на предложението Фондация „Граждани срещу насилието“ призовава обсъждането и съгласуването с компетентните лица и институции да не се използва като повод за безкрайно отлагане на вземането на окончателно решение по темата и предлага да се постави срок.
В отговор на това предложение, с писмо от 26.7.2021 г. до председателя на Общинския съвет кметът Корнелия Маринова (чрез упълномощения от нея заместник кмет Даниел Колев) заявява, че научните конференции „се правят за известни личности с национален принос“, а „… случаят със свещеноиконом Кръстю Никифоров не е такъв“, тъй като „… дейността му изцяло е свързана с делото на Васил Левски“. За разлика от предишното ѝ становище, тук няма и дума за възрожденско-будителската роля на свещеника и за енергичната му църковна дейност. Обществената активност на свещеника е сведена само до участието му в Ловчанския революционен комитет, за да послужи като оправдание на кмета за отказа ѝ да изпълни решението на Общинския съвет: „Община Ловеч не може да инициира и организира такава конференция. Тя не може да вмени на изследователски институти, университети или група от учени да се занимават с изследване на живота на свещеноиконом Кръстю Никифоров и да им поставя срокове за тази дейност“.
На заседание на Постоянната комисия по образование, култура, спорт, децата, младежта и НПО (Страцимир Петков – председател, Мария Съева, Иван Минков, Калин Кръстев, Росица Маринова, Иван Николов, Нели Читинова, Николай Джачков, Радослав Хитов и Теодор Арсов), проведено на 21 септември 2021 г., „Иван Минков припомни, че Общинският съвет е взел решение за провеждане на научна конференция с участието на специалисти-историци и сподели, че на заседанието ще попита администрацията защо не се изпълнява това решение. Той предложи за сесията да бъде поканен главният архитект на Община Ловеч и да каже там площад ли е или не. Председателят на комисията пое ангажимент за поканата към главния архитект“.
При това положение Фондация „Граждани срещу насилието“ отново прави предложение за именуване на площада.
На 30.9.2021 г. Общинският съвет с двадесет гласа „за“ (БСП – 7, ВМРО – 4, ПБС – 4, ГЕРБ – 4, ОБТ (АБВ) – 1), един глас „против“ (БСП) и пет гласа „въздържал се“ ( ГЕРБ – 3, ОБТ (АБВ) – 1, ДБО – 1) решава да „именува площада пред художествената галерия „Проф. Теофан Сокеров“ в гр. Ловеч, кв. „Вароша“, с името свещеноиконом Кръстю Никифоров“. По време на дебата са изказани следните мнения:
Минчо Петков – главен архитект на Община Ловеч: „Уважаеми съветници, сигурно сте се запознали със становището на арх. Димчев, че пространството отговаря на характеристиките. Това е, защото няма ясна дефиниция кое е площад и кое разширен тротоар. Разбира се, аз го подкрепям с моята четиридесет и толкова години практика като архитект. Да, безспорно, това пространство с неправилна форма може да се окачестви като площад. Просто градът е такъв, че няма точни характеристики. В този смисъл мога да кажа, че това е площад или може и да бъде наречен площад“.
Р. Хитов (ГЕРБ): „Проблемът не е дали е площад. Като учител по история няма да кажа какво мисля, защото някъде да не бъда пуснат във фейсбук. Проблемът е следният: Дошло е време наистина ловчалии да знаем поп Кръстю предател ли е или не? Знаете откъде започва. Кой го обвинява, че е предател в едно стихотворение и т. н. За това моето предложение е да се изиска становище на Българската академия на науките. Поп Кръстю е предател, не е предател и няма нужда да се правят конференции. Единствената институция, която може да каже на този етап е Българската академия на науките. Така че аз предлагам да се открие процедура да се направи запитване до БАН и като кажат добре, случва се, като кажат действайте – действаме“.
М. Казанджиев (БСП): „С каквото и становище да излезе БАН, най-вероятно пак ще има оспорване от различните историци. Ние, като ловчалии, трябва да дадем своя дял и своя принос. Аз съм го казал преди няколко години, когато имах честта да бъда кмет на Ловеч. Ще подкрепя и сега предложението за този площад или площадно пространство да бъде на името на поп Кръстю, защото един от хората историци, които са работили по темата за поп Кръстю и го оправдават, това е уважавания от мен и обичан мой преподавател до осми клас Дочо Дулев, който за съжаление днес не е сред живите. Така че аз няма да си променя мнението и ще го подкрепя. Не знам дори и да има положително становище на БАН до колко този въпрос ще бъде решен. Ние трябва да си защитим нашите позиции“.
П. Цолов (ГЕРБ): „Това е един въпрос, който прекалено дълго стои на дневен ред и прекалено дълго някак си го замитаме под килима. И аз смятам, че това не е почтено от една страна към гражданите на Ловеч и от друга страна – към паметта на поп Кръстю Никифоров. Вярно е, че има противоречиви становища по въпроса, вярно е също така, че трудно се спори с дядо Вазов, който е сложил дамгата върху името на свещеноиконом Кръстю Никифоров, но в крайна сметка много историци са се упражнявали по темата, много информация в края на краищата е събрана, без да се е стигнало до еднозначно становище. Така или иначе, моето лично становище е, че свещеноиконом Кръстю Никифоров заслужава реабилитация и признание и достатъчно дълго името му е стояло в калта. Аз разбирам, че нали винаги ще се търси някакъв вариант, някакъв авторитет, който по недвусмислен начин да ни даде основание да вземем едно или друго решение. Но някак си с тези множество конференции, с тия множество противоречиви мнения, с тия множество публикации, у мен не се заражда някаква надежда, че въпросът може да бъде еднозначно решен и смятам, че ако вземем решение за търсене на поредното мнение от някъде и поредната конференция по темата, това ще бъде поредното замитане под килима на темата, което продължава вече осемнадесет години“.
К. Гумнеров (ПБС): „Аз лично смятам, че е в интерес на Ловеч, в интерес на всички нас като граждани на Ловеч, да приемем това решение. Защо? Защото, първо, ние дължим едно оневиняване на поп Кръстю, който очевидно и доказано не е предател. За съжаление обаче тази негативна за него легенда продължава да шества в България между хората. Ние дължим пред честта неговото оневиняване и един такъв жест ще бъде доказателство, че ние приемаме тезата, че Поп Кръстю по никакъв начин не е предавал Левски. Второ. През всички тези години, така, по политическа конюнктура се ползваше тази заръка по отношение на него, за да бъде слагано петно върху Църквата. Аз смятам, че едно подобно решение ще бъде в помощ, за да се възстанови справедливостта и това петно да не бъде слагано върху Българската православна църква. И трето, което за мен е не по-малко важно, в интерес на Ловеч и на ловчалии е да се прекъсне тази клевета и никой повече да не свързва гражданите на Ловеч и нашия град с някакво предателство към Апостола, защото да не забравяме, че Левски е този, който е посочил Ловеч за революционна столица. И ние като общински съветници, според мен, имаме моралното задължение да подкрепим това предложение“.
На 14.10.2021 г. кметът Маринова (чрез упълномощения от нея зам.-кмет Даниел Колев) връща за преразглеждане решението на Общинския съвет, този път с мотива, че „не е спазена процедурата, разписана в Раздел втори „Общи административни актове“, чл. 66-69 и чл. 71 от АПК“, която предвижда обсъждане на предложението със заинтересованите лица и организации преди гласуването му в Общинския съвет.
След ново обсъждане на 28 октомври 2021 г. общинските съветници не приемат нито един от двата предложени от председателя на Общинския съвет варианта – отменя върнатото от кмета решение и приема повторно върнатото решение. Първото предложение получава два гласа „за“, четири гласа „против“ и деветнадесет гласа „въздържал се“. Второто предложение получава единадесет гласа „за“, шест гласа „против“ и седем гласа „въздържал се“. От гласувалите „за“ предложението на 30.9.2021 г. десет души не го подкрепят повторно като не гласуват, гласуват „против“ или „въздържал се“.
Друго, което прави впечатление по време на заседанието е, че кметът Корнелия Маринова говори едно, а върши точно обратното – уж не желае да влиза в исторически спорове за личността и делото на поп Кръстю и се интересува единствено от законосъобразността на решението, а в действителност агитира срещу свещеника като препоръчва на общинските съветници да се информират за фактите по темата от книгата Левски пред съда на Портата – издание на Общобългарски комитет и Фондация „Васил Левски“, което преповтаря стари лъжи и развенчани митове. Нейни са както думите: „… без да влизам в същината „за“ или „против“, „да“ или „не“. Пак казвам не влизам по същество на въпроса“, така и изказването: „Г-жа Кузманова в качеството си на директор на Регионалния исторически музей донесе ето тази книга. Който желае ще може да се запознае с архивните материали в нея. Уважаеми колеги, на Вашето внимание е книгата Левски пред съда на Портата. Процесът в София 1872-1873 г. в османотурски, дипломатически документи и домашни извори – ново допълнено и преработено издание, София 2020 г. Не мисля, че тази книга е ненаучно издържана. Просто всеки един от вас може да се запознае с текстовете, в това число с тези, които Капка Кузманова услужливо ми е отбелязала и които внимателно съм прочела“.
Най- активно на кмета пригласят общинските съветници М. Близнаков (ДБО) и Г. Митев (СДС), като за свой основен аргумент срещу именуването на площада използват лъжата, че в учебниците по история пишело за предателството на поп Кръстю.
Така, след като Общинският съвет не стига до решение, кметът Корнелия Маринова внася казуса в съда…
Източник: Двери бг
