Християнство.бг
Днес бяхме в храма „Св. Параскева“ на утреня и литургия.
Голям храм, в който могат да се съберат 400-500 души, с 4 олтара. На утренята имаше 7 души. В началото на Литургията преброих 27, а в края – 50 миряни. На утренята една певица пееше на източен разпев. На Литургията единият свещеник служеше на църковнославянски, другият на български, а хорът пееше на църковнославянски. Пееха много красиво, професионално, но на нас ни се стори твърде протяжно.
Но не това ме порази.
Лоши подозрения се загнездиха в мен на причастния, когато изнесоха горящо кандило в центъра на храма и започнаха да помазват. Отидохме и ние.
– Това е то – помислих си аз с натежало сърце.
Наистина беше така.
След помазването православните се върнаха на местата си. Три жени с малки черни ранички, които изглеждаха като поклонници, застанаха до солея, скръствайки ръце. Ние наблюдавахме отзад.
Вратата се отвори. Свещеникът излезе с Чашата и каза:
– Със страх Божи, с вяра и любов пристъпете!
И… веднага внесе Чашата обратно в олтара.
Лелките с раниците започнаха да викат нещо към отвора на дверите и да махат с ръце. Свещеникът излезе и започна да се обяснява с тях на български. Ние се приближихме. Отецът им кимна да се наредят на солея.
Забеляза ни и нас и попита:
– За причастие?
Ние отговорихме:
– Да.
Каза ни да застанем до жените. Тутакси се появиха и няколко малки деца.
Свещеникът изнесе Чашата и причасти всички ни, заедно с децата.
Аз слязох от солея и отидох на своето място под погледите на непричастилите се миряни. Не видях осъждане. В очите им се четеше по-скоро нещо като: „Непознати и странни“.
Никой не се причасти, разбирате ли? Никой, освен самите свещеници, петимата придошли и няколкото малки деца!
След това всички получиха антидор (нафора), поклониха се на кръста и се разотидоха по домовете си.
Един въпрос не ме оставяше на мира. На кого тогава свещеникът каза това „С вяра и любов пристъпете“? Ако нямаше да причастява никого, на кого и защо го каза? Или просто произнасяше някаква свещена формула?
И какво попречи на тези, които не откликнаха на този призив, на призива на самия Христос, да пристъпят към Него?
После попитах лелките с раниците:
– Как така? Никой! Никой не поиска да се причасти!
А те ми отговориха:
– При нас в България традицията е такава. Рядко се причастяват.
