Радина Райкова
Не питай за смисъла на живота. Самият той е смисъла. Самият ти си смисъла. Смисълът се намира в това, че съществуваш, че си тук, че Бог поиска ти да съществуваш още преди да сътвори света. Почувствай го, не анализирай. Усети го със сърцето, а не с ума…
Благодари за този подарък, почувствай благодарност днес, не утре, дори и не всичко да е перфектно. Излез навън, вдишай благодарност. Разходи се, погледни, чуй, почувствай, усети вятъра, тъмнината, слънцето, водата, земята. Остави ума и слез към сърцето и тялото. Бъди човек, усети Бога вътре в теб.
Спри да се губиш между всичко или нищо, хубаво или лошо, грешно или свято, черно или бяло. Не съществуват такива реалности. В живота хармонията не идва от ограничени системи, а от хармонични композиции от противоположности.
Всичко е ужасно само в ума ти, за Бога всичко е в хармония. И това, което наричаш ужасно е друг вид благословия и това, което наричаш провал е пътя към утрешния успех.
Изправи се, не се навеждай, не се изгърбвай, не бъди нещастен. Позволи на тялото ти да приеме правилна стойка, за да намери и душата ти правилното състояние. Всяка стойка издава състояние.
Събуди се сутринта и си позволи една усмивка да се изпише на лицето ти, дори и да не го чувстваш напълно. Превърни го в упражнение. Създай благословени навици.
Кажи просто „Слава на Бога“ дори и нищо да не е перфектно. Защото, ако кажеш, че всичко е зле и започнеш да се оплакваш, какво ще се промени? Искаш ли да узнаеш? Нещата ще станат още по-зле.
Искаш да копаеш по-дълбоко към ада или да посадиш цвете, създавайки своята райска градина?
Попитай тези, които по време на страданията си се оплакваха, да ти кажат какво спечелиха. Искаш ли да знаеш? Нещата се влошиха безкрайно много.
Попитай сега и тези, които въпреки страданията си, решиха да кажат „край на нещастието, ще живея както мога с Божията помощ“ да ти кажат какво се е случило от момента, в който са казали това. Животът им се изпълни с радост и пак радост.
Знам, че звучи малко вълшебно и опростено, но не е нито едното, нито другото. Това е реалността, когато разбереш, че дълбоко в себе си нашите мисли, дълбоки вярвания и възприятия оформят нашата реалност.
Когато сме благодарни, проблемите не изчезват, но вече не определят живота ни. Когато живееш в благодарност, проблемите няма да задържат усмивката ти, няма да определят радостта ти, няма да променят хода на живота ти.
В този живот съществуват два избора. Или ще станеш жертва, или герой. Избери да бъдеш своя герой. Да застанеш над раните си. Да станеш истински потомък на всички онези герои и светци, които са успели. Не се страхувай, ти си потомък на тези, които са успели и можеш и ти да успееш.
————
Източник: π. Λίβυος
