Християнство.бг
Във Второ послание до солуняни св. апостол Павел пише: „Защото и когато бяхме между вас, наръчвахме ви това: който не иска да се труди, не бива и да яде“ (2 Сол. 3:10). Понякога поръката на св. ап. Павел се цитира неправилно и затова тук ще разгледам нейния автентичен смисъл.
Идеята, изложена във 2 Сол. 3:10, е съвсем ясна: тези, които не желаят да се трудят, нямат право на прехрана. Естествено, в това число не влизат децата, старците, болните и недъгавите. Хора, които поради възрастта си или поради различни страдания не могат да работят (макар и да желаят това!), имат пълно право да получават средства за преживяване. Както се подсказва от 2 Сол. 3:10-12, в Солун някои новообърнати християни са предпочитали да живеят от милостинята на св. Църква, а не да се издържат чрез плодовете от своя труд. Св. ап. Павел адресира думите си в разглеждания стих тъкмо към злоупотребяващите с благотворителността на св. Църква. Такива хора не бива да ядат, защото могат, но не желаят да се трудят, и защото чрез своята леност нарушават Божията заповед към Адам: „с пот на лицето си ще ядеш хляба си“ (Бит. 3:19). От тази заповед не е освободен никой човек, който може да се труди. Затова чрез Четвъртата Божия заповед ни е наредено шест дни да работим (Изх. 20:8-9; Втор. 5:12-13; срв. Лев. 23:3); затова и Спасителят твърде ясно посочва чрез притчата Си за раздадените таланти, че никой не бива да се отдава на безделие (Мат. 25:14-30; Лука 19:11-27).
Самият св. апостол Павел изисква всеки измежду новоповярвалите християни, който може, да се труди. В Еф. 4:28 той пише: „Крадецът да не краде вече, а по-добре да работи, като върши с ръцете си полезна работа, за да има да отдели за този, който се нуждае“, а в 1 Сол. 4:11-12 посочва: „Показвайте усърдие за смирен живот; вършете своите си дела и се трудете със собствените си ръце, както ви поучавахме по-рано, за да се отнасяте с невярващите както подобава и да не сте в тежест на никого“.
Но св. апостол Павел не само наставлява, а и практически изпълнява своите поръки за труда. Той се труди и физически, за да се прехранва сам (1 Кор. 4:12; срв. 1 Сол. 2:9; Деян. 20:34-35 и 18:3).
Във връзка със смисъла на разглеждания стих трябва да бъдe изтъкнат и фактът, че отрицателната форма „не иска“ е засвидетелствана във всички древни преписи на 2 Сол. 3:10; следователно няма никакво основание тя да отсъства от преводите или от позоваванията на разглеждания стих.
Мисълта на св. апостол Павел, засвидетелствана във 2 Сол. 3:10, е сравнително популярна у нас и понякога се употребява, без дори да се посочи от кого и къде е записана тя. Понякога тя се цитира неточно и дори се представя за „българска народна пословица“. Например в сборника от български народни пословици и поговорки, съставен от Петко Р. Славейков, тази мнима народна пословица е приведена във вида „Който не работи, не бива да яде“. А в някои издания, иначе претендиращи за научност, същата „народна пословица“ се използва като илюстрация на отношението на българския народ към труда. Ето един пример: „Затова и българският народ така ясно и категорично изисква „Който не работи, не бива да яде“. Такава е отредената от народа ни съдба за всички, които смятат да живеят без труд и грижи, независимо от това дали те са феодали, или капиталисти, чуждестранни поробители, или „божи служители“ (Мизов, Н. Антирелигиозните възгледи и традиции на българския народ (Отразени в неговите пословици и поговорки). Поредица „Научно-атеистични знания“ № 3, 1960, С.: Профиздат, 1960, с. 14).
Тук мисълта на св. апостол Павел е деформирана до неузнаваемост, но този вариант, който съдържа антихуманен смисъл, няма право на съществуване, а мисълта на апостола трябва да се цитира в своя автентичен вид, засвидетелстван в Свещеното Писание.
–––––-
В-к „Духовен дом“, год. II, бр. 2; февруари 1998 г., с. 10.
