Разпятието на Иисус предизвика смущение в живота на Неговите ученици.
Страх, мъка, смущение, безброй съмнения и разочарование ги бяха обзели. Нищо не изглеждаше в състояние да излекува болката им, защото техният Учител беше мъртъв.
Те загубиха надеждата и радостта си. Всичко се разпадна вътре в тях. В болката и страха, които ги овладяха, те забравиха откровението, което Той им бе споделил точно преди да бъде хванат.
„Ето, отиваме в Йерусалим“, каза им Той и добави, че доброволно ще се предаде ще бъде заловен, ще бъде подиграван, оплют, бичуван, разпнат и погребан. Но Той им каза да имат смелост в това, което ще видят да се случи, защото на третия ден Той ще възкръсне.
Но те забравиха за това. Бяха обхванати мъка и страх, точно както прародителиге, изгонени от рая, когато загубиха връзката със своя Създател.
Вътрешният мрак в душите на учениците Иисусови, които изглеждаха като изгубени овце, изпълнени с разочарование и отчаяние от раздялата с техния Пастир, беше съпътстван и от природното явление, което помрачи деня.
„Настъпи голяма тъмнина“ в този уникален ден. Всичко изглеждаше спряло. Природата застава до човека и скърби, съчувствайки на своя Създател.
Дяволът беше единственият, който празнуваше, защото той смяташе, че чрез Разпятието в този ден той победи Бога.
Тези уникални моменти, които учениците бяха изживели с Христос, разговорите, поученията и чудесата, които правеше, разходките с Него в любимото Му Тивериадско езеро, всичко това се беше превърнало в далечни спомени. Нищо не можеше да им помогне в ситуацията, в която бяха.
Кой би могъл да разсее такъв мрак? Кой би могъл да прогони тази мъка, отчаяние, разочарование и страх? Кой би могъл да разсее съмненията, породени от в техните сърца? Кой би могъл отново да им донесе радост?
За човешкия разум е невъзможно да се намери някой, който би могъл да го стори. Възкресението Христово обаче е поражение на човешката логика и победата на човешката вяра. То е отговорът на въпроса: „Кой би могъл?“.
Само Един може, Възкръсналият Господ! Този, който замени тъгата и страха с радост. Който със Своето Възкресение изпълни целия свят със светлина, радост, оптимизъм, дръзновение. Този, който предсказа, че ще възкръсне на третия ден.
Възкръсни, Боже мой! Мълча и Те чакам, защото Ти си Единственият, който може да премахне тъгата и страха от живота ми. Нека и аз да вкуся от радостта на Твоето Възкресение заедно с Твоите ученици.
Честит Великден!
† архим. Вартоломей, игумен на манастира „Есфигмен“ – Света гора, Атон