Християнство.бг
Йеромонах Никита Пантократорски
В интернет се появи интервю с Волоколамския митрополит Антоний от Московската патриаршия, като опит поне по някакъв начин да компенсира факта, че се поклони и получи благословението на Вселенския патриарх, когато се събраха заедно на погребението на архиепископ Анастасий Тирански. Защото това, че той целуна десницата на Вселенския патриарх, със сигурност не е плод на случайност.
В интервюто той атакува Александрийската патриаршия, опитвайки се да представи признаването на автокефалната Православна църква на Украйна като някакво предателство от страна на Александрийския патриарх Теодор II. Това интервю, разбира се, беше и е насочено към руската аудитория, за да оправдае нахлуването на Московската патриаршия в Африка и разкола, който се създаде там в резултат на това нахлуване. Но тъй като бе преведено и публикумато на гръцки език, не би било излишно да го коментираме, за да разкрием каноничната истина, която беше премълчана в това интервю.
Митрополитът съвсем основателно започна с думите: „В древните наредби, които ние наричаме свещени канони, Северна Африка е призната за канонична територия на Александрийската патриаршия. През ΧΧ век тя разшири дейността си над целия африкански континент. По тази причина духовенството, което изпращаше Руската православна църква във всички тези енории, координираше своето служение с църковните власти на Александрийската патриаршия, действайки изключително с благословението на местната йерархия. Тоест, съгласно със свещените канони, духовенството на Руската патриаршия получаваше благословение от Александрийската патриаршия за всяка свещена служба, която извършваше в Африка“.
След това Антоний продължи с това, че „Александрийският патриарх е станал разколник, след като е признал и съслужил с предстоятеля на Православната църква на Украйна, в резултат на което Руската църква била принудена да удовлетвори многобройните молби на рускоезични емигранти, които живеят в различни африкански страни и които искаха от Руската православна църква да създаде енории и да им изпрати свещеници“. Това е теза, изразена както от него, така и официално от Московската патриаршия.
Но да видим дали такива действия съответстват на свещените канони. Правила 12, 13, 14 и 15 на Двукратния Константинополския събор постановяват, че „никой, преди решението на компетентен църковен съд, не може да счита епископа си за отпаднал от вярата и да не му се подчинява“. Компетентният църковен съд, в случая Всеправославния събор, все още не е заседавал, за да разгледа въпроса дали и доколко Александрийската патриаршия е станала разколническа, както твърди Московската патриаршия. Така че посочените „отмъстителни“ действия, предприети от Москва, според свещените правила са неканонични.
Тук възникват някои резонни въпроси, на които дори самата Руска църква не може да отговори:
а) Кой даде на Московската патриаршия правото да съди Александрийската църква и да извършва дейност в чужди епархии, което е забранено от свещените канони?
б) Може ли Руската църква, чиято патриаршия бе узаконена едва преди няколкостотин години, сама да съди Александрийската църква, чиято история датира от началото на християнството?
в) Защо липсва богословска обосновка от страна на Руската църква за това, че поменаването на името на предстоятеля на автокефалната Украинската църква от патриарх Теодор оправдава неканоничните действия на Руската църква в Африка?
С други думи, московците се хващат само за едно правило (2-ро на Антиохийския събор), нарушавайки същевременно десетки други. От което следва, че според свещените канони, тъй като Александрийската патриаршия не е молила Руската църква да се намесва в нейните граници или да изпраща свои епископи там, създаването на екзархат на Руската църква в Африка преставлява нахлуване в чужда канонична територия, посегателство срещу чужда юрисдикция, а това е равносилно на създаването на разкол, своего рода църковна окупация. По този начин Москва разделя Тялото Христово и се поставя извън Църквата.
В резултат на всичко това, отново в съответствие със свещените канони, епископът и „Африкански екзарх” на Руската църква, Зарайският „митрополит” Константин, беше низвергнат от свещен сан от Светия Синод на Александрийската патриаршия. Точно както се случи с неговия предшественик, „митрополит“ Леонид и с цялото отстъпническо духовенство.
След това Волоколамския митрополит Антоний заявява, че „Александрийският патриарх в своите публични изявления декларираше предаността си към свещените канони, казвайки, че украинските разколници са лишени от божествената благодат и призоваваше вярващите да останат предани на каноничната църква на Онуфрий“. Александрийският патриарх обаче не казваше нищо парадоксално, тъй като всичко това беше вярно допреди връщанего на разколниците към каноничността и даването на автокефалия на ПЦУ. От декември 2018 г., когато беше създадена автокефалната Православна църква на Украйна, бившите разколници станаха причастни на Божията благодат и се върнаха към каноничността.
В действителност предстоятелят на втората по старшинство поместна православна църква не направи нищо повече от това да се съобрази с решенията на Вселенската патриаршия, която има изключителната компетентност да дава автокефалия. Той не направи нищо повече от това да се съобрази със свещените канони и Свещеното Предание на Православната църква, на която винаги е бил предан. Като втора по старшинство патриаршия, Александрийската църква даде, както и трябва да бъде, пример за подражание на останалите поместни църкви. За съжаление обаче странични интереси все още пречат на повечето от тях да го последват.
Говорийки като човек, напълно непознаващ свещените канони и предание на Църквата, митрополит Антоний продължава: „Тази постъпка на патриарх Теодор го разобличи като човек, който не е последователен в думите си. Подобно впечатление се създаде не само у нас, но и в огромен брой духовници в самата юрисдикция на Александрийската патриаршия. Те разбраха, че техният патриарх е извършил предателство и вече е трудно да го характеризират като честен човек“.
Той обвинява патриарх Теодор, че е нечестен човек, тъй като се е съобразил със свещените църковни правила, и същевременно оправдава създаването на Африканския екзархат на Руската църква, като казва, че вече не можело да се постъпи другояче, понеже „са постъпили десетки молби на африкански духовници, основно туземни“, в които се казвало, че „след случилото се те не желаят повече да бъдат под омофора на патриарха, който постъпил толкова нечестно“. И че „молят патриарха на Москва и цяла Русия да ги приеме под своя омофор и юрисдикция“.
Но откога и според кой канон някоя поместна Църква се съобразява с исканията на някакви духовници от друга юрисдикция и пристъпва към създаването на неканонични формации? Ако такава беше традицията на Църквата, тогава щяхме да имаме множество подобни неканонични действия. Защото винаги някъде има духовници, които по свои лични причини – разбира се, не църковни – искат разни абсурдни неща.
По същество Руската църква сама нахлу в каноничната територия на друга поместна църква, нарушавайки множество свещени канони. Кой е натоварил Руската църква с такива правомощия, каквито имат само православните събори? Руската църква няма правото да съди друга поместна църква. Освен това осъждането на Александрийския патриарх и отричането в неговата Църква на спасителното действие на благодатта, както твърди Руската църква, е равносилно на хула срещу Светия Дух.
По-натам митрополитът се опитва да остроумничи за новата еклисиология, която Руската църква иска да насърчи, като казва, че „след като патриарх Теодор „съслужи“ през август 2021 г. с главата на украинския разкол, той не ни оставя друг избор, защото според свещените канони, който е общувал църковно с разколник, той сам става разколник“. Това е едно ново оръжие, използвано от Руската църква. Тя продължава общението си само с епископи, които са съгласни с нея по въпроса за автокефалията на Православната църква на Украйна.
Поддържането на евхористийно общение само с една група епископи от някоя поместна църква не може да бъде подкрепено от еклисиологична гледна точка. Раздорът, който московците са готови да посеят във всички поместни църкви, които „дръзнат“ да признаят автокефалната църква на Украйна, така както се случи с Александрийската патриаршия, създава най-големото препятствие и повод за колебание за признаването на ПЦУ от другите поместни църкви. Поради това те препоръчват на свещениците си да не съслужат с онези, които са съслужили с епископи или свещеници на Автокефалната църква на Украйна, за да не се „омърсят“. Но единственото църковно правило, на което те се позовават, говори не само за съслужение, но и изобщо за всякакво църковно общение.
„Който общува с отлъчени от общение, сам се отлъчва от общение“ (2-ро правило на Антиохийския събор). Едно е общението в Христос, една е общата Чаша, едно Тяло е Църквата. Ако те считат Вселенския или Александрийския патриарх за отлъчени и разколници заради съслуженията им с украинците, то според свещените канони всички, които ги поменават, също стават отлъчени и разколници. Не е нужно да се чака някоя съвместна литургия, за влезе в сила това правило.
От момента, в който всички ние поменаваме Вселенския патриарх Вартоломей или Александрийския патриарх Теодор, или просто имаме общение с тях, ние сме също така в общение с Киевския архиепископ Епифаний и Църквата на Украйна, дори и да не сме съслужили с тях. Това е православната еклисиология и точно това определят свещените канони. Всичко останало са нови богословски трикове, изобретени от Руската църква, за да запази влиянието си в митрополиите на поместните църкви. Московците богословстват както им изнася, според интересите си. Не така, както Христос и Църквата Му искат и са разпоредили чрез богоносните отци на светите Вселенски събори.
След това митрополит Антоний възхвалява дейността на Руската църква в Африка, като обвинява Александрийската патриаршия, че е изоставила някои недостъпни райони „на милостта на Бога“. Но както знаят тези, които имат контакт с Александрийската патриаршия, това са номера за пред хората, за да се създаде определено впечатление, и нямат връзка с реалността.
От страна на Руската църква е налице безпрецедентно и грубо нарушение на множество свещени канони. Тя с един замах унищожава каноничното право на Православната църква, за да разшири властта си. Нахлуването в чужд диоцез е осъдено от първия събор на Христовата църква, известен като Апостолския събор. А съблюдаването на юрисдикцията на всяка патриаршия или автокефална църква в областта, определена от съответните томоси или решенията на Вселенските събори, гарантира приемствеността и единството на Едната Свята Съборна и Апостолска Църква.
Днес обаче сме изправени пред действия, които съвсем не прилягат на хора, които обичат Църквата и нейното единство. Създаването на „екзархии“ без разрешението и благословението на местния епископ – а в случая създаването на екзархия в Африка от Руската църква – е акт, който нарушава единството на Църквата.
Такова лекомислено и безсрамно потъпкване на толкова много свещени канони и решения на Вселенските събори, ако остане „незабелязано“ и без санкции, ще нанесе тежък удар върху институционалното устройство на Църквата. Защото от този момент нататък всички свещени канони и решения на Вселенските събори лесно ще бъдат претълкувани според интересите на всяка една поместна църква. Каква пречка ще има всяка автокефална църква да си създава екзархии навсякъде по света? И е много тъжно, че останалите поместни църкви не заемат позиция в подкрепа на Александрийската патриаршия и свещените канони, въпреки че многострадалната Александрийска църква многократно е отправяла призив за това. Александрия, която застана не на страната на Москва, а на страната на свещените канони и древните традиции на Православната църква.
––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: «Ποιος ανέθεσε στην Εκκλησία της Ρωσίας εξουσίες που έχουν μόνο οι Ορθόδοξες Σύνοδοι»
