Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Старият философски спор може да бъде подновен с едно писмо на свещеници и миряни от Сливенска епархия, отправено до Св. Синод и до директорите на БНТ и БТА.
Въпросът „колко дяволи могат да се поберат на върха на една игла“ действа с пълна сила и в този текст. Ако дяволът е баща на лъжата, то колко лъжи могат да се поберат на върха на иглата? Зависи, ще кажете, колко е голяма площта на иглата и колко са дяволите. Е, да ги преброим, тогава.
1. „Ние миряните от различните енории на територия на Сливенска епархия с голяма тревога пишем настоящето писмо – право на отговор за това, че миряните от Сливенска епархия са били против решенията на Светия Синод, което не е вярно, и не е истина“.
Първият дявол вече се настани на върха на иглата – всъщност, миряните от Сливенска епархия в по-голямата част са против решенията на Св. Синод и го показаха. От момента на касирането на избора и приемането на Синодалната наредба, започнаха да валят писма, петиции, подписи, пресконференции, медийни участия, коментари в социалните мрежи. Хората от Сливенска епархия – клирици и миряни, много ясно изразиха позицията си и тя е против касирането на избора и против Синодалната наредба, като обосноваха много добре и двете свои несъгласия. Не само те – реагираха някои богослови в медийни участия, с лични позиции и коментари в социалните мрежи.
2. „Следим с неприязън опита на една групировка да наложи своето мнение, чрез манипулации и медийни изяви с внушения и неправомерни действия пред сградата на Сливенската митрополия и пресконференцията в Бургас (в която не участваха всички свещеници от Бургаска духовна околия, а само тези, чиито интерес предполагаме ще бъде засегнат с избора на нов митрополит, който не и техния фаворит). Едни жалки опити на свещеници да запазят статуквото си. Това е истината“.
А възможно ли е истината да бъде друга, а именно, че и писалите това писмо искат да запазят своето статукво и своите интереси, а те да са интересите на някой друг, който има апетити към тяхната епархия? Какви са интересите, които са засегнати? Когато има такива твърдения, те се представят публично и конкретно, в противен случай приличат на голи изказвания и олекват на площта на иглата. А може би е добре да се запитате, драги клирици и миряни, писали писмото, вие с хора от „групировка“ ли се причастявахте до вчера и братски се целувахте пред св. Трапеза? Как вчера сте били събратя, а днес другите са членове на групировка?
3. „Използваме настоящето писмо да БЛАГОДАРИМ на Негово Светейшество и на Св. Синод за духовната грижа и особеното внимание, което проявява към нас, и готовността да се помогне в тази твърде тежка духовна и морална криза на нашата епархия, чрез настоящето решение на Св. Синод да избира епархийски митрополит“.
Вие, драги клирици и миряни, сега ли разбрахте, че имате „тежка духовна и морална криза“ във вашата епархия? Аз знам това отдавна, още когато нарекох в един от текстовете си тази криза „сливенско богословие“. Може би трябва да ви се каже в очите, че тази криза я предизвикваха дълги години някои от вас, които са за прилагането на подобна наредба. Медийните им изяви пълнеха страниците на вестниците, сайтовете, телевизионните екрани, с което скандализираха цялата Българска православна църква. Огледайте се и ще ги видите, стоят зад вас. Медийните им скандални участия могат да бъдат цитирани с линкове до безкрай. И пак във вашата епархия се списва сайт, който от много години обижда богословите, изучавани в богословските факулети и хули светци на Църквата като св. Силуан Атонски и св. Софроний Сахаров. Защо не реагирахте досега на тази „морална криза“, а я виждате чак сега? Днес ли ви паднаха люспите от очите, когато „моралната криза“ засяга вас?
4. „Ние миряните често общуваме с нашите енорийски свещеници, които са обезпокоени и уплашени от няколко силови свещеника в епархията, които чрез заплахи и закани, принуждават събратята си да мълчат и да не дават гласност на многото нередности случили се и случващи се в епархията ни“.
Оказва се, че „силовите“ енорийски свещеници не са няколко и застанаха с имената и действията си пред Сливенска митрополия. Могат да бъдат преброени един по един и аз видях свещеници от различни духовни околии – има снимки, кадри от местните телевизии, така че, можем да добавим и тази неистина на върха на иглата. А вие, ако сте знаели за „многото нередности“, защо не ги огласихте досега?
5. „Не може да допуснем, че уважаваните от нас български митрополити Американски Йосиф, Ловешки Гавриил, Неврокопски Серафим и Видински Даниил, се подвеждат и застават на страната на лъжата, измамата, интригата и корупцията в нашата епархия като потъпкват св. канони и застават на страната на буквата на устава, а не на Духа“.
Драги писатели, така не се пише. За такива твърдения можете да бъдете дадени под съд, а заедно с вас да завлечете и подписалите се под тази глупост, ако не можете да докажете, че тези именно български митрополити са участници в лъжа, измама, интрига и корупция. А може и църковен съд да ви сполети, ако не успеете да посочите кои св. канони са потъпкали.
6. „Обръщаме се към онези миряни, които протестират срещу Св. Синод и които са подведени от своите свещеници, да не участват в тези безчиния и саморазправа чрез словесна война съблазняваща неукрепналите във вярата наши братя и сестри“.
А защо да не протестират? Това е тяхно право – да излязат и да бъдат чути, след като никой не ги чува и вижда. Имат право да се срещнат с членовете на Св. Синод, да им кажат какво мислят, да изразят позицията си. И никой не може да потъпква тяхното право.
7. „Твърде отдавна и с особена упоритост се внушават права на определени групи от вярващите, наричащи себе си „народ божий“, че техните предпочитания са „закон“ за Църквата от няколко „православни“ професори по богословие, като изявения служител на Държавна сигурност проф. Иван Желев, и разколника проф. Делян Николчев, които пропагандират открита неприязън към архиереите, подстрекаващи „народа божи“ да се надигне срещу родната си Църква с протести!“
Драги духовници–списвачи, тези професори са се подписвали под вашите оценки на изпитите, те са преподавали и учили днешните митрополити! И ако някой има право да каже на архиереите, че са сгрешили, са именно техните учители, които са им връчили дипломите за висше богословско образование! А „народа божи“ има пък право да напомни, че е викал „достоен, достоен, достоен“ на нечие ръкоположение и този възглас изисква духовниците да се държат достойно в пространството на Църквата към оказалите им доверие миряни, които припомнят на самозабравилите се, че Църква е имало преди тях, ще има и след тях! Аз също ви го напомням!
8. „Основната цел на тази повита с „благочестиви“ маски, но дълбоко коварна идея е, да се компрометира Светия Синод! Постоянно се оправдават всички „немощи“ в църковния живот с това, че „старците нищо не правят“, че „Св. Синод е спален вагон“, че „са послушковци“ и нямат реална представа и участие в живота на „народа божий“! Тази поквара (протестантско течение) вече е така дълбоко проникнала, че не след дълго синодът ще загуби реалната власт над енориашите! А, колко е дълбока, можем да съдим от изявлението на митрополит Йосиф в което той открито заявява: „Синодните наредби са вредни за духовния ни живот.“ НЕ ДОПУСКАМЕ, че тези протестантски идеи са плод на една православна душа, още повече на архиерей!“
Вие може и да не допускате, но църковният живот през вековете се е управлявал от събори, а не от синодални наредби, така се е управлявала и нашата Българска православна църква. По думите от писмото излиза, че църквата ни досега е била протестантска, защото синодалните наредби са нещо ново в нашия църковен живот и се допускат по необходимост между два събора, свиквани на 4 години, като синодалната наредба се разглежда на следващия събор! А в нашия случай няма такъв от 2008 г. и няма изгледи да бъде свикан скоро. Именно митрополит Йосиф припомни това, което сте забравили.
Относно „покварата“ „Св. Синод да изгуби реалната си власт над енориашите“ … драги списвачи, енориашите си имат енория, която се обгрижва от свещеник, а не от Синода. Вие да не сте възприемали досега Църквата като институция с властови ресурс, в която един е подчинен, а друг управлява? Сбъркали сте. В Църквата всички се спасяват с любов и уважение един към друг и със съзнанието, че всеки има своето място в нея. Това е принципът на съборността, който явно сте решили да замените с партията, в която партийният ръководител е винаги прав, дори когато греши, или с войската, в която един командва, а останалите козируват! Не, Църквата не е това, и много скоро ще го разберете.
9. „Въпросът не е в спора, нека спорят, нека има несъгласни, това е признак на истинност! Въпросът е, че се обвинява съборността на църковната йерархия и нейното право да ръководи живота на Църквата по канон! Трима или четирима са несъгласни, но „народът божий“ ги превъзнася, като единствено православни! Говори се за „достойнства“, а се показва – само един „достоен“, който няма да наруши статуквото!“
Може ли да обясни някой от писалите и подписалите се под този текст какво е „съборност на църковната йерархия“? Може би нещо като събор, но не точно ли? Събор, но между вас, без другите? Или може би термин, обозначаващ „църквата – това сме ние“? Вие ли сте Църквата, самонареклата се „съборна църковна йерархия“? А идва ли ви наум, че ако останете без миряни на богослуженията си, няма да има на кого да кажете „мир вам“, за да ви отговори с „и духови твоему“? Така ли сте се наканили да управлявате БПЦ занапред – „по канон“ със „съборна църковна йерархия“, каквото и да означава това? Кого ще пасете без паство, драги пастири? Наистина, колегите богослови са ви писали прекалено високи оценки в богословските факултети. Намирам това за голяма и основна тяхна грешка, защото вие сега се опитвате да ги учите и да им преподавате с подобни позорни писма някакво друго богословие, като си играете на църква. И не само това – имате наглостта да ги наричате разколници.
10. „Това не е нещо ново – случвало се е и в апостолско време, и в живота на Църквата. И тогава е имало „групировки“, фенове и „припадалки“! Но не е бивало такава наглост – да се обявява целият Свети Синод в неразумие! Не бъдете плътски, а духовни! Не бъдете само „миряни“, но и МИРНИ – носещи Божият мир, а не лични страсти, за което говори св. ап. Павел в Първото си послание до Коринтяни: „Защото, щом един говори: „аз съм Павлов“, а друг: „аз съм Аполосов“, не сте ли плътски? (1 Кор.3:4-11)“.
Аз не прочетох досега нито едно писмо, петиция, обръщение или дори изказване, в което клирици и миряни от Сливенска епархия, които не са съгласни с касирането на избора и приемането на Синодалната наредба, да наричат членовете на Св. Синод по такъв начин. Напротив, думите, които прочетох и чух, бяха на уважение и почит към Св. Синод и ми направи впечатление, че дори към наместника на вашата овдовяла епархия – Варненския и Великопреславски митрополит Йоан, се обръщат и досега с голямо уважение и почит. Ако вие твърдите, че има такива думи, цитирайте ги, не бъдете голословни, защото върхът на иглата започна да отеснява.
10. „Молим Светия Синод за помощ, да отстои Синодалната наредба, да не отстъпва от Св. Канони, и чрез Своето Богоугодно и Богомъдро решение взето на 24.2.2024г. за избор на епархийски митрополит, да изреже тази „гнойна рана“ в нашата епархия, и Св. Синод да избере достоен митрополит според духа на свещения Канон“.
Напомням ви, че митрополитите на епархии в БПЦ са 14, от които 4-има са заявили несъгласие. Това вече не е целият Св. Синод, а това трябва да се има предвид. И не бива да се забравя, че проблемът тук вече не са миряните, и че тази Синодална наредба е проблем в самия Св. Синод между съгласните и несъгласните с нея. А вие се изживявате като скалпел в ръцете на някой демиург, който смята, че може да реже и осакатява, вместо да лекува раните с елей. В Църквата „изрязването“ често е водило до разкол и това трябва да си го спомнят някои от вас, които обвиниха в разкол несъгласните с лишаването от глас на клириците и миряните, и се присъединиха към опита за изрязването им от църковното тяло. Щом миряните не са съгласни, можем просто да ги „изрежем“, нали така? Само че се опитвате да режете не като хирурзи, а като касапи.
Напомням ви, че в Църквата действа невидимо Св. Дух и Той няма да позволи това именно по волята на клириците и миряните и тяхното съборно съзнание. Свободната воля е велик Божи дар, който никакви обръщения, писма и опит за манипулация не могат да ограничат, или да заглушат съвестта като Божие присъствие в човека. Ако сте забравили и това, ще ви го го припомня от учебниците по християнска етика: „Съвестта е лично съзнание и лично преживяване на човека относно правилността, достойнството и честността на всичко, което някога е извършвано от него“[1].
А малко преди това същият автор е писал за срама и нестоятелността на лъжливата надежда: „Праведникът се уповава на Бога и ако неговата надежда е истинска, той няма да се посрами. За това той се моли: „На Тебе, Господи, се уповавам, да не се посрамя“. Обратно, надеждата на неистината, коварството и нечестивото отношение към живота са лъжливи опори, които ще бъдат съкрушени и рано или късно тяхното нищожество ще се открие“[2].
[1] Архим. Платон „Православно нравствено богословие. Сборник лекции“, С., Омофор, 2001, с. 73.
[2] Пак там, с. 72.
