Християнство.бг
28-ми ден: Колко е велика тази добродетел в Божиите очи – да понасяш незаслужени обиди и оскърбления (Слово от Патерика за послушанието)
Трудно е, братя, и заслужените обиди и оскърбления да понасяш, а незаслужените – не можеш и да се изразиш колко е трудно да се понесат. В действителност, с нищо не си виновен пред човека, нищо, освен добро, нямаш в отношението си към него, а той теб всячески те притеснява, оскърбява те на всяка крачка, злослови те, още повече, че често е неумолим към теб. Какво да правиш тук? Сърцето ти се раздира на части от такива обиди, понякога и място няма да си намериш, където да се скриеш от скръбта, не знаеш какво да правиш. Да, трудно е това!
Но, помнете, братя, ако особено и трудно да е това, то особено висока награда ви очаква на небесата, ако вие понасяте подобни обиди с търпение. Не казва ли Самият Господ: Радвайте се и се веселете защото голяма е наградата ви на небесата (Мат. 5:11-12). Да, наистина е голяма. Знайте, братя, че понасящите обидите без ропот, след смъртта си се причисляват към лика на мъчениците и стават толкова близки до Бог, че тяхната молитва може да спаси дори и техните оскърбители.
Близо до Александрия живял един старец, който се отличавал със свадлив характер. Един млад монах, като чул за него, си казал: „Господи, аз съм много грешен пред Тебе, но за да залича своите грехове, ще отида при избухливия старец, ще работя за него и с търпение ще понеса всичко, което ми причини той“. Както казал монахът, така и сторил; и отишъл да живее при стареца. „Старецът, се казва, му досаждаше, както псе, всеки ден“. Бог, виждайки търпението на монаха, след шест години от неговото пребиваване със стареца му показал следното: монахът видял някакъв страшен мъж, който държал голям свитък и казал на монаха: „Ето, Бог изтри половината от твоя дълг; погрижи се да бъде изтрито и останалото“.
Трябва да отбележим, че недалеч от монаха живял и друг прозорлив старец, който слушал винаги как старецът се сърди, как постоянно оскърбява своя ученик, как последният постоянно иска от него прошка, а старецът независимо от неговата молба не му прощавал. И обикновено когато прозорливият старец срещал младия монах, тогава питал: „А как си ти, сине мой? Как прекара днешния ден? Какво придобихме днес? Не сме ли изтрили нещо от свитъка?“
Младият монах, като знаел за прозорливостта на стареца, нищо не криел от него и затова винаги отговарял: „Да, отче, малко се потрудих“. А когато денят минавал спокойно и монахът не бивал нито оскърбяван, нито заплюван, нито бит, нито изгонван навън, тогава той с плач вечерта идвал при прозорливия старец и му казвал: „Горко ми, авва! Лош беше днешният ден, защото в покой го прекарах и нищо не придобих“. Минали още шест години, и търпеливият монах се споминал. След смъртта му, прозорливият старец го видял причислен към лика на мъчениците и молещ за своя упорит учител. \Господи, – казал монахът, – както Ти ме помилва заради моя старец, така и него помилвай заради Твоите щедрости и заради мене, Твоят раб“. И молитвата на отишлия си, била чута; защото „след четиридесет дни, се казва, Господ взел при Себе Си и стареца в мястото на покоя“.
„Ето, – завършва сказанието, – какво дръзновение към Бога имат тези, които заради Него скърби търпят“. Да не бъдем и ние малодушни сред незаслужените скърби и обиди, но нека да се уповаваме и утешаваме, мислейки си за онази голяма награда, която ни очаква за благодушното им претърпяване в бъдещия живот. Нека помним, че когато търпим напразни обиди, тогава трябва да се радваме, като знаем, че по този път на скоропреходни скърби ние се приближаваме към Царството Небесно и придобиваме право над въжделеното наследство в обителите на небесния Отец.
Не се смущавайте, когато чуете оскърбителни думи и насмешки; или срещнете напразни обиди и дори самото гонение. Напротив, утешавайте се, с тази мисъл, че вие търпите това заради Господа и, благодушно понасяйки огорченията, чрез това Му служете, следвайки Неговия пример. Утешавайте се с Неговите слова: блажени сте вие, когато ви похулят и изгонят, и кажат против вас лъжовно каква и да е лоша дума заради Мене. Радвайте се и се веселете, защото голяма е наградата ви на небесата (Мат. 5:11-12). Тичайте така, за да го постигнете. Амин.
––––
Превод: Виктор Дора
Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.
