Конференция на Вселенската патриаршия под надслов „Единосъщен на Отца“

Започна двудневната конференция на Вселенската патриаршия под надслов „Единосъщен на Отца“, която е част от честванията по случай 1700-годишнината от свикването на Първия вселенски събор през 325 г. в Никея.

Конференцията се провежда в Патриаршеското градско училище в Марасли, чиято историческа сграда след мащабен ремонт беше осветена през ноември 2024 г. и обновена с красиви пространства с нова функция и мисия, които ще бъдат изплозлвани за събития, офиси, стаи за гостоприемство, с трапезария за официални трапези на Патриаршията и други помещения.

Конференцията беше открита със слово на Вселенският патриарх Вартоломей, в което той подчерта, че свикването на събора в Никея представлява кулминацията на „изначалната съборност“ на Църквата и нейното „вселенско съзнание“. В същото време това бележи и появата на нова съборна структура и практика – а именно тази на Вселенския събор.

В речта си той каза още, че Никейският събор е крайъгълен камък в оформянето на доктриналната идентичност на Църквата и остава моделът за справяне с доктринални и канонични предизвикателства на вселенско ниво.

Публикуваме цялото слово на Вселенския патриарх Вартоломей, а под текста можете да следите конференцията в реално време от линка към страницата на Вселенската патриаршия.

Преосвещени архиереи,
Ваше Превъзходителство, г-н посланик, генерален консул на Гърция в града,
почитаеми архонти на Великата Христова църква,
уважаеми учени,
уважаеми гости,
възлюбени чеда в Господа,

С чувства на радост ви приветстваме в историческото Патриаршеско градско училище Марасли и на тази двудневна конференция, озаглавена „Единосъщен с Отца“, посветена на Първия вселенски събор в Никея, в рамките на тържествата, отбелязващи завършването на седемнадесет века от неговото свикване. Изказваме своята благодарност към уважаемите лектори за тяхното благоразположено приемане на нашата покана и към всички вас, които участвате, независимо дали сте от Гърция или другаде.

Изразяваме нашата патриаршеска признателност към президента, членовете и секретаря на организационния комитет за техния принос. Ние сме уверени, че презентациите и дискусиите ще подчертаят важни аспекти от Никейския събор и актуалността на неговото послание в съвременния свят.

Свикването на Никейския събор представлява върха на църковната „изначална съборност“ и „вселенско съзнание“, като същевременно означава появата на нова съборна структура и практика – а именно тази на Вселенския събор.

Градът на Константин, открит пет години след събора в Никея¹, беше предопределен да стане център на църковния живот, домакин на четири Вселенски събора, които бяха решаващи за идентичността и посоката на Църквата в света. Именно тук Вселенската патриаршия поддържа непоклатимия си престол като бдителен пазител на нашата чиста православна вяра и свещени традиции.

Никейският символ на вярата, започващ с „Ние вярваме…“, е провъзгласяване на общата вяра на Църквата, формулирана в отговор на арианската ерес, която се опитва да замени теологията на предвечното Слово на Бога – Което бе „в началото“ и се въплъти заради нашето спасение – с това, което се нарича „космологично философстване“².

Забележително е, че отците от Никея са приложили принципа на „иновация в имената“. Въпреки че според мисълта на Арий философията е свързана с крайната елинизация на християнството, те все пак използват философски термин, за да изразят вярата в божествеността на Божието Слово. По този начин те постигнаха християнизирането на една философска концепция, която по този начин стана „крайъгълният камък на цялата доктринална сграда на Никейския събор“ (Калиник Деликанис, Първият вселенски събор в Никея, Константинопол, 1930 г., стр. 130).

Както е добре известно, терминът ὁμοούσιος (homoousios, единосъщностен) преди това не е бил писан и е бил използван от еретици като Савелий и Павел Самосатски. Въпреки това, тъй като съборът се смяташе за автентичен носител на вечно живия опит и традиция на апостолите в Църквата – и с непоклатима вяра, че само единосъщното Божие Слово, „Бог истинен от Бог истинен“, чрез Неговото въплъщение, отваря пътя на човечеството към обожение – той не се поколеба да въведе този термин в своя Символ на вярата, утвърждавайки съвършената божественост на Сина и Словото на Отца, който „стана човек, за да стане човекът бог” (св. Атанасий Велики).

По отношение на удивителния термин обожение (θέωσις, theosis), покойният о. Георги Флоровски отбеляза, че „няма нищо натуралистично или пантеистично в това… Обожението не означава нищо друго освен вътрешно общение на човешки личности с живия Бог. Да бъдеш с Бога означава да живееш „в Него“ и да участваш в Неговото съвършенство” (The Immortality of the Soul, in Creation and Redemption, Pournaras Publications, Thessaloniki 1983, p. 275)³.

Когато философът Хегел остро критикува византийското разбиране и опит на християнската вяра, твърдейки, че религията там остава „абстрактна“, водеща до граждански конфликти и насилствени катаклизми „в името на християнските доктрини“, както се вижда в споровете относно термините ὁμοούσιος и ὁμοιούσιος⁴, където противопоставянето на буквата „i“ (йота) води до много насилствени смъртни случаи (Г. В. Ф. Хегел, Лекции по философия на историята), той не успя да схване дълбокото сотириологичното значение на доктрината в православното съзнание. Догматите не са просто теоретични формулировки на вярата, а призив за участие в живота в Христос в Църквата, със спасението като техен последен хоризонт.

Никейският събор е ориентир във формирането на доктриналната идентичност на Църквата и остава модел за справяне с доктринални и канонични предизвикателства на вселенско ниво.

1700-годишнината от неговото свикване служи като напомняне на християнския свят за принципите на неразделната Църква и стойността на общата борба срещу погрешните тълкувания на нашата вяра, с непоклатима отправна точка в Бог Слово, единосъщен на Отца, Който прие нашата форма, освободи ни от робството на противника и ни даде вечен живот. Чрез Неговото въплъщение „ние познахме Отца и Светият Дух слезе в света“⁵.

Честванията трябва да допринесат за възраждането на вярата в единосъщната и неделима Света Троица и в съвечното Слово, заедно с Отца и Светия Дух, както и за умножаването на нейните благословения в света.

Уважаеми участници в тази конференция,

Работата на теологията е да разкрие сотериологичното измерение във всички неща. Правилното разбиране на доктрините на Църквата и тяхното тълкуване в екзистенциален план изисква, наред с участието в църковната реалност, чувствителност и истинска загриженост за човечеството и изпитанията на човешката свобода. В този смисъл, провъзгласяването на нашата вяра в Триединния Бог и във Въплътеното Слово – нашия Господ и Спасител Исус Христос – трябва да бъде придружено от осезаем отговор на Неговото увещание да „станем ближни“ на онези, които са попаднали сред крадците⁶, и на Неговите „най-малки братя“, с които Господ идентифицира Себе Си, свързвайки нашето вечно спасение с „доколкото сте сторили това на едного от тия Мои най-малки братя, Мене сте го сторили (Мат. 25:40).

В заключение още веднъж изказваме своята благодарност към всички вас и желаем много ползотворни резултати от тази конференция. Призоваваме върху вас щедрата благодат и безграничната милост на Триединния Бог, на Когото се покланяме.

––––––––––––––––

Източник: Orthodox Times

Превод и редакция: Ренета Трифонова

1. Константин построява наново град Византион, преименувайки го на Нови Рим (Novае Roma) през 330 г., пет години след провеждането на събора в Никея (бел. ред.). ↩︎
2. Философия на космологията (изучаването на физическата вселена) е наука, която, благодарение както на теоретичните, така и на наблюдателните разработки, направи огромен напредък през последните 100 години (бел. ред.). ↩︎
3. На български език книгата на отец Георги Флоровски е издадена със заглавие „Творение и изкупление“ (бел. прев.). ↩︎
4. Спорът на Първия вселенски събор се води основно около термините ὁμοούσιος (homoousios, единосъщен) и ὁμοιούσιος (homoiousios, подобосъщен), т.е. дали Бог Слово – Иисус Христос е единосъщен на Бог Отец – както отците на събора приемат и както изповядваме в Символа на вярата, или подобосъщен – както са изповядвали арианите – подобен по същност, сътворен, а не е вечно роден от Отца, което противоречи на учението за Св. Троица за Божието триединство (бел. ред.).  ↩︎
5. „Излязох от Отца и дойдох на света; пак оставям света и отивам при Отца“ (Йоан 16:28), (бел. ред.). ↩︎
6. „Тогава Иисус пак им рече: истина, истина ви казвам: Аз съм вратата на овците. Всички, колкото са идвали преди Мене, са крадци и разбойници; но овците не ги послушаха. Аз съм вратата: който влезе през Мене, ще се спаси, и ще влезе, и ще излезе, и паша ще намери. Крадецът дохожда, само за да открадне, убие и погуби. Аз дойдох, за да имат живот, и да имат в изобилие (Йоан 10:7-10), (бел. ред.). ↩︎