От 12 до 14 октомври Св. Синод на Гръцката църква, съвместно с Вселенския патриарх Вартоломей и председатели на почти всички православни църкви проведе Международната научна конференция на списание „Теология“.
Централна тема на конференцията „Православното богословие по пътя към „нематериалната реалност“ на късната модерност“ ознаменува навършването на 100 години от основаването на списанието.
По покана на Светия Синод на Гръцката църква и неговия предстоятел архиепископът на Атина и цяла Гърция г-н Йероним високи госит на конференцията бяха:
Негово Светейшество Вселенският патриарх г-н Вартоломей, министър председателят на Гърция г-н Мицотакис, президентът на Гърция г-жа Катерина Сакералопулу, Александрийският патриарх Теодор II, Кипърският архиепископ Георги, Албанският архиепископ Анастасий, представители на Алексадрийската, Сръбската, Антиохийската, Йерусалимската, Румънската, Грузинската патриаршии, богослови от Полската църква, както и представители на Финландската и Естонската църкви и полуавтономната църква на Крит.
Българската православна църква и Българският патриарх Неофит бяха представени от Врачанския митрополит Григорий, Белоградчишкия епископ Поликарп и дякон Симеон Борисов.
Участник в конференцията беше и доц. д-р Мариян Стоядинов, ръководител катедра „Библейско и систематическо богословие” към Православния богословски факултет на Великотърновския университет с доклад на тема „Технологии и отчуждение“. Доц. Стоядинов участва и в дискусиите по време на конференцията.
На откриването на конференцията беше изпълнено песнопението „Достойно ест“ на три езика – гръцки, църковнославянски и албански, като в съставянето на композицията принос има църковният певец Никола Антонов. Изпълнението можете да чуете тук.
Секретарят на Организационния комитет на конференцията и редактор на списание „Теология“ г-н Александър Кациарас в своето приветствие подчерта:
„Живеем в епоха, която е дълбоко материалистична и въпреки това превръща всичко в нематериални образи. Това се вижда от системното насърчаване на безплътната комуникация. Дигиталните технологии създават виртуална среда, където комуникацията предполага съществуването на тялото, но не като присъствие, а като инструмент. Тялото просто служи за управление на машината, чрез която ще се осъществява комуникацията. Ролята му свършва дотук. Например, интернет, макар и очарователен, е фундаментално антисоциален по отношение на физическото присъствие, защото, като улеснява директната комуникация, изкривява реалността, тъй като заобикаля най-реалистичното, физическо посредничество на материалното човешко тяло. Технологичният прогрес създава впечатлението, че тялото може да надхвърли границите на мястото и времето, но в същото време ни отдалечава от реалността, че сме същества в тяло. Всъщност, ние се движим възможно най-малко, но колкото по-малко се движим, толкова повече забравяме, че сме същества с тяло.“
Вселенският патриарх Вартоломей подчерта в приветствието си:
„Списание „Теология“ навлиза в своя втори век на живот, наследил успешен и творчески ход досега със своята вярност към православната традиция и неговата актуалност, вярата, че човекът е не само гражданин на света, но и „небесен гражданин“ – този, който търси крайната отправна точка на светското, на културата, на политиката, на науката, на икономиката, на Пигейско блаженство. Нито издигането на биоетичното ниво, нито социалният прогрес, нито научното познание, напълно обхващат и задоволяват човека, който не живее „само с хляб” (Мат. 4:4). Най-очевидно е, че науката е „великата сила“ на нашето време. Но вярата в Бога е и голяма сила, която отговаря на дълбоко вкоренените екзистенциални въпроси на човека. Както беше уместно отбелязано, главозамайващият напредък на науката се дължи на факта, че тя се отказа от опитите да задава и отговаря на подобни въпроси, които са в центъра на философията и теологията“.
Негово Светейшество също така подчерта: „Темата на конференцията уместно ни напомня, че човечеството се движи към „нематериалната реалност на късната модерност“. Думата за „материална реалност“ се отнася до набор от нови ситуации и предизвикателства, които са свързани с доминирането на интернет и научното и технологично развитие като цяло в живота ни. Тези явления променят начина на живот на индивидите и народите във всичките му измерения, насочват нашите желания и нужди и водят човечеството към преориентиране на ценностите. Въпреки това никой нормален човек не може да отрече многото предимства на технологиите. Съпротивата срещу определени тенденции на технологичната цивилизация не означава пълното ѝ отхвърляне”.
Архиепископът на Атина и цяла Гърция Йероним каза в приветствието си: „Изпитвам особено вълнение и чест, защото по повод конференцията за 100-годишнината на списание „Теология“ се събрахме на нея от краищата на земята, и неслучайно в храма, защото за нас Богословието е неразривно свързано с Богослужението“.
Той отбеляза още: „Нашата среща днес, освен есхатологичното си значение, има и дълбока символика, която е свързана със съдържанието на конференцията: на първо място, тя напомня значението на обществото в съвременния свят на виртуалната реалност, където почти всичко се извършва анонимно, безлично и нематериално чрез машини. Тук се събрахме от различни места. Да, технологията направи пътуването ни по-лесно. Ние я използвахме като средство, без да позволяваме тя да диктува нашата цел. И целта беше нашата среща по този въпрос – физическото ни присъствие и нашето лично общуване. Ето как писателите, които отдавна ни предупредиха за опасностите от необмисленото технологично развитие, си представяха бъдещите общества: технологията да бъде в услуга на човека. А не човекът да бъде в услуга на технологиите. За съжаление те тогава не бяха послушани, но дори и да бяха, не е сигурно, че щеше да има някакъв резултат, защото нещата вече бяха поели своя ход: все по-далеч от Бога, все по-дълбоко в света. След като започна да тълкува мистериите на Вселената, човекът вярваше, че може сам, чрез наука и изследвания, да стигне до истината. И че най-после е дошъл моментът сам да построи Рая на земята. Тук и сега. А не да очаква края.“
Конференцията завърши с патриаршеска божествена Литургия в митрополитската катедрала на Атина, в която участваха поканените представители на всички поместни църкви. Завършвайки словото си архиепископ Йероним подчерта:
„Ние не можем като Църква да бъдем „несветски“, да прекъснем всякакъв контакт и комуникация със света и да се изолираме. Въпреки това, ние също не трябва да бъдем и секуларизирани, т.е. нека ни бъде позволено да попием духа на този свят. Трябва да бъдем „светски“, тоест да водим диалог със света и да го поканим да предвкуси, тук и сега, идващото Царство”.
Източник: Ιερά Σύνοδος της Εκκλησίας της Ελλάδος – Ecclesia.gr; Православен богословски факултет на ВТУ