Ренета ТрифоноваОт началото на м. септември 2023 г. в украинския сайт ДіалогТУТ се води интересна и значима открита кореспонденция между двама учени – Виктор Еленски, който в момента ръководи Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта и проф. д-р Томас Бремер, преподавател по икуменическо богословие и специалист по източноцърковни изследвания в университета в Мюнстер (Германия). Интересите му включват историята на православието в Русия и на Балканите, влиянието на религията върху политическите процеси и теорията на икуменическите процеси. В България проф. Бремер е познат с книгата си „Кръстът и Кремъл. Кратка история на Православната църква в Русия“. Преподавател е в Киевския летен богословски институт.
Публичната дискусия започна с критиките му на заключението на религиозната експертиза на Държавната служба за етнополитика и свобода на съвестта (ДЕСС) относно „връзките” на УПЦ с Московската патриаршия. Германският богослов прави своя анализ по поръчка на обществено сдружение „Миряни”. Според Бремер документът е тенденциозен и не може да се счита за потвърждение на църковно-каноничната връзка на УПЦ с Руската православна църква. Ето част от неговото заключение:
„Дори Украинската православна църква да предпочете да има статут, който не е нито автономен, нито автокефален, а „самоуправляващ се и независим“, комисията няма право да преценява дали това е в съответствие с църковния закон и да прави каквито и да е изводи от това. Възможно е УПЦ вече да няма връзка с Руската православна църква, въпреки че съществува със съмнителен каноничен статут. По същия начин Комисията поставя конкретни изисквания относно това какво точно трябва да направи Украинската православна църква, за да стане автокефална (уведомяване на други поместни църкви (за новия ѝ статут), изясняване на формата на отношенията с Православната църква на Украйна и др.) (ДЕСС клауза 7.4.2).Това е пряко нарушение на свободата на съвестта. Държавната институция няма право да издава заповед за начина на организиране на една религиозна общност. Дори УПЦ да съществуваше изолирано, отделена от останалите православни църкви, държавните власти пак трябваше да я признаят. Принципите на православната еклесиология (на които, разбира се, подобна идея за изолация би противоречала) не трябва да бъдат включвани тук [в тази експертиза].“
Целият анализ вижте на този линк: „Заключението на ДЕСС има тенденциозен характер и изопачава фактите“(dialogtut.org)
На 23 октомври сайтът публикува отговор: „Виктор Еленски отговори на критиките на проф. Томас Бремер относно заключението на ДЕСС“(dialogtut.org). Поради големия обем на текста, публикуваме части от него.
„Изследването няма за цел да определи възможността/невъзможността за функциониране на Украинската православна църква. По същия начин експертите не са си поставяли и не са могли да си поставят задачата да формулират една или друга форма на съществуване на УПЦ. И е абсолютно сигурно, че статутът на УПЦ в пълнотата на православието като „нерегламентирана“, „полусамостоятелна“ църква – такава, която е в „сивата зона“ и пр. – не е проблем за държавния орган. Това, което експертите трябваше да изследват в рамките на тази експертиза, беше наличието/отсъствието на връзка между УПЦ и Руската църква. При това не става дума за мистичната връзка, за онова единство в догматите и евхаристийното общение, което свързва всички поместни църкви в едната, свята, съборна и апостолска Църква, а касае изключително каноничната връзка, т.е. връзката, която се основава на нормите и правилата в една църковната система.
Грешите, когато смятате, че експертната група е държавен орган. Това са изследователи на религията, които имат подходящи компетенции, научни звания и съответни научни трудове по предмета на експертизата и които са поканени от държавния орган по въпросите на религията да анализират определен проблем, институция или явление. Държавният орган по вероизповеданията осигури извършването на значителен брой проверки, като всеки път в анализа участваха експерти-специалисти в една или друга област на религиознанието, които по правило не са държавни служители. Естествено, Държавната служба на Украйна за етнополитика и свобода на съвестта в своята дейност взема предвид заключенията, до които са достигнали нейните специалисти.
Вие не поставяте под въпрос необходимостта от проверка и правилно отбелязвате, че „…в контекста на войната, започната от Русия срещу Украйна, възникнаха съмнения относно статута на УПЦ и това е съвсем разбираемо“. От началото на войната, която Русия отприщи през февруари 2014 г., Украинската православна църква дава достатъчно основания за подобни съмнения, както и във връзка със статута и положението си. Нещо повече: много специфичен пацифизъм, при който призивите за прекратяване на войната бяха отправени изключително към Киев, а не към Москва; призиви за прекъсване на мобилизацията; отказ да се почетат украинските войници и почти едновременното с това – легитимиране на бойни паради и освещаване на руски оръжия за масово унищожение и мн. др. И всичко това изобщо не е от шепа сътрудници, а самата църковната йерархия, духовенството на УПЦ.“
По-нататък Виктор Еленски продължава отговора си, акцентирайки върху устава на УПЦ:
„Съборът на УПЦ на 27 май 2022 г. , на който от църковния устав бяха премахнати всички позовавания на Руската църква и Московската патриаршия, беше много благосклонно приет от обществото и мнозина наблюдатели, включително и от някои вещи лица, изготвили обсъжданата в момента експертиза. Но много бързо ентусиазмът спадна. Поведението на йерархията остана непроменено: някои от нейните представители директно заявиха, че приетите от събора промени „нищо не променят“, основните врагове на УПЦ продължават да бъдат ПЦУ, а украинското правителство е виновник за руската инвазия (въпреки че, както членовете на Синода на УПЦ благоразумно подчертаха тогава, става въпрос за предишното украинско правителство).
Тоест въпросът за статута на Украинската православна църква изглежда съвсем легитимен. И тези въпроси възникват не само в обществото и държавната власт, но и в рамките на Църквата. Свещениците на Украинската православна църква са отправяли и продължават да отправят публично въпроси към ръководството за статута на тяхната църква и призовават за прекъсване на връзките ѝ с Москва. (10 въпроса към епископата и Синода на УПЦ-МП от клира и миряните • Християнство.бг (hristianstvo.bg)) Следователно, връщайки се към методологията, експертите не отричат правото на Украинската православна църква да съществува в рамките на „…правила, които не са били прилагани преди, и процедури, каквито и да са те от богословска гледна точка“. Те, както и вярващите, и духовенството на УПЦ, се интересуват дали тези рамки и процедури се отнасят до тази църква като част от Руската православна църква или първата е престанала да бъде част от втората“.
Виктор Еленски в отговара си набляга също така на факта, че Вселенският патриарх Вартоломей оценява статута на митрополит Онуфрий не като каноничен Киевски митрополит, а като йерарх на Руската православна църква в украинската столица, и експертите от работната група на ДЕСС правят същото заключение. Еленски отбелязва, че експертите не могат да намерят документи, изявления, решения на предстоятели на други поместни православни църкви, които не са съгласни с позицията на Вселенския патриарх по този конкретен въпрос и признават УПЦ като независима църква (т.е. всички глави на поместни църкви признават УПЦ като автономна църква на РПЦ, а тя така се отбелязва и в нейната абревиатура – УПЦ-МП, бел. ред.). Същото Виктор Еленски отбелязва и по въпроса за получаването на автокефалия: „В крайна сметка УПЦ не е провъзгласила автокефалия едностранно, както се е случвало много пъти в църковната история, нито я е получила от Вселенската патриаршия, както повечето поместни църкви, нито е получила такава от кириаршеската църква, както Православната църква на Америка (ОСА).
Относно въпроса за откриването на енории в чужбина, Еленски отговаря, че „това по никакъв начин не подчертава независимостта на УПЦ: на места подобно откриване става с подкрепата на Руската църква и не предизвиква никакви възражения от страна на Московската патриаршия, която разбира, че украинците, които бягат от руската инвазия в Европа просто ще изхвърли руското „отче“ от църквата“.
Относно окупираните Крим и Донбас Виктор Еленски припомня:„Ако продължим да говорим за действия, то през 2023 г. УПЦ не направи много, за да ги опровергае. Да вземем поне подчиняването на епархиите на Крим и Донбас директно на Москва. Това обикновено се прави от ръководството на структурата по отношение на нейните съставни части. И ако йерархията на УПЦ смята друго, тя имаше всички възможности да го заяви. Но тя не направи това – за дълбоко разочарование преди всичко на своите духовници и вярващи“.
„И двамата с вас бяхме дълго време членове на Международния научен съвет на едно доста уважавано академично списание за религиозни изследвания, което се издаваше (и се издава) в Москва. И вие, и аз, след началото на войната, отприщена от Русия срещу Украйна, информирахме редакцията във вашите писма за напускането на споменатия съвет.В момента не става въпрос за убеждения или гражданство, а за логиката на действията – определена институция ви смята за обвързан с нея и го обявява официално. И ако не смятате за възможно да се свържете с определена структура, уведомявате съответната организация и всички, чието мнение е важно за вас. Епископите на УПЦ никога не са се обръщали към Руската православна църква с писма за изключването им от епископата, Синода, Междусъборното присъствие, синодалните комисии и др. Въпреки призивите на възмутената общественост и молбите на собственото си духовенство, те не направиха нищо, за да попречат имената им да застанат до истинските военнопрестъпници, които освещават оръжия за масово поразяване и призовават за изгаряне на украинци със „Солнцепек“.
Виктор Еленски пита проф. Бремер може ли да цитира поне една от разпоредбите на законодателството на Украйна, която е била нарушена при гласуване на Законопроекта за свободата на съвестта и религиозните организации. Експертизата, за която става въпрос в кореспонденцията, е назначена в пълно съответствие с този закон, както и с правилника на Държавната служба на Украйна по етнополитика и свобода на съвестта. Законът и правилникът предвиждат участие в експертизата на представители на религиозни организации и ДЕСС е поканила представител на УПЦ за съвместна работа, но ръководството е отказало съдействие:
„Представителят на УПЦ не само отказа да участва, но и да даде писмени обяснения или каквито и да е документи, свързани със случая (Готова ли е УПЦ публично да заяви, че е скъсала с Московска патриаршия?). Нещо повече, след този демарш писах на митрополит Онуфрий да делегира свой представител да работи по „Заключенията…“ и/или да предостави необходимите документи, разяснения, съждения, коментари, наблюдения, забележки, които епископ Онуфрий би счел за необходими. Но той писмено отказа да го направи. Обръщам внимание, че експертната група единодушно подкрепи заключенията. В полза на това се изказаха както членовете на експертната група, чието освобождаване поиска представителят на Украинската православна църква, така и тези, към които не бяха изразени оплаквания. Обърнете внимание, „Изводите…“ предизвикаха бурна реакция и оживена дискусия в църковните и обществените среди. В тази дискусия имаше всичко: дълги екскурзии в църковната история, страстни дискусии за особеностите на каноничното право и обсъждане на личните качества на членовете на експертната група. Но никой от спорещите не успя да докаже убедително, че УПЦ не е част от Руската църква. Всъщност вие също не поемате отговорност за твърдението на подобно нещо.
Експертната група все пак не може да наложи нищо на ръководството на УПЦ, която знае точно какво трябва да се направи, за да престане да бъде част от Московската патриаршия; какви сигнали да изпраща към обществото, за да преодолее натрупаните през годините подозрения и съмнения. И не само държавата и обществото им казват за това, но и все повече техни духовници и миряни. За съжаление призивите им не се чуват от духовниците. Някои от йерарсите предпочитат да действат на принципа „колкото по-зле, толкова по-добре” и умишлено засилват конфронтацията с държавата и обществото.
Йерархията упорито отказва да влезе в диалог с гражданското общество, с властите и дори със собствените си духовници и вярващи, които се опитват да достигнат до тях. Те дори не намират за необходимо да обяснят защо тласкат УПЦ по пътя, който й е определен от Кремъл.“
След това писмо на Виктор Еленски на 6 ноември проф. Томас Бремер пише нов отговор: „Не съм съгласен с Вас почти по всички точки (dialogtut.org), а на 8 декември последва и отговора на Виктор Еленски до Томас Бремер „Попаднахте под влияние на информационното клише, разпространявано от ръководството на УПЦ и техните лобисти“ (dialogtut.org), който публикуваме по-долу:
Уважаеми професор Бремер, скъпи Томас!
Въпреки че не вярвате, че можем да се убедим в нещо, надявам се, че самият факт на нашата кореспонденция е насочен към намиране на разбирателство, а не обратното.
Честно казано, струва ми се, че все още не сте чули аргументите ми. Това се отнася на първо място за централния въпрос на анализираното от Вас заключение на религиозната експертиза.
Още веднъж: УПЦ беше част от Руската православна църква, след майския събор от 2022 г. започна движение извън Москва, но не го завърши. Духовенството на УПЦ не иска да напуска епископата на Руската църква, нейния Синод, междуцърковното присъствие и синодалните комисии.
Не става въпрос за липсата на доказателства, че Украинската православна църква е част от Руската православна църква (такива има), а по-скоро за липсата на доказателства, че тя не е такава част. Експертите всъщност търсеха последните доказателства. По същия начин стотици свещеници на УПЦ вече питаха и продължават да питат своето ръководство: ако ние не сме част от Руската православна църква, какво правят нашите епископи в нейните ръководни органи? Защо синхронизират политиката си в междуправославните отношения с Москва?
Ако използваме вашата метафора за немския паспорт, който показва, че сте германец, то УПЦ има паспорт за принадлежност към Руската православна църква. И ако се опитаме да разгледаме буквално вашата метафора, ще се окаже, че редица архиереи на УПЦ, включително нейният предстоятел, имат руски паспорти, но няма доказателства, че са се отказали от такива или че тези паспорти са загубили валидността си .
Въпросът защо Украинската православна църква не иска да напусне Руската православна църква, за да даде ясен и разбираем сигнал на държавата и обществото, все още виси във въздуха. Мога само да гадая защо вместо това ръководството на УПЦ предпочита да провежда кампания за дискредитиране на Украйна на външната сцена, да разпространява очевидни измислици и да плаща по 1400 долара на час на американски лобисти, които прибягват до откровени лъжи, препратки към несъществуващи документи и упорито отричат постулати, които самите те са измислили. За всеки случай пак ще го кажа.
Държавата Украйна не иска да забранява нито УПЦ, нито друга църква. Но трябва да е сигурна, че нито една религиозна организация в Украйна не е свързана чрез „земни връзки“ с центрове, които са участници във военната агресия срещу Украйна. Тя, тоест държавата, не изисква от Украинската православна църква да се откаже от православието, да преразгледа собственото си верую, да стане част от друга църква или автоматично да обяви автокефалия. По същия начин държавата никога не е изисквала от УПЦ да се откаже от църковнославянския език и Юлианския календар (скъпоплатени юристи си фантазираха това наскоро).
Когато ръководството на УПЦ казва, че трябва да изчака края на войната, за да предприеме някакви решителни стъпки, това поражда съмнения, че ръководството протака в очакване кой ще надделее в руско-украинската война. Когато духовенството казва, че въпросът трябва да се реши с всеправославен консенсус, то прекрасно разбира, че такъв консенсус е невъзможен в обозримо бъдеще.
В същото време съм напълно съгласен с вас: липсата на вкус не се наказва според украинското законодателство. Ако митрополитът се украси с шал Luis Vuitton, с обувки с монограм и обзаведе резиденцията си в лукс, който по-скоро би прилягал на мафиот от гангстерски филм и покани краля на руския шансон да пее на юбилея му, това е въпрос от неговия личен вкус. И не е работа на държавата да следи колко стриктно спазва монашеските обети за бедност и целомъдрие, как преодолява похотта или любовта към парите. Но когато архиереят освещава оръжия за масово поразяване или участва в освещаването на териториално завоюване, или призовава вярващите да осуетят мобилизацията, съжалявам, това изобщо не е въпрос на вкус. мисля, И че държава, която толерира това, особено по време на такава кръвопролитна война, няма да срещне разбиране от собствените си граждани.
И едва ли аргументът за наличието на сътрудници и в полицията или други държавни органи ще бъде уместен тук. Трудно мога да си представя ситуация, в която ръководството например на СБУ ще откаже да накаже предател или тихомълком да го изпрати в ранна пенсия.
Струва ми се също, че до известна степен сте повлияни от информационното клише, разпространявано от ръководството на УПЦ и техните лобисти. Държавата Украйна никога не е забранявала религиозните организации. Според проучване на Pew Research Center приблизително всяка пета страна в света забранява поне една религиозна организация. Но Украйна не е сред тези 43 страни. И както вече беше споменато по-горе, Украйна няма намерение да прави това в бъдеще и да забранява определени религиозни организации. Тя иска, повтарям, религиозните организации на нейна територия да не са част или под влиянието на религиозни центрове в страната, които са насочени към унищожаването на нея – Украйна.
Между другото, същата цел преследва и приетият тази година закон на Република Латвия, според който православната църква в тази страна не може да бъде подчинена на никакъв център извън Латвия.
Трябва да се отбележи, че съответният проектозакон 8371 практически никога не се разглежда от неговите критици, които се ограничават до инкриминираща реторика. Освен това те прибягват до фалшификации, като твърдят, че проектозаконът е отхвърлен от Главния научно-експертен отдел на Върховната рада на Украйна. Този аргумент, в отсъствието на други, толкова се хареса на организаторите на кампанията, че те го цитираха в писмо до лидерите на международни организации и страните от Г-7. Всъщност унищожителната критика на отдела беше свързана със съвсем различен проектозакон и имаше конструктивни коментари по отношение на проектозакон 8371, който се отнасяше до по-голяма правна сигурност и правна техника.
В същото време критиците на проектозакона позорно пропускат няколко важни обстоятелства. На първо място, фактът, че той има недискриминационен характер – не е насочен конкретно към никоя от църквите и не позволява дейността на религиозни организации, свързани с центровете на влияние в страната, които извършват агресия срещу Украйна. Тоест една религиозна организация трябва и може, както показва примерът, да речем, на Древната православна църква, да прекрати тази връзка. Подчинението на Московската патриаршия не е част от православното верую.
Борците срещу „забраната“ също не споменават, че последната дума за прекратяване дейността на съответната религиозна организация, както би трябвало да бъде в едно демократично общество, ще бъде на съда. Тоест според мен проектозаконът няма дискриминационен характер, не натоварва съвестта на вярващите и преследва напълно легитимна цел. Съгласете се, че украинското правителство има не по-малко основания да предотвратява връзката на религиозна институция с онези религиозни организации, които участват във войната срещу Украйна, отколкото редица европейски правителства да предотвратяват носенето на бурка или хиджаб на обществени места.
Сега относно по-широкия контекст, който засягате в писмото си. Пишете за избора на нов председател на Камарата на представителите на САЩ, който „винаги е бил против военната помощ за Украйна“. Ако той е бил „винаги против“, малко вероятно е това да е свързано с УПЦ. Но ако този държавник, който посвети много време и усилия на защитата на религиозната свобода и християнските ценности, ме попита от тази гледна точка защо трябва да помогне на Украйна, имам доста ясна представа за отговара си.
Бих му разказал за истинското преследване, което изпитват християните в земите, окупирани от Русия; ще покажа снимки на убити, разстреляни, измъчвани духовници, включително и негови единоверци. А също и снимки на почти петстотин разрушени храма и молитвени домове.
Бих го запознал с вярващите, които още преди началото на мащабната инвазия избягаха на цели общности от окупираните от Русия Крим и Донбас в континентална Украйна. Бих му предложил да напише думи на подкрепа на затворниците от Украйна само заради техните религиозни убеждения, които получиха 6, 8, 12 и дори 19 години затвор и сега се намират в руските колонии. Бих му предоставил свидетелства от свещеници, пастори, имами, равини, от Всеукраинския съвет на църквите и религиозните организации за религиозната свобода в Украйна и нейните врагове. Надявам се, че тогава г-н председателят ще разбере по-добре защо е необходимо да се помогне на Украйна.
С най-добри пожелания, Виктор Еленски
