Християнство.бг
Представяме българо-македонския подкаст „Коридор 8“ с водещ Георги Станков от студиото в Хасково и Атанас Величков от студиото в Скопие. Мисията на подкаста е да свързва и сближава хората от страните на Паневропейския Коридор 8, както и тяхната диаспора в други части на света, и да служи като форум за дискусия на различни теми от науката, културата, изкуството, обществения живот, миналото и бъдещето на народите и страните от тази част на света.
В епизода с тема „Кога пак заедно?“ участват доц д-р Костадин Нушев – преподавател по християнска етика в Богословсикя факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ и Марян Николоски от Република Северна Македония – журналист, публицист и гл. редактор на сайта Religija.mk.
Освен въпроса кога православни, католици и протестанти пак заедно ще прославят Възкресение Христово, разговорът в „Коридор 8“ преминава през редица важни теми, които очертават както историческите корени, така и съвременните предизвикателства пред православния свят. Един от акцентите е върху развитието на църковните структури на Балканите – от византийския модел на симфония между държава и църква до формирането на националните църкви през XIX и XX век. Този процес е тясно свързан с изграждането на модерните държави, като държавната власт често играе ключова роля в създаването на автокефални църкви и утвърждаването на тяхната идентичност.
В този контекст част от разговора се фокусира и върху явлението етнофилетизъм – преплитането между националното и църковното, което, макар исторически обяснимо, продължава да създава напрежения и предизвикателства пред единството на Православната църква. Независимо от това, същността ѝ остава в нейната съборност и общностност.
Разговорът засяга и конкретни съвременни теми като инфраструктурни проекти между България и Северна Македония, които могат да улеснят контактите между хората от двете страни на границата и да допринесат за по-добро съжителство и разбирателство. Участниците в подкаста подчертават нуждата от повече „мостове“ – не само физически, но и културни и духовни.
Особено внимание се отделя на ролята на църквата в днешния свят. Според участниците, тя често изглежда затворена и затруднена да отговори на динамиката на съвременността. Въпросът не е в промяна на догматичното учение, а в способността то да бъде осмислено и представено по начин, който да достига до съвременния човек. Дават се примери за добри практики, като социалната ангажираност на Румънската православна църква, която активно работи с млади хора и уязвими групи.
Критично се разглежда и тенденцията към „носталгия по Византия“ – търсенето на идентичност единствено в миналото, за сметка на ангажираността с настоящето. Според участниците, едно от най-големите предизвикателства е Църквата ясно да заяви позиция по въпроси като човешките права, свободата и демокрацията. В противен случай тя рискува да бъде възприемана като инструмент на политически и авторитарни режими, вместо като жива духовна сила в обществото.
Финалът на разговора е посветен на смисъла на Възкресение Христово – празникът на празниците в християнството. Подчертава се, че Възкресението не трябва да бъде просто ритуално отбелязване, а дълбоко личен и обществен призив към отговорност, благодарност и грижа за другия. Великден е моментът, в който човек може да се обърне към същността на вярата си и да преосмисли своето място в света.
В крайна сметка, разговорът поставя въпроса: може ли църквата да бъде не само пазител на традицията, но и активен участник в изграждането на по-справедливо, свободно и солидарно общество. И най-важен остава въпросът: кога ще бъдем пак заедно?
