Ренета ТрифоноваАндрей Зубов
Едно топло и отеческо писмо на прот. Владимир Зелински към неговите енориаши по повод затварянето на храмовете и тежката обстановка в Италия. Писмото е от профила в социалната мрежа на Андрей Зубов (руски учен-историк, ориенталист, религиовед, политолог), който добавя и кратък коментар към него.
“Скъпи приятели,
Моят близък приятел, многоуважаемият отец Владимир Зелински, предстоятел на православния храм при град Бреша в Ломбардия (Италия), се обърна с това писмо към членовете на общината. Струва ми се, че тези слова са мъдри и дълбоки. В последно време се сблъсквам с много различни реакции заради ограничаване на богослужението, свързани с пандемията. Реакцията на отец Владимир ми се струва най-адекватна и близка по съвест.
Добавям от себе си. Евхаристията не е магическо действие. В тежката ни история ние познаваме тайната на духовното причастие със Светите Тайни. Ако ние съсредоточено се молим, ние сме в Този, към Когото се обръщаме в нашите молитви. Ако разсеяно пристъпваме към Чашата, причастяваме се за съд и осъждане. Честотата на причастяване със Светите Тайни е важна, но стократно по-важно е вътрешното дълбоко пребиваване в Отца всячески, което, както при св. Мария Египетска, прави причастието живот в Христа дори и при рядко по необходимост участие в Литургията. Прегръщам ви, приятели! Всеки разбира се, да постъпва според своята съвест”.
Писмо до енориашите при храма „Св. Богородица „Радост за всички скърбящи“, гр. Бреши
Скъпи енориаши, братя и сестри!
Настъпи период на изпитание за всеки от нас. Много изгубиха своята работа и печалби, никой под заплаха от наказание няма право дори да излиза от вкъщи. Всички останахме без богослужение, общи молитви и тайнства. Колко време ще продължи нашата карантина не знае никой, но на всички е ясно, че това не е въпросът на деня. Най-високата интензивност на заразата днес се случва именно в нашия град и пикът на епидемията е може би още пред нас.
Да, Великият пост през тази година стана за нас ограничение не само в телесната храна, но и в небесната. Как да приемем това? Не просто да приемем смирено ситуацията, която не е по силите ни да променим, но да тълкуваме в нея благата воля Божия, Божият промисъл за нашия храм, за всеки от нас. Днес цяла Италия, която ни приюти, е принудена да се откаже от своя обичаен начин на живот. Но ние, православните християни, сме призвани към нещо повече.
Преди всичко, нямаме никакво право – нито духовно, нито нравствено, нито просто човешко право, да не спазваме тези забрани, да отхвърляме призивите на властите: вие забранявате, но ние ще правим всичко както знаем, ще се събираме тайно, ще служим при заключени врати, да става каквото ще!
Днес изискванията да следваме установените тежки правила за безопасност изхождат не само от италианското правителство и администрация на Ломбардия, това са изисквания и към нашия архиерей митрополит Йоан. Напомням за това, както знаете и вие: обикновеното стоене един до друг в затворено помещение е опасност за всеки от нас. Никой няма право да изкушава Бога, да подхвърля на опасност дадения от Него живот на ближния.
Като настоятел на храма, в който отговарям за всеки един от вас, аз съм принуден с горчивина да потвърдя това, което вече ви казах устно, когато последния път се събрахме в храма: богослужения няма да има дотогава, докато Господ не благослови отново да се съберем заедно.
Нека да разберем – какъв смисъл можем да извлечем от това изпитание или дори какъв дар можем да намерим в него? Да си спомним, че когато дойдохме в Италия, малко от нас са очаквали да водят тук пълноценен църковен живот. Ние се озовахме тук по други причини, но го намерихме, може би неочаквано за себе си, и заради това сме длъжни да бъдем благодарни. Сега той временно ни се отнема. Защо?
Да утихнем, да попитаме Бога в дълбините на сърцето си. Може би, за да усетим жаждата за причастие, прекомерният му дар, неговата единственост, и дори да го извършваме често, трябва да разберем и как ще живеем без него?
Може би, за да почувстваме пълнотата и красотата на общата молитва, трябва да изпитаме нейното отсъствие, тъгата по нея?
Може би, по-добре ще съумеем да усетим нейния вкус, когато сме далеч един от друг?
Може би, по-пълно ще съумеем да усетим радостта от единството, ако пребиваваме известно време в самота пред Бога? Когато започнем да се молим един за друг и да се споменаваме, може би ще започнем да тъгуваме за тези, които не виждаме?
В тази „самота“, ако Бог е с нас, може и трябва да вършим невидима вътрешна работа, която винаги ни е липсвала. Не без причина великите светци са се затваряли и са прекарвали така целия си живот. Така и преп. Мария Египетска е прекарала 40 години в пустинята и се е причастила само в последните дни на своя земен живот. Може би, именно такава памет за преподобната, на която е посветена петата неделя на Великия пост, трябва да се въплъти в нашия живот, в нашия днешен пост?
Няма да ни стигне неделната проповед, но размишлявайки върху думите от Евангелието, което четем в неделя, може би ние сами ще започнем да се замисляме над него, ще се научим да проповядваме сами на себе си? А най-хубавите проповеди ще се постарая да намеря за вас, да ги публикувам на нашия сайт и да ги изпратя в групата „Воскресная школа“.
Накрая ние, учениците Христови, сме призвани да живеем в „памет смъртна“, която така внезапно се приближава към всички нас. Молитвено ви желая здраве и дълголетие, но да не забравяме и това, че паметта за смъртта е неотменима част от живота ни с Бога, тук и сега. Тя ни зове към покаяние, но ни дарува и радост: Господ е близко, Господ иде.
Като предстоятел, винаги съм на ваше разположение за изповед, съвет, разговор. Знаете как да ме намерите. Молете се за моето семейство и за мен, аз няма да забравя в молитвата си никого от вас.
Искам да ви напомня думите на Христа, които се четат на Велики Четвъртък: „В света скърби ще имате, но дерзайте: Аз победих света“ (Иоан 16:33). А нашият храм е посветен на иконата на Божията Майка „Радост за всички сърбящи“.
Посещавайте нашия новооткрит сайт ortodossiabrescia.org , чрез който ние с отец Лазар ще се постараем да го направим малка вратичка към затворения ни храм.
Прот. Владимир Зелински
19 март 2020 г.
Втора неделя на Великия пост
гр. Бреша
Превод: Ренета Трифонова
Източник: Лична страница на Андрей Зубов
