Маргарита Генчева
Това е аудио запис на фентъзи разказ на проф. Калин Янакиев, който може да прочетете в цялост в „Портал за култура, изкуство и общество“.
Проф. Калин Янакиев: „Това, което въобще не е фантастично в тази фантастична история е, че на 13 април т. г., т. е. на самия празник Вход Господен в Иерусалим (само тук и умишлено съм отстъпил от реалната хронология) руският агресор порази – да, с две ракети Искандер – украинския град Суми. В резултат загинаха и тежко пострадаха най-малко 132 човека, от които на място бяха убити 2 деца, а още 17 пострадаха тежко. Действително загина и цяло едно семейство – баща, майка и дете. Бе убита и органистката на градската филхармония Елену Когут. Поредното престъпление на Русия бе обилно документирано с кадри, които и в този момент са достъпни в мрежата. Разбира се агресорът и този път отрича извършеното. Оттогава насам бяха обстрелвани и жилищни сгради в Киев и Одеса“.
„Още по-страшното, което тутакси осъзнаха обаче бе, че то сякаш и изобщо не пречеше на блъскащите се в него птици, защото Негово Светейшество усети вихъра на крилете им вече по самото си лице! Вън или вътре бяха тия гълъби? Ужас! В следващия момент той получи силен, направо зашеметяващ удар от крило върху лицето си, прониза го болка, конвулсивно вдигна длан към удареното място и с още по-голям ужас напипа по челото си… кръв. Прокара ръка надолу и веднага осъзна, че това е рана – дълга, през цялото му чело, до самата вежда… Очите му се разшириха от болката, втренчиха се в налитащите срещу му гълъби и ето, в този момент внезапно съзря… техните очи. Вцепени се напълно: не, това въобще не бяха очи на птици, а нещо друго, нещо смразяващо. Бяха – възможно ли е – широко, широко разтворени и напълно застинали (живи ли или мъртви) очи на… деца! Неподвижно взрени изпод размахващите се крила“.
Обработка на видеото: Маргарита Генчева
