Християнство.бг
Свещ. Серафим (Огнян) Рангачев
Тъй като сме в календарен период, когато зилотите с повишена ригористична температура пак разобличават всички без изключение народни обичаи („суеверни“, „езически“ – знаем им речника), в книгата от снимката – старият Екзархийски устав, на с. 158, попаднах на находка. Става дума за параграф 26 от Протокол № 32 за заседанието на Св. Синод, проведено на 19.06. 1907г. В него четем:
„Св. Синод реши да помоли Министерството на изповеданията да стори потребното да се запрети на кметовете да поддържат суеверните празници, каквито са: всички четвъртъци от Възкресение до Петдесетница, разни вълчи и миши празници и тям подобни, и да не препятстват на хората да работят в такива дни“.
Нито дума против коледуването, сурвакането, кукерските шествия, мартениците и обичаите в Сирна Неделя, заради които е наречена Пóклади. Не споменавам нестинарството, защото в същата година Странджа още не е освободена. Но пък тям подобните могат да се увеличат с русалиите, мечкин ден и с други такива.
В тази книга (разполагам за съжаление само с първия том) могат да се намерят много интересни неща и църковно-правни прецеденти в БПЦ. Някои от тези прецеденти са отменени, но на други още може да има позоваване.
В този Екзархийски устав има много изненади и отговори на днес актуални въпроси. Като на този, свързан със смущението, предизвикано от извършеното последование „Опело на св. крал Стефан Милутин“, заради което имаше гореща дискусия (вж. „Опелото на светец“).
Такъв въпрос е възниквал и преди, при това доста отдавна. Заради което, в параграф 11 на Протокол №4 от заседанието на 20.03.1907г, Св. Синод на БПЦ му дава следния отговор (текстът е на с.159 от книгата):
„Реши се да се отговори, че в програмата за отпразнуването хилядагодишнината на Св. Цар Бориса, парастасът трябва да се замени с благодарствен молебен, защото на светии парастас не се отслужва“.
Това решение ни даде доста отговори, свързани с онази дискусия.
