Един кратък коментар за св. Марк Ефески. Близкият изток, Мала Азия и Балканите са вече завладени от османските турци. Само Константинопол още не е паднал (чак в 1453 г). Константинопол иска помощ от Рим, но пък Рим иска в замяна уния: православните да приемат върховенството на папата.
След като приема Ефеската митрополия, свети Марк не бил дълго с паството си: на 24 ноември 1437 г., като част от голяма делегация, той отива в Италия за Фераро-Флорентинския събор (1438—1445). Съборът разглежда подробно разликите между Западната (католическа) и Източната църква. Особен акцент е поставен върху различията в догматите, по-специално върху така нареченото Filioque – допълнение, направено от Римската църква към Символа на вярата. Били разгледани и други догматични въпроси – за чистилището, първенството на папата във Вселенската църква и извършването на тайнството Евхаристия.
Един от не подписалите решенията на събора е св. Марк Ефески.
Последвалият дебат по въпроса за чистилището между източни и западни богослови, по време на който св. Марк Ефески говори многократно, не води доникъде и приключва на 17 юли 1438 г., когато представителите на Източната църква след вътрешните си съвещания, след задълбочено и дълго обсъждане на въпроса, предават следното заявление на източно-православното изповедание в частта за съдбата на душите след смъртта
„Душите на праведните се наслаждават веднага след смъртта (следователно до възкресението на телата) с цялото онова блаженство, което душите могат да възприемат без тяло, но след възкресението към това блаженство ще се добави нещо друго, а именно прославянето на тялото, което ще изгрее като слънце.”
(В противоречение на латините, които учели, че душите на праведните незабавно приемат пълно блаженство след смъртта си, независимо от възкресението на тялото).
Свети Марк опровергава аргументите на западните богослови и излага редица аргументи срещу съществуването на очистващия огън.
„Ние потвърждаваме“, казва свети Марк, „че нито праведните все още са приели напълно своята участ и това блажено състояние, за което са се подготвили тук чрез дела, нито грешниците след смъртта са били изпратени на вечно наказание, в което ще вечно ще страдат; но и едното и другото трябва да станат след последния ден на Страшния съд и възкресението на всички; сега и тези, и другите са на свойнствените им места; първите са в съвършен покой (мир) и свободно се намират на небето с ангелите и пред самия Бог, и вече сякаш в рая, и често ни посещават в тези църкви, където са почитани, и слушат тези, които ги призовават и се молят за тях към Бога, като са получили от Него този изключителен дар, и чрез своите мощи те вършат чудеса… вторите, от своя страна, са заключени в ада, пребивават „в страната на смъртната сянка (Ис. 9:2), в подземен ров (Пс. 87:7)“, както казват Давид, а след това Иов“.
Още за св. Марк Ефески виж на интернет страницата Живо Предание за книгата на архим. Амвросий Погодин Св. Марк Ефески и Флорентийската уния“.