Християнство.бг
Архиепископ Дамян – игуменът на Светата обител „Св. Екатерина“ на Синай публикува официално изявление относно последните събития и въпроса за наследяването на неговия пост. Това стана след като вчера Йерусалимският патриарх публикува призив вратите на манастира да се отворят за изгонените и братството да продължи да служи както преди кризата. В отделно послание до архиепископ Дамян, патриарх Теофил го призова да се яви в Йерусалим на извънредната сесия на Светия и Свещен Синод, която ще се свика в понеделник, на 8 септември, като намеква за негови канонични нарушения. „За да избегнем по-нататъшен скандал и с цел успокояване на несправедливо изгонените отци от светата обител, без да се прибягва към други средства и намеси, Ви повеляваме да отворите портите ѝ и бързо да отпратите всички лица, които са се самонастанили и предизвикват скандали и безредици“.
Архиепископ Дамян подчертава в своето писмо необходимостта от единство на братството, сътрудничество с гръцката и египетската държава и защитата на религиозния и културен статут на манастира. Процесът по приемственост трябва да се реализира бързо, но съгласно каноните и с участието на всички заинтересовани страни. Архиепископът завършва с изявлението, че прощава на всички и моли за прошка.
В същото време през последните дни се разкри и геополитическата динамика зад кризата, пише в-к „Катимерини“. Според наблюдатели се осъществява скрит сценарий с елементи на църковно-геополитическо влияние и опити за подкопаване на усилията за стабилизиране на манастира. В Атина се следят внимателно действията на всички заинтересовани, като се отчита, че трети страни се опитват да въздействат върху споразумението между Гърция и Египет и да включат манастира в своята зона на влияние.
Според източници, близки до архиепископа, действията на част от монасите са използвани от трета страна за оказване на политическо влияние, като се предполага, че Йерусалимската патриаршия се намира под руски натиск. Целта на тези действия е да се подкопае процесът на споразумение между Гърция и Египет и законовата стабилност на манастира.
Архиепископ Дамян посочва Московската патриаршия като единствено отговорна за настоящото състояние на раздор и разделение в православния свят, подчертавайки, че „последствията се понасят от цялото Православие“. Той допълнително подчертава, че първите, които са се възползвали от вътрешния разрив в Синайското братство, са били отделни лица, организации и политически партии, свързани с опитите на Русия да „демонтира православието“.
В същото време той споменава „ролята“, изиграна от Йерусалимския патриарх Теофил в това, което той нарича „църковен преврат“, осъждайки го по-специално по отношение на собственото му възкачване на патриаршеския престол. Експертите подчертават, че стабилизирането на управлението и наследяването на архиепископа е ключово както за религиозното бъдеще на манастира, така и за геополитическата ситуация в региона.
Ето и цялото изявление на игумена на Синайския манастир:
„Днес, 4 септември 2025 г., на празника на великия пророк Моисей, един от защитниците на Синай, възстановяването на нормалността и законността в светия Синайски манастир най-накрая стана реалност. Но само това не е достатъчно, за да се постигне по-голямата цел за запазване на неговия вековен статут и най-вече на неговото бъдеще. Отвъд законността и реда е необходимо и единство сред отците на светото Синайско братство.
Осъзнавам, че бидейки на 91 години, мислите на мнозина, както в манастира, така и извън него, са съсредоточени върху факта, че моето отшествие е само въпрос на време. Именно тази мисъл е истинската причина за вътрешната криза, която избухна в светия Синайски манастир. Отговорността е на всички нас, на първо място на синайските отци, макар и не на всички в еднаква степен. За съжаление, кризата с наследяването ми съвпадна с кризата, предизвикана от решението на Апелативния съд от 28 май 2025 г., в резултат на което ситуацията стана взривоопасна.
Сега става очевидно, че всички синайски отци, включително единадесетте бунтовници, споделят определени общи позиции, които отново трябва да послужат като основа на единство:
A) По ключовия въпрос на съдебното решение от 28 май 2025 г. всички ние споделяме едни и същи възгледи и цели. Това решение отменя вековния статут на светата обител, отваряйки пътя към нейното десакрализиране и превръщане в музей.
Б) Решението на екзистенциалната криза, пред която сме изправени, трябва да бъде намерено в сътрудничество с египетското и гръцкото правителство и трябва да приеме формата на тристранно споразумение. Разбира се, усилията за защита правата на светия манастир пред египетските съдилища трябва и ще продължат под отговорността на новия архиепископ на Синай, Фаран и Раита, заедно с обединеното Синайско братство.
В) Отвъд въпроса за собствеността, решението задължително трябва да включва:
● признаване в египетското право на уникално религиозно юридическо лице (sui generis) под името „Гръцки православен свети царски автономен манастир „Света Екатерина на Светата и Богопосетената планина Синай“;
● предоставяне на египетско гражданство на архиепископа на Синай, Фаран и Раита и игумен на Светия манастир Синай;
● осигуряване на разрешения за пребиваване на отците чрез специални процедури;
● защита на частната колекция от реликви и ръкописи на Светия манастир; и
● признаване на чисто религиозния характер на реликвите (напр. светите мощи), които нямат художествена стойност.
Г) Закон 5224/2025 (Държавен вестник A’ 142) е не само важен етап в борбата на манастира за осигуряване на бъдещето и благополучието му, но и решаващ стратегически избор, както за манастира, така и за Гърция. Връзката на манастира с гръцката държава вече е определена от Конституцията и този закон е силен и непробиваем щит за защита на манастира както в Гърция, така и по света.
Д) Синайското братство трябва да приеме нови отци, за да увеличи числеността си.
Е) Всеправославното канонично право относно светия манастир Синай е окончателно определено от Сигилиона на Вселенския патриарх Гавраил IV през 1782 г. В същото време, върховният всеправославен арбитър остава Вселенската патриаршия. Светият манастир Синай е „автономен, самоуправляващ се, свободен, неприкосновен и неподчинен на никой патриаршески престол“.
Кризите винаги разкриват помислите на много сърца. Никой няма да забрави онези, които веднага подкрепиха светата обител, когато решението от 28 май 2025 г. стана известно, а именно: Вселенската патриаршия, Българската патриаршия, Гръцката архиепископия и Кипърската архиепископия. По-късно към тях се присъединиха Антиохийската патриаршия, Сръбската патриаршия и Албанската архиепископия.
Болезненото мълчание на Александрийския патриарх е равносилно на подкрепа. Всички останали поместни православни църкви останаха безмълвни, с изключение на Йерусалимската патриаршия, чието изявление имаше за цел само да потвърди имперската ѝ политика срещу светата обител на Синай, насочена към свеждането ѝ до обикновен манастир под ръководството на Йерусалимския патриарх.
За този климат на раздор и разделение в православния свят отговорността е изцяло на Московската патриаршия, но последствията се носят от цялото Православие. Не е случайно, че първите, които се възползваха от вътрешния разрив в Синайското братство, бяха организации, мрежи, партии и лица, свързани с опитите на Русия да разпокъса Православието, като промотира възгледи, противоречащи на православното християнско богословие и морал.
Християнството в Близкия изток е преследвано, а православните християни – днешните ромиосини (гръцки християни, смятащи се за наследници на ромеите)– са сериозно застрашени, както беше демонстрирано от терористичната атака срещу църквата на пророк Илия в Дамаск. Без гръцката държава и нейното активно участие нищо няма да бъде спасено. Нито Русия, нито Йордания (която Йерусалимският патриарх похвали като „щит“ на християните, когато тя отблокира сметките му – нещо, което всъщност Гърция постигна), нито която и да е друга държава има искреността, смелостта, отдадеността и любовта към ромиосините, които Гърция има.
Вчера получих писмо от Йерусалимския патриарх Теофил, когото дълбоко уважавам и почитам, но което от канонична гледна точка е най-малкото слабо и неоснователно. Това е така, защото:
То игнорира писмото ми от 7 август 2025 г. до Негово Блаженство Йерусалимския патриарх, в което изрично му казах, че не съм го поканил да се намесва в делата на манастира;
То игнорира каноничните и правни недостатъци на предполагаемата покана от някои отци;
То третира манастира като придатък на Йерусалимската патриаршия, противно на гореспоменатия Сигилион, и следователно предполага, че може да издава заповеди за отваряне на портата на манастира;
Пренебрегва се фактът, че Събранието на отците има право да наложи на игумена и архиепископа отказ на поканата на Негово Блаженство.
Въпреки това се радвам на това писмо, защото най-накрая се разкрива ролята на Йерусалимския патриарх в този църковен преврат – все пак той притежава експертизата – и най-вече в задълбочаването на разделението в Синайското братство. Но най-показателният момент е моментът: писмото беше изпратено едва когато Йерусалимската патриаршия научи, че днес ще обявя решението си за преодоляване на кризата, която измъчва братството, и че моето решение има съгласието на отците, гръцкото правителство, Вселенската патриаршия и Гръцката църква.
Светият Синайски манастир няма традиция да организира преврати, да сваля патриарси от сан и след това да ги затваря във вътрешни затвори, за да ги сломява духовно, психически и физически. Манастирът никога не би проявил дребнавостта, проявена лично от Йерусалимския патриарх Теофил, когато настъпи неизбежното време за упокой на неговия предшественик Ириней. Кой може да забрави, че единствените, които тогава се грижеха за достойнството на починалия, бяха гръцкото правителство и Гръцката църква? Без тях покойният патриарх все още щеше да бъде непогребан, тъй като Йерусалимският патриарх забрани погребението му в рамките на своята юрисдикция. За щастие, дори в най-лошите момент от историята му, нищо подобно не се е случвало в светия Синайски манастир – и всички ние трябва да се погрижим това никога да не се случи.
Трябва също накратко да спомена лицемерието на много братя по отношение на така наречения случай с г-жа А.С. Благодарение на нея много гърци за първи път чуха термина „синайсакти“. Ако вместо жена беше мъж, същите „кръгове“ и „братя“ щяха отново да отровят света със същите инсинуации, зависимости и взаимоотношения – само че този път още по-позорни. Тази съдба, за съжаление, сполетява всички йерарси, на които Бог е дал дълги години живот. Но в случая с г-жа А.С. има и изобилие от женомразство, пиетизъм и пуританизъм. Господ знае и съди!
Вчера информирах гръцкото правителство за моите решения, които са в съответствие с това, което вече обсъдих с Вселенската патриаршия и Гръцката църква. Тъй като вече е очевидно, че Синайското братство е съгласно стратегическите цели и тактическите методи за справяне с екзистенциалната криза на манастира, на който съм посветил целия си живот – дойде време да поема отговорност и да гарантирам процеса на наследяване. Тези процедури ще започнат незабавно и трябва да бъдат завършени бързо, но и правилно, за да може Синайското братство, обединено, да се съсредоточи върху решаването на големия проблем, пред който сме изправени.
Процедурните подробности ще бъдат завършени през следващите дни, ще бъдат обявени след като бъдат съгласувани от всички и ще бъдат приложени със съдействието на египетските власти, гръцкото правителство и Гръцката църква.
Прощавам на всички и моля за прошка всички!“
