Меню Затваряне

Кристя Венгринюк: Терористи продължават да убиват нас и нашите деца!

Кристя Венгринюк
Кристя Венгринюк

Кристя Венгринюк

Война. Ден 375. Терористи!!!

Днес за първи път от много време се събудих в горе-долу добро настроение, с надежда, защото в последните две седмици нямаше масови обстрели. Въпреки че битките в Соледар и Бахмут вървят много тежко, то поради затишието с ракетите, дори мечтаехме за мир. Имах дори планове да довърша една отдавна започната моя картина, да се разхождам дълго с детето по улицата, защото вечерно време навсякъде е тъмнина, заради режима на тока.

Днес дори нямаше мъгла и имах голямо желание да отидем на разходка. Но всичко това се промени веднага след като експлозиите гръмнаха в Киев. Имаше много от тях. Хората изпаднаха в паника, защото нямаше сирени. Чак след първите експлозии сирените се включиха, прозвучаха в цяла Украйна, с изключение на западна Украйна. Започна масов обстрел, който спря за няколко часа и започна още по-ожесточено, вече върху цялата страна.

Когато написаха, че до границата с Молдова летят ракети, ние също се приютихме. Седяхме там много часове и просто четяхме къде удрят ракетите. Най-лошото се случи в Днепър. Терористите умишлено са изстреляли ракета директно срещу девететажна жилищна сграда с цивилни и деца. Половината блок просто се срути, смачквайки хората. Под развалините все още има хора и деца. Отломките се разчистват и в момента, има много загинали. Разбира се, практически няма шанс хората да са живи. Но има страшно видео, когато хората викат за помощ изпод развалините, след като са били ударени. Вече знаем, че заповедта да се атакува тази жилищна сграда е дадена от Олег Тимошин, командир на 52-ри гвардейски тежкобомбардировъчен авиационен полк.

Неговият полк удари днес жилищния блок в Днепър. Той е дал заповед и за удара по търговския център в Кременчук през юни миналата година.

Защо нямаше сирени сутринта? Защото руснаците изстреляха балистични ракети, които практически не могат да бъдат проследени. Това още веднъж означава, че всяко кътче на Украйна е застрашено. Просто никой не знае къде ще решат да ни ударят следващия път. Нашата противовъздушна отбрана свали онези ракети, които летяха близо до границата с Молдова. Части от ракети паднаха на територията на Молдова.

Прилагам снимки от днешната терористична атака. Сърцето ми се къса. Това е моята страна, която се убива, разкъсва, изтребва за нищо. Избиват брутално нашите сънародници. Не знам какво ще стане с мен, семейството ми, децата ми – утре.

Прилагам снимка на момиче, седнало върху руините на собствения си дом. Прилагам видео на дете, което се моли в коридора по време на въздушна атака (тук). А в следващата публикация ще добавя скрийншотове колко се радват руснаците, че днес успяха да ни убият. За съжаление има подобни коментари и от българи, но няма да ги публикувам, надявам се тези профили да са рашистки, макар че не знам…

Днес цяла Украйна е блокът в Днепър, всеки от нас го боли за тези цивилни, ние сме едно цяло. Това е голяма мъка, хора! Ние живеем в този тероризъм от почти година, и те продължават и ще продължат да убиват нас и нашите деца. Не мълчете, ходете на митинги, не допускайте руснаците във властта си, нямате представа какво могат да направят. Ако ръцете им не са вързани, ще ходят от държава в държава и ще убиват, убиват, убиват!

Posted in Публицистика, Съвременност

Вижте още:

error: Content is protected !!