Меню Затваряне

Критика на неправилните възгледи на еп. Виктор (Тодоров) по отношение на есхатологията

Стоян Георгиев

На редакционната поща на Християнство бг получихме писмо по тема, която постоянно вълнува християните, независимо от тяхната конфесия – есхатологията. Текстът представлява обстоен критичен анализ на възгледите на покойния еп. Виктор (Тодоров) от БПСЦ, изразени в три от неговите видеобеседи на есхатологична тема. Поради важността на темата и поради добрата богословска обосновка на критиката, решихме да публикуваме целия текст, за да се чете и осмисля от християните, а беседите на еп. Виктор са приложени в текста с линкове към тях. Текстът на трите беседи на еп. Виктор (Тодоров) е публикуван и на сайта oblacy.info.

Стоян Георгиев

Съдържание

Критика на неправилните възгледи на епископ Виктор (Тодоров) по отношение на есхатологията

Съдържание

Встъпително пояснение.

Кратки биографични сведения за епископ Виктор (Тодоров).

– Първа беседа на еп. Виктор (Тодоров) посветена на Откровението: „Апокалипсис (въведение)“.

– Втора беседа на еп. Виктор (Тодоров) посветена на Откровението: „Апокалипсис (историческият подход)“.

– Трета беседа на еп. Виктор (Тодоров) посветена на Откровението: „Книга Откровение (понятията апостасия и последни времена)“.

Въведение.

1. Есхатологичната тематика не трябва да бъде пренебрегвана.

2. Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста.

2.1. Свидетелства, съгласно които Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста.

2.2. Есхатологията не е във фокуса на вниманието на Светите Отци.

2.3. За разбиране на есхатологията е необходимо натрупване на познания.

2.4. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция.

3. Последните времена и Апостасията започват преди явяването на антихриста.

3.1. Възгледите на древните светии относно Последните времена и Апостасията.

3.2. Възгледите на новите светии относно Последните времена и Апостасията.

3.3. Някои особености на възгледите на свт. Теофан Затворник, касаещи есхатологията.

3.4. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция – продължение.

4. Откровението съдържа символично описание на живота на Църквата.

4.1. Седемте асийски църкви изобразяват седем типични състояния в живота на Църквата за цялото време на нейното съществуване на земята.

4.2. След трета глава на Откровението има описание и на събития, предхождащи времето на антихриста.

4.3. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция – продължение.

Заключение.

Встъпително пояснение

„Бог избра онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите“ (1 Кор. 1:27)

В началото на 2021 г. (на 26 януари, 19 февруари и 11 март) покойният епископ Виктор Тодоров (†10.05.2021 г.) проведе три онлайн беседи, които бяха посветени на последната книга от Свещеното Писание – Откровение на свети Иоан Богослов.

Беседите във видео и аудио вариант са публикувани на официалната интернет страница на Българската Православна Старостилна Църква (БПСЦ), в раздел „Църковен живот“, в рубриката „Образователна и социална дейност“. Беседите са достъпни на следния интернет адрес: https://bulgarian-orthodox-church.org/ch-life/ch-social.html

Установих, че беседите на еп. Виктор (Тодоров), посветени на книга Апокалипсис съдържат неправилни мнения по отношение на православната есхатология. Също така установих, че в своите беседи еп. Виктор прилага някои манипулативни техники, с които се опитва да докаже своите погрешни тези.

Счетох за необходимо неправилните есхатологични възгледи на еп. Виктор (Тодоров) да бъдат публично опровергани предвид следните обстоятелства:

– авторът, в качеството си на православен епископ, публично е представил неправилните си есхатологични възгледи за православни;

– трите му беседи, които са посветени на православната есхатология, са лесно достъпни защото са публикувани в интернет;

– след кончината на еп. Виктор се наблюдава тенденция за идеализирането му от неговите почитатели, от което следва и „правотата“ на богословските му възгледи;

– трите беседи на еп. Виктор съдържат неправилности, които съществено могат да заблудят православните християни по отношение учението на Църквата за последните времена. В днешно време есхатологията е важна и актуална тема.

По-долу публикувам оригиналните текстове на трите беседи, след което публикувам критика на неправилните мнения на еп. Виктор (Тодоров) и посочвам използваните от него манипулативни похвати.

По отношение текста на трите беседи следва да се има предвид следното: постарал съм се максимално за запазя оригиналния изказ на автора, на база публикуваните в сайта на БПСЦ видеобеседи. В долупубликуваните текстове съм премахнал допуснати при устното говорене от еп. Виктор грешки, които сам авторът веднага е поправил. Също така текстовете не съдържат паразитни звуци (например „аааа“) или повтаряне на думи (например „нали нали“). Граматически правилно пресъздавам съюзите в/във и с/със, но не съм коригирал изказа на автора по отношение граматически правилно поставяне на пълен/непълен член в текста – там съм запазил оригиналният му изказ от видео материала. Също така в текстовете съм поставил правилното звучене на някои думи, които автора в разговорната реч понякога произнася неправилно, а именно: „тва“, вместо „това“; „наща“, вместо „нашата“; „нащо“, вместо „нашето“; „ше“, вместо „ще“. За по-лесно ориентиране и прегледност, в квадратни скоби, в текста на беседите посочвам с римска цифра номера на беседата, а с арабска цифра съответствието с минутата на видео материала.

Във всеки от посочените дни (26 януари, 19 февруари и 11 март), преди беседата, посветена на Апокалипсиса, еп. Виктор изнася и беседа, която е посветена на друга църковна тема. Съответно началото на всяка беседа за Апокалипсис, която е налична в сайта на БПСЦ, започва не с началото на публикувания видео/аудио материал, а след определено време, както следва:

– Първа беседа (проведена на 26.01.2021 г.), посветена е на „Непрестанната молитва (заключение) | Апокалипсис (въведение)“ и е с обща продължителност 1:48:00 часа (видео) и 1:47:30 часа (аудио). Началото на „Апокалипсис (въведение)“ е в 51:48 (видео) и 51:15 (аудио);

– Втора беседа (проведена на 19.02.2021 г.), посветена е на „Послушанието (по преп. Йоан Лествичник) | Апокалипсис (историческият подход)“ и е с обща продължителност 1:51:32 часа (видео) и 1:51:07 часа (аудио). Началото на „Апокалипсис (историческият подход)“ е в 56:48 (видео) и 56:47 (аудио);

– Трета беседа (проведена на 11.03.2021 г.), посветена е на „Послушанието (продължение) | Книга Откровение (понятията апостасия и последни времена)“ и е с обща продължителност 1:57:27 часа (видео) и 1:56:48 часа (аудио). Началото на „Книга Откровение (понятията апостасия и последни времена)“ е в 15:43 (видео) и 15:05 (аудио).

По-долу в критичното ми изложение при цитиране от мен на оригинален текст от беседите, за по-лесно откриване от читателите на конкретния цитат в квадратни скоби посочвам с римска цифра номера на беседата, а с арабска цифра минутата, в която епископ Виктор казва цитирания текст – например: [I:58] или [II:102] или [III:87-88].

Публикуването на трите беседи на еп. Виктор (Тодоров), посветени на книга Апокалипсис, се налага единствено за нуждите на тяхното по-прецизно и прегледно анализиране и опровергаване на съдържащите се в тях неправилни мнения. Предвид горепосоченото и доколкото тези три беседи доста продължителен период от време са достъпни свободно на сайта на БПСЦ, считам, че не нарушавам авторските права на правоприемниците на техния автор[1]. Освен това аз също косвено съм взел някакво участие в беседите. Още в първата беседа на еп. Виктор, забелязах негови погрешни есхатологични мнения. Затова по време на втората беседа, публикувах в чата на живо мой критичен коментар, придружен с въпроси към еп. Виктор (Тодоров)[2]. В третата беседа епископ Виктор обърна внимание на моята критика, като по време на беседата прочете почти целия мой коментар. Подобно на неговия подход, аз също представям трите му беседи, които след това подлагам на критичен анализ.

Кратки биографични сведения за епископ Виктор (Тодоров)[3]

Епископ Виктор (в света Константин Ванков Тодоров) е роден на 22.03.1961 г. в гр. Хасково, България. През 1987 г. завършва Философския факултет на Софийския университет „Св. Климент Охридски”. От 2002 г. е секретар на Предстоятеля на БПСЦ Триадицкия епископ (а от 2016 г. – митрополит) Фотий. Същевременно е секретар и на Църковния съвет на БПСЦ, към която се присъединява през 1993 г. Преди замонашването си е изпълнявал и длъжността съветник по въпросите на вътрешната политика на президента Петър Стоянов (1997 – 2002 г.).

Епископ Виктор е духовно чедо на епископ Фотий от 1993 г. Той го постригва за четец (02.01.2011 г.), за монах (20.05.2017 г.), ръкополага го за йеродякон (04.12.2017 г.) и за йеромонах (10.12.2017 г.).

Избран и наречен от Архиерейския Синод на БПСЦ за викарен епископ на Триадицкия митрополит на 25.05.2019 г.

Йеромонах Виктор е ръкоположен за епископ с титла Никополски на 26.05.2019 г. от следните архиереи: Триадицки митрополит Фотий, предстоятел на БПСЦ, Ню Йоркски и Източноамерикански митрополит Агатангел, предстоятел на Руската Православна Задгранична Църква (РПЗЦ), Пирейски и Саламински митрополит Геронтий, Църква на Истинските Православни Християни в Гърция (ЦИПХГ), Атикийски и Беотийски митрополит Хризостом (ЦИПХГ), Кишиневски и Молдовски архиепископ Георгий (РПЗЦ), епископ на Етна и Портланд Авксентий (ЦИПХГ), епископ на Плоещ Антоний, Румънска Православна Старостилна Църква (РПСЦ), Гардикийски епископ Климент (ЦИПХГ), Воронежки и Южноруски епископ Кирил (РПЗЦ), Басарабски епископ Антим (РПЗЦ).

Епископ Виктор се представи пред Господа след усложнения от коронавирусна инфекция на 10.05.2021 г.

________________________________________________________________________________________________________________________

Текстът на трите беседи на еп. Виктор (Тодоров) е публикуван на сайта oblacy.info.

________________________________________________________________________________________________________________________

Въведение

„Пазете се да ви не прелъсти някой“ (Мат. 24:4)

Още в началото на моето изложение искам да обърна внимание върху начина, по който еп. Виктор (Тодоров) изяснява книга Откровение на свети Иоан Богослов, защото от това може да се разбере отношението му към православната есхатология.

И трите беседи представляват постоянно бягане на автора от есхатологичната тематика. В беседите липсва положителният подход за разкриване учението на Църквата за края на света. Вместо това еп. Виктор се фокусира върху опасностите за християните от интереса им към есхатологията. За него есхатологията се свързва основно с болестни състояния, подхлъзвания, опасности и заблуди. Еп. Виктор се стреми да внуши на православните християни едва ли не, че има нещо нездраво, ако се интересуват от есхатологията. За приемливо и необходимо счита единствено духовните занимания: борбата със страстите, а в предходните си беседи обръща специално внимание на умно-сърдечната молитва. Тази нагласа на еп. Виктор говори за негативното му отношение към есхатологията. Предубеденото отношение на автора към есхатологията забелязах още в първата му беседа. Затова в чата на живо, по време на втората беседа, написах следния критичен коментар (коментар на Stoyan Gorsky):

„Ваше Преосвещенство, на предходната беседа (26.01.2021 г.), Вие казахте следното: (на 1:23 ч. от аудиоматериала) „Всички Свети Отци, без изключение, подчертавам това, които са изказвали своето мнение, които са тълкували Апокалипсис, смятат, че това е пророческа книга. Да, но тя се отнася за Последните времена на света и събитията, които предстоят преди Второто Христово пришествие. Тоест след явяването на антихриста. Иначе казано, ако изключим конкретния буквален смисъл, на посланията към Седемте асийски църкви, които се съдържат във втора и трета глава. Всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света“.

Такива мисли изказвате и на други места в беседата, например на 1:32 ч. от аудиоматериала казвате: „Могат да се дадат много примери за това разбиране на отците. Много често го изразява например свети Андрей Кесарийски, който е отецът, автор на най-авторитетното тълкувание на Апокалипсис за, от гледна точка на Православната църква“.

Епископ Виктор, бихте ли посочили кои са тези Свети Отци, с цитиране на конкретните техни изказвания (и в кои произведения могат да се прочетат), които са казали, че с изключение на втора и трета глава, в Апокалипсиса се говори само за това, което ще става след явяването (в 0,57 ч. от аудиоматериала казвате дори при властването) на антихриста. Твърдите дори, че могат да се дадат много примери.

Епископ Виктор, ако не можете да посочите такива Свети Отци, най-смирено Ви моля да бъдете честен и да признаете, че цитираното по-горе Ваше мнение си е Ваше лично мнение и че то не се споделя от Светите Отци. Това е верови въпрос и към него Ви моля да подходите честно и отговорно не само като православен християнин, но и епископ, който противостои на заблудите.

Веднага ще посоча, че в най-авторитетното древно тълкуване на Апокалипсиса – това на св. Андрей Кесарийски (и Вие също го признавате за такова), светителят освен във втора и трета глави на Апокалипсиса и в шеста глава също говори за събития, които вече са се случили или според светителя се случват по негово време.

Следва да се има предвид, че св. Андрей е живял в края на 6 и началото на 7 век, затова той не би могъл да знае това, което ще става много след неговото време – съответно не би могъл ясно да разпознае в Апокалипсиса това, което би се случвало в следващите времена, но преди появата на антихриста. Обръщам внимание, че Апокалипсисът е пророческа книга и св. Андрей Кесарийски я изяснява чрез разсъждения (негови и чужди), а не чрез Божие откровение. Тълкуванието му е много ценно, но отразява историческия опит до началото на 7 век. На светителя не са известни например апостасийните процеси в модерните времена и той не би могъл да ги разпознае в Апокалипсиса.

При изясняването на Апок. 10:4, св. Андрей Кесарийски действително казва за посочен в Апокалипсиса образ („проговарянето на седемте гръма“), че ще бъде разбран в „последните времена“. Но последните времена не обхващат само последните седем години, през които ще се открие антихриста (и последните три и половина години, през които ще властва), а доста по-продължителен период от време – така мислят много авторитетни за нас нови отци на благочестието, като св. Игнатий Брянчанинов, архиеп. Аверкий Таушев.

Наистина част от събитията, описани в Апокалипсиса се отнасят за времето след явяването на антихриста, но категоричните Ви твърдения, че в Апокалипсиса не се описват апостасийните процеси, предхождащи антихриста, както и, че Апокалипсиса ще бъде разбран след появата в света (дори твърдите възцаряването) на антихриста са необосновани. Съгласен съм с Вас, че за Апокалипсиса трябва да се разсъждава много внимателно, но ме притеснява некоректното използване авторитета на Светите Отци за налагане на Ваше мнение.

Създавате впечатление, че предварително сте си поставили за цел да внушите на вярващите да не се интересуват от есхатологията, а да се фокусират в духовните занимания. Без да искам да Ви засегна, ще отбележа, че едностранчиво представяте нещата и стигате до крайни изводи.

Веднага ще отбележа, че християнинът трябва да има деятелен духовен живот, включително и християнина, който ще живее в антихристовите времена. Предлаганото от Вас съсредоточаване само в духовните занимания (игнорирайки външните обстоятелства) е „духовно“ комфортно, но е „късогледо“ в днешните апостасийни времена.

За водене на предлагания от Вас такъв духовен живот действително не е необходим Апокалипсиса. Защо тогава Господ ни го е дал? Каква полза ще имат живеещите по време на антихриста ежедневно преследвани християни, ако чак след появата му започнат да разпознават в случващите им се събития (и всеки сам да си тълкува и обяснява). Матушка Серафима, когато е очаквала комунистите да закрият Княжевския манастир и да пратят монахините по затворите, за да подготви сестрите за предстоящото изпитание, повиква бивш затворник, който им разказва как се живее в затвора. Този пример с мъдрата постъпка на Матушка допълва и по подходящ начин балансира подбраното от Вас позоваване на Матушка (1:19 ч. от аудиоматериала).

Епископ Виктор, не трябва да забравяме, че в Апокалипсиса (22:18-19) е казано, че ако някой прибави нещо неправилно, „нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга“.

Ще посоча основните неправилни възгледи и нагласи на еп. Виктор по отношение на книга Откровение и есхатологията, след което по-подробно ще ги разгледам.

1) Еп. Виктор има пренебрежително отношение към есхатологията – в нея той вижда най-вече опасности.

2) Еп. Виктор твърди, че книга Откровение не може да бъде разбрана преди появата в света на антихриста. Според него сега няма смисъл да се опитваме да разберем написаното в Апокалипсиса, а трябва „да изчакаме окончателното разкриване на тези думи когато му дойде времето“ [III:104].

3) Еп. Виктор твърди, че Последните времена и Апостасията започват след явяването в света на антихриста. Затова според него „нашето време не може да бъде отнесено към периода на Апостасията и на Последните времена в собствен смисъл“ [III:106].

4) Еп. Виктор отрича, че в част от Откровението се съдържа описание на живота на Църквата през новозаветния период. Той твърди, че „ако изключим конкретния буквален смисъл на посланията към Седемте асийски църкви, които се съдържат във втора и трета глава, всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света“ [I:84].

1. Есхатологичната тематика не трябва да бъде пренебрегвана

„Верният в най-малкото е верен и в многото, а несправедливият в най-малкото е несправедлив и в многото“ (Лука 16:10)

Предубеденото отношение на еп. Виктор (Тодоров) към есхатологията ясно се забелязва и в трите му беседи. В третата беседа обаче авторът си признава, че именно опасностите, свързани с есхатологията, са го накарали да се заеме с тази тематика: „…Именно към едно нездраво отношение към книга Откровение. Ето това е, от което се страхувам, и както вече го казах именно тези опасения ме подтикнаха да се заемем с разглеждането на книга Откровение в нашите беседи. А целта е, както посочих, да избегнем подмяната на истинския духовен живот, пребиваването в Църквата без полза. На едно плитко духовно равнище“ [III:84]. От тази предпоставена позиция стават разбираеми мотивите на еп. Виктор, които го принуждават да защитава своите по същество антиесхатологични мнения в трите си беседи.

Еп. Виктор счита за приемливо например занимаването на християните с умно-сърдечна молитва – на това са посветени няколко негови беседи. Тук може да се направи следната аналогия: в миналото мнозина невежи християни са виждали само опасности в умно-сърдечната молитва и са се старали да отклонят вярващите от това полезно дело. Подобно на посочените неразумни християни, еп. Виктор също съзира най-вече духовни опасности за занимаващите се с есхатологията и също се стреми да ги отклони от интереса им към тази актуална тема.

Аз не отричам, че в днешно време (а и не само в днешно време) има изобилие от погрешни есхатологични мнения и нагласи. Но това не означава, че към есхатологичната тематика е оправдано да се подхожда по сталински: има есхатология – има проблем, няма есхатология – няма проблем. Пренебрежителното отношение към есхатологията определено говори за наличие на духовно късогледство.

Самото четене и слушане на Откровението, дори без човек ясно да разбира неговият тайнствен смисъл, предизвиква чувства на благоговеен страх и възхита. Това, че вниманието към есхатологията има голямо значение за вярващите в крайните времена, е отбелязано още в началото на тази новозаветна книга: „Блажен е оня, който чете, и ония, които слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него; защото времето е близо“ (Откр. 1:3). Изразът „защото времето е близо” има за цел от една страна да накара верните да бодърствуват, като пазят себе си от духовно отпускане. Той има аналогия в заръката „бъдете будни, понеже не знаете, в кой час ще дойде вашият Господ” (Мат. 24:42). В следващите стихове е изяснено, че Господ скрива бъдещето от хората във връзка с необходимостта да се поддържа правилна духовно-нравствена настройка – Мат. 24:43-51. От друга страна изразът „защото времето е близо” намеква, че смисълът на тази тайнствена книга ще бъде ясно разбран и осъзнат от тези, които живеят във времената, близки до Второто Господне пришествие, като „слушат думите на пророчеството и пазят писаното в него”.

В края на Откровението отново е подчертано голямото значение на есхатологията за вярващите: „И рече ми: тия думи са верни и истински; Господ, Бог на светите пророци, изпрати Ангела Си, за да покаже на Своите раби, какво трябва да стане наскоро. Ето, ида скоро: блажен е, който пази пророчествените думи на тая книга“ (Откр. 22:6-7). Преп. Иустин Попович († 1979 г.) казва „Страшната истина за антихриста принадлежи към най-важните истини на Евангелието на Спасителя. За нея трябва да се говори, както и за Господ Христос (ср. 2 Сол. 2:5). Ако тя бе отмината с мълчание в Евангелието на Спасителя, колко опасна би била тогава дейността на антихриста в човешкия род“[4].

Разкриването и правилното осъзнаване на скритите образи в Откровението би било много полезно за тези православни християни, които искрено се стремят към спасение и живеят във времената, за които основно се отнася пророчеството. Ако тези, за които се отнася пророчеството, не го разберат, то не би им принесло полза – съответно тук могат да бъдат отнесени разясненията на св. ап. Павел относно говоренето на непознати езици, дадени в Първо послание към коринтяни (1 Кор., гл. 14). Именно затова книга Откровение е предназначена за християните, спрямо които най-вече „времето е близо”. Защото каква полза има от пророчество, което не става поне частично ясно, преди съответстващото му събитие? От него няма никакъв смисъл.

„Бягството” от есхатологията, особено в нашето апостасийно време, говори за определена духовна незрялост. Трезвото внимание към есхатологичната тема, която все по-ясно се изобразява в ежедневието, би ни помогнало за правилно разбиране на протичащите съвременни процеси, за формиране на здрава духовно-нравствена настройка, за избавяне от множество илюзии. То би ни дало сили в ежедневната духовно-нравствена борба. Опасността от пренебрегването на есхатологията може да бъде изобразена и с думите от притчата за десетте девици: „и понеже младоженецът се бавеше, всички задрямаха и заспаха” (Мат. 25:5).

2. Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста

„вида на небето умеете да разпознавате, а личбите на времената не можете ли“ (Мат. 16:3)

За да отстрани интереса на вярващите към есхатологията, еп. Виктор (Тодоров) представя своята конструкция на Откровението, с която той се опитва изцяло да елиминира възможността вярващите да търсят и разберат есхатологичния смисъл на тази най-есхатологична книга в Новия Завет. Ето виждането на еп. Виктор за съдържанието на Апокалипсиса:

– началните девет стиха на първата глава съдържат някои въвеждащи данни;

– след това до края на трета глава, „няма нищо есхатологично“ [I:84], защото там се съдържат само послания до съществували в миналото църкви в седем малоазийски града, като „тези послания съдържат нравствени наставления, които се отнасят за всички християни през всички времена“ [II:83];

– от началото на четвърта глава до пети стих на последната двадесет и втора глава, съдържанието на книгата е есхатологично, но доколкото са описани само събития, които ще стават след появата на антихриста, то не е възможно това съдържание от книгата да бъде разбрано от вярващите преди идването на антихриста;

– от шести стих на последната двадесет и втора глава до края на Апокалипсиса, текстовете имат заключителен характер.

Отново обръщам внимание, че при защитаването на гореизложената конструкция, еп. Виктор постоянно представя неправилности и опасности, свързани с есхатологията. Така към конструкцията, според която е невъзможно да се разбере Откровението, той допълнително внушава, че интересът към есхатологията крие немалки духовни опасности.

Еп. Виктор се опитва да докаже, че християните не биха могли предварително да предузнаят приближаването на антихристовите времена. Тази своя позиция той заявява ясно: „пророчествата ще станат ясни с настъпването на описаните в тях събития, а не предварително. Можем да направим извода, че християните, които ще живеят в Последните времена или във времената, непосредствено предхождащи ги, няма да могат, както мнозина смятат и полагат усилия да си изтълкуват предварително Книгата, цялата Книга и да ползват; или някой от тях да го направи това нещо и да ползват някакво такова тълкувание като ръководство за живот в тези времена, а по-скоро всеки един от тях ще може да разпознава случващите се събития, четейки Книгата [I:91-92]. Подобни твърдения той прави и на други места в беседите – например в I:84 и III:86.

Следователно еп. Виктор смята, че вярващите ще се озоват неусетно в антихристовите времена. Ще бъдат изненадани от антихриста и неподготвени за връхлетялото ги изпитание. И попаднали в тази ситуация, едва тогава ще започнат да констатират това, което се случва с тях – „всеки един от тях ще може да разпознава случващите се събития, четейки Книгата“.

Описаната от еп. Виктор хипотеза е нелогична. В Свещеното Писание е посочено точно обратното – последните християни са призовани от Спасителя предварително да предузнаят приближаването на последното тежко изпитание за Църквата и подготвени да реагират на него.

В моя коментар, който направих в чата на живо по време на втората беседа (коментар на Stoyan Gorsky), бях написал следното: „Каква полза ще имат живеещите по време на антихриста ежедневно преследвани християни, ако чак след появата му започнат да разпознават в случващите им се събития (и всеки сам да си тълкува и обяснява)“. По отношение на този резонен въпрос еп. Виктор в третата беседа каза следното: „А относно въпроса каква полза, ако ние разпознаем събитията едва когато настъпват. Аз не споря има ли полза от това или няма, но просто така е според Светите Отци“ [III:88]. На еп. Виктор е ясно, че няма полза, няма и логика, но предубеденото му отношение към есхатологията го кара да даде горецитирания отговор. По-нататък ще стане дума, че е неоснователно позоваването на еп. Виктор на Светите Отци.

2.1. Свидетелства, съгласно които Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста

Предобраз на есхатологичните събития и нагласи на хората в последните времена са разкрити в следните пророчески думи на Спасителя: „но както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески; защото, както в дните пред потопа ядяха и пиеха, женеха се и се мъжеха до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и не узнаха, докле дойде потопът и изтреби всички, – тъй ще бъде и пришествието на Сина Човечески“ (Мат. 24:37-39). Тук ясно се забелязват предобразите и аналогиите между началото и края на човешката история. Праведният Ной и семейството му са предобраз на вярващите в последните времена. Както по времето на Ной, така и към края на времената грешният свят безгрижно ще живее и няма да усети приближаването на това, което ще го връхлети. Както Ной, с вяра „след като получи откровение за онова, що още се не виждаше, с благоговение направи ковчега“ (Евр. 11:7), така и последните християни, преди появата на антихриста ще разберат есхатологичните процеси и с вяра ще се настроят и подготвят за тях. Както Бог съхранява от потопа осмочленната челяд на Ноя, така Господ ще съхрани Църквата по време на всеобщото наказание на света – антихристовата тирания.

В речта на Господ, посветена на разрушаването на Иерусалим и края на света, представена в 24-та глава на Евангелието според Матей, след като Спасителят описва признаците, предхождащи Второто Му пришествие, казва: „От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата (Мат. 24:32-33). Следователно Господ предварително ни е разкрил, макар и в не съвсем ясен вид, основните признаци, по които можем да разпознаем най-крайните времена, а също ни съветва да следим за настъпването им.

Св. ап. Павел в първото си послание към Солуняни казва: „А за времената и годините, братя, няма нужда да ви се пише, защото сами вие твърде добре знаете, че денят Господен ще дойде тъй, както крадец нощя. Защото, кога рекат: мир и безопасност, тогава внезапно ще ги постигне гибел, както родилни болки постигат трудна жена, и няма да избягнат. А вие, братя, не сте в тъмнина, та денят да ви завари като крадец. Защото всички вие сте синове на светлината и синове на деня: ние не сме синове на нощта, нито на тъмнината. И тъй, нека не спим, както и другите, а да бъдем бодри и трезвени“ (1 Сол. 5:1-6). Следователно есхатологичните събития в последните времена неусетно ще връхлетят върху света, но те няма да бъдат изненадващи за верните, които ще предусетят настъпването им.

Мисълта, че Откровението ще бъде разбрано от истинските православни християни в последните времена, е застъпена от редица православни автори. Проф. Александър Беляев в своята книга „За безбожието и антихриста” казва: „Когато действително се приближи времето на антихриста, тогава най-прозорливите и духовните от съвременниците ще предугадаят, че краят на света не е далеко. Говорим така на основание словата на Иисуса Христа: От смоковницата вземете подобие: когато клоните й станат меки и пуснат листа, знаете, че е близо лято; тъй и вие, кога видите всичко това, знайте, че е близо, при вратата (Мат. 24:32-33). И по учението на апостол Павел, тези, които не са в тъмнина, синовете на светлината и синовете на деня, денят Господен няма да застигне като крадец (1 Сол. 5:1-5). Но когато клоните на смоковницата още не са меки, и листата ѝ още не са започнали да се показват, тогава по смоковницата не може още да се разбере близо или далече е лятото. Така и за времето на антихриста, докато няма явни и ясни признаци за неговото приближаване, не може да се предугажда дали то е далече или не много далече ”[5].

Проф. Александър Дмитриевич Беляев (1852 – 1919); син на свещеник; доктор по богословие и професор в Московската духовна академия в катедрата по догматическо богословие. През 1872 г. завършва Рязанската духовна семинария, а в 1876 г. с отличие завършва Московската духовна академия. За книгата му „О безбожiи и антихристѣ”, Научният съвет на Московската духовна академия и Светейшия Синод на Руската православна църква през 1899 г. го удостояват с научна степен „доктор по богословие”.

Предобраз са и иерусалимските християни, които се спасяват от ужасите на Юдейско-римската война от 66 – 71 г. Те знаят предсказанието на Спасителя (същото предсказание се отнася и за края на света): „А кога видите Иерусалим обсаден от войски, тогава знайте, че е наближило запустяването му; тогава ония, които се намират в Иудея, да бягат в планините; и които са в града, да излязат из него; а които са в околностите, да не влизат в него, защото тия дни са на отмъщение, за да се изпълни всичко писано” (Лука 21:20-22). Наред с пророчеството, те допълнително са известени от Господа при идването на опасността. По този начин още преди разгара на тази жестока война, повярвалите евреи напускат Иерусалим и се спасяват в град Пела[6]. Съгласно свидетелството на Иосиф Флавий, в тази война римляните избиват около 1 100 000 евреи[7].

При изясняване на Откр. 10:4 – „И когато седемте гръма проговориха с гласовете си, наканих се да пиша; но чух глас от небето да ми казва: запечатай това, що говориха седемте гръма, и недей го писа”, свт. Андрей Кесарийски казва: Запечатването на това, което са казали седемте гърма, означава онова, което сега е неизвестно, но по-късно ще бъде опитно открито в хода на нещата. Божественият глас е научил апостола да запечати тези гласове само в ума си, а окончателното им опознаване и разкриване е отнесъл към последните времена. Така някога е бил предупреден и Даниил, че подобни слова са запечатани и скрити”[8].

За живота на свт. Андрей Кесарийски не е известно почти нищо друго, освен, че е бил архиепископ на Кесария Кападокийска. Не са известни с точност и годините, в които светителят е живял. Св. Андрей е написал Тълкувание на Апокалипсиса (предполага се между 563 г. и 614 г.). То е най-старото напълно съхранило се светоотеческо изяснение на Откровението на св. ап. Иоан Богослов. За вярващите това тълкувание има безспорен авторитет, като то е преведено на грузински (Х в.), арменски (XI в.), народен гръцки (XVI в.) и др. Славянският превод на Тълкуванието е осъществен заедно с превода на Откровението не по-късно от Х в., вероятно в България. До средата на XV в., а често и по-късно, Откровението у славянските народи е съществувало само в този тълковен вариант.

В книгата на пророк Даниил ясно е упоменато, че скритите есхатологични тайни ще бъдат разбрани в последните времена от верните. В нейната дванадесета глава е казано следното: „Единият рече на мъжа с ленената дреха, който стоеше над речните води: “кога ще бъде краят на тия чудни случки?” И чух, как мъжът с ленената дреха, който се намираше над речните води, като дигна дясна и лява ръка към небето, закле се във вечно Живеещия, че всичко това ще се извърши към свършека на времето и времената и полувремето и след съвършеното сваляне силата на светия народ. Аз чух това, ала не разбрах, и затова попитах: “господарю мой, какво ще бъде подир това?” И той отговори: „иди си, Данииле: защото тия думи са скрити и запечатани до последното време. Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат” (Дан. 12:6-10).

Обръщам внимание на обстоятелството, че в Откровението съвсем ясно е казано, че тази пророческа книга ще бъде изяснена: „И ми каза: не запечатвай пророчествените думи на тая книга, понеже времето е близко“ (Откр. 22:10).

Тук няколко пъти се спомена, че Откровението ще бъде разбрано в „Последните времена“. Ще отбележа, че правилното значение на това понятие е изяснено в настоящото критично изложение в частта „Последните времена и Апостасията започват преди явяването на антихриста“.

2.2. Есхатологията не е във фокуса на вниманието на Светите Отци

Еп. Виктор се опитва да внуши, че щом Светите Отци не са разбрали Апокалипсиса, то едва ли биха могли да го разберат съвременните християни: „Светите Отци имат много по-голямо духовно предимство от нас и стоят много по-близо до истината от нас. Чистотата, свободата от страстите, духовната просветеност. Това са неща, които ние нямаме и които по по-голямата наша информираност, бидейки по-близо до тези събития, не може да компенсира“ [III:75]. По-нататък в беседата си той казва: „Сега, това означава, че автора смята, че някой в днешно време, предварително, преди времената на антихриста, трябва да ни изтълкува Апокалипсис и да ни обясни всичко, което Светите отци не са могли да разберат. Не са могли да го разберат добре или дори въобще не са имали възможност да го разберат, поради отдалечеността им във времето от днешните събития. Поради това, че те не са имали пред очи днешните апостасийни процеси, за да ги разпознаят“ [III:83-84]. Еп. Виктор най-вече се доверява на древните Отци [II:84; II:88; III:54; III:110].

Обръщам внимание на следното обстоятелство: есхатологията има два аспекта: 1) богословски – съдържа учението на Църквата за края на света, например опровергаване на хилиазтичните заблуди и 2) предсказателен – описва събитията и процесите в последните времена. Двата аспекта са взаимосвързани, но все пак можем да направим такова разграничение.

По отношение на богословската страна на есхатологията ще отбележа, че за изясняване на правилното вероучение на Църквата е било необходимо определено време. Съответно в древната Църква мнозина светии са имали не съвсем ясни и дори неправилни есхатологични представи. Например мч. Иустин Философ (†165 г.), свещмч. Ириней Лионски (†2 в.) и свещмч. Иполит Римски (†3 в.) са имали хилиазтични възгледи. Следователно най-древното учение на някои макар и авторитетни отци не може да се приеме за правилното. Било е необходимо да мине определено време, през което съборният разум да отсее и определи какво е истинското вероучение, което приема Църквата – тук донякъде можем да направим някаква аналогия с думите на св. ап. Павел: „По дадената ми от Бога благодат, аз, като мъдър първостроител, положих основа, а друг зида върху нея; ала всеки нека внимава, как зида. Обаче, друга основа никой не може да положи, освен положената, която е Иисус Христос. Ако върху тая основа някой зида със злато, сребро, драгоценни камъни, дървета, сено или слама, – на всекиго делото ще стане явно: денят ще го покаже; защото чрез огън се открива, и огънят ще изпита, какво е на всекиго делото“ (1Кор. 3:10-13).

Без Светите Отци практически е невъзможно правилно да бъде разбрано християнското вероучение, но знаем, че по отделни верови въпроси дори светци не винаги имат безупречна точност. Древността не гарантира непременно правилност на възгледите по отношение на есхатологията. Написаните произведения от Свети Отци са изключително ценни за християните, но отделните произведения нямат боговдъхновения характер на Свещеното Писание. Църквата дори мъдро е „променяла” някои установени в Свещеното Писание порядки, например изискването „епископът трябва да е непорочен, мъж на една жена (1Тим. 3:2)[9].

По отношение на предсказателната страна на есхатологията трябва да се отбележи, че за нейното правилно изясняване е необходимо много по-продължително време. Има две важни причини за това:

Първа причина – събитията в есхатологичната епоха нямат отношение към живеещите в предходните времена. Естеството на есхатологичните процеси и явления е такова, че познаването им силно въздейства върху вярващия човек. Затова и „предсказателната” страна на православната есхатология е разкрита в Свещеното Писание в тайнствен вид. Едно разбиране от древните, а и следващите християни на това, което няма отношение към тях, но силно би им повлияло, е опасно, защото може да отклони духовния им поглед от актуалните за тях предизвикателства. Затова Божият промисъл е пазел древните и следващите християни от ясно разбиране на това, което ще става в крайните времена, а е насочвал вниманието им към важните за тяхното време проблеми. По аналогични причини Бог във Ветхия Завет, прикрито и пестеливо е разкрил на старозаветните евреи съществуването и служението на ангелите[10];

Втора причина – за живеещите в предходните епохи предсказателната страна на есхатологията остава неразбрана в значителна степен, защото пророчеството в Откровението не се отнася към времето, в което те живеят. А и не би могло пророчествата да бъдат ясно разбрани от хората, които живеят в предишните епохи, защото е необходимо да се изпълнят определени събития. Едва след тяхното сбъдване, осмислянето им би помогнало да бъдат разбрани правилно есхатологичните процеси.

За онагледяване на обстоятелствата, че есхатологията има силно въздействие върху верните; че вниманието на светиите следва да е ангажирано с предизвикателствата, които са актуални за времето, в което те живеят; че есхатологията не е ясно разбираема от древните светии, могат да послужат думите на св. прор. Даниил: „А видението за вечерта и утринта, за което се каза, е истинско; но ти скрий това видение, защото то се отнася към далечни времена“. И аз, Даниил, изнемогнах и бях болен няколко дни; после станах и взех да се занимавам с царските работи; бях изумен от това видение и не го разбирах (Дан. 8:26-27). Това се вижда и от въздействието на есхатологичната тематика върху първите християни на Солунската църква: „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден. Никой да ви не прелъсти по никой начин…“ (2 Сол. 2:1-3).

Това, че „предсказателната” страна на есхатологията не е съвсем ясна за древните християни добре е онагледено от блажени Августин Ипонийски (†430 г.), който при тълкуването на 2 Сол. 2:1-12 споделя: „…Признавам си, че аз не разбирам тези слова. Няма да скрия обаче човешките предположения, каквито съм чул и прочел…“[11]. Това, което Светите Отци ни казват е много ценно за нас, но е недостатъчно за разбиране на Откровението и процесите в последните времена. Ако беше достатъчно, то книга Откровение вече щеше да бъде изяснена.

Трябва да се отчете обстоятелството, че малцина са Светите Отци, които обръщат по-специално внимание на есхатологията. Единици са светиите (а неколцина са Светите Отци), които изясняват книга Откровение или части от нея. Както посочва и епископ Виктор „това са предимно отци от най-ранната епоха на християнството, от първите векове на гоненията“ [I:94]. В първите няколко века интересът към есхатологията е голям, защото първите християни са очаквали скорошно настъпване на Второто Христово пришествие. Това се вижда и от думите на св. ап. Павел до Солуняни (2 Сол. 2:1-2). Но както посочих и по-горе, в ранните времена есхатологията не е съвсем ясна за християните, има множество неправилности, затова достигналите до нас древни произведения освен, че са малко, но те трябва да бъдат внимателно преценявани дали всичко написано в тях отговаря на това, което Църквата е приела. От четвърти век нататък интересът към есхатологията рязко намалява. Това е свързано с настъпилите съществени изменения във фокуса на вярващите – започва разцветът на християнството (Вярата измества езичеството и се разпространява сред много народи) и едновременно с това Църквата се бори с появилите се ереси и разколи. По-късно през средновековието и по време на Османското владичество на Балканите, както и в Русия, сред православните християни също не се наблюдава интерес към есхатологията. Това е защото християните не чувстват, че живеят в апостасийни условия. В Османската империя Православието не е тотално застрашено (дори Вярата консолидира православното население), а в Русия средата е традиционно православна. По-осезаем интерес към книга Откровение в православния свят започва да се появява към края на XIX век, като вниманието към есхатологията започва да се усилва, едновременно с усилване процесите на отдалечаване на обществото от Вярата.

Следователно Светите Отци нямат задълбочен и завършен поглед по есхатологичната тематика. За всеки съзнателен християнин Светите Отци са несъмнен авторитет. Но доколкото есхатологията не е във фокуса на техните творения и дори векове наред съществува определена неяснота по този въпрос, някак си некоректно е постоянното позоваване на еп. Виктор на Светите Отци. Съвсем неоснователно той се опитва да внуши, че правилност по отношение на есхатологията трябва да се търси в древните Отци. Еп. Виктор утопично абсолютизира древните църковни писатели, които обръщат някакво внимание на есхатологията. Обобщаващо се опитва да ги приравни към Светите Отци, които са ни изяснили истините на Вярата. Поставя знак за равенство между древните изяснители на есхатологията и правилността. Монолитно представя древните отци като еталон за святост и правилност по отношение на есхатологията: Светите Отци имат много по-голямо духовно предимство от нас и стоят много по-близо до истината от нас. Чистотата, свободата от страстите, духовната просветеност… [III:76].

При защитата на своите тези в трите си беседи еп. Виктор се позовава на 20 древни автори, които са живели в периода 2 в. – 12 в., а именно: сщмч. Папий Иераполски († 2в.) [I:94, I:95-96]; сщмч. Ириней Лионски († 2в.) [I:94, I:96-97, III:88-90]; свмч. Викторин Пиктавийски († 3в.) [III:54]; свмч. Иполит Римски († 3в.) [I:94, I:97, III:91-92]; Тертулиан († 3в.) [III:54]; свт. Василий Велики († 4в.) [III:108]; свт. Григорий Богослов († 4в.) [III:108]; преп. Ефрем Сирин († 4в.) [III:87, III:107]; свмч. Методий Патарски († 4в.) [I:94, I:97, III:54-55]; Тихоний († 4в.) [III:54, III:56]; свт. Иоан Златоуст († 5в.) [I:70, III:107]; еп. Апрингий († 6в.) [III:54, III:64-65]; Икумений († 6в.) [III:54, III:60]; свт. Кесарий Арелатски († 6в.) [III:54]; свт. Примасий († 6в.) [III:54, III:57]; свт. Фулгенций († 6в.) [III:54]; свт. Андрей Кесарийски († 7в.) [I:92; I:94, I:98, II:75, II:79, II:88, III:50-52, III:54-55, III:60-66, III:72-73, III:103]; Беда Достопочтени († 8в.) [III:67-68], архиеп. Арета Кесарийски († 10в.) [I:98-99]; архиеп. Теофилакт Български († 12в.) [III:107]. Позовава се и на Мураториевия канон (2в.) [II:84].

От горепосочените 20 древни отци и писатели, ще посоча 9, които имат някои неправилности. Хилиастични възгледи имат сщмч. Папий Иераполски, сщмч. Ириней Лионски, свмч. Викторин Пиктавийски, свмч. Иполит Римски и свмч. Методий Патарски. Тертулиан е монтанист, като към края на живота си основава своя секта. Тихоний е донатист, а Икумений е монофизит. Преп. Ефрем Сирин счита, че антихриста ще произлезе не от Дановото коляно, каквото е утвърдилото се в Църквата разбиране, а от Иудиното коляно.

Искам да обърна внимание и на обстоятелството, че при изясняване на Откровението, древните отци основно се позовават на казаното от по-древните. Например тълкуванието на св. Кесарий Арелатски отразява без съществени промени тълкуванията на свщмч. Викторин Пиктавийски и Тихоний[12]. Архиеп. Арета Кесарийски основно се позовава на тълкуванието на свт. Андрей Кесарийски – това посочва и еп. Виктор: архиепископ Арета Кесарийски, който е наследник на катедрата на свети Андрей Кесарийски. Той по-скоро е преработил тълкуванието или го е допълнил с някои нови тълкувания, които не са много на брой“ [I:98-99].

Правилното изясняване на есхатологията действително е трудно и отговорно. Необходимо е много внимателно да се преценява написаното от отделните автори дали съответства на това, което е приела Църквата, и още по-трудното – по въпроси, за които няма ясно Църковно становище, да се преценява какво би било правилно и какво не е правилно. Отново обръщам внимание, че дори авторитетни светци по отделни есхатологични въпроси имат неправилности. Има светци, които по някои есхатологични въпроси грешат, а по други въпроси, пак свързани с есхатологията, имат правилно мнение. Има и автори (някои дори отклонили се от православието, а някои дори не са православни), които по отделни теми, свързани с есхатологията, имат някои правилни мнения. Съгласен съм, че ако даден автор, който пише за есхатологията, е признат от Църквата за светец, то неговите разсъждения в по-голяма степен е възможно да са правилни. Но като цяло, по отношение на есхатологията има немалко неясноти. В тази връзка не всичко, написано по отношение на есхатологията от авторитетен отец, следва безрезервно да бъде прието. И обратното – не всичко написано по есхатологичната тематика от някой, който се е отклонил от православието (или дори неправославен) трябва задължително да бъде отхвърлено.

Независимо, че подлагам на критика основните есхатологични възгледи на еп. Виктор, трябва да отбележа, че при него забелязах някои ценни разсъждения, свързани с есхатологията. По-долу ще изброя някои от тях.

1) Полезни са разсъжденията на еп. Виктор по отношение „печата на антихриста“ [I:63-71]. В тази част има ценни мисли, например: „Повечето хора днес, бих казал, мисля, че това не би трябвало да звучи пресилено, повечето хора днес вече имат вкус към лъжата. Те имат вкус към тъмната мистика, имат вкус към лъжата и отхвърлят истината. Хората много лесно се мамят и вярват на лъжата и в същото време са крайно мнителни по отношение на истината. Мисля, че най-вече за такива хора е казано: „И затова Бог“; това е казано от свети апостол Павел във Второто послание до Солуняни – „И затова Бог ще им прати действие на заблуда, за да повярват на лъжата, та да бъдат осъдени всички, които не са повярвали в истината, а са обикнали неправдата“. Аз мисля, че пак няма да бъде пресилено ако кажем, че такова е вече мнозинството от хората в света. Във времената на антихриста тези нагласи, това ще бъдат нагласите на почти всички хора“ [I:67-68].

2) Еп. Виктор прави разумно разсъждение, че вероятно антихриста няма да бъде обявен за Христос, защото това име се е превърнало в собствено за Богочовека – „Аз бих си позволил тука да вметна едно уточняващо предположение. По-вероятно според мене е не да го провъзгласи за Христос, или по-точно да го нарича с това име, тъй като това име се е превърнало в собствено за Богочовека Иисус Христос. Да не забравяме, че поначало това име не е собствено, Христос, а е; то е нарицателно, то означава „помазаник“. И то е гръцкия превод на еврейското „машиах“. Или още в така версията, която ние използваме „месия““ [I:86]. Но в следващото изречение е възможно разсъждението на еп. Виктор да е погрешно – „Тоест най-вероятно антихристът ще бъде наричан от хората не точно Христос, но месия, божи помазаник, син божи“ [I:86].

3) Полезно е предупреждението, което прави еп. Виктор, както и разсъжденията след него: „Следва да кажеме и това, че трябва много да внимаваме с писания, които се приписват на авторитетни църковни писатели, и които се препечатват, прехвърлят се от един църковен или околоцърковен сайт на друг. Най-фрапантният пример в това отношение е едно съчинение, което е приписано на свети праведни Иоан Кронщатски, озаглавено: „Началото и краят на нашия земен свят“. Това съчинение… Тук обаче следва да се замислим, може ли популярността на тази книга да се дължи и на това, че тя отговаря на масовия съвременен вкус сред православните. Мнозина от които живеят за съжаление не в автентичното православно предание, а ако мога така да се изразя – в преданието на отстъплението от вярата“ [I:102-104].

Безспорен авторитет по всички въпроси, които касаят Вярата, има единствено Църквата. Както отделните страни от християнското вероучение постепенно са разкривани (едновременно с борбата на Църквата с множеството лъжеучения и заблуди) и същността му ясно е разбирана от православните в съответния период от историята на Църквата, така и есхатологията ясно ще бъде разбрана от верните в актуалния за тях период – последните времена. Доколкото Апостасията има пряко отношение към живота на християните в Модерните времена, то разбираемо е, че светиите, които живеят в тези времена, значително по-задълбочено от древните отци обръщат внимание и изясняват въпросите, свързани с есхатологията. Затова по есхатологичната тема няма да бъде неразумно да се доверим на това, което последно е възприето от Църквата. То обобщава натрупания духовен опит на Църквата и е преценено от съборния разум на светиите.

Трябва да се отбележи, че през деветнадесети и двадесети век се срещат мнозина добри богослови, които правилно разясняват православното вероучение, включително есхатологията. Автори като свт. Игнатий Брянчанинов, проф. Александър Беляев, прот. Борис Молчанов, архиеп. Аверкий Таушев, иером. Серафим Роуз, архим. Лазар Абашидзе и мнозина други, помогнаха правилно да се изяснят различни страни на есхатологията и процесите в последните времена. По широта на познанията, дълбочина на мислите, яснота на изразяване, трезва духовност, исповедническа позиция, новите богослови могат да бъдат определени като нови Отци на благочестието.

2.3. За разбиране на есхатологията е необходимо натрупване на познания

Противно на необходимостта от достатъчно познания за правилното разбиране от верните на есхатологичните процеси в последните времена, еп. Виктор продължава да изисква от християните съсредоточаване най-вече в духовните занимания. Тези свои възгледи той облича във възвишени на пръв поглед думи: „Значи те трябва да се грижат не за момента, в който Господ ще се яви. Съответно бихме могли да кажеме, ние би следвало не толкова много да се притесняваме за това в кой момент антихристът ще се яви и как ще го разпознаем или не, а за това да направят себе си достойни да Го посрещнат във въздуха, както казва апостол Павел. Съответно пък ние трябва да си дадем сметка, че ние не можем да устоим на изпитанията на Последните времена, дори ако имаме най-точната информация – кога ще се яви антихристът, в какъв вид, от каква среда ще произлезе и така нататък. В какво точно ще се състои печатът му да речем. Дори ако знаем всичко това, и в същото време ние знаем като християни, че не трябва в никакъв случай да го приемаме, а можем да се запитаме това ще бъде ли достатъчно, за да не го приемем. Защото, забележете, ако ние мислим, че на нас само не ни достига информация, това издава известно самонадяване в мисленето. Тоест ние иначе сме готови, само трябва да знаем, за да не бъдем излъгани. Всъщност това не е достатъчно. Както казах, този начин на мислене издават едно самонадяване, което е много опасно и даже почти неминуемо гарантира падението. Защото такъв тип мислене забравя, че устояването на изпитанията е възможно само с помощта на Божията благодат, с Божията помощ. А пък Божията благодат получават не тези, които са най-информирани, а тези, които със смирено самосъзнание се трудят да очистят душите си“ [I:72-74].

Еп. Виктор отказва да признае това, което също е необходимо за разбиране на есхатологията и което премъдро е било открито още във Ветхия Завет. В книгата на прор. Даниил е предизвестено, че разбирането на есхатологията е свързано и с натрупване на познание, каквото не е било налично в миналите епохи: „А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи (Дан. 12:4).

Веднага искам да добавя, че аз по никакъв начин не отричам необходимостта от правилен духовен живот. Истински православно вярващият човек, освен правилна вяра, задължително трябва да има и деятелен духовен живот – смирено самосъзнание, борба със страстите, молитвен подвиг, покаяние, добротворство, любов към ближните, разумна аскетика. Това се отнася както за християните, който живеят в днешните времена, така и за християните, които ще живеят в антихристовите времена. Но за разлика от еп. Виктор, считам, че днешните православни християни трябва да се интересуват и да имат трезво отношение към есхатологията.

2.4. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция

„думата ви да бъде: да, да; не, не; а каквото е повече от това, то е от лукавия“ (Мат. 5:37)

Първи манипулативен похват – изразява се така, че слушателите да останат с впечатление, че Светите Отци са казали внушаваните от него мисли.

В първата беседа еп. Виктор изказва свое мнение по такъв начин: всички Свети Отци, без изключение, подчертавам това, които са изказвали своето мнение, които са тълкували Апокалипсис, смятат, че това е пророческа книга. Да, но тя се отнася за Последните времена на света и събитията, които предстоят преди Второто Христово пришествие. Тоест след явяването на антихриста. Иначе казано, ако изключим конкретния буквален смисъл на посланията към Седемте асийски църкви, които се съдържат във втора и трета глава, всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света и няма никакъв смисъл да ги отнасяме към неща, които вече са се случили [I:83-84].

Много ловко еп. Виктор съумя да обедини изказване на Светите Отци със свое мнение и по този начин да представи своето мнение като категорично твърдение на „всички Свети Отци, без изключение“. Категоричното твърдение на Светите Отци е: Апокалипсисът е „пророческа книга“; личното мнение на еп. Виктор е: „ако изключим конкретния буквален смисъл на посланията към Седемте асийски църкви, които се съдържат във втора и трета глава, всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света“.

Личното мнение на еп. Виктор всъщност представлява извод, който не следва от категоричното твърдение на Светите Отци, но този извод в авторовата конструкция е обединен с категоричното мнение на Светите Отци. Доколкото е очевидно, че Апокалипсисът е пророческа книга (и това е изяснено още в началото на беседата на еп. Виктор – [I:53-56], следователно може да се приеме, че този въпрос още в началото на беседата е бил изчерпан), както и обстоятелството, че това не е свързано с крайната идея на авторовата мисъл, то твърдението на Светите Отци в предлаганата конструкция остава на втори план. На преден план излиза следната идея на архиерея: всички Свети Отци смятат, че в пророческата книга Апокалипсис, с изключение на втора и трета глава, всичко останало са събития, които ще се случат след явяването на антихриста в света.

По време на втората беседа в чата на живо, след като цитирах думите на еп. Виктор, направих следния коментар (на Stoyan Gorsky): „Такива мисли изказвате и на други места в беседата, например на 1:32 ч. от аудиоматериала казвате: „Могат да се дадат много примери за това разбиране на отците. Много често го изразява например свети Андрей Кесарийски, който е отецът, автор на най-авторитетното тълкувание на Апокалипсис за, от гледна точка на Православната църква“. Епископ Виктор, бихте ли посочили кои са тези Свети Отци, с цитиране на конкретните техни изказвания (и в кои произведения могат да се прочетат), които са казали, че с изключение на втора и трета глава, в Апокалипсиса се говори само за това, което ще става след явяването (в 0,57 ч. от аудиоматериала казвате дори при властването) на антихриста. Твърдите дори, че могат да се дадат много примери. Епископ Виктор, ако не можете да посочите такива Свети Отци, най-смирено Ви моля да бъдете честен и да признаете, че цитираното по-горе Ваше мнение си е Ваше лично мнение и че то не се споделя от Светите Отци“.

В третата си беседа, еп. Виктор отговори на цитирания мой коментар така: „Сега, тука авторът на коментара настоява аз да посоча изказване на свети Андрей или на Свети Отци, в които те изрично заявяват, че след втора и трета глава, всичко останало се отнася до времената на антихриста. Сега, ако проследите внимателно мойте думи, аз не съм казал, че такова изказване има. Обаче, настоявам, че тези видения се отнасят именно до времената на антихриста и това може да бъде показано с много и много изказвания на отците в техните тълкувания“ [III:73-74].

Би било редно в беседите си еп. Виктор да бъде максимално коректен към аудиторията и да представя темата по ясен и недвусмислен начин, който да не създава условия за подвеждане и объркване на слушателите. Това е много важно, защото посочените беседи не са в текстови вид, а се възприемат чрез слуха. При този начин на възприемане, слушателят няма възможност внимателно да анализира предлагания му материал – практически е невъзможно да „проследите внимателно мойте думи“.

Втори манипулативен похват – подиграване на опонента, с цел дискредитиране на защитаваната от него теза.

В моя коментар, който направих в чата на живо по време на втората беседа (коментар на Stoyan Gorsky) бях написал следното: „Веднага ще отбележа, че християнинът трябва да има деятелен духовен живот, включително и християнина, който ще живее в антихристовите времена. Предлаганото от Вас съсредоточаване само в духовните занимания (игнорирайки външните обстоятелства) е „духовно“ комфортно, но е „късогледо“ в днешните апостасийни времена“.

В третата беседа еп. Виктор обърна внимание на критичния коментар, като по отношение на споменатия „деятелен духовен живот“ той се изказа така: първо само намеква „Сега тука е много голям въпрос, какво авторът разбира под това“ [III:82-83]. По-нататък в беседата архиереят вече ясно завърши осмиването на опонента си: „А целта е, както посочих, да избегнем подмяната на истинския духовен живот, пребиваването в Църквата без полза. На едно плитко духовно равнище. Преживяването на православието като следене на знаци, конспиративна подозрителност, коментиране на все новите и нови прояви на отстъплението в Църквата и в света. И то, пази Боже, с някакво чуство на превъзходство. Осъдително отношение. Самодоволно спокойствие, че ние сме, нали, в правилната църква и всичко това е в страни от нас. Или пък обратно: да речем с чуство на тревожност, на страх, какво ще бъде утре, какво трябва да научим, за да не паднем в клопките на антихриста и какво трябва да предприемем, за да се спасим. Като спасение се разбира като физическо оцеляване при неговите гонения срещу християните. Сега, доколкото мога да преценя, щом става дума за външните събития, авторът на коментара в това вижда деятелния християнски живот [III:84-85]. Опонентът е представен като човек, който е любител на конспиративни теории, „духовен“ егоист, неуравновесен паникьор, пребиваващ в Църквата без полза.

В цитираните по-горе думи на еп. Виктор ясно се забелязва и третия използван от него манипулативен похват – приписване на нелепи и духовно нездрави нагласи на християни, които се интересуват от есхатологията и после тези мними нагласи архиереят умело изобличава. Подобни диагнози с въображаеми за еп. Виктор нездрави нагласи, авторът поставя и на други места в беседите си. Няма да се разпростирам в коментиране на този подход, само ще припомня думите на архим. Серафим Алексиев от книгата му „Самозваните съдници“ – „Всеки съди по себе си“[13].

Четвърти манипулативен похват – не взима отношение по критика, която е трудно да обори.

В първата си беседа еп. Виктор даде следния пример „Спомням си един разговор с матушка Серафима Ливен, Царство ѝ небесно, която беше човек с дълбока духовна мъдрост, в който тя каза следното: „На моите монахини им казвам това, което става в света. Тоест развитието на събитията, така най-общо, колкото да знаят какво става. Но те не трябва да се фиксират върху това. Тези, които се интересуват от антихриста, Последните времена, белезите на пришествието му и така нататък; на тях им казвам: внимавайте в себе си, ако вие в помислите си беседвате с демоните, ако вие не отхвърляте техните внушения, ако вие се услаждате от мислите и от мечтанията, които те ви внушават. Ако още повече говорите или извършвате това, което те ви внушават, тоест вие сте в такова съгласие с тях, то тогава, когато дойде антихристът, вие ще бъдете с него“. Ето това каза матушка Серафима“ [I:80-81].

По време на втората беседа в чата на живо направих следния коментар (на Stoyan Gorsky): „За водене на предлагания от Вас такъв духовен живот действително не е необходим Апокалипсиса. Защо тогава Господ ни го е дал? Каква полза ще имат живеещите по време на антихриста ежедневно преследвани християни, ако чак след появата му започнат да разпознават в случващите им се събития (и всеки сам да си тълкува и обяснява). Матушка Серафима, когато е очаквала комунистите да закрият Княжевския манастир и да пратят монахините по затворите, за да подготви сестрите за предстоящото изпитание, повиква бивш затворник, който им разказва как се живее в затвора. Този пример с мъдрата постъпка на Матушка допълва и по подходящ начин балансира подбраното от Вас позоваване на Матушка (1:19 ч. от аудиоматериала).

В третата си беседа, еп. Виктор подлага на критика предходния мой коментар, но без да прочете и да вземе отношение по дадения от мен пример с отговорната постъпка на игумения Серафима. Посочения от мен пример е неудобен за защитаваната от него позиция и той предпочита да не вземе отношение по тази част от критичния коментар. Матушка Серафима на практика показва, как трябва да постъпи един разумен и отговорен духовник, който предварително е разбрал за приближаваща се опасност. Тя предприема реални действия, целящи психологически и духовно да подготви монахините за очакваните изпитания. Сполучливо свт. Григорий Палама казва: „всяко слово се бори със слово, но кое с живота“[14]. Постъпката на игумения Серафима Ливен е изобличение на абстрактните разсъждение на архиерея, с които той опасно приспива бдителността на верните.

3. Последните времена и Апостасията започват преди явяването на антихриста

„В последните дни ще настанат усилни времена. Защото човеците ще бъдат самолюбци, сребролюбци, самохвалци, горделиви, хулници, към родители непокорни, неблагодарни, нечестиви, недружелюбни, непримирими, клеветници, невъздържани, неукротими, недобролюбци, предатели, безочливи, надути, повече сластолюбци, нежели боголюбци, които наглед имат благочестие, но от силата му са се отрекли“ (2 Тим. 3:1-5)

В апостолските времена християните са мислели, че времето в което те живеят е последно и скоро ще настъпи Второто Господне пришествие. Св. ап. Павел, който „чрез откровение Иисус Христово” (Гал. 1:11-12) е „схванал тайната на Христа” (Еф. 3:3-4), вразумява първите християни за неправилното им очакване за скорошен свършек на света с думите: „А колкото за пришествието на Господа нашего Иисуса Христа и нашето събиране при Него, молим ви, братя, да се не поколебаете тъй скоро в мислите си, нито да дохождате в ужас било чрез дух, било чрез слово, или чрез послание, като че ли от нас изпратено, какво уж настъпва вече Христовият ден” (2 Сол. 2:1-2).

В тази част на критичното ми изследване ще обърна внимание основно на изясняване естеството на Отстъплението (2 Сол 2:3) и хронологичното му място спрямо края на света, както и на смисъла на понятието „Последни времена” в есхатологичен аспект (Иуда 1:18; 2 Пет. 3:3; 1 Тим. 4:1; 2 Тим. 3:1).

Св. ап. Павел посочва признаци, по които верните ще разберат, че Второто Господне пришествие е близко, а именно: „оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта” (2 Сол 2:3). Няма неяснота по отношение изразите „човекът на греха, синът на погибелта”, изобразяващи антихриста, който ще се появи и действа в света, непосредствено преди Второто Господне пришествие. Определена неяснота има при изясняване естеството на „отстъплението” и то в два аспекта: 1) кога Отстъплението започва – преди появата в света на антихриста или едновременно с явяването му; и 2) какво представлява Отстъплението (Апостасията)?

3.1. Възгледите на древните светии относно Последните времена и Апостасията

Свт. Иоан Златоуст (†407 г.) изяснява думите на св. ап. Павел така: „Тук той [апостолът] говори за антихриста и открива велики тайни. Какво представлява отстъплението? Отстъпление той нарича самия антихрист, тъй като той ще погуби мнозина и ще ги приведе към отстъпление… Нарича го и „човек на беззаконието“, защото той ще извърши хиляди беззакония и ще подбуди други към извършването им. А „син на погибелта“ го нарича, защото и той самият ще погине”[15]. От цитираното тълкувание на свт. Иоан Златоуст излиза, че Апостасията ще обхваща времето, в което на земята ще властва антихриста.

Отъждествяване на Апостасията с времето в което публично ще действа антихриста прави и блажени Теофилакт Български (ок. †1107 г.), който при тълкуването на 2 Сол. 2:3 посочва следното: „Казва, че няма да бъде пришествието на Господа, ако не дойде отстъплението, тоест антихриста. Отстъпление апостолът го нарича, защото той наистина е такъв: той ще отклони много, даже ако може избраните. Него го назовава и човекът на греха, защото той ще извърши всякакво беззаконие и други ще насили към греха. И погибелен син го нарича, защото и той самият ще погине. Кой е той? Не е ли сатаната? Не, но някой човек, който е приел всичката му сила”[16]. Следва да се има предвид, че в своите тълкувания на Евангелието, Деяния апостолски и Посланията, блаж. Теофилакт основно се позовава на свт. Иоан Златоуст.

Аналогично мнение по отношение на Апостасията има и преп. Ефрем Сирин (†373 г.) който казва: „И така, никой да ви не прелъсти по никой от подобните начини, и не мислете, като че ли вече настъпва деня на нашия Господ; защото, докле първом не дойде, или един от неговите пророци или множество негови апостоли, които има да се явят пред този отстъпник, – но докато не му свършат пророците и апостолите, които ще бъдат изпратени пред него, – и след тях ще дойде самия отстъпник и ще се открие (ще се яви) човекът на греха, синът на погибелта, – а после вече ще бъде пришествието (на Господа). Отстъпник го нарича за да покаже, че той е отпаднал като метежник и е променил, когато и каквото иска. Човек на греха го нарича, за да укаже на това, че чрез човек (като човек) ще дойде той, а не в образ (само) на човек, защото на пришествието на нашия Господ ще подражава. Тоя човек ще дойде не от езичниците, но от самия народ (Израилски) и от коляното Иудино – не в необрязаност, а в обрязаност, и така под предлог на своя произход и обрязване да плени народа (Израилски), който очаква неговото пришествие именно в такъв вид. Освен това го нарича син на погибелта, самия човек нарича сина на погибелта, тоест сина на дявола губител”[17]. Отново обръщам внимание на обстоятелството, че преп. Ефрем Сирин счита, че антихристът ще произлезе не от Дановото коляно, каквото е утвърдилото се в Църквата разбиране, а от Иудиното коляно.

Свт. Василий Велики (†379 г.) обаче приема, че Апостасията предшества времето на антихриста. Това се вижда от посланието на свт. Василий до жителите на Александрия. Посланието е написано във връзка със започналите гонения от еретиците на християните. В посланието светителят казва следното: „…когато ние узнахме за безсрамната човеконенавистна ерес на нашите гонители, които не уважават нито възрастта, нито държавните трудове, нито народната любов, но предават на мъчение и поругание телата, осъждат на изгнание, разхищават имущество у когото могат да намерят, не се боят от човешкото осъждане, нямат предвид страшното въздаяние от Праведния Съдия… А към тези разсъждения се присъедини и следната мисъл: не остави ли изцяло Господ Своята църква? Не е ли това последният час? И не започва ли с това отстъплението, за да се открие вече беззаконникът, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня (2 Сол. 2:3)? Впрочем, временно ли е това изкушение, носете го добри Христови подвижници…”[18]. Според цитираните мисли на светителя, хората първо ще се отвърнат от Истинската вяра (в случая ерестта се усилва), в резултат на това ще последва появата в света на антихриста.

Свт. Кирил Иерусалимски (†386 г.) също счита, че периодът на Апостасията ще предхожда антихристовия период. Това много ясно е посочено в Петнадесетото огласително поучение на светителя, където той казва: „Ето какво говори Павел. Отстъпление и сега има. Защото хората са отстъпили от истинската вяра и някои проповядват Сино-Отечество, а други дръзват да говорят, че Христос е приведен от небитие в битие. Преди имаше явни еретици, а сега Църквата е напълнена със скрити еретици. Отстъпиха хората от истината, галят си слуха (виж 2 Тим. 4:3). Слова галещи самолюбието – и всички слушат с удоволствие. Слова за обръщане – и всички се отвръщат. Голяма част отстъпи от правилните понятия и удобно избра злото, нежели да се съгласи с доброто. Ето това е отстъпление, след което трябва да чакаме врага. И той вече започна отчасти да изпраща своите предшественици, за да му подготвят пътя за лова”[19]. Отново е посочено, че същността на Апостасията е религиозно отстъпление (отвръщане на хората) от Истината, което ще създаде условието и ще предхожда появата в света на антихриста.

Свт. Григорий Богослов (†390 г.) в „Определения, лесно написани” казва: „Кой е антихристът? Звярът, изпълнен с ада, човек титаничен. А какво е това отстъпление? (2 Сол. 2:3)? Това е скорошният, най-зъл отстъпник или господстващото сега учение, което разсича Бога. След него Христос отново ще дойде и с тяло в славата на Отца, за да го видят богоубийците. След това възкресение…”[20]. Следователно свт. Григорий свързва отстъплението едновременно с антихриста, но и с ширещото се по време на светителя лъжеучение, поради което той счита, че предстои явяването на антихриста – „…скорошният, най-зъл отстъпник…”.

В „Слово 23, за мира, казано в Константинопол по случай раздорите, които се случиха с народа заради някои несъгласни помежду си епископи”, светител Григорий Богослов още по-ясно подчертава, че периода на Апостасията ще предшества времето на антихриста: Боя се, не е ли това  вече димът на очаквания огън. Не скоро ли след това ще дойде антихристът и ще се възползва от нашите падения и немощи, за да утвърди своето владичество. Защото той разбира се ще нападне не на здравите и не на свързаните от любовта. Разбира се ще трябва царството само в себе си да се е разделило, трябва здравият в нас разсъдък да се е подложил на изкушение и да бъде свързан, трябва съсъдите да са разграбени и ние да сме претърпели именно това, което (както виждаме) търпи врагът от Христа (Мат. 12:26-29)[21]. От цитирания текст е видно, че според свт. Григорий, Апостасията представлява отстъпване на вярващите от християнските устои. Споменато е разслабление на християните (падения, немощи, духовна нездравост, разделения, духовна безразсъдност), което би способствало за появата в света на антихриста.

В гореизложените изказвания на древни Свети Отци се забелязва определена неяснота и противоречивост по отношение Апостасията и хронологичното ѝ място във времето. По-горе в частта „Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста“, беше обърнато внимание, че есхатологичните събития и процеси, които по тайнствен начин са описани в Свещеното Писание, ще бъдат разбрани от християните, които ще живеят в последните времена. Съответно за християните, които са живели в предходните времена, есхатологията е по-неясна. Доколкото есхатологичните процеси и събития са отдалечени и не са актуални за Църквата в Първите и близките до първите времена, то християните, които живеят в тези времена, трудно и не съвсем ясно разбират и изясняват същността и мястото във времето на Апостасията и антихриста. По-долу ще приведа мнения за характера и времето на Отстъплението на християни, които са живели във времена, които са по-близки до нашите.

3.2. Възгледите на новите светии относно Последните времена и Апостасията

Свт. Игнатий Брянчанинов (†1867 г.) посочва: „Отстъплението на новия Израил от Спасителя към края на времената ще получи значително развитие, което е предвъзвестил Апостолът: отстъплението ще дойде първом, а след това, като последствие и плод на отсъплението, ще се открие човекът на греха, синът на погибелта (2 Сол. 2:3), който ще дръзне да нарече себе си обещания Месия, ще изисква за себе си божеско поклонение и ще го получи от подготвилите се за приемането на антихриста с явно и тайно отстъпление от Христа. Отстъплението ще бъде толкова широко, че поради умножаването на беззаконието, у мнозина ще изстине любовта (Мат. 24:12). Това значи, че греховните съблазни и примери толкова ще се умножат, че ще увлекат в греховен живот безчислено множество хора. Вярата в Христа едва ще съществува, както е възвестил Сам Господ: Но Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята? (Лук. 18:8). Веществените временни занимания и наслаждения изцяло ще привлекат към себе си вниманието на човечеството. И както беше в Ноеви дни, казва Евангелието, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички. Също тъй, както беше в Лотови дни: ядяха, пиеха, купуваха, продаваха, садяха, градяха (Лук. 17:26-28). Обилното земно преуспяване и огромните земни предприятия, така очевидни за всички, са посочени от Словото Божие като признак на последното време и съзрялата греховност на човечеството, в по-голямата си част скрита и непонятна при повърхностен и неопитен поглед към човечеството“[22].

Архиеп. Аверкий Таушев в своята книга „Солта губи силата си” (която е посветена и на сто години от кончината на свт. Игнатий Брянчанинов), предупреждава: „Все по-усилено разрастващото се Отстъпление, в епохата на което ние вече сме навлезли, (както се вижда от много признаци и от свидетелството на епископ Игнатий) ще предшествува появяването в света на Христовия противник — антихриста. То трябва да подготви неговото идване и възцаряване и да бъде „увенчано“ от него, а след това ще настъпи страшният период на последната, решителна борба на дявола с Бога и с Неговия помазник — Христа”[23]. В същата книга той казва: „Тази духовна слепота, от която са заразени едва ли не по-голямата част от съвременните хора, наричащи се даже християни (уви, сред тях има и немалко християнски свещенослужители!), както и всички съблазни, които се умножават от ден на ден и правят все по-труден живота по Бога — всичко това по думите на епископ Игнатий е явен признак за вече започналото и бързо напредващо в наши дни Отстъпление, предсказано от св. ап. Павел в неговото второ послание до Солуняни (2 Сол. 2:3)[24]. Архиеп. Аверкий, както и свт. Игнатий Брянчанинов считат, че Отстъплението предшества появата в света на антихриста – това отстъпление създава условията, които ще способстват на антихриста.

Архиеп. Аверкий Таушев (Александър Павлович Таушев, 1906 – 1976 г.); руски дворянин; след революцията семейството му емигрира в България; през периода 1920 – 1930 г. живее във Варна; завършва Богословския факуртет на Софийския университет; през 1931 г. е постриган за монах, а през 1932 г. е ръкоположен за иеромонах; от 1952 г. е ректор на Свято-Троицката Духовна семинария в Джорданвил; през 1953 г. е хиротонисан за епископ; през 1960 г. е избран за настоятел на Свято-Троицкия монастир в Джорданвил; от 1964 г. е постоянен член на Архиерейския Синод на Руската Православна Задгранична Църква. Автор на множество книги, между които „Апокалипсис или Откровения святого Иоанна Богослова. История написания, правила для толкования и разбора текста”.

Прот. Борис Молчанов казва: „Антихристът ще може да дойде само в резултат на всеобща Апостасия, т. е. отстъпление на народите от Бога и от Божиите пътища, когато Божията благодат отстъпи от хората”[25]. Това е напълно разумно мнение – ако хората не са отстъпили от Бога, то няма основание Господ да допусне в света да се появи антихристът. Следователно преди явяването на антихриста ще има период, в който хората ще отстъпят от Бога и след този апостасиен период ще последва следващ период – времето на антихриста. Протойерей Борис привежда предсказанието на св. прор. Даниил, от което ясно се вижда, че антихристът ще се появи след отстъпление на хората от Бога: „кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство” (Дан. 8:23)[26].

Прот. Борис Молчанов (Борис Николаевич Молчанов, 1896 – 1963 г.) е син на протодякон; участва в Бялото движение в Русия; през 1920 г. емигрира във Франция; през 1927 г. е ръкоположен за дякон, после за свещеник; през 1938 г. в Харбин (Китай) е отпечатана неговата книга „Тайна беззакония и антихрист”; в 1963 г. е изпратен в Сан-Франциско в качеството на ревизор, за да разгледа дело срещу свт. Иоан (Максимович); първоначално поддържа противниците на свт. Иоан, но после разбира грешката си и в зданието на Синода на колене моли светителя за прошка.

Особено проникновено въпросите, свързани с Отстъплението са изяснени от проф. Александър Беляев в основният му богословски труд: „За безбожието и антихриста”. В своето изследване проф. Беляев обосновано и последователно изяснява есхатологичната тематика, предпазливо и отговорно анализира неясните места, като често се позовава на Свещеното Писание и Светите Отци. По-долу ще цитирам само някои откъси от книгата му, но е ценно написаното от него да бъде прочетено в цялост: „Наистина, по тълкуванието на други Свети Отци и учители, Апостолът нарича отстъпление самия антихрист. Така изясняват тази дума Златоуст, Теодорит, Теофилакт Български и Августин. Но те в своите тълкувания са изхождали от общото понятие за отстъпление и антихрист, пропускайки подробното изясняване на поставените думи. Изяснявайки само основната мисъл на Апостола, че денят Христов ще бъде предшестван от отстъпление и явяване на антихриста, може понятията отстъпление и антихрист да бъдат сближени, защото помежду си, те имат много общо. Отстъплението ще подготви явяването на антихриста; отстъплението ще продължи и при антихриста и даже ще достигне при него своя връх; виновник за умножаване на отстъплението ще бъде антихристът; в него самия отстъплението ще добие ужасяваща сила и чрез него то ще достигне страшни размери в царството му. Затова антихристът може да бъде назован отстъпление. Златоуст затова го е и нарекъл отстъпление, защото „той има да погуби мнозина и да ги доведе до отстъпление“…

Отстъпление се нарича всяко богоотстъпничество, и особено това, което ще бъде преди явяването на антихриста, тъй като то ще бъде изключително силно; за това отстъпление и говори апостол Павел. Но и сам антихристът може да бъде назован отстъпление, защото в него, при него и чрез него предхождащото го отстъпление ще достигне до такива предели, отвъд които то вече не може да напредне. Очевидно е, че понятието отстъпление е по-широко и по-общо от понятието антихрист, когато него го назовават отстъпление. Антихристът по своя произход, характер и дейност и по дейността и по характера на царството му може да бъде назован отстъпление, но обратното – не може да бъде назовано отстъплението антихрист; то може да бъде назовано само антихристиянство”[27].

Горецитираните думи на проф. Беляев показват, че казаното от някои древни Свети Отци за „отстъплението” (2 Сол. 2:3) в най-общ план не е в противоречие с мнението на богословите от Новото време; но погледнато в дълбочина и конкретика, мнението че антихристът е отстъплението е неправилно. По-горе в частта „Откровението ще бъде разбрано преди появата на антихриста“ беше обърнато внимание, че древността не гарантира непременно правилност на възгледите по отношение на есхатологията.

Ще продължа с цитати за Отстъплението, написани от проф. Беляев – той внимателно е анализирал мненията на богословите по темата.

„…Преди всичко, ще изясняваме понятието отстъпление. Някои от древните богослови отъждествяват отстъплението с думата отстъпник, като предполагат, че ἀποστασία е поставена вместо ἀποστάτης, че така е указано действие, вместо действащото лице. При такова разбиране, отстъплението е именно човекът на греха. В ново време никой от добрите богослови не споделя този възглед, а сега дори богословите решително го опровергават и отхвърлят. Наистина самата буква на текста говори против този възглед. Апостолът разделно говори: докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха. За отстъплението и за човека на греха не се говори съединено в едно предложение, а разделно, в две предложения. При това и сказуемите в двете предложения не са еднакви. Ако отстъплението беше тъждествено с човека на греха, то нормално е да се каже: „преди първо да дойде отстъплението на човека на греха”. Тук например понятията: човекът на греха, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася, са включени в едно предложение, тъй като те обозначават едно и също лице. Без съмнение, заедно с тези названия в едно предложение ще е трябвало да бъде поставена и думата отстъпление, ако тя действително е означавала човека на греха…

При обяснението на думата отстъпление е нужно да вземем под внимание както контекстът на речта, така и употребата на тази дума в другите места на Свещеното Писание, и особено в Посланията на самия апостол Павел.

Контекстът на речта дава някакво основание да предполагаме, че Апостолът назовава отстъпление или изключително, или преимуществено религиозното отстъпление, а не политическото, в краен случай не изключително и не преимуществено политическото отпадане. Знаем, че в целия този отдел Апостолът предсказва предстоящи нравствено-религиозни, а не политическо-държавни или граждански настроения, както това ясно показват изразите: „човекът на греха”, „беззаконникът”, „превъзнася над всичко, що се нарича Бог, или светиня”…

Такова разбиране за думата отстъпление потвърждават и паралелните места. Така в Първото послание към Тимотей (4:1), апостолът казва: в последните времена някои ще отстъпят (ἀποστὴσονται) от вярата. В книга Деяния (21:21) думата отстъпление (ἀποστασία) означава отпадане от Моисея, т. е. от Моисеевия закон и от установените от него религиозни действия, означава отпадане от иудейската вяра…

Затова ние решително клоним към мнението, че апостол Павел нарича отстъпление религиозното отстъпление.

Но така както религията е много тясно свързана с нравствеността, служейки за основа на последната, то религиозното отстъпление ще бъде съпроводено и с нравствен упадък. От своя страна нравственото разтление ще усилва религиозното отпадане. Затова отстъплението, за което говори апостол Павел, ще бъде религиозно-нравствено, ще бъде и отпадане от вярата и упадък в нравствеността.

Но отпадането от вярата или религиозното отстъпление бива различно…

Ако Апостолът би имал предвид някакъв определен вид отстъпление, например отстъпление от Христа, от християнската вяра, то той пряко би казал за това, по подобие казаното в Деяния Апостолски за отпадането от Моисеевия закон, което определено и пряко е назовано отстъпление от Моисея. Щом Апостола не определя отстъплението с никаква дума, това е може би защото той указва за отстъпление в най-широкото значение на тази дума, разбирайки в съвкупност разни и много видове или и всички видове религиозно отстъпление. В такъв случай поставянето на члена в началото на думата ἀποστασία може да бъде обяснено с това, че Апостолът говори за предмет, който е бил известен на солуняни от устните им беседи за него с Апостола. Но също така може членуването да указва за особено отстъпление, изключително превъзхождащо всички други отстъпления, които са били и които има да бъдат, по сила и разпространеност, отстъпление единствено, такова което никога не е бивало и не може да бъде. Затова може да се предположи, че думата отстъпление в настоящото място означава съвкупност от много видове отстъпления и като особеност изключителността на отстъплението по сила и широта на разпространение.

В паралелните места на Писанието такова разбиране за отстъплението не им противоречи, даже отчасти се потвърждава от тях. Така по предсказанието на Иисуса Христа в Неговата реч за края на света, в последните времена ще има много лъжехристи и лъжепророци, които ще прелъстят мнозина, т.е. ще бъде разпространено лъжеверие, извратено християнство; а могат да бъдат измислени и небивали до тогава лъжливи форми на религия, които ще имат само видимост на религия, а по същество ще я отричат. Поради това, тогава в хората ще има голяма вражда към изповядващите и проповядващите истинското християнство, истинната вяра в Бога, истинската религия, и ще бъде повдигнато страшно гонение срещу тях. Едновременно с това, тогава ще се умножат беззаконията, ще охладнее любовта и ще се усили човеконенавистничеството; а от друга страна, хората ще бъдат потопени в чувствени удоволствия.

Подобно предсказание за дълбок религиозен и нравствен упадък, до който ще стигне човешкия род в последните времена, ние намираме и в трета глава на Второто послание на апостол Павел към Тимотея. По учението на Апостола, тогава хората ще бъдат повече сластолюбиви, нежели боголюбиви, ако и да има благочестие, то повече ще бъде външно и лицемерно. Едновременно с упадъка на нравствеността и истинското благочестие, широко ще се разпространи практическия материализъм. Хората ще се предават на лекомислен, изнежен, чувствен, развратен и животински живот. Ще станат плътски хора, потопени и интересуващи се изключително от земния живот; духовния живот за тях ще е непонятен. Към религията, към светостта, към Бога, към Небето и вечния живот те ще бъдат равнодушни и няма да мислят за тях. Практическите материалисти понякога може и да не отричат директно Божието битие, религията, безсмъртието на душата, вечния живот, но поради това, че те ще са твърде пусти, лекомислени и плътски, няма да имат охота, време и способност да се занимават с трудни и високи предмети. Такива люде или забравят за тези предмети или преднамерено отстраняват от себе си всякакви мисли за тях, за да може с тях да не смущават грешната си съвест, за да не се тревожат от очакването на печалния и страшен за тях край на животът им, за да не нарушават своя покой и да не отравят удоволствията в земния си живот. Такъв вид практически материализъм, който е съпроводен с практическо безбожие или безрелигиозност едва ли е по-добър от философското, теоретично отричане на Божието битие. В някои отношения той даже е по-опасен от теоретичното безбожие, тъй като е несравнено по-лек от последния и се разпространява в низшите слоеве на обществото, в народните маси, следователно може да се разпространи много по-широко, нежели теоретичното безбожие. Такъв вид материализъм и безрелигиозност са били широко разпространени в човешкия род преди потопа; и такова ще бъде религиозно-нравственото състояние на човечеството в последните времена, както за това ясно е засвидетелствал Иисус Христос (Мат. 24:37-39).

Но е немислимо, че при такова дълбоко и широко разпространение на упадъка в нравствеността и религиозността, при толкова широко разпространение на практическия материализъм и безбожие ще липсва и теоретично безбожие. Точно обратното; безнравствеността, лъжеверието, равнодушието към всичко свято и божествено, практическият материализъм и атеизъм ще са най-благоприятната почва за развитие и разпространение на теоретичното безбожие. А то на свой ред ще даде силна поддръжка и твърда опора на безнравствеността, нечестието, практическия атеизъм и практическия материализъм, оправдавайки ги с научни доказателства, противодействайки на изобличителите на пороците и предсказанията за приближаване на бедствия, успивайки тревогата на несъвсем небрежните хора. Апостол Петър директно казва, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти и казват: де е обещанието за Неговото пришествие? Защото, откак бащите ни починаха, всичко си стои тъй, както от начало на творението (2 Пет. 3:3-4). В тези слова се говори за съвършено невярващи люде и при това изказващи своето неверие нагло, дръзко и усилвайки се да го потвърдят с позоваване на историческия опит и наблюденията на живота, да го докажат по научен начин. Безбожието е връх на религиозно-нравственото отстъпление, то по преимущество е най-главното и зловредно отстъпление. И този вид отстъпление и при това в небивали до тогава размери ще се разпространи в човешкия род през последните времена заедно с другите видове отстъпления. Точно това може да считаме преимуществено, че има предвид апостол Павел и обозначава с думата отстъпление, въпреки че това не изключва и другите видове отстъпления, които също ще бъдат силно разпространени в последните времена. И преди са се появявали всички видове отстъпления, а в другите епохи и значително са се усилвали, но никога отстъплението няма да достигне до такава сила и разпространеност, както то ще бъде в последните времена. Че тогавашното отстъпление ще бъде необичайно по сила и широта на разпространение и въобще необикновено, за него може да съдим именно по това, че то ще послужи на подготовката за явяването на антихриста, като то ще бъде предвесник на неговото пришествие. Затова то и ще подготви явяването на антихриста и ще служи като близък предвестник за неговото пришествие, че то ще бъде отстъпление необичайно. Явяването на антихриста, непобедимата сила на властта му, изключителните успехи на неговата злотворна дейност и съблазняването на хората – всичко това може да бъде само защото явяването и царуването му ще бъдат подготвени от предварителното отстъпление, което ще бъде много по-силно и широко от отстъпленията, които са били в предишните времена. По-специално може да считаме, че преди пришествието на антихриста ще бъде широко разпространено най-ужасното от всички видове отстъпления – атеизмът и материализмът, както практически, така и теоретически[28].

Горецитираните разсъждения са изказани в края на XIX век. Преди повече от век, спрямо настоящото време и две десетилетия преди катастрофата в Русия, проф. Беляев изключително точно описва характерните нагласи на преобладаваща част от днешното „цивилизовано” човечество: доминиране на практически материализъм; изключителен авторитет на науката; изобилие на всякакви заблуди; дефицит на правилно богопознание; не само непознаване на духовния живот, но и съзнателното му избягване; тотален нравствен упадък; изцяло съсредоточаване на хората в земното. В днешната постмодерна епоха единствено липсва посоченото от проф. Беляев, ожесточаване на плътското човечество срещу истинските християни, но трябва да очакваме, че такова открито враждуване ще има. То ще бъде логически завършек на наблюдаваните необратими деградивни процеси.

Необходимо е, освен понятието Отстъпление, да бъде изяснено значението и на понятието Последни времена, защото тези две понятия са свързани помежду си. Отново ще се позова на разсъжденията на проф. Беляев – за краткост ще цитирам само отделни откъси от книгата му „За безбожието и антихриста”, но е ценно написаното от него да бъде прочетено в цялост. Значението на „Последни времена” основно е обяснено в глава „Отстъплението от вярата в Бога в последните времена”: „На основание Св. Писание и учението на Св. Отци и учители на Църквата ние можем положително и твърдо да кажем, че действително някога ще настане епоха, в която по цялата земя ще се разпространи безбожие. Тези злочести във всички отношения времена, безпрецедентни по силата и повсеместността на разпространение на безбожието, небивали по тежест, продължителност и широта на разпространяване на бедствия, които ще поразяват човечеството, ще настъпят пред Второто пришествие на Иисуса Христа, пред края на света. Пряко и ясно е казано: Син Човеческий, кога дойде, ще намери ли вяра на земята (Лук. 18:8).

В Св. Писание това време е назовано: последните дни (2Пет. 3:3), последните времена (1 Тим. 4:1), последното време (Дан. 11:35). Продължителността му в Св. Писание не е определена. Краят му съвпада с пришествието на Иисуса Христа и краят на света; но началото му ще настъпи постепенно и затова ще бъде трудно то да бъде разграничено от предходното време. Не може да бъде посочен конкретен момент във времето, от когато то започва. От книгата на пророк Даниила и от Апокалипсиса е видно, че последния и най-страшен период от това време ще продължи три години и половина – имаме предвид времето на царуването на антихриста. Но злочестото време на страшни бедствия и необичайно разпространение на нечестие и безбожие ще започне по-рано от началото на царстването на антихриста, както това е видно от речта на Иисуса Христа за края на света, от Второто послание на апостол Павел до Солуняни и от Апокалипсиса. Царстването на антихриста ще бъде само завършек и край на това време, последен период в него. Но колко продължителен ще бъде предхождащия царстването на антихриста период от това време – това е неизвестно. По-нататък, на основание Св. Писание ние ще покажем, че в доантихристовия период от Последните времена могат да бъдат различени два периода, но продължителността на всеки един от тях отново е неизвестна. Една много важна и много характерна черта обединява „последните времена“, обединява периодите, предшестващи антихриста с времето на царстването му. Тази черта се означава с думата „Отстъпление“…

под „Последни времена“ се разбира времето на антихриста, заедно с подготвящото явяването му време на Отстъплението. Апостол Павел в посланията си към Тимотей изобразява религиозното, умственото и нравственото състояние на хората, което ще преобладава в продължение на неопределен период от време, преди края на света; и този неопределено дълъг период от време той назовава „последните времена“, „последните дни“.

Неверие, маловерие, лицемерие, нечестие и безнравственост ще се разпространят сред хората още преди появата на антихриста; а при антихриста те ще достигнат най-висока степен и най-голямо разпространение и господство. Но Апостолът не е счел за нужно да отбелязва степените в развитието и разпространението на злото през последните времена, а само посочва характеризиращите черти в състоянието на злото през цялото протежение на тези времена…

Но последните времена ще продължават не няколко години, а очевидно много дълго време, и състоянието на хората през тези години ще търпи значителни изменения…”[29].

Обобщавайки разсъждения на проф. Беляев по отношение на Последните времена може да бъде посочено следното:

1). Последните времена обхващат двата последни периода от земната история – епохата на Отстъплението (с неизвестна продължителност) и времето на тираничното властване на антихриста (продължаващо три години и половина);

2). Началото на Последните времена е трудно да бъде ясно разграничено от предхождащата епоха;

3). Последните времена ще продължат сравнително дълго време, съгласно човешките критерии за продължителност, като в тези времена духовното състояние на хората значимо ще се изменя;

4). Последните времена ще приключат със свършека на света.

Също така проф. Беляев счита, че в епохата на Отсъплението (която ще предхожда времето на антихриста) могат да бъдат откроени два периода, отново с неясна продължителност[30]. Според проф. Беляев първия период на Апостасията се характеризира с появата на множество лъжеучители, необратимо и засилващо се религиозно отстъпление на хората от Бога, което е придружено с нравствено деградиране; в допълнение на това през втория период, преобладаваща част от хората ще имат враждебно отношение към християните.

Независимо, че са назовани „последни”, имаме основание да очакваме, че Последните времена няма да са съвсем кратки. Не би следвало да считаме, че в Последните времена Бог за кратък период по човешките мерки ще допусне да се развият апостасийните процеси и светът бързо да бъде унищожен – такава перспектива противоречи на Божето дълготърпение. Правилно е да очакваме, че процеса на отстъпление ще се развие в един по-продължителен от човешка гледна точка времеви период – здравите сили в обществото не би следвало съвсем бързо да изчезнат. Знае се единствено, че най-крайното отстъпление на човечеството – периода на царстването на антихриста ще продължи само три години и половина (а антихриста публично ще се открие на хората седем години преди края на света). От историята знаем, че при отстъпления на хората, Бог първо се грижи човеците да бъдат вразумени, а не те веднага да бъдат унищожени: „Аз ли да не пожаля Ниневия, тоя голям град, в който има повече от сто и двайсет хиляди души, които не могат да различат дясна ръка от лява, – и много добитък?” (Иона 4:11).

От Второ съборно послание на свети апостол Петър ясно се вижда, че Последните времена няма да са съвсем кратки: „най-първо знайте това, че в последните дни ще се явят подигравачи, които вървят по своите си похоти и казват: де е обещанието за Неговото пришествие… за Господа един ден е като хиляда години, и хиляда години – като един ден. Господ не се бави да изпълни обещанието Си, както някои смятат това за бавене; но дълго време ни търпи, понеже не желае да погинат някои, а всички да се обърнат към покаяние. И ще дойде денят Господен, както крадец идва нощем” (2 Пет. 3: 3-4; 8-10).

Усещането за Последни времена и апостасийния характер на наблюдаваните съвременни процеси в Църквата и света са забелязани от множество почитани съвременни проповедници и изповедници на Православието. Архиеп. Аверкий Таушев започва една от своите книги с думите: „Нашето време е като че ли последно. Солта губи силата си…”[31]. Архиеп. Аверкий пояснява, че това не е само негова констатация, а че той цитира думи на свт. Игнатий Брянчанинов.

Иеромонах Серафим Роуз (†1982 г.) също счита, че Отстъплението и Последните времена вече са започнали[32]. През август 1981 г. (една година преди своята кончина) на конгрес на православната младеж в град Сан Франциско, отец Серафим (Роуз) изнася лекция, озаглавена „Бъдещето на Русия и краят на света“. В нея отец Серафим посочва: „Живеем в тези времена, за които Господ ни предупреждава в Евангелието, казвайки: „и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:12), в тези последни времена, в които християнското благовестие, което с такъв ентусиазиран плам е било посрещнато от първите християни, сега е заело незначителна част от нашия всекидневен живот, вместо да стане негов център, негов смисъл и цел“[33]. По-нататък в своята лекция той обръща внимание на следното: „Но защо изобщо трябва да говорим за края на света? Наистина ли живеем в последните дни? И защо бъдещето на Русия трябва да бъде свързано с края на света? Сега обаче дори съветските писатели говорят за апокалиптичните „последни времена“[34].

В своята книга „Православието и религията на бъдещето“ иером. Серафим (Роуз) много ясно посочва, че Апостасията и Последните времена предшестват появата на антихриста, като той отбелязва, че ние реално живеем в тези последни времена: „В нашия век на отстъпничество, предшестващо появата на антихриста, сатаната е освободен за малко време (Откр. 20:7), за да извършва лъжливи чудеса, които той не е могъл да прави през „хилядата години“ на благодатта на Христовата Църква (Откр. 20:3), и да пожъне в своята адска жътва онези души, които не са приели… истината (2 Сол. 2:10). Затова, че времето на антихриста е наистина близо, ни говори самият факт, че тази сатанинска жътва сега се извършва не само сред езическите народи, които не са чували за Христос, но даже повече сред „християните“, които са загубили солта на християнството“[35]. В същата книга отец Серафим възкликва: „Да ни съхрани Господ от отстъпничеството и от пришествието на антихриста, чиито знамения се умножават ден след ден“[36].

Твърдият изповедник на Православието – преп. Иустин Попович (†1979 г.) в своя капитален труд „Догматика“ казва за антихриста: „…Съзнателно, упорито и самохвално той ще отпадне от Господа Христа и от Вечната Му Истина и с всички сили ще се старае и другите да отпаднат от Него. Затова апостолът нарича него и цялата му дейност отстъпление, отпадане (ἀποστασία) (2 Сол. 2:3; ср. Иуд. 1:18, 19; 1 Тим. 4:1). Апостолът прави това напълно справедливо, тъй като в антихриста ще бъде олицетворено пълното и цялостно отстъпничество от Христа Бога“[37]. Следва да се има предвид, че преп. Иустин не анализира подробно и последователно процесите в Последните времена, а описва, така да се каже, по-художествено противопоставянето на крайното зло, в лицето на антихриста с безкрайното добро, в лицето на Христа. За онагледяване на този контраст преп. Иустин „разкрасява“ всяка дума на известния стих от Второ послание на св. ап. Павел до Солуняни „…докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта (2 Сол. 2:3). За да изрази това силно контрастиращо противопоставяне, в своята догматика преп. Иустин например не разглежда ролята на лъжепророка, а злото изцяло е концентрирано в образа на антихриста. Този характерен за преп. Иустин начин за представяне на есхатологията е свързан със стила на автора – в предговора към изданието на руски език е отбелязано: „В сравнение с „класическите“ православни догматически курсове (руски от XIX век и гръцки от XX век) преп. Иустин (Попович) не толкова изброява догматите в строго систематично или историческо изложение, колкото се опитва да предаде своето „преживяване“ на тези догмати, показвайки тяхната, така да се каже, „екзистенциална значимост“, непосредствената им и ръководна роля в живота на християнина. Навярно именно с това се обясняват интонацията на някои места от книгата (повтаряща стила и на други трудове на преподобни Иустин), обърната по-скоро към чувствата, отколкото към разсъдъка или разума, честите повторения, особената структура на изреченията, постоянните неологизми“[38]. Въпреки тази особеност в изразяването на преп. Иустин, в книгата му ясно е посочено, че антихристът ще се появи само след крайно отстъпление на хората от Бога: „Но той не ще натрапи това на хората със сила, а ще се появи в земния свят тогава, когато болшинството хора със сластолюбието и грехолюбието си доброволно застанат в безбожие, в беззаконие, в богоборчество, в христоборчество. При такива хора ще дойде и ще се появи Беззаконникът, антихристът – техният идеал, техният вожд, техният началник, върховният главнокомандващ на всички злини и на всички грехове, на всички беззакония, и на всички смърти, и на всички бесове в земния свят“[39].

Още по-ясно е видно, че преп. Иустин приема, че Апостасията и Последните времена започват преди появата на антихриста от следните негови мисли: „…Вярата на хората в Христа също е задържаща сила, пречеща на появата на антихриста. Но когато в човешкия род вярата в Господ Христос започне стремително да угасва; когато болшинството хора в свободата си започнат доброволно да избират злото, да вършат зло и да желаят зло, и когато Бог допусне, съгласно желанието на сърцето им, да затънат в нечистота, в срамни страсти, в развратен ум и те вършат всякаква неправда, всеки грях със съзнателно богоборчество и злонамереност (ср. Рим. 1:24-31), и когато чрез цялото това доброволно човешко зло бесовете завладеят повечето хора, отрекли се от вярата в единствения Спасител на света Господ Христос – тогава Господ ще допусне да се появи техният върховен вожд на христоборчеството, антихристът, към когото те ще се устремят и ще се втурнат чрез доброволното си зло. През последните времена хората до такава степен ще злоупотребяват с боголиката си свобода, че почти напълно ще я изразходват за зло и сатанизъм, а не за вяра и спасителни евангелски подвизи, които единствено спасяват хората от греха, смъртта и дявола, затова Спасителят казва, че когато дойде за втори път, ще намери ли вяра на земята? (Лук. 18:8). Поради увеличаването на беззаконието, поради всевъзможното отстъпничество от единствения истински Бог и единствения истински Спасител на света, Господ Христос, поради христоборчеството и христохуленето Светия Дух ще отстъпи от хората и благодатта Му, задържаща (τὸ κατέχον) появата на антихриста и пречеща му, ще се отдалечи, и така ще бъде отворен широк път пред всяко зло и бяс, олицетворен в антихриста“[40].

Друг един съвременен проповедник на Православието – архим. Лазар Абашидзе (†2018 г.) озаглавява една от книгите си „Грехът и покаянието в последните времена”[41], а в книгата си „Глас за грижовно предпазване” казва: „Още в първите векове от християнската ера, Господ е открил на Светите отци това бедствено състояние, в което ще се намират монасите в последните апостасийни времена. Няма съмнение, че на тях им е било открито именно това, което ние сега преживяваме”[42].

Архим. Лазар (Михаил Петрович Абашидзе-Десимон) – 1959 – 2018. Църковен писател, иконописец, игумен. В 1984 г. приема кръщение и същата година постъпва в грузинския монастир „Бетания“. В 1986 г. е постриган за монах и е ръкоположен за иеромонах. От 1987 до 1997 г. е игумен на монастира. През 1998 г. основава монастира „Ахдгомис“. Има непримирима позиция към икуменизма. Известен е с множество написани от него книги, помагащи на съвременните християни да водят духовен живот.

Родните изповедници на Православието – архим. Серафим Алексиев (†1993 г.) и архим. Сергий Язаджиев (†2008 г.) също считат, че Апостасията и Последните времена предшестват появата на антихриста, както и че ние живеем в тези последни времена.

Архим. Серафим Алексиев в книгата „Беседи за живота след живота“ казва: „Иисус Христос не иска от нас да изчисляваме годината, деня и часа на Неговото Пришествие, но желае да разпознаваме признаците на близкото Му явяване и по тях да съдим, че последното време е вече „близко, при вратата“ (Мат. 24:33)“[43]. Като първи признак за скорошното Второ Христово пришествие архим. Серафим посочва проповядването на Евангелието по целия свят. Вторият признак за близкия край на света е липсата на вяра в Христа сред днешното човечество… Наред с недостига на вяра, Той сочи и намаляването на любовта между човеците… Не само Христос, но и Апостолите са изтъквали омразата и безверието като сигурен признак за близкия край… Като чете днес човек тези думи и се размисли над всяка от тях поотделно, вижда в тях точно нашата епоха. Сякаш св. Ап. Павел е наблюдавал пророчески от своето време блудния, размирен, непокорен, егоистичен, горд, богохулен и нечестив 20-и век и е нахвърлил картината му като художник от натура“[44]. Като трети признак архим. Серафим посочва жестоки подигравки с вярата и вярващите. Четвърти признак е умножаването на бедствията по света. Пети признак е заблудата в човечеството, че може да се установи вечен мир на земята. Шести признак е появата на много лъжепророци и лъжехристи. И накрая, като седми, „Най-важният признак за близкия край на света ще бъде обаче появяването на антихриста“[45]. Ясно се вижда, че архим. Серафим посочва Отстъплението – втория признак, че ще предшества появата на антихриста. Съответно всички седем признака, които индикират приближаването края на света, обхващат периода на Последните времена.

В своята книга „Православие и икуменизъм”, архим. Серафим Алексиев и архим. Сергий Язаджиев посочват следното: „Твърде ценен принос към психологията на икуменизма прави Архимандрит Константин от Руската Задгранична Църква… Вторият период на отстъпление от вярата е съвременният процес, който се характеризира със стремеж към единение — но не по признака на възвръщане на отпадналите към Едната Истинска Църква, която те са напуснали, а по признака на търсене общ език, общи действия и дори съвместно молитвено общение… Това е именно Апостасията в нейния конкретен смисъл, както я е предвещал св. ап. Павел в посланието си до Солуняни (2 Сол. 2:3 и сл.)… съвременната апостасия (отстъпление) в Православната Църква се дължи на гибелното влияние на западното свободомислие[46].

По време на Първото Господне пришествие сред евреите (особено садукеите) масово има загуба на усет за Бога. На очаквания от тях Месия са възлагани твърде земни задачи. Вярата за мнозина тогава се свежда до изпълняване на обредни предписания и като цяло тя гасне. Затова, когато един книжник се съгласява с думите на Господа и изповядва, че човек трябва да възлюби Бога „с всичкия си разум, и с всичката си душа, и с всичката си сила”, Спасителят му казва: „не си далеч от царството Божие” (Марк 12:28-34). Не само формализмът, но и неясната вяра водят до безразличие към Бога. Същата мисъл може да бъде отнесена към икуменизма. Това панеретическо учение, което не търси истината, а води до равнодушие към Бога, предхожда безверовото антихристово време.

Архим. Сергий Язаджиев, когото аз лично познавах, беше убеден, че живеем в Последните времена, в епохата на Отстъплението, която предшества времето на антихриста.

Показателно е, че усещането за Последни времена вече намира отражение и в богослужението на Църквата. Например в службата на свт. Иоан Максимович (†1966 г.) се съдържат следните текстове: в друг тропар, глас 6 се казва „…о светильниче Христов, Божественным пламенем на заре Страшнаго Суда возженный. Моли о нас, святителю отче Иоанне, да возгорятся и наши сердца пламенем спасительной любви ко Христу и спастися душам нашим во времена последняя; молитвата в края на службата към светителя има следния надслов „Молитва ко святителю Иоанну Шанхайскому, последних времен чудотворцу[47].

В четвърти икос на акатиста, посветен на Иверската Монреалска мироточива икона на Пресвета Богородица, съставен във връзка с пребиваването през 1995 г. на тази чудотворна икона в България се казва: „Радуйся, покаяния проповеднице последнихъ временъ[48].

По-горе представих свидетелства на авторитетни и почитани нови проповедници и изповедници на Православието за мястото на Апостасията и Последните времена в хода на историята, съгласно които Отстъплението и Последните времена започват преди появата в света на антихриста. За разлика от гореизброените свидетелства, еп. Виктор счита, че Отстъплението и Последните времена ще започнат с появата в света на антихриста. За доказване на своята теза еп. Виктор се позовава и на някои неправилни разсъждения на свт. Теофан Затворник (†1884 г.) относно есхатологията, на които по-долу ще обърна специално внимание.

3.3. Някои особености на възгледите на свт. Теофан Затворник, касаещи есхатологията

При тълкуване думите на св. ап. Павел: „Никой да ви не прелъсти по никой начин; защото оня ден не ще настъпи, докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха, синът на погибелта“ (2 Сол. 2:3), свт. Теофан Затворник казва: „Думата отстъпление, сама, без пояснение, от какво и в какво, не дава определена представа. Поради това от само себе си се поражда въпросът: какво разбира тук Апостолът? Всички древни тълкуватели приемат, че тук думата отстъпление е употребена вместо отстъпник и означава самият антихрист. Свети Златоуст пише: Тук той говори за антихриста и открива велики тайни. Какво представлява отстъплението? Отстъпление той нарича самия антихрист, тъй като той ще погуби мнозина и ще ги приведе към отстъпление… защото ще прелъсти, както е казано, ако е възможно и избраните“ (Мат. 24:24). Същото казва и Теодорит: „Апостолът нарича отстъпление самия антихрист, давайки му това име за делата му, защото ще се опита да доведе всички до отстъпление от истината“. Така и всички други, само Икумений след това добавя като предположение: „или отстъпление той нарича отдалечаването от Бога, самото деяние (а не лице)“.

Инославните западни тълкуватели подразбират не лице, а особено явление в живота на човечеството – обаче не всеки разбира едно и също. Най-близо до истината са тези, които подобно на Икумений подразбират отстъплението от Бога, от вярата и истината, за което се споменава и на други места в Писанието. Тъй като тази дума не е пояснена тук с никакъв допълнителен термин, смисълът ѝ трябва да се определи според хода на речта. Следващите след нея думи: човекът на греха, който се превъзнася над всичко, що се нарича Бог и прочее, помагат да се разбере, че и отстъплението ще бъде от същия род, тоест ще се извърши в религиозно-нравствената област. Следователно да виждаме в това отстъпление нещо политическо, например въстанието на юдеите или падането на Западната Римска империя, означава да се отклоняваме от онова, което свети Павел е искал да каже. Отпадането на папата, с неговите последователи от истинската Църква и по-късно още по-голямото отпадане на Лутер и Калвин от истината, чрез отпадането им от папската отпаднала църква, макар и да се е осъществило в религиозната област, но доколкото у Апостола отстъплението е тясно свързано с появата на антихриста, а него го няма, то под това не трябва да се разбират и тези събития.

Апостолът очевидно говори за това отстъпление, което ще се осъществи през последните дни, преди второто пришествие на Господа. Той споменава за това и в други послания. В Първо послание до свети Тимотей той пише: „А Духът ясно говори, че в последните времена някои ще отстъпят от вярата, като се предават на мамливи духове и бесовски учения“ (1 Тим. 4:1). Подобно на това у него е 2 Тим. 3:1; и на свети Петър второто послание 3:3. Свети Иуда свидетелства, че всички апостоли говорели за това еднакво: „помнете думите, които апостолите на Господа нашего Иисуса Христа предрекоха; те ви говореха, че в последно време ще се явят подигравачи, които ще постъпват според нечестивите си похоти. Те са човеци, които се лъчат (от единството на вярата)“ (Иуд. 1:17-19). И Сам Господ е предрекъл, че преди края на света „много лъжепророци ще се подигнат и ще прелъстят мнозина; и понеже беззаконието ще се умножи, у мнозина ще изстине любовта“ (Мат. 24:11-12), така, че когато Той дойде „ще намери ли вяра на земята“ (Лука 18:8).

Съгласно тези свидетелства в главата се изобразява следната твърде неутешителна картина на нравствено-религиозното състояние на хората в последните времена. Евангелието ще бъде известно на всички. Но една част ще пребивава в неверие към него, друга – най-голямата ще еретичества, като следва не богопредаденото учение, а построявайки с измислиците си своя вяра, макар и въз основа на думи от Писанието. Тези самоизмислени вери няма да имат край. Началото им е положил папата, а неговото дело са продължили Лутер и Калвин. Заложеното от тези последните за основа свое лично верово съждение, само на база Писанието, даде силен тласък за измислянето на вери. Те и сега са твърде много, а ще станат още повече. Че не само отделното царство ще има свое изповедание, а в него – не само областта, и още нататък – не само градът, а преди края може би отделната глава ще си има свое изповедание. Където сами си съставят вяра, а не приемат богопредадената, там не може да бъде иначе. И всички тези ще си присвояват името християни. Ще има и част, която ще държи истинската вяра, както тя е предадена от светите апостоли и се съхранява в Православната Църква, но и от тях немалка част ще бъдат само по име правоверни, а в сърцето си не ще имат такова устроение, каквото се изисква от вярата, понеже ще обикнат този век. Ето колко широка област на отстъплението се очаква. Макар че християнското име ще се чува навсякъде и навсякъде ще се виждат храмове и църковни служби, но всичко това ще бъде само привидност, а вътре ще е същинско отстъпление. На такава почва ще се роди антихристът и ще израсне в този дух на видимост, без същина на делото. После ще се отдаде на сатаната, открито ще отстъпи от вярата и въоръжен с измамните му козни, ще увлече в открито отсъпление от Христа Господа всички, непридържащи се в истината към християнството, като ги застави да почитат самия него за бог. Няма да се увлекат избраните, но той ще се опита, ако е възможно, и тях да прелъсти. За да не се случи това, ще се прекратят онези зли дни. Ще се яви Господ, който със Своето пришествие ще унищожи антихриста и всичките му дела.

Ето какво отстъпление трябва да предполагаме, че разбира апостолът. То определено е дело, факт, а не лице, но такова, което е в тясна връзка с лицето, с човека на беззаконието и синът на погибелта. Това ще бъде отстъпление, в което ще увлече главният отстъпник – антихристът. Отстъплението на хората в лъжливи вери и в нехристиянски настроения на сърцето ще подготви почвата за пораждането (в света – Ред.) на антихриста и арената за неговите действия. Но не такова отстъпление се разбира тука, а това, което ще извърши антихристът. Той, появявайки се и набирайки сила, ще завърши вътрешното отстъпление с това видимо отстъпление. Това ще бъде гръмко отстъпление, единственото напълно достойно за такова име, поради което е поставено от апостола с определителен член. Може би затова то не е пояснено от него с други някакви обяснителни думи – както по-късно Юлиан го нарекли Отстъпник, без да поясняват защо. И така, в думите на апостола: „докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха“ не са означени два периода, а едно последно време, в което ще се извърши и едното и другото. Светите отци това са и изразявали, разбирайки под отстъплението, отстъпника – антихриста, който ще извърши общото отстъпление. И самият апостол Павел поставя отстъплението в зависимост от него, както е видно от стих 9 и нататък, и свети Иоан Богослов в Апокалипсиса 13:4 и нататък. Инославните западни тълкуватели са отстъпили от мисълта на свети Павел, разбирайки тук това подготвително отстъпление“[49].

Свт. Теофан Затворник, както и свт. Игнатий Брянчанинов са авторитетни нови учители и проповедници на Православието. Но виждаме, че свт. Теофан Затворник има противоположно на свт. Игнатий Брянчанинов мнение по отношение на това, кога започва Отстъплението. Както по-горе беше посочено, свт. Игнатий Брянчанинов счита, че Отстъплението предшества появата на антихриста. За разлика от него, свт. Теофан Затворник смята, че Отстъплението ще започне с появата в света на антихриста. Доколкото по този въпрос двамата светители имат диаметрално противоположно мнение, то е ясно, че едното от двете мнения е неправилно. Не искам да изглежда, че противопоставям свт. Игнатий Брянчанинов на свт. Теофан Затворник – и двамата велики руски светители са несъмнени авторитети за съвременните православни християни. Двамата светители са известни като големи познавачи на светоотеческото наследие, а техните творения са способствали за възраждането на светоотеческото учение за Иисусовата молитва. Но независимо от сходството си, двамата се отличават с някои различия[50]:

– за свт. Игнатий е характерен песимизмът на възгледите за съвременната му църковна действителност. При свт. Теофан е обратното – при него преобладава оптимизмът, като той акцентира на положителните страни на духовния живот;

– двамата имат различен подход съм светоотеческата литература. Свт. Игнатий се стреми максимално точно да възпроизведе древнохристиянските източници. Свт. Теофан има обратния подход – към тях той се отнася с голяма свобода, заимствайки нужното и изпускайки това, което според него е ненужно или неполезно. Повечето негови преводи представляват по-скоро преразказ и адаптация на текста към нуждите на съвременниците му, а не толкова същински превод;

– за разлика от свт. Игнатий, който се старае да се придържа в точност към светоотеческите съвети, практическите препоръки на свт. Теофан са основани повече на собствения духовен опит, а не толкова на мисли, които са заимствани от Светите Отци;

– произведенията на двамата светители са адресирани към различни аудитории. Творенията на свт. Игнатий са предназначени в по-голяма степен за монашестващи, докато съчиненията на свт. Теофан имат съвсем друг настрой – те по-скоро имат мисионерски, катехизиращ и апологетичен характер. Различните аудитории водят и до някои различия в разглежданите въпроси;

– разлики има и в използваните методи в изложенията им. Свт. Игнатий избягва употребата на логически аргументации и схеми – той представя богооткровенната истина, пред която разумът е длъжен смирено да замълчи. Въздържа се да говори от себе си, а се позовава в значителна степен на Свещеното Писание и творенията на отците. Затова при него има множество цитати с посочване на точните източници. Свт. Теофан използва друг метод на представяне – систематическо изложение на материала, което изисква логически анализ, систематизация и обработка. В неговите основни произведения се забелязват определени богословско-философски системи. Има стремеж всичко да бъде логически свързано и обосновано;

– силно се различава и повествователният и езиков стил на двамата светители. Стилът в произведенията на свт. Игнатий е възвишен, откъсващ читателите от земното и светското и насочващ ги към небесното. Най-вече това са спокойни, премерени, разумни наставления на учител, опитен приятел. Наставленията са конкретни и делови. Изобилстват с цитати от Свещеното Писание и отците. На някои места те са заменени с характерни повторения в структурата, които по отношение на ритъм и размерност могат да бъдат отнесени към поетическите, понякога са много емоционални. Друг е стилът на свт. Теофан – среща се академичен и научен език. В някои произведения и писма се забелязва учителски тон. Езикът в по-голяма степен е сух, официален, научен, с по-малко цитиране на Свещеното Писание и отците. В писмата се срещат и много топли душевни места и разговорни народни елементи.

По-долу ще разгледам някои характерни особености, съгласно които обосновано може да се приеме, че по отношение на есхатологията правилни възгледи има не свт. Теофан Затворник, а свт. Игнатий Брянчанинов.

По конкретен богословски въпрос между двамата светители е възникнал същински спор. Това е известната полемика на свт. Теофан Затворник със свт. Игнатий Брянчанинов относно природата на ангелите и човешките души[51]. Повод за началото на дискусията е послужила книгата на свт. Игнатий: „Слово за смъртта“, в която той изказва възглед, съгласно който ангелите и човешките души макар и да са чужди на нашия груб веществен свят, не са абсолютно безплътни. Според свт. Игнатий те се състоят от своеобразна „тънка“ незабележима за нас материя. Свт. Игнатий счита за съвършено нематериален и напълно безтелесен единствено Бог. Свт. Теофан възразява на свт. Игнатий, като счита, че ангелите и човешките души са напълно безплътни. Понастоящем и двете богословски мнения имат свои привърженици, макар, че като че ли позицията на свт. Игнатий „побеждава“. Един от силните аргументи в негова полза е определение на отците от Седмия вселенски събор: „Що се касае за ангелите и архангелите и другите свети сили, по-висши от тях – ще прибавя и нашите човешки души, то съборната Църква ги признава за разумни, но не съвършенно безтелесни и невидими… само имащи тела тънки, въздухообразни и огнеобразни, съгласно казаното в Писанието „Ти правиш Ангелите Си ветрове, и служителите Си огнен пламък““ (Евр. 1:7)[52]. Това определение на Вселенския събор има важно практическо значение: на него се обосновава възможността за изобразяване на ангелите върху иконите. Човешката душа също „не е съвършенно безтелесна“, затова и тя може да се изобразява върху иконите, което се и прави – например иконата на Успението на Пресвета Богородица. Тук може да си припомним и казаното в книга Откровение: „После измери стените му, които бяха сто четирийсет и четири лакти, с мярка човешка, която е и ангелска (Откр. 21:17).

Възгледите на свт. Теофан Затворник за митарствата съществено се различават от учението на Църквата по този въпрос. По-долу при представяне мнението на свт. Теофан Затворник за митарствата се позовавам на статия на съвременен православен автор – протоиерей Дмитрий Предеин[53].

Оригиналното виждане на свт. Теофан за митарствата е разкрито в книгата му „Тълкуване на 118-ти псалом“. При изясняване на осемдесети стих („Да бъде сърцето ми непорочно в Твоите наредби, та да се не посрамя“), свт. Теофан казва: „…Вторият момент на непосрамването е часът на смъртта и преминаването през митарствата. Колкото и нелепа да изглежда на умниците мисълта за митарствата, не ще избегнат минаването през тях. Какво търсят тези митари в преминаващите? Търсят дали има нещо тяхно. Какво е то? Страсти. Следователно те не могат да намерят у онзи, чието сърце е чисто и чуждо на страстите, нищо, за което биха могли да се хванат. Напротив, противоположните им добродетели ще поразяват самите тях като с мълниеносни стрели. На това един от многоучените ето още каква мисъл е изразил: митарствата се представят като нещо страшно; но много е възможно бесовете вместо страшно, да представят нещо прелестно (съблазнително, коварно). На преминаващата душа те представят едно след друго съблазнително-прелестни неща по всички видове страсти. Когато от сърцето в продължение на земния живот са изгонвани страстите и са насаждани противоположните им добродетели, тогава каквото и прелестно да се представя, душата нямайки никакво съчуствие към това го отминава, отвръщайки се от него с омерзение. А когато сърцето не е очистено, тогава към която страст то най-симпатизира, натам се втурва и душата. Бесовете я приемат като приятели и тогава вече знаят какво да правят с нея. Това означава, че е много съмнително, ако в душата все още има симпатия към независимо каква страст, то тя да не се посрами на митарствата. Посрамването тук е в това, че душата сама се хвърля в ада[54].

Цитирания възглед на свт. Теофан включва три съществени елемента:

1. както и православната светоотеческа традиция, така и свт. Теофан е уверен в реалното съществуване на митарствата;

2. самият процес на преминаване през митарствата, който представя свт. Теофан, забележимо се отличава от учението на Църквата по този въпрос;

3. в обосновката на своята оригинална трактовка за митарствата, свт. Теофан се позовава на автор, името на който не посочва, а обозначава като „един от многоучените“.

По отношение на втория аспект – процесът на преминаване през митарствата, трябва да се отбележи, че трактовката на свт. Теофан не намира потвърждение в духовния опит на Църквата. Възгледът на свт. Теофан е различен от описанието на митарствата, разкрито в житието на св. Василий Нови (свидетелството на блажена Теодора) и много други както древни, така и нови източници. Така например по свидетелството на блажена Теодора, бесовете са я клеветели, плашели и са се опитвали да грабнат душата ѝ от ръцете на светите ангели заради извършени от нея приживе грехове. За разлика от това свидетелство, свт. Теофан казва, че когато душата преминава митарствата, демоните ѝ представят съблазнителни неща, към които приживе починалият е имал влечение. Съответно, ако душата се отправи към съблазняващите я изкушения, тогава демоните я пленяват и отвеждат в ада.

Свт. Игнатий Брянчанинов в книгата си „Слово за смъртта“ пише: „За изпитване на душите, преминаващи въздушното пространство, от тъмните власти са установени отделни съдилища и стражи в забележителен ред. По слоевете на поднебесната, от земята до самото небе, стоят полкове от стражи на падналите духове. Всяко отделение отговаря за особен вид грях, и изпитва в него душата, когато тя достигне това отделение. Въздушните бесовски стражи и съдилища в Отеческите Писания се наричат митарства, а духовете, служещи в тях – митари[55]. В същата книга свт. Игнатий посочва и множество други авторитетни свидетелства, които съответстват на познатото ни учение за митарствата, но не на предлаганата от свт. Теофан трактовка.

Иером. Серафим (Роуз) в книгата си „Душата след смъртта“ още по-ясно посочва: „…Има измъчване от бесовете, които се появяват в страшен, но човешки вид, обвиняват новопреставилия се в грехове и буквално се опитват да сграбчат неговото тънко тяло, което здраво държат Ангелите. Всичко това става във въздуха над нас и може да бъде видяно от тези, на които очите им са отворени за духовните реалности“[56]. Обръщам внимание, че както и свт. Игнатий Брянчанинов, така и иером. Серафим (Роуз) също счита, че душата има „тънко тяло“.

По отношение на третия аспект – не е посочен авторът на оригиналното мнение, на което свт. Теофан се позовава. Протоиерей Дмитрий Предеин счита, че отговорът на този въпрос е доста лесен – доколкото светителят е бил добре запознат с творчеството на преп. Никодим Светогорец (†1809 г.), основателно може да се допусне, че посоченото оригинално мнение е взаимствано от неговата знаменита книга „Невидима бран“, на която свт. Теофан прави по-свободен превод от гръцки на руски език.

Знае се, че при написването на Невидима бран, преп. Никодим Светогорец ползва съчинението на италианския римокатолически иеромонах-театинец, Лоренцо Скуполи („Combattimento spirituale“ или „Духовна бран“), което съчинение преп. Никодим преработва съобразно гледната точка на православната аскетика. Протоиерей Дмитрий Предеин посочва, че в книгата Невидима бран не се говори за митарствата, защото при римокатолиците няма такова учение, а гръцката редакция на съчинението на Лоренцо Скуполи, която прави преп. Никодим Светогорец е доста близка по смисъл с италианския оригинал. При римокатолиците има лъжеучение за чистилище (purgatorium), но в книгата на преп. Никодим Светогорец за него също не се споменава. Обаче в книгата „Невидима бран“ на преп. Никодим Светогорец има един фрагмент, който много напомня на учението на свт. Теофан за митарствата. Това е тринадесета глава от втората част на книгата („Четвъртото изкушение в часа на смъртта – призраците“), където е посочено следното: „Ако нашият зъл, лукав и упорит враг, който никога не се изморява да ни изкушава, би поискал при смъртния час да те съблазни с някакви призраци, видения и преобразяване в светъл ангел, ти стой твърдо. Кажи му с мъжествено сърце и без страх: „върни се, окаяни, в твоята тъмнина! На мене, като недостоен, не ми прилича да виждам нито видения, нито откровения. Едно ми е само необходимо – безкрайното снизхождение на моя Господ Иисус Христос, молитвите и застъпничеството на нашата Владичица Богородица – Дева Мария, и на всички светии”… Тези са оръжията, с които лукавият демон най-често ни напада в последния смъртен час. Но той употребява за тази цел и всяка друга страст, каквато някой от умиращите е имал през живота и към която е бил най-вече склонен. Старае се да я възбуди, за да умре той в страстно настроение, което ще реши неговата участ. Затова, преди да наближи часът на оная велика борба, е необходимо, възлюбени, да се въоръжим срещу най-силните наши страсти и като встъпим мъжествено в борба с тях, да ги надвием и да се очистим от тях. По този начин ние ще улесним за себе си победата в последния час, който може да ни сполети всеки миг“[57].

По такъв начин на преп. Никодим Светогорец остава само да продължи мисълта на Лоренцо Скуполи и да предположи, че бесовските прелъстявания, илюзии и съблазни, които започват на смъртния одър, продължават и при преминаването на митарствата. Такава мисъл преп. Никодим Светогорец действително изказва в тълкуванието си на канона на празника Въздвижение на Честния и Животворящ Кръст Господен, където пише следното: „…Демоните, които паднаха от небето, едни останаха в надземния, тоест поднебесния въздух, други – в окръжаващия земята, а трети паднаха в подземния въздух (в преизподнята). Тези от тях, които се намират в поднебесния въздух, препятстват възхождането на душите след смъртта и прелъстяват с различни мечтания и съблазни ума тези, които се стараят да съзерцават духовното. А тези, които пребивават във въздуха около земята, изкушават хората, които живеят на земята, със срамни, хулни и лукави помисли. Затова скоро щом свещениците изобразят във въздуха знака на честния кръст и особено в днешния празник Въздвижение, от него треперят и се плашат демоните – и надземни, и земни, и подземни. Защото, от една страна, цялата въздушна стихия представлява едно и непрекъснато цяло, от небето до преизподнята, а от друга – демоните, като духове, макар че се намират и в подземните пространства, обаче преградата на земята не е препятствие за това, те да чустват Божественото действие, производимо от кръста във въздуха. Усетили го, те потръпват, плашат се и треперят“[58].

Протоиерей Дмитрий Предеин поставя следния въпрос: защо светител Теофан обръща толкова голямо внимание и е проникнат от пълно доверие именно към такова разбиране за митарствата, каквото е било предложено от преп. Никодим Светогорец? Протоиереят[59] прави следното заключение: „Вероятно това е свързано не само с авторитета на атонския подвижник, но и с учението на самия св. Теофан Затворник за чистата, абсолютна нематериалност на ангелите и човешките души. Всъщност, ако се отрича каквато и да е, дори най-фина материалност на човешката душа и ангелската природа, става доста проблематично да се обяснят онези фрагменти в повествованията за митарствата, където се говори за изтезания на душата от демоните, че демоните буквално са се хвърляли върху душата, опитали са се да я грабнат и насилствено отнесат в преизподнята. Много по-лесно е да се съчетае с вярата в абсолютната нематериалност на душата, разбирането на митарствата именно като демонични опити да се съблазни душата с помощта на създадените от тях илюзии, да събуждат в нея страстно влечение и да я подтикнат сама да избере съдбата си с обикналите греха повече от Бога. В този случай, говорейки за връзката между душата и падналите духове, може да се оперира изключително с духовни категории, като воля, желание, стремеж, страст, добродетел, съчувствие, отвращение и т. н. Съответно това помага на светител Теофан при описанието на духовната реалност да избягва грубите, земни, антропоморфни аналогии. Така и в този конкретен случай светител Теофан Затворник проявява онази характерна за него последователност, скрупулезност и систематично мислене, което ни позволява да разглеждаме учението му за митарствата като органична част от богословският му мироглед“[60].

Учението на Православната църква за митарствата е пределно ясно и добре известно на православните християни. Свт. Теофан Затворник е знаел автентичното предание на Църквата за митарствата, но виждаме, че той предлага друго обяснение на ставащото с душата при преминаването ѝ през митарствата. Следователно свт. Теофан по тази тематика предлага чужд за Църквата възглед, но който е по-близък до личния му мироглед. Понякога предоверяването на християнина на личните си разсъждения и усещания е възможно да предизвика отклоняването му по отделни верови въпроси дори от ясно установени верови положения, без това непременно да води до ерес (това е по-скоро частно богословско мнение). Такова отклонение по-трудно би се получило, ако християнинът предпазливо разсъждава, като съобразява вижданията си с казаното от авторитетните църковни отци. По отношение на митарствата виждаме, че свт. Игнатий за разлика от свт. Теофан има правилни възгледи, а знаем, че учението за митарствата е част от православната есхатология.

Свт. Теофан по друга тема, която пак е свързана с есхатологията, отново има свое противоположно мнение, но този път спрямо мнението на свт. Иоан Златоуст, а и на други Свети Отци (например свщмч. Киприан Картагенски и преп. Ефрем Сирин). При тълкуването думите на св. ап. Павел от второто му послание към Тимотея: „И това знай, че в последните дни ще настанат усилни времена“ (2 Тим. 3:1), свт. Теофан Затворник казва следното: „Последните дни — обикновено отнасят тази мисъл към края на века; но тук се указва въобще на последващите времена[61]. Свт. Иоан Златоуст еднозначно отнася това предупреждение на св. ап. Павел към периода на Последните времена в есхатологичен аспект. Тълкуванието му на този стих е изключително трезво и разкрива проникновения есхатологичен усет на този велик древен свети отец. Свт. Иоан казва: „Страшна заплаха, но нека се ободрим: той тайнствено ни насочва към тези времена и онези, които ги следват, и към времената на самия край (на света)… „Знай, че в последните дни ще настанат усилни времена“. Той говори за края (на света). Но защо това да е за тебе блажени Павел, защо за Тимотей, защо за тогавашните слушатели, на които скоро им е предстояло да умрат и да се освободят от заплашителните бедствия и зли хора? Аз, казва той, гледам не само в настоящето, но и предвиждам бъдещето; жалея не само за настоящото паство, но се притеснявам и страхувам за бъдещото. Ние едва се грижим за тези хора, които живеят с нас, а той проявява голяма загриженост за онези, които още не са се родили. Така и превъзходния пастир не само тогава предупреждава, когато вижда втурналите се към стадото вълци, че вече са близо до овците, но ги сочи дори още когато са далече. Така и Павел, като превъзходен пастир, седящ на високо място – в пророческо достойнство, с пророческите си очи предвиждайки отдалече втурналите се диви зверове, които при самия край (на света) ще се устремят, за да нападат паството, предрича и предуказва за това, така, че да могат да се подготвят и да бъдат бдителни тези, които все още не са се родили и така с пророчеството да се огради цялото паство… Защо тогава той казва това на Тимотей, а не казва така: нека онези, които живеят след това, да знаят, че „ще настанат усилни времена“? Но „знай“, казва той, за да знаеш ти, че и ученикът, както и учителят, се грижат за бъдещето. Ако този не се грижеше, то той нямаше да възложи на онзи такава грижа. Така е постъпвал и Христос: когато пристъпиха към Него учениците, желаейки да узнаят за края (на света), то Той им каза: „Ще чувате боеве и вести за войни“ (Мат. 24:6). Те обаче нямаше да чуят за това. Но тялото на вярващите е едно. И както онези, които живееха тогава, слушаха какво ще се случи след това, така и ние знаем за това, което се е случило тогава. Едно е, както казах тялото – ние и те, тясно сме свързани помежду си, макар че ние заемаме последния ред членове. И това тяло не се разпада нито от времето, нито от мястото, защото ние сме съединени помежду си не с нервни връзки, но сме обединени от всички страни чрез връзките на любовта. Ето защо и на тези той говори за нас, а ние слушаме за тях. Струва си да се изследва и това, защо апостолът навсякъде казва, че скръбните обстоятелства ще настъпят при края на настоящия живот. Така и на друго място той казва: „в последните времена някои ще отстъпят от вярата“ (1 Тим. 4:1); и тука отново казва: „в последните дни ще настанат усилни времена“. И Христос предвещавайки подобно на това, е казал: при края Ще чувате боеве и вести за войни… ще има глад, мор“ (Мат. 24:6-7). Защо при края ще има голямо изобилие на бедствия? Някои казват, че природата е уморена и изтощена, подобно на състарено тяло, което изпитва множество болести, както състареният изпитва много бедствия. Но тялото достига старост по немощ и по природния закон; а заразите, войните и земетресенията стават не от старост на природата. Не от това ще се случат тези болезнености, „на места ще има глад, мор и трусове“ (Мат. 24:7), че тези творения ще се състарят, а от това, че ще се разврати волята на хората, всички тези бедствия – наказания за греховете и лечения на човешките болести. Тогава ще се усилят човешките страдания. Защо ще кажат, че тогава ще се усилят? На мен ми се струва, че доколкото съдът се бави, наказания трябва да има, а Съдията още не е дошъл, то тези, които трябва да дадат отчет стават много небрежни. Така и Христос казва за лошия слуга, че от това, той е станал небрежен. Бави се моя господар, говори слугата, и затова бие подобните на себе си раби и разпилява имота на господаря си. Затова и Христос на пристъпилите към Него ученици, които са искали да узнаят за последния ден, не им казва за това, защото желае чрез неизвестността за бъдещето да ни държи в постоянен страх, та всеки постоянно очаквайки бъдещето и с надежда на пришествието Христово да бъде по-грижовен… Краят е неизвестен, казва, и е неизвестен, за да може ти винаги да бъдеш предпазлив. Затова денят Господен ще дойде като крадец нощем, не за да ни похити, но за да ни направи предпазливи. Нали който очаква крадец не спи, а със запалено светило постоянно бодърства? Така и вие, разпалете светлината на вярата и праведния живот, имайте запалени светилници с постоянно бодърстване. Така понеже не знаем кога ще дойде Жениха, сме длъжни винаги да бъдем готови, защото когато Той дойде ще ни намери бодърстващи“[62].

От цитираното поучение на свт. Иоан Златоуст, ясно се вижда, че „последните дни“ светителят отнася към крайните времена („…Той говори за края (на света)…“), а не както счита свт. Теофан Затворник към „последващите времена“. В тези последни (а не последващи) времена на земята ще се умножат бедствията, като свт. Иоан Златоуст се позовава и на предсказанието на Спасителя: „Ще чувате боеве и вести за войни… ще има глад, мор“ (Мат. 24:6-7). Според свт. Иоан Златоуст, причината за допуснатото от Бога в края на времената усилване на бедствията е защото тогава „ще се разврати волята на хората“ и те ще бъдат „много небрежни“ към спасението си. Свт. Иоан Златоуст обръща внимание и на обстоятелството, че доколкото денят на Второто Христово пришествие е неизвестен, то вярващите не трябва да се подават на духовно разслабление, а през всички времена с внимателност да прекарват времето си на земята.

Направеното от свт. Теофан Затворник тълкувание на 2 Тим. 3:1, не само се разминава с горепосоченото тълкувание на свт. Иоан Златоуст, но противоречи и на друго изказване на самия свт. Теофан Затворник, а именно: при тълкуването на вече посочения стих от Второто послание на св. ап. Павел до Солуняни (2 Сол. 2:3), свт. Теофан отнася „последните дни“ от 2 Тим. 3:1, този път към Последните (а не към последващите) времена, в есхатологичен аспект.

Обръщам внимание, че разсъжденията на свт. Теофан Затворник за началото на Апостасията контрастират и на вече утвърдилото се виждане по този въпрос, което, както вече посочих, е засвидетелствано от множество авторитетни църковни автори.

Искам да обърна внимание и на неточния усет на свт. Теофан за характерните нагласи на хората към края на времената. В тълкуванието си на 2 Сол. 2:3 той посочва, че към края на времената най-разпространено сред хората ще бъде разнообразието в еретичестването („…Евангелието ще бъде известно на всички. Но една част ще пребивава в неверие към него, друга – най-голямата ще еретичества…). За разлика от него, свт. Игнатий Брянчанинов предусеща, че най-характерно за Отстъплението ще бъде охлаждането на хората към вярата и разпространяването на материалистични нагласи („…Обилното земно преуспяване и огромните земни предприятия, така очевидни за всички, са посочени от Словото Божие като признак на последното време… Привързаността към вещественото и материалното преуспяване лесно може изцяло да обхване човека. Да обхване неговия ум, неговото сърце, да ограби цялото му време и всичките му сили: поради моето падение, „душата ми е прилепнала о земята“ (Пс. 118:25 – слав.) от младини, вместо да пребивава горе. Такава привързаност отклонява човека от Словото Божие, от мислите за смъртта и вечността, отклонява го от вярата в Бога и от богопознанието, убива го с вечна смърт…“[63]). Последвалите исторически събития, както и развиващите се и сега в света процеси, ясно показват, че бъдещите тенденции не са свързани с интерес на хората към религиозността (макар и еретическа), а с безразлично отношение към вярата. В това отношение свт. Игнатий отново има по-трезв и проникновен поглед в бъдещето от свт. Теофан.

Свт. Игнатий Брянчанинов, за разлика от свт. Теофан Затворник, много по-дълбоко е бил потопен в реалния живот на обществото, което вероятно е спомогнало той да предусети и обърне внимание на започващите апостасийните процеси в Русия и света. Свт. Теофан Затворник в по-голяма степен е бил пряко изолиран от обществения живот, а и самият той вероятно е имал склонност и възможност по-спокойно да се фокусира върху вътрешния си духовен мир – така той не е усещал реалния пулс на времето, в което живее и не е могъл правилно да разбере и опише развитието на започващите деградивни процеси.

Понякога дори големи подвижници не винаги правилно преценяват доколко е полезно и позволено да се фокусират най-вече във вътрешния си духовен живот. Например в житието на свт. Григорий Палама се разказва, че веднъж, когато на празника на преп. Антоний Велики, светителят е безмълствал в килията си, явил му се самият св. Антоний и казал: „Хубаво е и съвършеното безмълвие, но и общението с братството понякога е необходимо – особено в дните с обществени молитви и псалмопения. Затова и ти си длъжен сега да бъдеш с братята на бдението“[64].

След като дори такъв велик светец, като Григорий Палама е трябвало да бъде вразумен свише за тази човешка слабост, то колко по-лесно могат съвременните макар и искрени християни (също и духовници) да загубят правилния усет. Отново ще подчертая, че тук не става въпрос за отхвърляне или изоставяне на духовните занимания, а за благоразумно и отговорно отношение към себе си и околните, което е съобразено с външните обстоятелства и времето, в което живеем. Трябва да се ръководим от изречените на Тавор от Бога слова: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото е Моето благоволение; Него слушайте – те са ясен и вразумителен отговор на обърканите човешките желания: Господи, добре е да бъдем тука; ако искаш, да направим тук три сенника: за Тебе един, за Моисея един, и един за Илия“ (Мат. 17:4-5). Истинските духовни утехи са привлекателни за подвижниците, но докато човек е на земята, той трябва да бъде готов, когато е нужно, да се откаже дори от духовните радости в името на спасението – своето и на ближните. Без да омаловажавам духовния подвиг на свт. Теофан Затворник, обръщам внимание, че след като свт. Игнатий Брянчанинов приема духовен сан, през по-голямата част от живота си ежедневно полага усилия по обгрижване на пасомите си, като това свое трудно и отговорно служение съчетава с водене на вътрешен духовен живот (мисля, че това се подразбира от неговите книги).

В своята книга „Аскетически опити“ свт. Игнатий Брянчанинов обяснява, че има старци, които са получили благодатна молитва по особен Божий промисъл, а не по нормалния и труден начин – след продължителна борба със страстите, очистване чрез покаяние и оформяне на нравственост според евангелските заповеди. Свт. Игнатий отбелязва, че такива старци преподават молитвата неумело и трябва да се спазва внимателност в съветването с тях. Той казва, че тези старци ги наричат „святи, но не изкусни“[65]. Съветите на свт. Теофан за вътрешната духовната борба на християнина са изключително полезни; притеснявам се да не прозвучи дръзко, но по отношение на есхатологията, светител Теофан, за разлика от светител Игнатий, определено не е изкусен.

Усилията на еп. Виктор да отклони вниманието на вярващите от апостасийните процеси е неправилно и опасно за съвременните православни християни. Препоръчваното от еп. Виктор фокусиране вниманието на вярващите основно към вътрешния духовен живот е неподходящо в днешното динамично и изпълнено с множество външни заплахи време.

В книгата си „Солта губи силата си“ архиеп. Аверкий Таушев привежда следната мисъл на свт. Игнатий Брянчанинов: „Изпълнява се предсказаното в Писанието за Отстъплението от християнството на същите народи, които някога са преминали от езичеството към християнството. Отстъплението е предсказано с най-голяма яснота от Св. Писание и свидетелствува за това, колко вярно е всичко казано в него“. Към тези думи, архиеп. Аверкий добавя следното мъдро наставление: „Ето защо истинският, правилно вярващ християнин не бива да изпитва никаква „паника“ пред мрачната картина на Отстъплението, от което така наивно и неразумно се боят някои хора, предпочитащи да „не го забелязват“ и да мълчат за него. Истинският християнин знае от думите на Самия Спасител, че всичко това „трябва да стане“ (Марк 13:7; Лук. 21:9) и той не бива да затваря очи пред действителността, а трябва напълно съзнателно да се отнася към това, което става, правилно да преценява и претегля всички събития, в които се проявява Отстъплението, за да знае как да се държи при тези обстоятелства и да не бъде увлечен от потока на Отстъплението, което може да стане незабелязано за самия него при небрежност и недостатъчно внимание[66].

Няма от какво да отстъпи антихристът, защото той ще е изцяло „анти“. За отстъпление от Бога може да се говори само ако преди това е имало Вяра. Отстъплението представлява масовото и необратимо отдалечаване, изоставяне, отхвърляне на вярата в Бога, което е съпроводено с духовно-нравствено деградиране на обществото – „кога отстъпниците изпълнят мярката на своите беззакония, ще се издигне един цар безсрамен и изкусен в коварство” (Дан. 8:23). Отстъплението е съпроводено с масово увличане в устройване на материално земно благополучие – „И както беше в Ноеви дни, тъй ще бъде и в дните на Сина Човечески: ядяха, пиеха, женеха се, мъжеха се до оня ден, в който Ной влезе в ковчега, и дойде потопът, та погуби всички“ (Лука 17:26-27). В древността пример за подобно залитане е и градежът на Вавилонската кула (Бит. 11:4-9).

Появата на антихриста ще е следствие от крайно религиозно-нравствено деградиране на обществото, но което е незабележимо за деградиращите. До такова падение може да се стигне само ако има съзнателно масово отстъпление от религиозността на преди това вярващото общество – „за такива последното състояние бива по-лошо от първото. За тях би било по-добре, да не бяха познали пътя на правдата, отколкото, след като са го познали, да се върнат назад от предадената тям свята заповед“ (2 Пет. 2:20-21), защото „Когато нечистият дух излезе от човека, минава през безводни места, търсейки покой, и, като не намира, казва: ще се върна в къщата си, отдето излязох; и като дойде, намира я пометена и наредена; тогава отива и довежда други седем духа, по-зли от себе си, и като влязат, живеят там; и последното състояние на оня човек става по-лошо от първото“ (Лука 11:24-26).

3.4. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция – продължение

„Той улавя мъдрите в тяхното хитруване“ (1 Кор. 3:19)

Пети манипулативен похват – не разглежда вижданията на авторитетни църковни отци, които имат противоположни възгледи на неговите. По-горе посочих множество авторитетни древни и съвременни църковни отци и писатели, които имат противоположни възгледи на еп. Виктор по отношение на Последните времена и Апостасията, но еп. Виктор не обръща внимание на това. Той е непоследователен, защото от една страна казва, че „Ние не трябва да забравяме, че когато проследяваме тълкуванията на Отците, ние търсим консенсуса на Отците по даден въпрос. Това, по което те са съгласни или мнозинството от тях са съгласни, защото това приема Църквата като църковно становище по въпроса“ [III:76], а от друга страна не постъпва така. По-горе обърнах внимание, че няма ясен консенсус при древните Отци за Последните времена и Апостасията, а от авторитетните съвременни църковни отци, почти всички имат противоположно виждане на еп. Виктор.

Еп. Виктор добре е запознат с творчеството на иером. Серафим Роуз – превеждал е негови произведения и в беседите си често го цитира. Въпреки това в третата си беседа не обръща внимание на възгледа на иером. Серафим Роуз, че Последните времена и Апостасията предхождат явяването на антихриста. Същото може да се каже и по отношение на архиеп. Аверкий Таушев. Еп. Виктор декларира, че архиеп. Аверкий Таушев и иером. Серафим Роуз са авторитетни църковни отци – той казва следното: „През двайсти век има; вече има тълкувания от автори от православни среди, но бих казал, че те условно могат да бъдат разделени на две групи: автори, които много стриктно и точно се придържат към светоотеческата традиция и към светоотеческите тълкувания. И като такива на първо място бих посочил архиепископ Аверкий Таушев и отец Серафим Роуз [I:88]. Ето например какво казва архиеп. Аверкий Таушев: „И тъй, антихристът ще дойде в определеното за него време. Неговото идване ще бъде предшествувано от общо Отстъпление от християнската вяра от повечето хора на земята. Със своето отстъпничество от Христа човечеството ще се подготви да посрещне антихриста, да го приеме с духа си“[67]. Въпреки това еп. Виктор не споменава, че иером. Серафим Роуз, архиеп. Аверкий Таушев и почти всички нови отци на благочестието имат противоположно мнение на неговото.

Шести манипулативен похват – представя твърдение, което не подкрепя неговата позиция, така, сякаш я подкрепя. Съгласно мнението на еп. Виктор, в света първо ще се яви антихриста, и след това, самият антихрист ще произведе отстъплението – „…нашето време не може да бъде отнесено към периода на Апостасията и на Последните времена в собствен смисъл, защото той започва с явяването в света на антихриста“ [III:106]. За доказването на своята неправилна теза, архиереят напълно неоснователно се позовава на изказване на свт. Василий Велики. Еп. Виктор казва следното: „Свети Василий Велики също обвързва отстъплението с появата на самия антихрист. По повод на конкретни драматични събития в живота на Църквата – едни гонения от еретици, от страна на еретици, спрямо православните, той пише, че у него е възникнала такава мисъл: „Не е ли оставил напълно Господ своите църкви. Не е ли това последният час и не започва ли с това отстъплението, за да се открие вече беззаконникът, синът на погибелта, който се противи и се превъзнася над всичко, що се нарича Бог или светиня“. Както виждаме светителя смята за неотделими отстъплението и отстъпника, така че той, антихристът, ще се открие със самото започване на отстъплението, а не след като мине някакъв голям предварителен период“ [III:108-109].

От цитираната мисъл на свт. Василий Велики обаче, ясно се вижда, че светителят поставя Отстъплението, преди появата на антихриста – в резултат на отстъплението, породено от разпространяване на еретически заблуди („не започва ли с това отстъплението“), свт. Василий Велики се пита дали не предстои явяването в света на антихриста („за да се открие вече беззаконникът“). Според конструкцията на еп. Виктор, антихристът ще направи отстъплението, а според свт. Василий еретичестването е предизвикало започване на отстъпление, в резултат на което светителят счита, че е възможно „да се открие вече беззаконникът“. В случая няма значение колко време (малко или много) е отстъплението, което свт. Василий счита че е започнало, но антихристът не се е явил. Според конструкцията на еп. Виктор, антихристът ще се яви и той – беззаконникът ще предизвика отстъплението.

След цитираната мисъл на свт. Василий Велики, еп. Виктор се опитва да разводни значението на времевата последователност на събитията – „Както виждаме светителя смята за неотделими отстъплението и отстъпника“. За да се ползва от цитираната мисъл на свт. Василий Велики, еп. Виктор дори е непоследователен и дори леко се опитва да коригира защитаваната от него до сега конструкция – „антихристът ще се открие със самото започване на отстъплението“. Такива увъртания са съвсем некоректни.

Седми манипулативен похват – неточно цитира и представя свои твърдения като част от цитирани от него чужди мисли. Еп. Виктор казва следното: „Ще приведем още едно светоотеческо тълкувание на това Второ послание до Солуняни на свети апостол Павел и то е споменатото по-горе тълкувание на светител Теофан Затворник. Той е свършил работата, която ние трябва да свършим, тоест потърсил е и е открил светоотеческия консенсус. Неговият коментар е ценен освен със собствените изводи, с това, че той привежда и обобщава тълкуванията на по този въпрос на всички древни Отци на Църквата. Той пише следното: „Думата отстъпление, взета сама по себе си, без пояснение отстъпление от какво и в какво, не дава определена представа. Поради това от самосебе си се поражда въпросът: какво разбира тук апостолът? Всички древни тълкуватели приемат, че отстъплението тук“, тоест в това послание, „е употребено вместо отстъпник и означава самият антихрист“. Като привежда цитираното по-горе тълкувание на светител Иоан Златоуст и посочва, че има и Отци, които приемат, че към понятието Отстъпление следва да се отнасят делата на антихриста и последователите му, светител Теофан изтъква, че, забележете: Мнозина инославни, западни тълкуватели грешат, като отнасят Отстъплението към вече състояли се в историята събития, понеже антихристът все още не се е появил. Следователно да виждаме Отстъплението в някакви политически събития, означава да се отклоняваме от това, което е искал да каже свети апостол Павел…[III:109-111].

Подчертания текст от цитата не е на свт. Теофан Затворник, а е на еп. Виктор, но тази мисъл („Мнозина инославни, западни тълкуватели грешат, като отнасят Отстъплението към вече състояли се в историята събития, понеже антихристът все още не се е появил“), еп. Виктор я цитира като написана от свт. Теофан Затворник. Много некоректен похват – да припишеш своя мисъл, че е казана от известен и авторитетен православен светец. По-горе съм посочил и руския текст за сравнение, но който желае може да сравни с автентичния текст, в старата (дореволюционна) руска ортография на следния интернет адрес: http://theophanica.ru/texts/?sort=izdat_council – там в оригинал са публикувани всички произведения на свт. Теофан Затворник. Цитираните от еп. Виктор мисли на свт. Теофан Затворник са на стр. 557-558 в Серия 1, Том 14 – „Толкование посланий апостола Павла к Филипийцам и Солунянам первого и второго“.

Еп. Виктор неправилно превежда и някои текстове, например той казва: „Ето какво отстъпление разбира апостолът [III:112]. Правилният превод не би следвало да звучи толкова категорично: Ето какво отстъпление трябва да предполагаме, че разбира апостолът – оригиналният руски текст е: „Вотъ какое, надобно полагатъ, отступленiе разумѣетъ Апостолъ“ (стр. 560 от горепосоченият източник).

Използването на такива некоректни похвати при цитирането на свт. Теофан Затворник е много показателно. Доколкото разсъжденията на свт. Теофан Затворник са в подкрепа на защитаваната от еп. Виктор теза, не е било нужно да се прилагат такива манипулативни техники при цитиране на светителя. Но явно еп. Виктор желае да представи нещата още по-категорично. И на други места в беседите си се забелязва, че той пресилва нещата. Това говори за една предубедена позиция, която архиереят непременно желае да наложи.

Осми манипулативен похватизменя смисъла на мнение на свт. Теофан Затворник, за да докаже своята крайна позиция – разширява времевия диапазон на подготвителното отстъпление. Еп. Виктор се опитва да представи, че „подготвителното отстъпление“, за което говори свт. Теофан Затворник, започва още в първи век – „Понятието Апостасия в светоотеческата литература също се използва в два смисъла. И в по-широк смисъл на думата, и в по-тесен смисъл на думата. Най-ясно очертава това разграничение светител Теофан Затворник. Той нарича подготвително отстъпление, отстъплението на хората в лъжливи вери и нехристиянско настроение на сърцето, което ще подготви почвата за приемането на антихриста. И това е широкия смисъл на думата. Тоест видяхте, че за такова отстъпление, за предтечи на антихриста говори още свети Иоан Богослов. А в собствен смисъл на думата под Апостасия, според светител Теофан, се разбира отстъплението, в което ще увлече човечеството самият антихрист. Тоест последното и най-голямо отстъпление. От тази гледна точка разбира се може би няма голям смисъл да се поставя въпроса кога започва отстъплението. Дали преди появата на антихриста или заедно с него. Ясно е, че до появата на антихриста се развива така нареченото подготвително отстъпление, което именно и подготвя неговото приемане от света. А след това той самият, отстъпникът, осъществява последното и най-голямо отстъпление и въвлича в него почти всички хора“ [III:100-101].

Свт. Теофан Затворник въвежда понятието „подготвително отстъпление“, и с него той представя периода, в който сравнително бързо духовното състояние на човечеството необратимо ще деградира. Накрая това деградиране ще създаде условията за появата в света на антихриста. Следователно времевият обхват на понятието „подготвително отстъпление“ на свт. Теофан, съответства на времевия обхват на Апостасията (в правилния есхатологичен смисъл) – така, както апостасийният период го разбират свт. Игнатий Брянчанинов и мнозинството нови отци на Църквата. Свт. Теофан Затворник говори за „подготвителното отстъпление“ в бъдеще време – следователно той счита, че по негово време „подготвителното отстъпление“ все още не е започнало. Този възглед на свт. Теофан Затворник ясно може да се забележи в цитираното по-горе негово тълкувание на 2 Сол. 2:3. Там светителят казва: „…И така, в думите на апостола: „докле първом не дойде отстъплението и се не открие човекът на греха“ не са означени два периода, а едно последно време, в което ще се извърши и едното и другото. Светите отци това са и изразявали, разбирайки под отстъплението отстъпника – антихриста, който ще извърши общото отстъпление. И самият апостол Павел поставя отстъплението в зависимост от него, както е видно от стих 9 и нататък, и свети Иоан Богослов в Апокалипсиса 13:4 и нататък. Инославните западни тълкуватели са отстъпили от мисълта на свети Павел, разбирайки тук това подготвително отстъпление. Малко преди тези думи, свт. Теофан картинно описва състоянието на човечеството по време на „подготвителното отстъпление“ – описва го в бъдеще време: „…Че не само отделното царство ще има свое изповедание, а в него – не само областта, и още нататък – не само градът, а преди края може би отделната глава ще си има свое изповедание. Където сами си съставят вяра, а не приемат богопредадената, там не може да бъде иначе. И всички тези ще си присвояват името християни. Ще има и част, която ще държи истинската вяра, както тя е предадена от светите апостоли и се съхранява в Православната Църква, но и от тях немалка част ще бъдат само по име правоверни, а в сърцето си не ще имат такова устроение, каквото се изисква от вярата, понеже ще обикнат този век. Ето колко широка област на отстъплението се очаква. Макар че християнското име ще се чува навсякъде и навсякъде ще се виждат храмове и църковни служби, но всичко това ще бъде само привидност, а вътре ще е същинско отстъпление. На такава почва ще се роди антихристът и ще израсне в този дух на видимост, без същина на делото…“.

По-горе посочих, че мнението на свт. Теофан Затворник, с въведеното от него „подготвително отстъпление“ е неправилно и противоречащо на възгледите за Апостасията на мнозинството нови отци на Църквата. Но свт. Теофан все пак правилно счита, че Последните времена обхващат периода на въведеното от него „подготвително отстъпление“ и „отстъпление“ (което погрешно според свт. Теофан ще започне с появата на антихриста) – „…а едно последно време, в което ще се извърши и едното и другото…“.

Обаче еп. Виктор освен, че неправилно отнася Апостасията и Последните времена в есхатологичен аспект към времето на антихриста, но отново пресилва нещата, като представя, че „подготвително отстъпление“ на свт. Теофан започва едва ли не с появата на Църквата. Такава постановка дори е неблагоговейна, защото не е вярно, че има подготвително отстъпление на християните от вярата и това отстъпление се развива: във времената на апостолската проповед; през близо трите века мъченическа проповед; при разпространението на Вярата сред множество новопросветени народи; при борбата на Църквата с ересите, завършила с Тържество на Православието; при пазенето от верните на Вярата по време на османското владичество (на православните балкански народи); при живота на православния народ в Святая Рус. Свт. Игнатий Брянчанинов предусеща започването на апостасийните процеси около средата на XIX век, но може би по-осезаемо Отстъплението започва да се развива от началото на XX век. По-рано и още по-уверено отстъплението от религиозността започва да се развива на Запад, а и не само там.

С изменянето смисъла на мнението на свт. Теофан Затворник, вероятно еп. Виктор цели да „предпази“ православните да не се вглеждат в „подготвителното отстъпление“, опитвайки се да предусетят приближаването на антихристовите времена. Разбрахме, че в есхатологията еп. Виктор вижда основно заплахи. Така, като разшири времевия обхват на „подготвителното отстъпление“ на около двадесет века, еп. Виктор ще е по-спокоен, че ще предпази слушателите си от преживяването на Православието като едно фокусиране върху разпознаването на знаци за Последните времена“ [III:78].

Към края на третата си беседа, еп. Виктор прави следното изявление: „В същото време някой би могъл да ни посочи и ние бихме могли да посочим много текстове на Свети Отци, в които се говори за отстъплението, като предшестващо антихриста, а не свързано изключително с неговата поява и действие. Какво означава това? Има ли някакво противоречие между Отците? Не, просто става дума за различни неща. В единия случай те говорят за подготвителното отстъпление, а в другия за последното отстъпление, по времето на антихриста“ [III:109].

Следователно еп. Виктор признава, че има много Свети Отци, които считат, че Отстъплението ще предшества антихриста – значи отново е пресилено следното негово твърдение: „Светоотеческият консенсус, подчертавам, категорично отнася Апостасията в собствен смисъл към времето на антихриста“ [III:107]. Обаче чрез извършеното от него некоректно разширяване времевия диапазон на „подготвителното отстъпление“ на близо двадесет века, еп. Виктор представя тези възгледи на Свети Отци, които не съвпадат с неговата погрешна позиция, като вече съвпадащи с нея.

4. Откровението съдържа символично описание на живота на Църквата

„Всичкото Писание е боговдъхновено и полезно за поука, изобличаване, изправяне и назидаване в правдата“ (2 Тим. 3:16)

Във втората си беседа, както и в част от третата беседа, еп. Виктор подлага на критика така наречения „Исторически подход“. Еп. Виктор счита, че Апокалипсисът не съдържа описание на живота на Църквата през новозаветния период. Той казва следното: „От нашата времева гледна точка трябва да кажем определено, че явленията и образите, описани в Книгата не са символични описания на конкретни минали вече исторически събития. Нито пък са предуказания за едни или други епохи от историческия живот на Църквата или отделни исторически личности. Това, което описват виденията на апостола, ние наричаме есхатология, тоест то е изображение на последните събития от историята на Църквата и на света, които непосрествено, подчертавам това, непосредствено предшестват неговия край. В това отношение, изключение прави една малка част от текста на Откровение, а именно първите три глави на книгата. А цялото останало нейно съдържание е есхатологично“ [II:57-58].

Независимо, че образите в книга Откровение се отнасят най-вече за ставащото в Последните времена, погрешно е да се твърди, че в Апокалипсиса липсва описание на исторически събития и процеси, станали преди апостасийните времена.

4.1. Седемте асийски църкви изобразяват седем типични състояния в живота на Църквата за цялото време на нейното съществуване на земята

Еп. Виктор отрича, че Седемте асийски църкви, за които се говори в първите три глави на Откровението изобразяват седем типични състояния в живота на Църквата – от нейното основаване, до свършека на света. Той твърди, че посланията до Седемте асийски църкви са отправени единствено към исторически съществувалите църкви в малоазийските градове Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия. Също така според него посланията имат универсален характер, защото съдържат нравствени наставления, които се отнасят за всички християни през всички времена. Еп. Виктор твърди следното: „Всичко се ограничава в рамките на настоящия живот на тези църкви или се отнася за едно много близко бъдеще. В същото време, както казах, посланията към тези църкви се отнасят за цялата Църква, в целия свят и за всички времена и за всички християни. Също както, да кажеме, посланията на свети апостол Павел са адресирани към определени църкви, понякога дори към отделни лица, но всички тези послания съдържат нравствени наставления, които се отнасят за всички християни през всички времена“ [II:83].

Явно еп. Виктор се опасява, че в посланията до Седемте асийски църкви е възможно да бъде разпознато пророческо описание на развитието на Църквата в света, а архиереят не желае вярващите да правят опити за разпознаване на конкретни исторически процеси и събития в Апокалипсиса. Затова еп. Виктор се опитва да докаже, че посланията са били адресирани конкретно до седем поместни църкви (които вече не съществуват), а също така да разводни конкретиката с посочване на универсален адресат – казаното е за всички времена, за всички християни. Отново ще цитирам аналогични разсъждения на еп. Виктор, който казва: „И това означава, че посланието е не само до Седемте църкви, до цялата вселенска Църква, ами за всички времена до края на света. Тоест, това се отнася за всички християни, за цялата Църква, през всички времена. И от тука се вижда вече как отпада изобщо нагласата ние да търсиме в посланията към Седемте църкви някакви специални пророчества, които историческият подход схваща като описанието на седем епохи в историята на света и на Църквата, на които може да се раздели цялото време от Първото Христово пришествие до края на света или до Второто Христово пришествие“ [II:77-78].

Еп. Виктор предлага странна и нелогична конструкция на Откровението: началото на Книгата (първите три глави) съдържат послания на Бога към седем поместни църкви, които исторически просъществуват определено време, след което изчезват, а от четвърта глава почти до края на Книгата, Откровението съдържа пророчество само за антихристовите времена – най-последното време в човешката история. Ако това беше така, излиза, че книга Откровение, която е дадена като пророчество за последните времена, съвсем нелогично включва текст за близки събития до времето на автора ѝ. Следователно еп. Виктор представя Откровението като книга, която е разнопосочна, объркваща и съдържаща подвеждащи послания.

Обръщам внимание на едно важно обстоятелство – Седемте църкви, към които Бог се обръща с послания, не само, че в определен исторически момент изчезват от световната сцена, но тези поместни църкви, дори и когато са съществували не са били особено значими. Това признава и еп. Виктор: „…по времето, когато е написана книга Откровение, тези седем църкви не са единствените. Те дори не са и сред най-значимите. Значи църквата в Рим, църквата в Александрия, църквата в Иерусалим са били много по-авторитетни и значими по това време“ [II:92]. Обаче в Откровението е разкрито точно обратното на това обстоятелство – Седемте асийски църкви имат много специално значение, което по никакъв начин не може да бъде обяснено с предлаганата от еп. Виктор скромна конструкция. В първа глава на Книгата ясно е указано изключителното значение за Бога на Седемте църкви: „…като се обърнах, видях седем златни светилника, а сред седемте светилника едного, подобен на Син Човечески (Откр. 1:12-13) и „Това е тайната на седемте звезди, които ти видя в десницата Ми, и на седемте златни светилници: седемте звезди са ангелите на седемте църкви; и седемте светилника, що видя, са седемте църкви (Откр. 1:20). Странно и дори неблагоговейно е да се твърди, че Господ Бог, който се представя като „Алфа и Омега, първият и последният“ (Откр. 1:10), изпраща седемте послания към незначителни поместни църкви, които исторически просъществуват непродължителен период от време. Обхватността на Откровението по отношение на целия новозаветен период ясно е подчертана в първа глава на Книгата: „Иоан – до седемте църкви, които са в Асия: благодат вам и мир от Оногова, Който е, и Който е бил, и Който иде (Откр. 1:4); „Аз съм Алфа и Омега, начало и край, – казва Господ, Който е, Който е бил и Който иде, Вседържителят (Откр. 1:8).

Освен това, видно от заръките и обещанията в посланията на две от църквите – Тиатирската и Филаделфийската, Господ ясно указва, че желае да останат до Второто Му пришествие: „А вам и на другите в Тиатир, които не държат това учение и не са узнали така наричаните дълбини сатанински, казвам: няма да ви наложа друго бреме; само това, що имате, дръжте, докле дойда (Откр. 2:24-25); на Филаделфийската църква Бог казва: „Понеже ти запази словото на търпението Ми, и Аз ще те запазя от часа на изкушението, който има да дойде върху цялата вселена, за да изкуси живеещите на земята. Ето, ида скоро; дръж, що имаш, за да не вземе никой венеца ти“ (Откр. 3:10-11).

Обръщам внимание, че Свещеното Писание е многопластово – отделните текстове едновременно съдържат разнообрази смисли. Книга Откровение също трябва да считаме за такава. Това е засвидетелствано още от блажени Иероним Стридонски (†420 г.), който казва: „Апокалипсисът на Иоан съдържа толкова тайни, колкото и думи. Казах не много, но в сравнение с достойнството на книгата, всички похвали са недостатъчни, защото всяка нейна дума съдържа много смисли[68]. В тази връзка е обосновано да се допусне, че посланията до Седемте асийски църкви в Откровението едновременно съдържат пророчества, които имат пряко значение – конкретно това са предсказания за историческата съдбата на всяка от църквите в градовете „Ефес и в Смирна, в Пергам и в Тиатир, в Сарди, във Филаделфия и в Лаодикия” (Откр. 1:11). Но по-важното в случая е съдържащото се в посланията до Седемте асийски църкви пророчество за живота на Църквата на земята, през целия новозаветен период – от Нейното основаване до свършека на света.

Откровението е последната книга в Новия Завет и някак си би било странно, ако в нея (в част от Книгата) не е представено най-важното от живота на Църквата през целия новозаветен период. Това описание би помогнало на последните християни ясно да осъзнаят истинският смисъл на новозаветната история, да си направят изводи и поуки. Основателно може да считаме, че в тайнствен вид, характерни черти от новозаветната история са описани в посланията до Седемте асийски църкви. Такава аналогия можем да направим на база описани във Ветхия Завет събития, които представляват образи, послужили на първите християните за поука. Такава аналогия прави и св. ап. Павел в Първото си послание до Коринтяни (1 Кор. 10:1-11). Той изброява събития, станали по време странстването на евреите из Синайската пустиня, след бягството им от Египет и обръща внимание, че описаните в книга Битие събития са образи, които са за поука на християните – „…бащите ни всички под облака бяха и всички през морето минаха; и всички в Моисея се кръстиха в облака и в морето; и всички ядоха една и съща духовна храна… Но към повечето от тях Бог не благоизволи, защото бидоха изповалени в пустинята. А това бидоха образи за нас, за да не бъдем похотливи на зло, както и те бяха похотливи. Не бивайте нито идолослужители, както някои от тях, за които е писано: «народът седна да яде и да пие, па стана да играе». Нито да блудствуваме, както някои от тях блудствуваха, и в един ден погинаха двайсет и три хиляди. Нито да изкушаваме Христа, както някои от тях изкусиха, и погинаха от змии. Нито роптайте, както роптаеха някои от тях, и погинаха от изтребителя“). Съответно ретроспективния преглед в Свещеното Писание на определени събития от старозаветната история е промислително, защото описаните събития представляват образи, които служат за поука на християните. Тази мисъл особено ясно е изразена от св. ап. Павел в единадесети стих: „Всички тия неща им се случваха, за да служат за образи, а бяха написани за поука нам, до които стигнаха краищата на вековете“ (1 Кор. 10:11).

Свт. Иоан Златоуст тълкува този единадесети стих, като подчертава връзката му с есхатологията: „Отново устрашава, сочейки към края и внушава да се очаква повече от това, което е било преди. Казва, че ще бъдем наказани, това и тези, които не вярват в учението за геената, могат да видят от казаното. А, че ще бъдем наказани много повече, това е защото ние сме получили по-големи благодеяния, а и защото предишното е само предобраз. Ако даровете са по-големи, то и наказанието ще е по-голямо. За това той и нарича предходните събития образи, казва, че те са описани за нас и упоменава за края, за да ни напомни за края на света. Тогава наказанията ще бъдат не кратковременни и имащи предел, но вечни. Сегашните наказания свършват с настоящия живот, но бъдещите продължават вечно. С думите: краищата на вековете, той ни внушава не нещо друго, а това, че Страшният съд е вече близо“[69].

Аналогично на посоченото ретроспективно изброяване от св. ап. Павел на старозаветни исторически събития, послужили за поука на първите християни, в началото на Откровението също би следвало ретроспективно да са изобразени новозаветни събития, които също да послужат за поука, но на последните християни. Поуките, изводите и ретроспективното обобщаващо изобразяване живота на Църквата несъмнено би било от полза за последните християни, в периода на последната решителна борба на Църквата със злото.

4.2. След трета глава на Откровението има описание и на събития, предхождащи времето на антихриста

Освен в първите три глави, но и на други места в Откровението са описани исторически процеси и събития, които са станали преди появата в света на антихриста. Това е забелязано дори от древни светии.

Еп. Виктор твърди следното: „Светите Отци никога не са се стремели да разпознават в загадачните образи на Апокалипсис някакви исторически събития, случили се или предстоящи, тоест в историята на Църквата или на света, но преди тези най-последни времена, след появата на антихриста, предшестващи Второто Христово пришествие. Те никога не са имали такъв стремеж и не са правили такива тълкувания. Да се опитваме да търсим нещо в такава посока, да подхождаме с такива интерпретации към текста, от гледна точка на православната екзегетическа традиция означава просто да полагаме напразни усилия в погрешна посока“ [II:58-59]. Тук еп. Виктор отново греши, защото неговото категорично мнение не се споделя например от свт. Андрей Кесарийски, който еп. Виктор счита за тълкувател, на който може да се има доверие. При тълкуването на втори стих от шеста глава на Откровението („И видях, и ето бял кон, и на него ездач с лък; и даден му бе венец, и той излезе като победител, за да победи“), свт. Андрей Кесарийски казва следното: „…под снемането на първия печат според нас следва да се разбира сонмът на апостолите…“[70]. Архиеп. Аверкий Таушев в своето изяснение на Апокалипсиса посочва, че в този стих свт. Андрей съзира описание на ставащото по времето на апостолите: „По обяснението на св. Андрей Кесарийски, снемането на първия печат – това е изпращането в света на св. Апостоли, които като с лък са насочили против демоните Евангелската проповед…“[71]. Обръщам внимание, че еп. Виктор приема тълкуванието на Апокалипсиса, което е написано от архиеп. Аверкий Таушев също за надеждно – „…бих цитирал архиепископ Аверкий Таушев, който е оставил свое тълкувание на Апокалипсис, като съвсем стриктно се е придържал към Светите Отци“ [I:56].

Следователно от дистанцията на своето време (края на VI и началото на VII век), свт. Андрей Кесарийски разпознава в Откр. 6:2 апостолския период в живота на Църквата. По-нататък, при тълкуването на Откр. 6:8, свт. Андрей Кесарийски отбелязва, че написаното е приложимо и към неговото съвремие, а и към предхождащото го време.

По-важното обаче е, че еп. Виктор греши и по същество – практически е невъзможно древните християни (първите и близките по време до тях) да съзрят в Откровението най-характерните процеси от новозаветната история, защото те са живяли в началните новозаветни времена – съответно те не са имали всеобхватни познания за живота на Църквата през следващите след тях епохи. Именно последните християни най-ясно могат да разпознаят, че важни страни от историята на Църквата са разкрити в тайнствен вид на определени места в Откровението. Отново ще обърна внимание, че това обстоятелство пророчески ни е разкрито в книгата на пророк Даниил: „А ти, Данииле, скрий тия думи и запечатай тая книга до последно време; мнозина ще я прочитат, и знанието ще се умножи (Дан. 12:4) и тия думи са скрити и запечатани до последното време. Мнозина ще се очистят, избелят и ще бъдат оплавени в изкушение; а нечестивите ще постъпят нечестиво, и няма да разбере това никой от нечестивите, а мъдрите ще разберат(Дан. 12:9-10).

Предвид гореизложеното, напълно неоснователно е следното твърдение-разсъждение на еп. Виктор: „Сега, време е да видим как са разбирали тези Седем послания отците на Църквата. Еднозначно можем да кажем, че те са разбирали Седемте послания не като пророчества, освен в прекия смисъл. Тоест като послания, отправени към тези исторически съществували, конкретни реални църкви в Мала Азия. Те са смятали, освен това, че тези послания не следва да се разбират като пророчества за конкретни седем исторически епохи, а че те имат универсален смисъл. Те са послания към цялата Христова църква за всички времена на нейното съществуване до свършека на света. И тук консенсусът на отците е много ясен. Никой от древните не е мислел, че става дума за предсказания за различни исторически епохи и бихме могли да приведем множество цитати от свети Андрей Кесарийски, от свети Методий Патарски, от Тертулиан, от множество други, от ранните отци на Църквата, защото предимно те са тълкували, са оставили тълкувания на Апокалипсис“ [III:53-54].

4.3. Някои манипулативни похвати, които прилага еп. Виктор (Тодоров) за налагане на своята позиция – продължение

„ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните“ (1 Кор. 1:19)

Девети манипулативен похват – представя тълкувания на автори, които са явно неправилни, с цел да дискредитира използвания от тях „исторически подход“.

Обръщам внимание на следното обстоятелство: макар, че „историческия подход“ не може изцяло да бъде приложен при изясняване на Апокалипсиса, считам, че в Откровението се съдържа някакво описание на целия новозаветен период.

За да дискредитира историческия подход, еп. Виктор представя и критикува явно неправилните (дори нелепи) тълкувания на някои автори – архимандрит Фьодор Бухарев [II:97-103] и Николай Пестов [III:31-41; 43-47]. Също така той се фокусира върху неправилностите при изясняването на Апокалипсиса, допуснати от Лев Тихомиров [II:91-97; 103; 105-106; 110; III:20-22] и свещеник Александър Колесников [III:17-18; 21-28; 41-43; 47-49]. Това, че някои автори, които са ползвали историческия подход имат неправилни тълкувания на Откровението, не означава непременно, че историческия подход изцяло е неприложим при изясняване на отделни части от Откровението.

Доколкото картините и образите в Апокалипсиса са представени в тайнствен вид и предвид обстоятелството, че тази последна новозаветна книга ще бъде разбрана към края на Последните времена, никак не е трудно да бъдат намерени и представени множество явно неправилни исторически тълкувания на Апокалипсиса, но това не означава непременно, че в Откровението липсва описание на живота на Църквата от създаването ѝ до свършека на света.

Десети манипулативен похват – представя повърхностни и едностранчиви аргументи в защита на своята позиция. Еп. Виктор разсъждава по следния начин върху тълкуванието на свт. Андрей Кесарийски за посланията към Седемте асийски църкви: „…нещо много важно, което потвърждава това, което вече много пъти казах, че не историческия подход е светоотеческият. Той казва: „Макар и да е имало много църкви“, много поместни църкви, но „Той е изпратил посланието си само към тези Седем“. Защо? „Това е направил зарад седмеричното число. А то обозначава тайнствено всички църкви“, всички съществуващи поместни църкви. Тоест, той пише до седем църкви, а това означава, че той пише до цялата Църква, до цялата вселенска Църква. И добавя още нещо: „Той е избрал Седемте църкви защото това число съответства на числото на настоящия живот“. Знаеме, че в библейската символика числото осем се приема като символизиращо Бъдещият век, бъдещият живот, а седмицата е символ на една пълнота, на една завършеност, на всичко, тоест на всичко, което ще се случи в този живот. И това означава, че посланието е не само до Седемте църкви, до цялата вселенска Църква, ами за всички времена до края на света. Тоест, това се отнася за всички християни, за цялата Църква, през всички времена“ [II:76-77].

Ще отбележа, че еп. Виктор цитира не съвсем точно написаното от свт. Андрей Кесарийски, но по-важното е, че повърхностният му аргумент със „седмеричното число“ не потвърждава защитаваната от него теза. По-горе отбелязах, че текстовете на Свещеното Писание, включително на Откровението, имат многопластов смисъл, но на това важно обстоятелство еп. Виктор не обръща внимание.

Може да се допусне, че посланията до Седемте асийски църкви едновременно:

– в преносен (символичен) смисъл изобразяват живота на Църквата в новозаветните времена;

– в пряк смисъл описват съдбата на исторически съществувалите поместни църкви в градовете Ефес, Смирна, Пергам, Тиатир, Сарди, Филаделфия и Лаодикия;

– съдържат „нравствени наставления, които се отнасят за всички християни през всички времена“ [II:83].

Що се отнася до символиката на „седмеричното число“, тук тя се забелязва в представянето живота на Църквата през сегашния „седми ден“.

По аналогичен повърхностен начин в III:59-67 еп. Виктор се опитва да докаже, че доколкото заключителните части на посланията до Седемте асийски църкви са подобни, то посланията имат универсален адресат и не съдържат символично описание на живота на Църквата в новозаветния период: „А аз бих казал, че най-ярката илюстрация за това, че посланията към Седемте църкви не са нещо, което трябва да тълкуваме като пророчества за исторически епохи. Най-ярката илюстрация на това са заключителните части и на Седемте послания. Ще прочета първото към Ефеската църква: „Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите: на оногова, който побеждава, ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай“. Тука можем да отделим три елемента: Който има ухо, нека чуе, що Духът говори на църквите – това е призив. На оногова, който побеждава – това е условието. Ще дам да яде от дървото на живота, що е посред Божия рай – това е наградата. Същият призив, същото условие и същата награда е; се съдържат в заключителните думи към всяка една от Седемте църкви. Тоест Господ казва едно и също нещо на всяка една от църквите и следователно Той казва на всеки един от нас, на цялата Вселенска църква, в цялото време на нейното съществуване на земята“ [III:59-60].

Изключително повърхностен аргумент – еднаквостта в заключителните части на посланията по отношение призив, условие и награда към всяка от седемте църкви не изключва символичното тълкуване на тези послания.

Предвид всичко гореизложено може да се приеме, че останалите подобни доводи (например написаното в Мураториевия канон – „Макар Иоан да е писал до седемте църкви, обаче говори на всички“ [II:84]), които еп. Виктор представя, също не доказват правилността на неговото едностранчиво мнение.

Искам да обърна внимание и на обстоятелството, че при обясняване на лесни и понятни неща еп. Виктор е много обстоятелствен и предпазлив, а при изясняване на не така понятни неща той често използва повърхностни аргументи и е прекалено категоричен. За онагледяване и сравнение ще цитирам следните негови думи: „Ако ние вярваме в сътворението на света от Бога, нещо което разгледахме, когато проследявахме светоотеческите тълкувания на Битие, то би следвало да вярваме също така, че този свят, както има начало, дадено му със сътворението от Бога, този видим свят, така също ще има и своя край, за което се говори именно в книга Откровение, и това ще бъде конкретния край именно, но на този паднал свят. Можем да си поставим въпроса, така ли щеше да бъде, тоест щеше ли да има този свят такъв край, ако не беше грехопадението. Аз мисля, че тук бихме могли да направим допускането с голяма вероятност за правдоподобност, че това надали би било така. Всъщност този паднал свят не би съществувал в този вид, ако не беше грехопадението…“ [I:59-60]. С предпазливия си подход при обясняване на лесни и понятни неща, еп. Виктор внушава на слушателите си, че той е много отговорен и прецизен при изясняване на цялата обяснявана от него тематика, включително на по-трудните неща и особено на тези, за които е категоричен. Обаче на маловажни елементи, ако те по някакъв начин помагат на неговата теза, архиереят отдава голямо значение. Еп. Виктор едностранчиво представя нещата и прекалено опростява смисъла. Фокусира се в отделни елементи като пропуска характерния основен смисъл.

Единадесети манипулативен похват – разводнява смисълът на общоприети понятия. По-горе посочих, че свт. Андрей Кесарийски съзира в Откровението описание дейността на апостолите. В църковната история този период от живота на Църквата се назовава „апостолски“. Следващият след него период, за който най-характерно е гонението на Църквата от езичниците, множество автори назовават „мъченически“. В третата си беседа [III:19; III:22-30] еп. Виктор излага разнообразни свои разсъждения, с които се опитва да докаже, че в историята на Църквата не може да се съзират „апостолски“ и „мъченически“ периоди/епохи. Привежда доводи като: „…разделение на Апостолска епоха, след това на Мъченическа епоха е твърде изкуствено, защото апостолството е неотделимо от мъченичеството… А от друга страна пък мъченичеството и преследванията на християните изобщо не завършват с епохата на Константин Велики…“ [III:28-29]. Независимо от желанието на еп. Виктор да премахне утвърдилата се представа, че в първите няколко века Църквата е преминала през „апостолски“ и „мъченически“ периоди, обективно погледнато такива периоди/епохи в историята на Църквата се забелязват. Ясно е, че еп. Виктор предлага своите оригинални разсъждения, с които разводнява смисълът на общоприети понятия с цел да отхвърли възможността при изясняване на Апокалипсиса да се ползва „историческия подход“.

Дванадесети манипулативен похват – стреми се да представи защитаваната от него позиция за възвишена, а критикуваното от него за смешно, твърде земно и глупаво. Еп. Виктор разсъждава така: „Божията благодатна помощ могат да получат тези, които имат ясното съзнание, че никакво знание и никакви подготвителни външни действия не могат да бъдат достатъчни, не могат да ни помогнат, ако Бог не ни укрепи да устоим във верността към Него. Било като; ако сме по-слаби, като ни избави от тежки изпитания и ни отстрани от тях, или отстрани изпитанията от нас. Било като укрепи по-силните да ги понесат. Който забравя това в така, в самонадяването си, естествено насочва вниманието си не към решаването на своите истински проблеми, които са вътрешните, не към освобождаването на душата от страстите, които могат да станат предатели в момента на изпитанието, а насочва вниманието си към външните действия и подготовка за оцеляване във времената, за които е казано, че няма да можем да купуваме и продаваме. И тогава човек започва да мисли, каква и дали да си подготвям предварително някаква храна. Дали да си подготвям някакво място за живеене, отдалечено, отстранено от света, където да се укриеме от; да можем да се укрием от гоненията през тези няколко години на властта на антихриста, за да можем да оцелеем. Обаче ако става дума за това да се скрием от гоненията и да оцелеем физически. Добре, нека да допуснем, че някой би могъл и с такива външни действия да достигне тази цел, да оцелее физически. Обаче какво от това, ако след това при Христовото пришествие се окаже, че той не е достоен, не е подготвен да Го посрешне с верните християни във въздуха и да пребивава с Бога във вечността“ [I:74-76]. Подобни на пръв поглед възвишени, но по същество абстрактни разсъждения еп. Виктор прави и на други места в беседите си, например в III:84-85. Цитирания възглед на еп. Виктор включва четири съществени елемента:

Първо, еп. Виктор се опитва да внуши, че тези които се интересуват от есхатологията не водят деятелен християнски живот, а насочват вниманието си „към външните действия и подготовка за оцеляване“. Тези хора са представени като посредствени християни, защото според него се интересуват единствено от: „да оцелеем физически“. На приписаните им грубовати нагласи, еп. Виктор „възвишено“ и едностранчиво посочва, че трябва да се фокусират в „решаването на своите истински проблеми, които са вътрешните“.

Второ, еп. Виктор им вменява доста примитивна подготовка за антихристовите времена – „да си подготвям предварително някаква храна. Дали да си подготвям някакво място за живеене“.

В горните два елемента еп. Виктор се стреми да дискредитира позицията на тези християни, които се интересуват от есхатологията – на това вече обърнах внимание в описанието на третия манипулативен похват, който архиереят прилага.

Трето, еп. Виктор е неразумно категоричен – „никакво знание и никакви подготвителни външни действия не могат да бъдат достатъчни…“. Явно на човешките нужди (храна, облекло, подслон и други подобни) според архиереят не трябва да се обръща по-специално внимание. Обаче човекът е ограничено същество, поради което всеки е задължен да се съобразява с външните обстоятелства, а не само да се взира във вътрешния си мир. Наистина „душата струва повече от храната, и тялото – от облеклото“ (Лука 12:23), но „Ако един брат или сестра са голи и нямат дневната храна, а някой от вас им рече: идете си смиром, грейте се и насищайте се, пък не им даде, що е потребно за тялото, – каква полза“ (Иак. 2:15-16). Много „възвишено“ звучи да се възвисиш над земните ограничения, но това определено е утопично. Веднага ще отбележа, че разумната подготовка за най-последните времена би следвало освен воденето на деятелен духовен живот и вярното стоене в истината (това впрочем са задължения на християните през всички времена) би следвало да включва и стремеж за правилно изясняване на православната есхатология, вкл. на Откровението; трезв поглед върху процесите в Църквата и света; формиране на правилни нагласи и предпазване от илюзии; разумна аскетика – привикване към по-неизнежен начин на живот; усвояване на подходящи знания и умения.

След като в първия елемент еп. Виктор обрисува интересуващите се от есхатологията като пребиваващи „в Църквата без полза“ [III:84]; във втория елемент той окарикатури подготовката им за най-последните времена; в третия елемент архиереят надгражда антиесхатологичната си позиция, като се опитва да внуши, че е излишно и безполезно вярващите да се интересуват и подготвят за опасностите в най-последните времена.

Четвърто, според еп. Виктор, Бог ще ни „укрепи да устоим във верността към Него“. Архиереят счита, че „ако сме по-слаби, като ни избави от тежки изпитания и ни отстрани от тях, или отстрани изпитанията от нас. Било като укрепи по-силните да ги понесат“. Тези разсъждения на еп. Виктор са подобни на казаното от Симон-Петър: „милостив Бог към Тебе, Господи! това няма да стане с Тебе“ (Мат. 16:22). Изглежда много привлекателно – ти само си гледай вътрешния живот, а Бог ще те избави от външните опасности. Обаче освен упованието си на Бога, верните е необходимо да полагат реални усилия в устройване животът си на земята. Това особено се отнася за най-последните времена, в които християните ще търпят множество земни несгоди. Тука отрезвяващи са думите на Спасителя: „И рече им: когато ви пратих без кесия, и без торба, и без обуща, останахте ли лишени от нещо? Те отговориха: от нищо. Тогава им рече: но сега, който има кесия, нека я вземе, тъй също и торба; а който няма, нека продаде дрехата си и да купи нож (Лука 22:35-36). Блажени Теофилакт Български дава следното поясняващо тълкувание на тези слова: „Когато в началото на проповедта изпращал учениците Си по села и градове, Господ им заповядал да не вземат нищо излишно, да не носят със себе си дори необходимото и за нищо да нямат грижа. И в този случай те трябвало да познаят Неговата сила. Защото Той Сам се грижел за тях, като за слаби, и правел така, че в изобилие получавали всичко необходимо. А сега заповядва обратното, впрочем, без да Си противоречи, и обявява, че досега се е грижел за тях като за деца и не ги е карал да се безпокоят за нищо, а отсега нататък те трябва да се смятат за възмъжали и сами да се грижат за себе си. Аз, казва Той, вашият грижлив Отец, вече си отивам. Отсега нататък поемете сами своите дела, а не възлагайте всичко на Мене; защото делата ви няма да са така леки, каквито бяха, но вие ще се изложите на глад, жажда и много бедствия. За това намеква с думите за торбата, кесията и ножа. Бъдете бодри, защото ще изпитвате жажда и нужда от храна, за което намеква с кесията, и мъжествени, защото ще се сблъскате с много опасности, което сочи ножът. Говори това, разбира се, не за да носят ножове със себе си, но, както казах, за да предупреди за войните и бедствията и да ги подготви за всичко. За да не помислят потомците, че апостолите не дали нищо от себе си за благочестието, но всичко било от Бога, Господ казва: не, да не бъде. Защото Аз не искам да използвам учениците Си като бездушни оръдия, но искам да дадат и това, което могат сами по себе си. И наистина, ще видиш, че апостолите, особено Павел, добре владеели много от човешките умения (прочети Деян. 18:3; 20:34), макар да ги съпътствала и Божията помощ. И това било полезно за тяхната скромност. Защото, ако сами не се грижеха за нищо, очакваха всичко от Бога и всичко им се даваше, биха могли да се възгордеят, задето са получили като участ нещо по-високо от човешката природа. Природата им би станала бездейна и би се покварила, ако сами не правеха нищо и очакваха всичко, както се казва, в смлян вид. Затова Господ казва: отсега нататък носете кесии, тоест отнапред се настройте се и се погрижете, защото ви предстои глад, и купете ножове, тоест пазете се, защото ще срещнете опасности и войни“[72].

В четвъртия елемент еп. Виктор окончателно надгражда и завършва антиесхатологичната си позиция, убеждавайки вярващите, че е излишно да обръщат внимание на есхатологията, защото за последните християни ще се погрижи Бог – да си гледат вътрешния живот, а Бог ще премахне от тях опасностите или свръхестествено ще ги укрепи. Тези разсъждения на архиерея обаче се разминават с предсказаното от Спасителя за най-последните времена: горко на непразните и на кърмачките през ония дни! Затова молете се, да се не случи бягството ви зиме или в събота; защото тогава ще бъде голяма скръб, каквато не е била открай свят досега, и няма да бъде. И ако не се съкратяха ония дни, не би се спасила никоя плът; но заради избраните ще се съкратят ония дни“ (Мат. 24:19-22). Иером. Серафим (Роуз) посочва нещо важно, а именно цитира казаното от преп. Серафим Саровски на Мотовилов, относно духовното състояние на последните християни, които ще останат верни на Бога, преди края на света: „И в дните на тази велика скръб, за която е казано, че не би се спасила никоя плът, но заради избраните ще се съкратят ония дни, – в тези дни на останалите верни им предстои да изпитат върху себе си нещо подобно на това, което е било изпитано някога от Самия Господ, когато Той е висял на кръста, бидейки съвършен Бог и съвършен човек, е почуствал Себе Си толкова изоставен от Своето Божество, че е извикал към Него: „Боже Мой, Боже Мой! Защо си Ме оставил?“ (Мат. 27:46). Подобно изоставяне на човечеството от Божията Благодат са длъжни да изпитат върху себе си и последните християни, но само за много кратко време, след преминаването на което Господ няма да се забави да се яви във всичката Си слава и всички Свети Ангели с Него. И тогава в цялата си пълнота ще се извърши всичко това, което от века е предопределено в предвечния Съвет“[73].

Християните се спасяват с Божията помощ („без Мене не можете да вършите нищо“ – Иоан 15:5), но и с реалните си ежедневни човешки усилия („вярата без дела е мъртва“ – Иак. 2:20). Самонадяването на собствените си сили е грешно, но и пасивното надяване само на Бога също е погрешно. Християните в най-последните времена реално ще изпитат големи несгоди, но „верен е обаче Бог, Който не ще остави да бъдете изкушени повече от силата ви, а заедно с изкушението ще даде и изход, за да можете да търпите“ (1 Кор. 10:13).

Заключение

„Братя, не бивайте деца по ум: бъдете младенци за злото, а по ум бъдете пълнолетни“ (1 Кор. 14:20)

Пренебрегването на есхатологичната тематика може да бъде породено и от тънка гордост – много интелектуално настроени християни възприемат темата за края на света за принизяваща ги към земното. Те предпочитат да обръщат внимание на „по-възвишени“ неща, като например въпросите за личната духовна борба. Сиреч „ние сме доста по-възвишени, и не ни отива да се принизяваме с въпросите за края на света“. Тези християни мислят, че не трябва да ангажират вниманието си с въпросите за свършека на света, защото „с телесната ни смърт за нас идва краят на света”. Отново ще подчертая, че не подценявам важността на ежедневната духовна борба, а само обръщам внимание на риска от изпадане в „духовно късогледство”, което едностранчиво и неразумно игнорира приближаването на коварни опасности за Спасението.

Еп. Виктор счита есхатологичната тематика за неактуална. За него есхатологията е дори източник на проблеми. Следствие на тази погрешна своя нагласа, той целенасочено се опитва да отклони вниманието на вярващите от есхатологията. Прибягва и до използването на множество манипулативни похвати, с които се старае да докаже правилността на своето антиесхатологично неправомислие.

По отношение на есхатологията архиереят е в заблуда, но той заблуждава и вярващите като приспива бдителността им в днешните апостасийни времена. Разсъжденията му са особено опасни, защото могат да „успокоят“ и тези християни, които усещат апостасийния характер на днешното лукаво и динамично време. Еп. Виктор убеждава вярващите да не обръщат внимание на реалността. Предлага им комфорта на едностранчиво фокусиране във вътрешния мир.

Забелязва се негативно отношение на архиерея към тези, които се интересуват от есхатологията. Според него те пребивават „в Църквата без полза, на едно плитко духовно равнище“. Стреми се да дискредитира позицията им, включително като ги окарикатури. Като епископ, той e длъжен да бди, подготвя и предпазва вярващите от приближаващите се опасности, а се получава обратното – възгледите му са заплаха за православните християни.

Още в първата беседа на еп. Виктор открих, че той има неправилни есхатологични мнения, а също така забелязах, че архиереят прилага манипулативни похвати за налагане на своите погрешни възгледи. В чата на живо, по време на втората му беседа написах критичен коментар, в края на който му напомних следното: „Епископ Виктор, не трябва да забравяме, че в Апокалипсиса (22:18-19) е казано, че ако някой прибави нещо неправилно, „нему Бог ще наложи поразите, за които е писано в тая книга; и ако някой отнеме нещо от думите на книгата на това пророчество, Бог ще отнеме дела му от книгата на живота и от светия град и от написаното в тая книга“. Еп. Виктор (Тодоров) не довърши цикълът си от беседи, посветени на есхатологията, защото се разболя от коронавирусна инфекция и на 10.05.2021 г. се представи пред Господа.


[1] Съгласно чл. 24, ал. 1, т. 5 от Закона за авторското право и сродните му права, няма юридически пречки да публикувам трите беседи на еп. Виктор (Тодоров).

[2] Критичен коментар публикувах в чата на живо и по време на третата беседа.

[3] По информация от официалния сайт на БПСЦ <https://bulgarian-orthodox-church.org/ch-life/official/20190526-ev.html>, както и сайтовете Християнство.бг <https://hristianstvo.bg/%d0%bf%d0%be%d1%87%d0%b8%d0%bd%d0%b0-%d0%bd%d0%b8%d0%ba%d0%be%d0%bf%d0%be%d0%bb%d1%81%d0%ba%d0%b8-%d0%b5%d0%bf%d0%b8%d1%81%d0%ba%d0%be%d0%bf-%d0%b2%d0%b8%d0%ba%d1%82%d0%be%d1%80-%d0%be%d1%82-%d0%b1/> и Нюз.бг <https://news.bg/archive/petar-stoyanov-osvobodi-ot-dlazhnost-svoite-sekretari.html>.

[4] Преподобни Иустин Попович. Догматика на Православната Църква / Есхатология. // Света Гора, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2006. с.136. На оригиналния сръбски език: „Страшна истина ο Антихристу спада у најважније истине Еванђеља Спасова. Ο њој се мора говорити као и ο Господу Христу. Да је она прећутана у Еванђељу Спасовом, колико би онда делатност Антихристова у роду људском била опаснија“. <https://svetosavlje.org/dogmatika-pravoslavne-crkve-tom3-2/65/#_ftnref52>

[5] Проф. Александръ Беляевъ. О безбожiи и антихристѣ, Том I / Подготовленiе, признаки и время пришествiя антихриста. // Сергiевъ Посадъ, 1898. с. 1015. <https://www.bible-mda.ru/elektronnye-knigi-po-temam> На оригиналния руски език: „Когда дѣйствительно приблизится время антихриста, тогда найболѣе прозорливые и духовные изъ современниковъ предугадаютъ, что кончина мiра не далека. Говоримъ такъ на основанiи словъ Iисуса Христа: Отъ смоковницы возьмите подобiе: когда вѣтви ея становятся уже мягки и пускаютъ листья; то знаете, что близко лѣто. Такѣ, когда вы увидите все сiе, знайте, что близко, при дверяхъ (Матѳ. 24, 32. 33). И по ученiю Апостола Павла, тѣхъ, которые не во тьмѣ, сыновъ свѣта и сыновъ дня, день Господень не застанетъ, какъ тать (1 Ѳесс. 5, 1-5). Но когда вѣтви смоковницы еще не мягки, и листья ея еще не начали разпускаться, тогда по смоковницѣ нельзя еще предузнать, близко, или далеко лѣто. Такъ и о времени антихриста, пока нѣтъ явныхъ и рѣзкихъ признаковъ его приближенiя, нельзя предугадать, далеко оно, или не очень далеко”.

[6] Еп. Евсевiй Кесарійскій. Церковная исторiя. (Книга III, Глава V) // 1848, <www.tvorenia.russportal.ru/index.php?id=saeculum.iv.e_01_0003> На руски език:  „Притомъ народъ, составлявшій іерусалимскую церковь, въ-слѣдствіе откровенія, даннаго предъ войною славнѣйшимъ его мужамъ, получили повелѣніе оставить городъ и поселиться въ одномъ мѣстечкѣ Переи, по имени Пеллѣ [12]. Увѣровавшіе во Христа переселились туда изъ Іерусалима, такъ-что святые мужи совершенно покинули и царственный городъ и всю іудейскую землю. И тогда-то наконецъ судъ Божій постигъ Іудеевъ, столь часто беззаконновавшихъ противъ Христа и Его Апостоловъ, и началъ истреблять отъ среды людей тотъ самый родъ нечестивыхъ…”. В бележка 12 към цитирания пасаж е пояснено следното: „По свидѣтельству Епифанія (Iib. de ponderibus et mensuris), увѣровавшіе во Христа жители Іерусалима извѣщены были Ангеломъ о предстоящей осадѣ Іерусалима и, переселившись въ Пеллу, оставались тамъ до временъ Адріана, который перестроилъ Іерусалимъ, назвалъ его Эліею и расположилъ выходцевъ возвратиться въ отечественный свой городъ”.

[7] Иосиф  Флавий. Иудейская война, Кн. 6. (9:3). // 1900. <www.vehi.net/istoriya/israil/flavii/voina/index.html>

[8] Св. Андрей Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. // Света Гора, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2003. с.89. По нататък отново ще привеждам цитати от това издание. На руски език, от където е направен българският превод: „Запечатление (содержание в памяти.— Ред.) того, что говорили семь громов, указывает на то, что теперь неизвестно, но потом будет открыто на опыте течением вещей. Божественный голос научил апостола запечатлеть эти голоса только в уме своем, а окончательное познание их и раскрытие отнес к последним временам. Так некогда был предупрежден и Даниил, что запечатлены и скрыты подобные же слова“. Святитель Андрей, епископ Кесарийский. Толкование на Апокалипсис святого Иоанна Богослова.<https://azbyka.ru/otechnik/Andrej_Kesarijskij>

[9] Разбира се по верови въпроси Църквата само се стреми да изясни това, което ни е разкрито от Бога в Свещеното Писание, а по останалите (напр. практическите), Църквата е възможно да прави някои промени.

[10] Показателно е, че Откровението изобилва с картини от ангелския свят, което показва, че за Божия народ и особено за християните от последните времена, знанието за ангелите вече не е опасно за спасението им.

[11] Блаженный Августин. О граде Божьем, Кн. ХХ, Гл. XIX. // изд. Алетейя, 1998. с.411 [стр. 1007 от файла на сканираната книга]. <https://azbyka.ru/otechnik/Avrelij_Avgustin/o-grade-bozhem/> На руски език: „…Признаюсь, я не понимаю этих слов. Не скрою, однако, тех человеческих догадок, какие мне пришлось слышать или читать…“.

[12] Православная энциклопедия / КЕСАРИЙ, Том 32. // с. 522-535. <https://www.pravenc.ru/text/1684255.html>

[13] Архимандрит Серафим. Самозваните съдници. // София, изд. ЕТ „Снежана Иванова“. 1992. с.55.

[14] Свт. Григорий Палама. Триады в защиту священнобезмолвствующих. // Москва, изд. „Канон“, 1996. с. 73. <https://azbyka.ru/otechnik/Grigorij_Palama/triady-v-zashhitu-svjashhenno-bezmolvstvujushhih/#note1_return> На руски език: „всякое слово борется со словом, но какое – с жизнью“.

[15] Творенiя святаго отца нашего Iоанна Златоуста, Архiепископа Константинопольскаго, Томъ 11, Кн. II. // изд. С.-Петербургской Духовной Академiи. 1905. с.592. <http://prav-book.ru/books/view/187-%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%BD-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-12-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85> На руски език: „Здѣсь онъ говоритъ объ антихристѣ и открываетъ великiя тайны. Что такое – отступленiе? Отступленiемъ онъ называетъ самого антихриста, такъ какъ онъ имѣетъ погубить многихъ и привести къ отступленiю… Называетъ его и человѣкомъ беззаконiя, потому что онъ совершитъ тысячи беззаконiй и побудитъ другихъ къ совершенiю ихъ. А сыномъ погибели называетъ его потому, что и онъ самъ погибнетъ”.

[16] Феофилакт Болгарский. Толкование на Послания святого апостола Павла, Ч. 2. // Москва, изд. Сибирская Благозвонница, 2010. с.122. <http://prav-book.ru/books/view/400-блаженный-феофилакт-болгарский-толкование-на-деяния-и-послания-святых-апостолов-том-13> На руски език: Толкование на Второе послание к Фессалоникийцам: „Не будет, говорит, пришествия Господа, если не придет отступление, то есть антихрист. Отступлением апостол назвал его, потому что он на самом деле таков: он имеет отклонить многих, даже избранных, если можно. Его же назвал и человеком греха, потому что он совершит всякое беззаконие и других натолкнет на грех. И сыном погибели назвал, потому что он и сам погибнет. Кто же он такой? Уже ли сатана? Нет, но некоторый человек, принявший всю его силу“.

[17] Святой Ефрем Сирин. Творения“, Т. 7. // изд. „Отчий дом“, 1995. (репр. изд. 1913 г.). с.245-246. <http://prav-book.ru/books/view/362-%D1%81%D0%B2%D0%B5%D1%84%D1%80%D0%B5%D0%BC-%D1%81%D0%B8%D1%80%D0%B8%D0%BD-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-8-%D1%82%D1%82> На руски език: Толкованiе на посланiя божественнаго Павла. Второе посланiе къ Ѳессалоникiйцамъ: „Итакъ, никто васъ да не обольститъ ни коимъ изъ подобныхъ образомъ, и не думайте, что будто-бы уже настанетъ день Господа нашего; поелику, если прежде не прiидетъ, или одинъ из его пророковъ или множество апостоловъ его, кои имѣютъ явиться предъ тѣмъ отступникомъ, – но доколѣ не послѣдуетъ скончанiе пророковъ и апостоловъ его, кои будутъ посланы пред нимъ, – и послѣ нихъ придетъ самъ отступникъ и будетъ открытъ (явиться) человѣкъ грѣха, сынъ погибели, – а потомъ уже будетъ пришествiе (Господа). Отступникомъ назвалъ его, дабы показать, что какъ мятежникъ отпалъ онъ и измѣнилъ, когда захотѣлъ и потому что захотѣлъ. Человѣкомъ же грѣха наименовалъ его, дабы указать на то, что чрезъ человѣка (какъ человѣкъ) придетъ онъ, а не въ образѣ (только) человѣка, ибо пришествiю Господа нашего подражаетъ, – человѣкомъ придетъ онъ не изъ язычниковъ, но изъ самого народа (Израильского) и изъ колѣна Iудина, – не въ необрѣзанiи, а въ обрѣзанiи, дабы подъ предлогомъ своего происхожденiя и обрѣзанiя плѣнить народъ (Израильскiй), который ожидаетъ его пришествiя именно въ такомъ видѣ. Кромѣ того назвалъ его сыномъ погибели, самаго человѣка именуя сыномъ погибели, то-есть сыномъ дiавола губителя“.

[18] Полное собрние творений святых отцов церкви и церковных писателей в русском переводе / Святитель Василий Великий. Творения, Томъ II. // Москва, изд. Сибирская благозвонница, 2009. с.649-650. <https://azbyka.ru/otechnik/Vasilij_Velikij/sobranie-sochinenij> На руски език: „…когда узнали мы о бесстыдной человеконенавистнической ереси наших гонителей, которые не уважали ни возраста, ни трудов правительственных, ни любви народной, но предавали мучению и поруганию тела, осуждали на изгнание, расхищали имущество, у кого могли найти, не боясь человеческого осуждения, не имея в виду страшного воздаяния от Праведного Судии… А к этим рассуждениям присоединилась и следующая мысль: не совершенно ли оставил Господь церкви Свои? Не последний ли это час? И не начинается ли этим отступление, чтобы открылся уже беззаконник, сын погибели, противник и превозносяйся паче всякаго глаголемого Бога или чтилища (2 Сол. 2:3)? Впрочем, временное ли это искушение, несите его, добрые Христовы подвижники…”.

[19] Святитель Кирилл, архиепископ Иерусалимский. Поучения огласительные и тайноводственные. // Москва, изд. Благовест, 2010. с.237. <http://prav-book.ru/books/view/63-%D0%BF%D0%BE%D1%83%D1%87%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%BE%D0%B3%D0%BB%D0%B0%D1%81%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%D0%BD%D1%8B%D0%B5-%D0%B8-%D1%82%D0%B0%D0%B9%D0%BD%D0%BE%D0%B2%D0%BE%D0%B4%D1%81%D1%82%D0%B2%D0%B5%D0%BD%D0%BD%D1%8B%D0%B5> На руски език: „Вот что говорит Павел. Отступление и ныне есть. Ибо люди отступили от истинной веры; и некоторые проповедуют Сыно-Отечество, а другие дерзают говорить, что Христос из небытия в бытие приведен. Прежде были явные еретики, а ныне Церковь наполнена скрытыми еретиками. Отступили люди от истины, льстят слух (см. 2 Тим. 4:3). Слово, льстивое для самолюбия, – и все слушают с удовольствием. Слово об обращении – и все отвращаются. Большая часть отступила от правильных понятий, и удобнее избирают злое, нежели соглашаются на доброе. Вот то отступление, после которого надо ждать врага. И уже начал он отчасти посылать своих предшественников, чтобы приготовлен был ему путь для ловли”.

[20] Творенiя иже во святыхъ отца нашего Григорiя Богослова, архiепископа Константинопольскаго, Ч. 5. // Москва, 1847. с.345. <http://prav-book.ru/books/view/207-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B6%D0%B5-%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8B%D1%85-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B3%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0> На руски език: Опредѣленiя, слегка начертанныя: „Кто антихристъ? Звѣръ, изполненный ада, человѣкъ многомощный. А что такое отступленiе (2 Солун. 2, 3)? Это недавнiй, всѣхъ злѣйшiй отступникъ, или господствующее нынѣ ученiе, разсѣкающее Бога. Послѣ него Христосъ опять прiйдетъ во славѣ Отца и съ тѣломъ, чтобы видѣли Его богоубiйцы. Послѣ него воскресенiе…“.

[21] Творенiя иже во святыхъ отца нашего Григорiя Богослова, архiепископа Константинопольскаго, Ч. 2. // Москва, 1843. с.235-236. <http://prav-book.ru/books/view/207-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B8%D0%B6%D0%B5-%D0%B2%D0%BE-%D1%81%D0%B2%D1%8F%D1%82%D1%8B%D1%85-%D0%BE%D1%82%D1%86%D0%B0-%D0%BD%D0%B0%D1%88%D0%B5%D0%B3%D0%BE-%D0%B3%D1%80%D0%B8%D0%B3%D0%BE%D1%80%D0%B8%D1%8F-%D0%B1%D0%BE%D0%B3%D0%BE%D1%81%D0%BB%D0%BE%D0%B2%D0%B0> На руски език: Слово 23, о мирѣ, говоренное въ Константинополѣ по случаю распри, происшедшей въ народѣ о нѣкоторыхъ несогласныхъ между собою епископахъ: „Боюсь, не есть ли настоящее уже дымъ ожидаемаго огня, не вскорѣ ли послѣ сего настанетъ антихристъ, и возпользуется нашими паденiями и немощами, чтобы утвердить свое владычество. Ибо конечно нападетъ онъ не на здравыхъ и не на совокупленныхъ любовiю; а надобно, чтобы царство само въ себѣ раздѣлилосъ, чтобы крѣпкiй въ насъ разсудокъ подвергся изкушенiю и былъ связанъ, чтобы сосуды были разхищены, и мы потерпѣли то самое, что (какъ видимъ) терпитъ врагъ отъ Христа (Матѳ. 12, 26 – 29.)“.

[22] Полное собрание творений светителя Игнатия Брянчанинова. Том IV. Аскетическая проповедь. // Москва, изд. „Паломникъ“, 2002. с.215-216. <https://azbyka.ru/otechnik/Ignatij_Brjanchaninov/asketicheskaya_propoved> На оригиналния руски език: „Отступление нового Израиля от Спасителя к концу времен примет обширное развитие, как предвозвестил Апостол: приидет отступление прежде, а потом, как последствие и плод отступления, откроется человек беззакония, сын погибели [докле не придет прежде отступление и не откроется человек греха, сын погибели (2 Сол. 2. 3).], который дерзнет назвать себя обетованным Мессиею, потребует себе божеского поклонения и получит его от приготовивших себя к принятию антихриста явным и тайным отступлением от Христа. Отступление будет так обширно, что за умножение беззакония изсякнет любы многих [по причине умножения беззакония, во многих охладеет любовь (Мф. 24. 12).]. Это значит: греховные соблазны и примеры так умножатся, что увлекут в греховную жизнь бесчисленное множество людей. Вера во Христа едва будет существовать, как возвестил Сам Господь: Сын Человеческий пришед убо обрящет ли (си) веру на земли? [Сын Человеческий придя, найдет ли веру на земле? (Лк. 18. 8).]. Вещественные временные занятия и наслаждения привлекут к себе всецело внимание человечества. Якоже бысть во дни Ноевы, говорит Евангелие, тако будет и во дни Сына Человеческа: ядяху, пияху, женяхуся, посягаху, до него же дне вниде Ное в ковчег: и прииде потоп, и погуби вся. Такожде и яко же бысть во дни Лотовы: ядяху, пияху, куповаху, продаяху, саждаху, здаху [И как было во дни Ноя, так и будет во дни Сына Человеческого: ели, пили, женились, выходили замуж, до того дня, как вошел Ной в ковчег, и пришел потоп и погубил всех. Также было и во дни Ло та: ели, пили, покупали, продавали, садили, строили (Лк. 17. 26–28).]. Обильное земное преуспеяние и огромные земные предприятия, как очевидные для всех, выставлены Словом Божиим в признак последнего времени и созревшей греховности человечества, большею частью неявной и непонятной при поверхностном и неопытном взгляде на человечество“.

[23] Архиеп. Аверкий (Таушев). Солта губи силата си. // София, изд. ЕТ „Снежана Иванова”. 1992. с.14. <http://www.pravoslavieto.com/history/20/1906_arhiep_Averki/solta_gubi_silata_si.htm#%D1%81%D0%BE%D0%BB%D1%82%D0%B0> На оригиналния руски език: „Отступленіе, въ усиленно, все болѣе и болѣе развивающуюся эпоху котораго мы, по многимъ признакамъ, какъ свидѣтельствуетъ объ этомъ и святитель Игнатій, уже вступили, должно предшествовать явленію въ міръ противника Христова Антихриста: оно должно подготовить приходъ и воцареніе Антихриста и «увѣнчается» имъ, послѣ чего наступитъ страшный періодъ послѣдней рѣшительной борьбы діавола съ Богомъ и со Христомъ Его”. Архіепископ Аверкій. „Соль Обуеваетъ“ – Знаменiе приближенiя конца. // Тѵпографія преп. Іова Почаевскаго. Holy Trinity Monastery, Jordanville, N. Y. 1968. с.10. <www.russportal.ru/index.php?id=church_writing.abercius_taushev1971_00_012>

[24] Пак там. На оригиналния руски език: „Какъ и эта духовная слѣпота едва ли не большинства современныхъ людей, даже именующихъ себя христіанами (страшно сказать: среди нихъ есть и немало христіанскихъ священнослужителей!), такъ и все, съ каждымъ днемъ, умножающіеся соблазны, которые все болѣе и болѣе затрудняютъ «жительство по Богѣ», — это, по словамъ святителя Игнатія явное знаменіе уже начавшагося и быстро прогрессирующаго въ наши дни «отступленія», о которомъ предрекъ св. Апостолъ Павелъ въ своемъ Второмъ Посланіи къ Солунянамъ (2 Сол. 2, 3)“.

[25] Прот. Борис Молчанов. Антихристът. // София, 1998. с.6. На оригиналния руски език: „Антихристъ сможетъ придти лишь въ результатѣ всемірной Апостасіи, т. е. отступленія народовъ отъ Бога и отъ путей Божіихъ, когда благодать Божія отступитъ отъ людей”. Прот. Борисъ Молчановъ. Антихристъ. // Jordanville, Свято-Троицкій монастырь, изд. второе, Типографія преп. Іова Почаевскаго, 1966. <www.russportal.ru/index.php?id=church_writing.molchanov_boris1966_00_001#001>

[26] В пряк аспект думите „цар безсрамен и изкусен в коварство” по тълкуванията на свт. Иоан Златоуст и преп. Ефрем Сирин се отнасят до Антиох IV Епифан (ок. 215 г. пр. Хр. – 164 г. пр. Хр.) – сирийски цар от династията на Селевкидите. Множество пророчески текстове от Книга на пророк Даниил едновременно се отнасят както към вече отминали исторически събития и личности, така и към Последните времена и антихриста. Антиох IV Епифан се разглежда като предобраз на антихриста – това споделя и свт. Андрей Кесарийски при тълкуването на Откр. 12:4: „Също и Даниил е пророчествал за Антиох, че той ще стане предобраз за пришествието на антихриста“ [в руския текст: „Так и Даниил пророчествовал об Антиохе, что тот будет прообразом пришествия антихриста“].

[27] Проф. А. Беляевъ. О безбожiи и антихристѣ. с.157-158. На оригиналния руски език: Правда, по толкованiю другихъ св. отцовъ и учителей Апостолъ отступленiемъ назвалъ самого антихриста. Такъ изъясняли это слово Златоустъ, Ѳеодоритъ, Ѳеофилактъ Болгарскiйи Августинъ. Но они въ своихъ толкованiяхъ выходили изъ общаго понятiя объ отступленiи и антихристѣ, упуская изъ виду подробное изъясненiе поставленныхъ словъ. Изъясняя только основную мысль Апостола, что дню Христову будетъ предшествовать отступленiе и явленiе антихриста, можно сближать понятiя отступленiе и антихристъ; потому что они имѣютъ между собой много общаго. Отступленiе подготовитъ явленiе антихриста; отступленiе будетъ продолжаться и при антихристѣ и даже достигнетъ при нем своей вершины; виновникомъ умноженiя отступленiя будетъ антихристъ; въ немъ самомъ отступленiе достигнетъ до ужасающей силы и чрезъ него же оно дойдетъ до страшныхъ размѣровъ въ его царствѣ. Поэтому антихриста можно назвать отступленiемъ. Златоустъ потому и назвалъ его отступленiемъ, что „онъ имѣетъ погубить многихъ и привести къ отступленiю”…

Отступленiемъ называется всякое богоотступничество, и въ особенности то, которое будетъ передъ явленiемъ антихриста, такъ какъ оно будетъ чрезвычайно сильно; объ этомъ отступленiи и говоритъ Апостолъ Павелъ. Но и самъ антихристъ можетъ быть названъ отступленiемъ, потому что въ немъ, при немъ и черезъ него предваряющее его отступленiе дойдетъ до тѣхъ предѣловъ, дальше которыхъ оно идти уже не можетъ. Очевидно, что понятiе отступленiе есть болѣе широкое и болѣе общее понятiе, нежели понятiе антихристъ, когда его называютъ отступленiемъ. Антихриста по его происхожденiю, характеру и дѣятельности и по характеру его царства можно назвать отступленiемъ, но наоборотъ – назвать отступленiе антихристомъ нельзя; его можно назвать только антихристiанствомъ.

[28] Проф. А. Беляевъ. О безбожiи и антихристѣ. с.974-981. На оригиналния руски език: …Прежде всего, разкроемъ понятiе объ отступленiи. Нѣкоторые изъ древнихъ богослововъ отступленie отождествяли съ словомъ отступникъ, полагали, что ἀποστασία поставлено вмѣсто ἀποστάτης, что указано дѣйствiе вмѣсто лица дѣйствующаго. При такомъ пониманiи отступленiе есть тотъ же человѣкъ грѣха. Въ новое время никто изъ лучшихъ богослововъ этого взгляда не раздѣляетъ, а ныне богословы даже рѣшительно опровергають и отвергаютъ его. Дѣйствительно, самая буква текста говоритъ противъ этого взгляда. Апостолъ раздѣлно говоритъ: пока не прiйдетъ прежде отступленiе, и не откроется человѣкъ греха. Объ отступленiи и о человѣкѣ грѣха говорится не слитно, не въ одномъ предложенiи, а раздѣльно, въ двухъ предложенiяхъ. Притомъ и сказуемыя въ обоихъ предложенiяхъ не одинаковы. Если бы отступленiе было тождественно съ человѣкомъ грѣха, то естественнѣе было бы сказать: „пока прежде не придетъ отступленiе, человѣкъ грѣха”. Напр., тутъ же понятiя: человѣкъ грѣха, сынъ погибели, противящiйся и превозносящiйся, включены въ одно предложенiе, потому что они обозначаютъ одно и то же лице. Безъ сомнѣнiя, вмѣстѣ съ этими названiями было бы поставлено и слово отступленiе въ одномъ предложенiи, если бы оно означало человѣка грѣха…

При обясненiи слова отступленiе нужно принять во вниманiе какъ контекстъ рѣчи, такъ и употребленiе этого слова въ другихъ мѣстахъ Священнаго Писанiя, и особенно въ Посланiяхъ самого же Апостола Павла.

Контекстъ речи даетъ нѣкоторое основанiе полагать, что Апостолъ отступленiемъ назвалъ или изключительно, или преимущественно религiозное отступленiе, а не политическое, по крайней мѣрѣ, не исключительно и не преимущественно политическое отпаденiе. Вѣдъ, во всемъ этомъ отдѣлѣ Апостолъ предсказываетъ объ имѣющихъ быть нравственно религiозныхъ, а не политическо государственныхъ или гражданскихъ нестроенiяхъ, какъ это ясно показываютъ реченiя: „человѣкъ грѣха”, „беззаконникъ”, „превоносящiйся выше всего, называемаго Богомъ, или святынею”…

Такое пониманiе слова отступленiе потверждается и параллельными мѣстами. Такъ, въ Первомъ Посланiи къ Тимоѳею (4, 1) Апостолъ говоритъ: въ послѣднiя времена отступятъ (ἀποστὴσονται) нѣкоторые отъ вѣры. Въ книгѣ Дѣянiй (21, 21) слово отступленiе (ἀποστασία) означаетъ отпаденiе отъ Моисея, т. е., отъ закона Моисеева и отъ установленныхъ имъ религiозныхъ дѣйствiй, означаетъ отпаденiе отъ iудейской вѣры…

Поэтому мы рѣшительно склоняемся къ мнѣнiю, что Апостолъ Павелъ отступленiемъ назвалъ религiозное отступленiе.

Но такъ какъ религiя весьма тѣсно связана съ нравственностiю, служа основанiемъ послѣдней, то религiозное отступленiе будетъ сопровождаться и нравственнымъ упадкомъ. Въ свою очередъ, нравственное разтлѣнiе будетъ усиливать религiозное отпаденiе. Поэтому отступленiе, о которомъ говоритъ Апостолъ Павелъ, будетъ религiозно-нравственнымъ, будетъ и отпаденiемъ отъ вѣры и упадкомъ нравственности.

Но отпаденiе отъ вѣры или религiозное отступленiе бываетъ различное…

Если бы Апостолъ имѣлъ въ виду какой нибудь опредѣленный видъ отступленiя, напр., отступленiе отъ Христа, отъ христiанской вѣры, то онъ это прямо и высказалъ бы, подобно тому, какъ въ Дѣянiяхъ Апостоловъ отпаденiе отъ закона Моисеева опредѣленно и прямо названо отступленiемъ отъ Моисея. Если же Апостолъ не опредѣляетъ отступленiя никакимъ словомъ, то, можетъ бытъ, потому, что онъ указываетъ на отступленiе въ самомъ широкомъ значенiи этого слова, разумѣя въ совокупности разные и многiе виды, или и всѣ виды религiознаго отступленiя. Въ такомъ случаѣ постановка предъ словомъ ἀποστασία члена можетъ бытъ объяснена такъ, что Апостолъ говоритъ о предметѣ, извѣстномъ Ѳессалоникiйцамъ изъ устныхъ бесѣдъ съ ними о немъ Апостола. Но можетъ также быть, что членъ указываетъ на отступленiе особенное, чрезвычайное, превосходящее всякiя другiя отступленiя, бывшiя и имѣющiя быть, силою и распространенностiю, отступленiе единственное, подобнаго которому никогда не было и бытъ не можетъ. Поэтому можно предположить, что слово отступленiе въ настоящемъ мѣстѣ означаетъ совокупность многихъ видовъ отступленiя и въ особенности чрезвычайность отступленiя по силѣ и широтѣ распространенiя.

Параллельнымъ мѣстамъ Писанiя такое пониманiе отступленiя не противорѣчитъ, даже отчасти подтверждается ими. Такъ, по предсказанiю Iисуса Христа въ его рѣчи о кончинѣ мiра, въ послѣднiя времена будетъ много лжехристовъ и лжепророковъ, которые прельстятъ многихъ, т. е., будетъ распространено лжевѣрiе, извращенное христiанство; а, можетъ быть, будутъ выдуманы и небывалыя прежде, ложные формы религiи, которыя, в сущности, будутъ имѣть только видимость религiи, а на самомъ дѣле будутъ отрицанiемъ ея. И потому-то тогда будетъ въ людяхъ великая вражда къ исповѣдникамъ и проповѣдникамъ истинного христiанства, истинной вѣры въ Бога, или истинной религiи, и будетъ воздвигнуто на нихъ страшное гоненiе. Вмѣстѣ съ тѣмъ тогда же умножатся беззаконiя, охладѣетъ любовь и усилится человѣконенавистничество; а, с другой стороны, люди будутъ погружены въ чувственныя удовольствiя.

Подобное же предсказанiе о глубокомъ религiозномъ и нравственномъ упадкѣ, до которого дойдет человеческiй родъ въ послѣднiя времена, мы находимъ и у Апостола Павла во Второмъ Посланiи его къ Тимоѳею, въ главѣ третьей. По ученiю Апостола, тогда люди будутъ болѣе сластолюбивы, нежели боголюбивы, благочестiе если и будетъ, то больше только наружное и лицемѣрное. Совмѣстно съ упадкомъ нравственности и истинного благочестiя широко распространится практическiй матерiализмъ. Люди будутъ преданы легкомысленной, изнѣженной, чувственной, развращенной и животной жизни, станутъ людьми плотскими, будутъ погружены въ интересы исключительно земной жизни; духовная жизнь будетъ имъ не понятна; къ религiи, къ святости, къ Богу, къ небу и вѣчной жизни они будутъ равнодушны и не станутъ думать о нихъ. Практическiе матерiалисты иногда, пожалуй, и не отрицаютъ прямо бытiе Бога, религiю, безсмертiе души, вѣчную жизнь; но только потому, что они слишкомъ пусты, легкомысленны и плотяны, чтобы имѣть охоту, время и способность заниматься столь трудными и высокими предметами. Такiе люди или забываютъ объ этихъ предметахъ, или же намѣренно отстраняютъ отъ себя всякiя думы о нихъ, чтобы онѣ не смущали ихъ грѣшной совѣсти, не тревожили ихъ ожиданiемъ печального и страшного для нихъ конца жизни, не нарушали ихъ покоя и не отравляли удовольствiй земной жизни. Такого рода практическiй матерiализмъ, сопровождаемый практическимъ безбожiемъ или безрелигiозностiю едва-ли лучше философскаго, теоретического отрицанiя бытiя Божiя. Въ нѣкоторомъ отношенiи онъ даже опаснѣе теоретического безбожiя, такъ какъ онъ несравненно легче послѣднего распространяется въ низшихъ слояхъ общества, въ массахъ народа, слѣдовательно, можетъ распространяться гораздо шире, нежели теоретическое безбожiе. Такого рода матерiализмъ и безрелигiозность были широко распространены въ человѣческомъ родѣ передъ потопомъ; и таково же будетъ религiозно-нравственное состоянiе человѣчества въ послѣднiя времена, какъ объ этомъ ясно засвидѣтельствовалъ Iисусъ Христосъ (Матѳ. 24, 37–39).

Но немыслимо, чтобы при такомъ глубокомъ и широко распространенномъ упадкѣ нравственности и религiозности, при столь широкомъ распространенiи практическаго матерiализма и безбожiя не было и теоретическаго безбожiя. Совсѣмъ напротивъ; безнравственность, лжевѣрiе, равнодушiе ко всему святому и божественному, практическiй матерiализмъ и атеизмъ, будутъ самой благопрiятной почвой для развитiя и распространенiя теоретическаго безбожiя; а оно, въ свою очередь, дастъ сильную поддержку и прочную опору безнравственности, нечестiю, практическому атеизму и практическому матерiализму, оправдывая ихъ научными доказательствами, противодѣйствуя обличителямъ пороковъ и провозвѣстникамъ грядущихъ бѣдствiй, усыпляя тревогу не совсѣмъ беспечныхъ людей. Апостолъ Петръ прямо говоритъ, что въ последнiе дни явятся наглые ругатели, поступающiе по собственнымъ своимъ похотямъ и говорящiе: гдѣ обѣтованiе пришествiя Его? Ибо съ тѣхъ поръ, какъ стали умирать отцы, отъ начала творенiя, все остается такъ же. (II, 3, 3. 4). Въ этихъ словахъ указываются люди совершенно невѣрующiе и притомъ высказывающiе свое невѣрiе нагло, дерзко, и усиливающiеся подтвердить его ссылками на историческiй опытъ и наблюденiя надъ жизнiю, доказать научнымъ образомъ. Безбожiе есть вершина религiозно-нравственнаго отступленiя, есть отступленiе самое важное и зловредное, отступленiе по преимуществу. И этого рода отступленiе, и притомъ въ небывалыхъ никогда размѣрахъ, распространится въ человѣческомъ родѣ въ послѣднiя времена вмѣстѣ съ другими видами отступленiя. Его то, можно думать, преимущественно и имѣетъ въ виду Апостолъ Павелъ и обозначаетъ словомъ отступленiе, хотя не исключаетъ и другiе виды отступленiя, которые тоже будутъ сильно распространены въ послѣднiя времена. И прежде проявлялись всѣ виды отступленiя, а въ иные эпохи и значительно усиливались; но никогда отступленiе не достигало такой силы и распространенности, какъ это будетъ въ последнiе времена. Что тогдашнее отступленiе будетъ необычайнымъ по силѣ и широтѣ распространенiя и вообще необыкновеннымъ, это можно думать потому, что именно оно будетъ служить подготовленiемъ для явленiя антихриста и предвѣстникомъ его пришествiя. Потому оно и подготовитъ явленiе антихриста и будетъ служить ближайшимъ предвѣстникомъ его пришествiя, что оно будетъ отступленiемъ необычайнымъ. Явленiе антихриста, непобѣдимая сила его власти, чрезвычайные успѣхи его злотворной дѣятельности и обольщенiя людей, – все это можетъ быть только потому, что явленiе и царствованiе его будутъ подготовлены предварительнымъ отступленiемъ, гораздо болѣе сильнымъ и широкимъ, чѣмъ отступленiя, бывшiя въ прежнiя времена. Въ особенности, можно думать, передъ пришествiемъ антихриста будетъ широко распространенъ самый ужасный изъ всѣхъ видовъ отступленiя – атеизмъ и матерiализмъ, какъ практическiй, такъ и теоретическiй….

[29] Проф. А. Беляевъ. О безбожiи и антихристѣ. с.131-132, 159, 161. На оригиналния руски език: „…На основанiи Св. Писанiя и ученiя св. отцовъ и учителей Церкви мы можемъ положительно и твердо отвѣтить, что дѣйствительно нѣкогда настанетъ эпоха распространенiя безбожiя по всей землѣ. Эта злосчастная во всѣхъ отношенiяхъ година, беспримѣрная по силѣ и повсемѣстности распространенiя безбожiя, небывалая по тяжести, продолжительности и широтѣ распространенiя бѣдствiй, которыя будутъ поражать человѣчество, наступитъ передъ вторымъ пришествiемъ Iисуса Христа, предъ кончиной мiра. Прямо и ясно сказано: Сынъ человѣческiй, пришедши, найдетъ-ли вѣру на землѣ (Лук. 18, 8).

Въ Св. Писанiи эта година называется: послѣднiе дни (2 Петр. 3, 3), послѣднiе времена (1 Тим. 4, 1), послѣднее время (Дан. 11, 4. 9). Продолжительность ея въ Св. Писанiи не опредѣлена. Конецъ ея совпадаетъ съ пришествiемъ Iисуса Христа и концомъ мiра; но начало ея будетъ наступать постепенно и потому его трудно разграничить отъ предыдущаго времени, нельзя указать определѣнного момента времени, съ которого она начнется. Изъ книги пророка Данiила и изъ Апокалипсиса видно, что послѣднiй и самый страшный перiодъ этой годины продолжится три съ половиною года, – разумѣемъ время царствованiя антихриста. Но злосчастная година страшныхъ бѣдствiй и необычайнаго распространенiя нечестiя и безбожiя начнется раньше начала царствованiя антихриста, какъ это видно изъ рѣчи Iисуса Христа о кончинѣ мiра, изъ Втораго Посланiя Апостола Павла къ Ѳессалоникiйцамъ и изъ Апокалипсиса. Царствованiе антихриста будетъ только завершенiемъ и концомъ этой годины, послѣднимъ перiодомъ ея. Но какъ продолжителенъ будетъ предшествующiй царствованiю антихриста перiодъ этой годины – это не извѣстно. Дальше мы покажемъ, что въ до-антихристовомъ перiодѣ послѣднихъ временъ можно, на основанiи Св. Писанiя, различить два перiода, но продолжительность каждаго изъ нихъ опять таки не извѣстна.

Одна, очень важная и очень характерная, черта объединяетъ „послѣднiя времена”, объединяетъ перiоды, предшествующiе антихристу съ временемъ царствованiя антихриста. Черта эта означается словомъ: „отступленiе”…

подъ „послѣдними временами” разумѣются время антихристово вмѣстѣ съ подготовляющимъ явленiе антихриста временемъ отступленiя. Апостолъ Павелъ въ Посланiяхъ къ Тимоѳею изображаетъ религiозное, умственное и нравственное состоянiе людей, имѣющее быть въ теченiи неопредѣленного перiода времени предъ кончиной мiра; и этот-то неопредѣленно долгiй перiодъ времени онъ называетъ: „послѣднiя времена”, „послѣднiе дни”.

Невѣрiе, маловѣрiе, лицемѣрiе, нечестiе и безнравственность распространятся среди людей еще раньше антихриста; а при антихристѣ они достигнутъ наивысшей степени и наибольшаго распространенiя и господства. Но Апостолъ не считалъ нужнымъ отмѣчать ступени в развитiи и распространенiи зла въ послѣднiя времена, а только указываетъ характеристическiя черты состоянiя зла во все продолженiе этихъ временъ…

Но послѣднiе времена будутъ продолжаться не нѣсколько лѣтъ, а, повидимому, очень долго, и состоянiе людей въ теченiе ихъ будетъ подвергаться значительнымъ перемѣнамъ…”.

[30] Характерните особености на тези периоди са описани в глава „Два периода в отстъплението от вярата в Бога преди явяването на антихриста” в книгата на проф. Беляев.

[31] Архиеп. Аверкий (Таушев). Солта губи силата си. с.3. На оригиналния руски език: „Наше время походитъ на послѣднее. Соль обуеваетъ…”.

[32] Това е отразено в редица негови произведениа, например в статията „Царският път. Истинското Православие в епоха на отстъпление”: йером. Серафим (Роуз). Царският път. // изд. „Св. апостол и евангелист Лука”, 2015. с.55-73.

[33] Отец Серафим (Роуз). Приношение православного американца / Сбориик трудов отца Серафима Платинского. // Москва. изд.: Братство прп. Германа Аляскинского, Российское отделение Валаамского общества Америки. Издание  четвертое. 2003. с.29-30. На руски език: „Мы живем в те времена, о которых в Евангелии Господь нас предостерегает, говоря: «И, по причине умножения беззакония, во многих охладевает любовь» (Матф. 24, 12), в те последние времена, когда Христианское благовестие, которое с таким восторженным пылом было встречено первыми христианами, теперь заняло незначительную часть нашей повседневной жизни, вместо того, чтобы стать центром ее, ее смыслом и целью“. <https://azbyka.ru/otechnik/Serafim_Rouz/budushee-rossii-i-konets-mira>

[34] Пак там, с.30. На руски език: „Но почему нам вообще следует говорить о конце мира? Неужели мы действительно живем в последние дни? И почему надо связывать будущее России с концом мира? Однако теперь даже советские писатели говорят о «временах последних», апокалиптических“.

[35] Пак там, с.413. На руски език: „В нашем веке отступничества, предшествующего явлению антихриста, сатана освобожден на малое время (Ап. 20, 7), чтобы творить ложные чудеса,  которые он не  мог  творить  во время “тысячи  лет” благодати Церкви Христовой (Ап. 20, 3), и чтобы  пожать в своей адской жатве те души, которые не приняли… истины (2Фес. 2, 10). О том, что время антихриста и вправду близко, нам говорит сам факт, что эта сатанинская жатва ныне свершается не только среди языческих народов, не слышавших о Христе, но даже более среди “христиан”, потерявших соль христианства“.

[36] Пак там, с.266. На руски език: „Да  сохранит  нас  Господь  от  отступничества  и  от  пришествия антихриста,  предвестия  которого  умножаются  день  ото  дня“.

[37] Преподобни Иустин Попович. Догматика на Православната Църква / Есхатология. // Света Гора, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2006. с.125. На оригиналния сръбски език: „Свесно, упорно и хвалисаво он ће отпасти од Господа Христа и Вечне Истине Његове, и трудиће се свом снагом да и друге одпади од Њега. Зато Апостол њега и целокупну делатност његову назива одступништвом, одпадништвом – η αποστασια. Το Апостол чини с правом, јер ће у Антихристу бити оличено потпуно и завршно одступништво од Христа Бога“. <https://svetosavlje.org/dogmatika-pravoslavne-crkve-tom3-2/65/>

[38] Пак там, с.6.

[39] Па там, с.146. На оригиналния сръбски език: „Али, он то неће силом наметнути људима, него ће се јавити у земаљском свету онда, када већина људи буду својим сластољубљем и грехољубљем добровољно огрезли у безбожности, у безакоњу, у богоборству, у христоборству. Таквим људима ће и доћи и јавити се Безаконик = Антихрист: њихов идеал, њихов вођ, њихов челник — врховни војсковођа свих зала и свих грехова и свих безакоња и свих смрти и свих ђавола у свету земаљском“.

[40] Пак там, с.138-139. На оригиналния сръбски език: „Вера људи у Христа такође је сила која задржава и спречава да се јави Антихрист. Али, када се у роду људском буде нагло почела гасити вера у Господа Христа; када се већина људи у својој слободи буду драговољно опредељивала за зло, и чинили зло, и волели зло; и када их Бог, по жељама срца њиховог, буде пустио да потону у нечистоту, у срамне сласти, у покварен ум, и они буду чинили сваку неправду, сваки грех, са свесним богоборством и злољубљем; и када кроз сва та добровољна људска зла ђаволи овладају већином људи који су се одрекли вере у јединог Спаситеља света Господа Христа; — тада ће Господ допустити да се јави и њихов врховни вођ христоборства — Антихрист, коме они хрле и јуре кроз своја добровољна зла. Боголику слободу своју људи ће у последња времена толико злоупотребљавати, да ће је готово сву трошити на зло и сатанизам, а не на веру и спасоносне еванђелске подвиге, који једини спасавају људе од греха, смрти и ђавола, — зато Спас и вели да кад буде по други пут дошао на земљу: „хоће ли наћи веру на земљи?“ Због умножених безакоња, због свесног одбацивања јединог истинитог Бога и јединог истинитог Спаситеља света — Господа Христа, због христоборства и христохулства, Дух Свети одступиће од људи, и благодат Његова, το κατέχον, која задржава и спречава да се јави Антихрист, повући ће се, и тако ће бити остављен широм улазак свакоме злу и ђаволу, оличеном у Антихристу“.

[41] Архимандрит Лазар. Грехът и покаянието в последните времена. // изд. ЕТ „Снежана Иванова”, 1998.

[42] Архим. Лазарь (Абашидзе). Голос заботливого предостережения. // изд. Саратовской епархии, 2010. с.292. <https://azbyka.ru/otechnik/Lazar_Abashidze/golos-zabotlivogo-predosterezhenija> На руски език: „Уже в первые века христианской эры Господь открыл святым отцам то бедственное состояние, в котором будут находиться монахи в последние апостасийные времена. Нет сомнения, что им было открыто именно то, что переживаем мы сегодня”.

[43] Архимандрит Серафим. Беседи за живота след живота. Тов II. // София, изд. ЕТ „Снежана Иванова ”, 1995. с.127-128.

[44] Пак там, с.129-130.

[45] Пак там, с.131.

[46] Доцент д-р архимандрит Серафим (Алексиев), доцент д-р архимандрит Сергий (Язаджиев). Православие и икуменизъм. // София, Второ издание, 1998. с.317-319. <https://www.bulgarian-orthodox-church.org/rr/lode/serafim-pravoslavie-ecumenism/index.htm>

[47] Гимнография свт. Иоанна Максимовича, архиеп. Шанхайского и Сан-Францисского. <http://www.newmartyros.ru/gimnografiya/gimnografiya-svt-ioanna-maksimovicha-arhiep-shanhayskogo-i-san-francisskogo-1966.html>

[48] Акатист на Пресветата наша Владичица Богородица пред Нейната мироточива Монреалска икона, посетила българската земя в 1995 г. от Р. Хр. // София, изд. „Свети апостол и евангелист Лука”, 2000. с.14.

[49] Святитель Феофан Затворник. Толкования Посланий Апостола Павла с Солунянам, к Филимону, к Евреям. // Москва. изд. „Правило веры“. 2005. с.388-393. <https://azbyka.ru/otechnik/Feofan_Zatvornik/tolkovanie-na-vtoroe-poslanie-k-solunjanam> На оригиналния руски език: „Слово отступление, одно, без пояснения, от чего и какое, не дает оп­ределенного понятия. Потому сам собою рожда­ется вопрос, что здесь разумеет Апостол? — Древ­ние толковники все полагают, что отступление употреблено здесь вместо отступник и означает самого антихриста. Святой Златоуст пишет: «Здесь он говорит об антихристе и открывает великие тайны. Что такое отступление? — Отступлением он называет самого антихриста, так как он имеет погубить многих и привести к отступлению: яко­ же прелъстити, как сказано, аще возможно, и из­бранный» (Мф. 24, 24). То же и Феодорит: «Отступлением назвал Апостол самого антихриста, дав ему имя сие по делам его, потому что он покусится всех довести до отступления от исти­ны». Так и все другие; только Экумений после того прибавляет догадочно: «Или отступлением называет он удаление от Бога, самое дело (а не лицо)».

Инославные западные толкователи разумеют не лицо, а особое явление в жизни человечест­ва,— не всякий, однако ж, одно и то же. Ближе, конечно, к истине те, кои, подобно Экумению, разумеют отступление от Бога, от веры и истины, о котором поминается и в других местах Писа­ния. Так как слово сие не пояснено здесь каким-нибудь прибавочным словом, то смысл его следу­ет определять течением речи. Следующие за ним слова: человек беззакония превозносяйся паче вся­каго бога и прочее, дают разуметь, что и отступ­ление будет в том же роде, совершится то есть в области религиозно-нравственной. Видеть, следо­вательно, в этом отступлении что-либо полити­ческое, например восстание иудеев или падение Западной Римской империи, значит уклоняться от того, что хотел сказать святой Павел. Отпаде­ние папы со своими от истинной Церкви, а потом Лютера и Кальвина еще глубже отпадение от истины, чрез отпадение от папской отпадшей Церкви, хотя совершались в области религиозной, но как у Апостола с отступлением тесно связано явление антихриста, а его нет, то под ним не сле­дует разуметь и этих событий.

Апостол, очевидно, говорит о том отступлении, которое совершится в последние дни, пред вто­рым пришествием Господа. Об этом поминает он в других посланиях. В первом послании к свя­тому Тимофею пишет он: Дух же явственне глаголет, яко в последняя времена отступят нецыи от веры, внемлюще духовом лестчим и учени­ем бесовским (1 Тим. 4, 1). Похоже на это у него 2 Тим. 3, 1; и у святого Петра 2-е послание 3, 3. Святой Иуда свидетельствует, что все Апостолы говорили об этом одинаково: поминайте глаголы прежде реченныя от Апостол Господа нашего Иисуса Христа: зане глаголаху вам, яко в после­днее время будут ругатели, по своих похотех ходяще и нечестиих. Сии суть отделяюще себе от единости веры… (Иуд. стихи 17 — 19). И Сам Господь предрекал, что в конце мира многие лжепророки возстанут и прельстят многих и что за умножение беззакония изсякнет любы мно­гих (Мф. 24, 11 — 12), так что, когда придет Он, обрящет ли веру на земли (Лк. 18, 8)?

По этим удостоверениям рисуется в голове очень неутешительная картина нравственно-религиозного состояния людей в последнее время. Евангелие будет всем известно. Но одна часть пребудет в неверии ему, другая — наибольшая — будет еретичествовать, не Богопреданному уче­нию следуя, а построевая себе свою веру, своим измышлением, хотя на основании слов Писания. Этим самоизмышленным верам числа не будет. Начало им положил папа, продолжили его дело — Лютер с Кальвином; положенное же сими после­дними в основу свое личное постижение веры из одного Писания, дало сильный толчок измышле­ниям вер. Их и теперь уже очень много, а будет еще больше. Что ни царство, то свое исповедание, а там — что ни область, а далее — что ни город, а под конец, может быть, что ни голова, то свое исповедание. Где сами себе строят веру, а не принимают Богопреданную, там иначе и быть нельзя. И все такие будут присвоять себе имя христиан. Будет часть и содержащих истинную веру, как она предана святыми Апостолами и хранится в Православной Церкви; но и из этих немалая часть будет по имени только правоверными, в сердце же не будет иметь того строя, какой тре­буется верою, возлюбив нынешний век. Вот ка­кая широкая ожидается область отступления. Хотя имя христианское будет слышаться повсюду, и повсюду будут видны храмы и чины церков­ные, но все это только видимость, внутри же отступление истинное. На этой почве народится антихрист и вырастет в том же духе видимости без существа дела. Потом, отдавшись сатане, явно отступит от веры и, вооруженный его обольсти­тельными кознями, всех, не содержащих христи­анства во истине, увлечет к явному отступлению от Христа Господа, заставив себя самого почи­тать за бога. Не увлекутся избранные, но он бу­дет иметь покушение прельстить и их, аще воз­можно. Чтоб этого не случилось, прекратятся дни те злые. Явится Господь и упразднит анти­христа и все дело его явлением пришествия Своего.

Вот какое, надобно полагать, отступление ра­зумеет Апостол! Оно точно есть дело, факт, а не лицо, но такое, которое состоит в тесной связи с лицом, с человеком беззакония и сыном погибе­ли. Это будет отступление, в которое увлечет главный отступник — антихрист. Отступление лю­дей в ложные веры и в нехристианские настро­ения сердца подготовит почву для вырождения* [* Произведения на свет. — Ред.] антихриста и арену для его действования. Но не это отступление тут разумеется, а то, которое произведет антихрист. Он, явясь и усилясь, за­вершит отступление внутреннее тем видимым отступлением. Это будет громкое отступление, единое вполне достойное такого имени, почему и стоит у Апостола с определенным членом. Пото­му же, может быть, оно не пояснено у него и другим каким прибавочным словом, — как потом Юлиана именовали отступником, не поясняя от­чего. Таким образом, в словах Апостола: аще не приидет отступление прежде и явится человек беззакония, не два периода означаются, а одно последнее время, в которое совершится то и дру­гое. Святые отцы это и выражали, разумея под отступлением отступника — антихриста, имеюще­го произвести общее отступление. От него в зависимости ставит отступление и сам Апостол Павел, как видно из стиха 9 и далее, и святой Иоанн Богослов в Апокалипсисе 13, 4 и далее. Инославные западные толковники отступили от мысли святого Павла, разумея здесь то — подго­товительное — отступление“.

[50] Вадим Владимирович Попов. Святители Феофан Затворник и Игнатий (Брянчанинов): богословие молитвы. // 15.02.2011. <https://bogoslov.ru/article/1470331>

[51] Протоиерей Димитрий Предеин. Полемика святителя Феофана Затворника со святителем Игнатием Брянчаниновым по вопросу о природе ангелов. // 22.01.2013. <https://www.blagogon.ru/digest/247/>

[52] Дѣянiя Вселенскихъ соборовъ, изданныя въ русскомъ переводѣ при Казанской духовной академiи. Томъ седьмои. // Изданiе третье. Казань. Центральная типографiя. 1909. с.188. <https://azbyka.ru/otechnik/pravila/dejanija-vselenskikh-soborov-tom7> На руски език: „что касается ангеловъ и архангеловъ, и другихъ святыхъ силъ, высшихъ ихъ, – присовокуплю къ этому и наши человѣческiя души, – то каѳолическая церковь признаетъ ихъ разумными, но не совершенно бестѣлесными и невидимыми… но только имѣющими тѣла тонкiя, воздухообразныя и огнеобразныя, согласно сказанному в писанiи: творяй ангелы Своя духи и слуги Своя огнь палящь“.

[53] Протоиерей Дмитрий Предеин. Учение святителя Феофана Затворника о мытарствах (его особенности и влияние на православное богословие XX века). // 18.11.2013 г. <https://bogoslov.ru/article/3627267>

[54] Святитель Феофан Затворник. Псалом Давида 118-й. // Москва, изд. „Правило веры“, 2008. с.377-378. <https://bg1lib.org/book/2622636/149f35?id=2622636&secret=149f35> На оригиналния руски език: „Второй момент непостыждения есть время смерти и прохождения мытарств. Как ни дикою кажется умникам мысль о мытарствах, но прохождения ими не миновать. Чего ищут эти мытники в проходящих? — Того, нет ли у них ихнего товара. Товар же их какой? — Страсти. Стало быть, у кого сердце непорочно и чуждо страстей, у того они не могут найти ничего такого, к чему могли бы привязаться; напротив, противоположная им добротность будет поражать их самих, как стрелами молнийными. На это один из немалоученых вот какую еще выразил мысль: мытарства представляются чем-то страшным; а ведь очень возможно, что бесы, вместо страшного, представляют нечто прелестное (льстивое, коварное). Обольстительно-прелестное, по всем видам страстей, представляют они проходящей душе одно за другим. Когда из сердца в продолжение земной жизни изгнаны страсти и насаждены противоположные им добродетели, тогда, что ни представляй прелестного, душа, не имеющая никакого сочувствия к тому, минует то, отвращаясь от того с омерзением. А когда сердце не очищено, тогда к какой страсти наиболее питает оно сочувствия, на то душа и бросается там. Бесы и берут ее, будто друзья, а потом уж знают, куда ее девать. Значит, очень сомнительно, чтобы душа, пока в ней остаются  еще  сочувствия  к  предметам  каких-либо страстей, не постыдилась на мытарствах. Постыждение здесь в том, что душа сама бросается в ад“. Показателно е, че в българското издание (Светител Теофан Затворник. Тълкувание на псалом 118. // изд. Църногорски манастир „Св. св. Безсребреници и чудотворци Козма и Дамян”, 2014. с.293-294) е премахнато неправилното мнение на свт. Теофан за митарствата (подчертания по-горе текст), който текст обаче е запазен в руските издания.

[55] Светител Игнатий Брянчанинов. Слово за смъртта. // София. Раковишки манастир „Света Троица”, 2017. с.101. На оригиналния руски език: „Для истязания душ, проходящих воздушное пространство, установлены темными властями отдельные судилища и стражи в замечательном порядке. По слоям поднебесной, от земли до самого неба, стоят сторожевые полки падших духов. Каждое отделение заведывает особенным видом греха и истязывает в нем душу, когда душа достигнет этого отделения. Воздушные бесовские стражи и судилища называются в отеческих писаниях мытарствами, а духи, служащие в них, — мытарямиПолное собрание творений светителя Игнатия Брянчанинова. Томъ III (Слово о смерти). // Москва, изд. „Паломникъ“, 2006. с.132. <http://www.koob.ru/bryanchaninov/poln_sobr_soch_bryanch_3>

[56] Отец Серафим (Роуз). Приношение православного американца / Сбориик трудов отца Серафима Платинского. // Москва. изд.: Братство прп. Германа Аляскинского, Российское отделение Валаамского общества Америки. Издание  четвертое. 2003. с.100. На руски език: „…существует истязание бесами, которые появляются в страшном, нечеловеческом виде, обвиняют новопреставленного в грехах и буквально пытаются схватить его тонкое тело, которое крепко держат Ангелы; все это происходит в воздухе над нами и может быть увидено теми, чьи глаза открыты для духовной реальности“. <https://azbyka.ru/otechnik/Serafim_Rouz/budushee-rossii-i-konets-mira>

[57] Никодим Светогорец. Стремеж към съвършенство. // Тесалоники, Православно Християнско Братство „Лидиа“, 1991. с.132. <http://sveta-gora-zograph.com/books/Savarshenstvo/book.html#d0e2228> На руски език: „Если б враг наш, злой, лукавый и упорный, никогда не утомляющийся искушать нас, восхотел в час смерти тебя и соблазнить какими-либо призраками, видениями и преображениями в Ангела светла, ты стой твердо в осознании своей скудости и своего во всем ничтожества. И скажи ему сердцем мужественным и небоязненным: «Возвратись, окаянный, во тьму свою. Как недостойному, мне не подобают видения и откровения. Одно мне нужно — безмерное благоутробие Господа моего Иисуса Христа, молитвы и заступления Владычицы нашей Богородицы и Приснодевы Марии и всех святых»… Таковы наиболее употребительные оружия, какими враг нападает на нас в последний час смертный. Но он употребляет на это и всякую другую страсть, какою кто из умирающих обладаем был в жизни и на какую наиболее был падок, и старается возбудить ее, чтоб он отошел в страстном настроении, имеющем решить и участь его. Посему-то прежде приближения часа брани оной великой надлежит нам, возлюбленные, вооружиться против сильнейших страстей своих и, мужественно вступив в брань с ними, преодолеть и очиститься от них, чтоб облегчить себе победу и тогда, в час твой последний, который может найти в каждое мгновение“. Старца Никодима Святогорца. Невидимая брань. // Москва. изд. „Правило веры“, 1996. с.388-389. <http://prav-book.ru/books/view/153-%D0%BD%D0%B5%D0%B2%D0%B8%D0%B4%D0%B8%D0%BC%D0%B0%D1%8F-%D0%B1%D1%80%D0%B0%D0%BD%D1%8C>

[58] Преподобный Никодим Святогорец. Толкование канона на Воздвижение Честнаго и Животворящего Креста Господня. <https://azbyka.ru/otechnik/Nikodim_Svjatogorets> На руски език: „…Демоны, падшие с неба, одни остались в надземном, т. е. поднебесном воздухе, другие — в окружающем землю, а третьи ниспали в подземный воздух (в преисподнюю). Те из них, которые находятся в поднебесном воздухе, препятствуют восхождению душ после смерти и прельщают различными мечтаниями и обольщениями ум тех, которые стараются созерцать духовное. А те, которые пребывают в окружающем землю воздухе, искушают людей живущих на земле постыдными, хульными и лукавыми помыслами. Поэтому, как скоро начертывается священниками в воздухе знамение честного креста и особенно в сегодняшний праздник Воздвижения, его трепещут и страшатся демоны и надземные, и земные, и подземные. Ибо, с одной стороны, вся воздушная стихия представляет одно и непрерывное целое, от неба до преисподних, а с другой — демоны, как духи, хотя находятся и в подземных пространствах, однако в преграде земли не имеют препятствия к тому, чтобы чувствовать Божественное действие, производимое от креста в воздухе. Почувствовав его, они содрогаются, страшатся и трепещут“

[59] Едно пояснение: позовах се на две статии, написани от съвременен автор – прот. Дмитрий Предеин. В интернет попаднах на информация, съгласно която посоченият автор има положително мнение за модерниста прот. Александър Мен. Предвид посоченото не съм сигурен, че прот. Дмитрий Предеин има строго/изцяло светоотечески православен мироглед, но считам, че в тези две конкретно посочени негови статии, той правилно представя разглежданата проблематика, защото посочва конкретни факти, които подкрепят направените от него изводи.

[60] Протоиерей Дмитрий Предеин. Учение святителя Феофана Затворника о мытарствах (его особенности и влияние на православное богословие XX века). // На оригиналния руски език: „почему святитель Феофан обратил такое пристальное внимание и проникся таким полным доверием именно к тому пониманию мытарств, которое было предложено преподобным Никодимом Святогорцем? Представляется вероятным, что это связано не только с авторитетом афонского подвижника, но и с учением самого святителя Феофана Затворника о чистой, абсолютной невещественности ангелов и человеческих душ. В самом деле, если отрицать любую, даже самую тонкую вещественность человеческой души и ангельской природы, становится довольно проблематичным объяснить те фрагменты в повествованиях о мытарствах, где говорится об истязаниях душ бесами, о том, что бесы буквально бросались на душу, пытались её схватить и насильно увлечь в преисподнюю. Гораздо легче совместить с верой в абсолютную невещественность души понимание мытарств именно как бесовских попыток с помощью созданных ими иллюзий соблазнить душу, вызвать в ней страстное влечение и побудить саму избрать участь с возлюбившими грех больше, чем Бога. В этом случае, говоря о взаимоотношениях души и падших духов, можно оперировать категориями исключительно духовными, такими как воля, желание, стремление, страсть, добродетель, сочувствие, отвращение и т. д. Соответственно, это помогает святителю Феофану в описании духовной реальности избегать грубых, земных, антропоморфных аналогий. Таким образом, и в этом частном моменте святитель Феофан Затворник проявляет ту свойственную ему последовательность, скрупулёзность и систематичность мышления, которая позволяет нам рассматривать его учение о мытарствах как органичную часть его богословского мировоззрения“.

[61] Святитель Феофан Затворник. Толкования Посланий апостола Павла к Титу, к Тимофею (Пастырские послания). // Москва. изд. „Правило веры“. 2005. с.753. <https://azbyka.ru/otechnik/Feofan_Zatvornik/tolkovanie-na-vtoroe-poslanie-timofeju> На оригиналния руски език: Последния дни — обыкновенно относят мысль к концу века; но здесь указывается вообще на последующее время“.

[62] Полное собранiе творенiй святаго отца нашего Iоанна Златоуста. Томъ шестой. Книга первая. // С.-Петербургъ. изд. С.-Петербургской Духовной Академiи. 1900. с.570-576. <http://prav-book.ru/books/view/187-%D0%B8%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%BD-%D0%B7%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82-%D1%82%D0%B2%D0%BE%D1%80%D0%B5%D0%BD%D0%B8%D1%8F-%D0%B2-12-%D1%82%D0%BE%D0%BC%D0%B0%D1%85> На руски език: …Страшная угроза; но ободримся: онъ загадочно указываетъ намъ на тѣ времена и на послѣдующiя за ними и на времена при самой кончинѣ (мiра)… Сiе же вѣждъ, яко въ послѣднiя дни настанутъ времена люта. Онъ говоритъ о кончинѣ (мiра). Но что до этого тебѣ, блаженный Павелъ, что Тимоѳею, что тогдашнимъ слушателямъ, которые вскорѣ имѣли умереть, освободиться от угрожавшихъ бѣдствiй и злыхъ людей? Я, говоритъ онъ, взираю не на настоящее только, но предвижу и будущее; жалѣю не о настоящей паствѣ, но и за будущую беспокоюсь и страшусь. Мы едва проявляемъ попеченiе и о тѣхъ людяхъ, которые живутъ съ нами; а онъ обнаруживаетъ великую заботливость и о тѣх, которые еще не родились. Такъ и превосходный пастырь не тогда только предостерегаетъ, когда видитъ волковъ, устремляю­щихся на стадо и находящихся близъ овецъ, но указываетъ на нихъ и тогда, когда они еще далеко. Так и Павелъ, какъ превосходный пастырь, сидя на высокомъ мѣстѣ – в пророче­скомъ достоинствѣ – и пророческими очами провидя издалека сбѣгающихся дикихъ звѣрей, устремляющихся при самой кон­чинѣ (мiра) и нападающихъ на паству, предрекаетъ и предука­зываетъ это, чтобы приготовить к бодрствованiю и тѣхъ, которые еще не родились, и такимъ пророчествомъ оградить всю паству… Для чего же онъ говоритъ это Тимоѳею, а не говоритъ такъ: пусть знаютъ имѣющiе жить послѣ, что настанутъ времена люта? Но виждь ты, говоритъ онъ, чтобы ты узналъ, что и ученикъ, подобно учителю, заботился о будущемъ; если бы тотъ не заботился, то онъ не возложилъ бы на него та­кого же попеченiя. Такъ поступалъ и Христосъ: когда присту­пили къ Нему ученики, желая узнать о кончине (мiра), то Он сказалъ имъ: услышати же имате брани (Мѳ. XXIV, 6). Между тѣмъ они не имѣли услышать объ этомъ. Но тѣло вѣрующихъ одно. И какъ жившiе тогда слушали о томъ, что будетъ послѣ, такъ и мы знаемъ о томъ, что случилось тогда. Одно, какъ я сказалъ, тѣло – мы и они, тѣсно связанные между собою, хотя мы занимаемъ и послѣднiй рядъ членовъ; и этого тѣла не расторгаетъ ни время, ни мѣсто, потому что мы соеди­нены между собою не связiю нервовъ, но совокуплены со всѣхъ сторонъ узами любви. Поэтому и тѣмъ онъ говоритъ о нас, и мы слышимъ о нихъ. Стоитъ исслѣдовать и то, почему апостолъ вездѣ говоритъ, что скорбные обстоятельства стекутся при концѣ настоящей жизни. Такъ и въ другомъ мѣстѣ онъ говоритъ: въ послѣдняя времена отступятъ нѣцыи отъ вѣры (1Тим. IV, 1); и здѣсь опять говоритъ: въ последнiя дни настанутъ времена люта. И Христосъ, предвозвѣщая подобное этому, говорилъ: при кончинѣ услышате имате брани и слышанiя бранемъ, и глади и пагубы (Мѳ. XXIV, 6, 7). Отчего же при кончинѣ будетъ велико стеченiе бедствiй? Нѣкоторые говорятъ, что природа изнуряющаяся и изнемогающая, подобно состарѣв­шему тѣлу, которое испытываетъ много болѣзней, также соста­рѣвшись, испытаетъ много бѣдствiй. Но тѣло достигаетъ старо­сти по немощи и закону природы; а заразы, войны и землетрясенiя бываютъ не от старости природы. Не оттого произой­дутъ эти болѣзни, глади и пагубы и труси по мѣстомъ (Мѳ. XXIV, 7), что эти творенiя состарѣются, но оттого, что развратится воля людей, всѣ эти бѣдствiя – наказанiя за грѣхи и врачество человѣческихъ болѣзней. Тогда усилятся болѣзни человѣческiе. Почему же, скажутъ, тогда онѣ усилятся? Мнѣ кажется, потому, что, такъ какъ судъ медлитъ, наказанiя еще имѣютъ быть и Судiя еще не пришелъ, то имѣющiе отдать отчетъ дѣлаются болѣе беспечными. Такъ Христосъ говоритъ ο зломъ рабѣ, что онъ отъ этого сдѣлался безпечнѣйшимъ. Медлить господинъ мой, говорилъ рабъ, и поэтому билъ подобныхъ себѣ рабовъ и расточалъ имѣніе господина. Потому и Христосъ ученикамъ, приступившимъ къ Нему и желавшимъ узнать ο днѣ кончины, не сказалъ этого, желая неизвѣстностію будущаго держатъ насъ въ постоянномъ страхѣ, чтобы каждый, постояно ожидая будущаго и въ надеждѣ на прншествіе Христово, былъ болѣе заботливымъ… Кончина нензвѣстна, говорить, и неизвѣстна для того, чтобы ты былъ всегда заботливымъ. Поэтому день Господень придетъ, какъ тать ночью, не ддя того, чтобы похитить, но чтобы сдѣлать насъ осторожнѣйшими. Вѣдь и кто ожидаетъ вора, тотъ не спитъ, и, зажегши свѣтильникъ, постоянно бодрствуетъ. Такъ и вы, воспламенивъ свѣтъ вѣры и праведной жизни, имѣйте ясные свѣтильники въ постоянномъ бодрствованіи. Такъ какъ мы не знаемъ, когда придетъ Женихъ, то и должны быть готовыми всегда, чтобы, когда Онъ придетъ, нашелъ насъ бодрствующими….

[63] Полное собрание творений светителя Игнатия Брянчанинова. Том IV. Аскетическая проповедь. // Москва, изд. „Паломникъ“, 2002. с.215-217. <https://azbyka.ru/otechnik/Ignatij_Brjanchaninov/asketicheskaya_propoved> На оригиналния руски език: „…Обильное земное преуспеяние и огромные земные предприятия, как очевидные для всех, выставлены Словом Божиим в признак последнего времени… Привязанность к веществу и вещественному преуспеянию удобно может объять всецело человека, объять его ум, его сердце, похитить у него все время и все силы: по причине падения моего, «прилъпе земли душа моя» (Пс. 118:25) от юности моея вместо того, чтоб ей пребывать горе. Такая привязанность отвлекает человека от Слова Божия, от помышлений о смерти и вечности, отвлекает от веры в Бога и от богопознания, убивает его вечною смертью…“.

[64] Афонский патерик или Жизнеописания святых на Святой Афонской Горе просиявших. // Москва, 1897. с.372-373. <https://azbyka.ru/otechnik/Zhitija_svjatykh/afonskij-paterik/75_1>

[65] Светител Игнатий Брянчанинов. Аскетически опити. Том 1. // Света Гора, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”. 2005. с. 248-250.

[66] Архиеп. Аверкий (Таушев). Солта губи силата си. с.10. На оригиналния руски език: «Совершается предреченіе Писанія объ Отступленіи отъ христіанства народовъ, перешедшихъ отъ язычества, къ христіанству. Отступничество предсказано со всею ясностью Св. Писаніемъ и служитъ свидѣтельствомъ того, сколько вѣрно и истинно все, сказанное въ Писаніи». Вотъ почему у истиннаго, подлинно-вѣрующаго христіанина не можетъ быть никакой «паники» при созерцаніи этой мрачной картины Отступленія, чего какъ-то совсѣмъ наивно, и неразумно, боятся нѣкоторые, предпочитая поэтому «не замѣчать» Отступленія и молчать о немъ. Истинный христіанинъ вѣдь знаетъ со словъ Самого Христа-Спасителя, что всему этому «надлежитъ быть» (Марк. 13, 7; Лук. 21, 9), и онъ не долженъ закрывать глаза на это, а обязанъ вполнѣ сознательно относиться къ происходящему, правильно оцѣнивать и взвѣшивать всѣ событія, въ которыхъ проявляется Отступленіе, дабы знать, какъ вести себя, дабы не быть самому увлеченнымъ потокомъ Отступленія, что можетъ случиться незамѣтно для него самого, при его небреженіи и недостаточномъ вниманіи”.

[67] Архиеп. Аверкий (Таушев). Солта губи силата си. с.22. На оригиналния руски език: „Придетъ Антихристъ въ свое, предопредѣленное ему время. Пришествіе его предварится общимъ Отступленіемъ въ большинствѣ человѣковъ отъ христіанской вѣры. Отступленіемъ отъ Христа человѣчество приготовится къ принятію Антихриста, приметъ его въ духѣ своемъ”.

[68] Библіотеки твореній Св. отцевъ и учителей Церкви, Западныхъ, издаваемая при Кіевской Духовной Академіи. Книга 4. Творенія блаженнаго Іеронима Стридонскаго. Часть 2. // Изданiе второе. Киевъ, 1884. с.84. <https://azbyka.ru/otechnik/Ieronim_Stridonskij/pismo-k-pavlinu-ob-izuchenii-svjashennogo-pisanija> На руски език: Апокалипсисъ Iоанна столько содержитъ въ себѣ таинствъ, сколько словъ. Я сказалъ немного, но по сравненiи съ достоинствомъ книги всякая похвала не достаточна, ибо въ каждомъ словѣ заключаются многiе смыслы.

[69] Священное Писание в толкованиях святителя Иоанна Златоуста. Том VIII. // (Беседы на Первое послание к коринфянам. Беседа 23) Москва. изд. „Ковчег“. 2006. с.259. <https://bg1lib.org/g/%D0%A1%D0%B2%D1%8F%D1%82%D0%B8%D1%82%D0%B5%D0%BB%D1%8C%20%D0%98%D0%BE%D0%B0%D0%BD%D0%BD%20%D0%97%D0%BB%D0%B0%D1%82%D0%BE%D1%83%D1%81%D1%82> На руски език: Вся же сия образы прилучахуся онем: писана же быша в научение наше, в нихже концы век достигоша (ст. 11). Опять устрашает, указывая на конец, и внушает ожидать большего, нежели бывшее прежде. Что мы будем наказаны, говорит, это и неверующие учению о геенне могут видеть из сказанного; а что будем наказаны гораздо более, это видно из того, что мы получили большие благодеяния и что прежнее было только прообразом. Если дары больше, то и наказания больше. Для того он и назвал прежние события образами, сказал, что они описаны для нас, и упомянул о конце, чтобы напомнить кончину мира. Тогда наказания будут не кратковременные и имеющие предел, но вечные. Настоящие наказания оканчиваются с настоящей жизнью, будущие продолжатся вечно. Словами: концы век – он внушает не что иное, как то, что страшный суд уже близок.

[70] Св. Андрей Кесарийски. Тълкувание на Апокалипсиса. // с.58. На руски език: „…под снятием первой печати, по нашему мнению, нужно разуметь сонм апостолов…“. Святитель Андрей, епископ Кесарийский. Толкование на Апокалипсис святого Иоанна Богослова.

[71] Архиеп. Аверкий (Таушев). Апокалипсис в учении древнего Христианства. // Издлтельский Дом Русский Паломник. Вллллмское Общество Америки. Братство Преподобного Германа Аляскинского, Москва, 2008. с.113. <https://azbyka.ru/otechnik/Averkij_Taushev/apokalipsis-ili-otkrovenie-svjatogo-ioanna-bogoslova>. На оригиналния руски език: „По объяснению св. Андрея Кесарийского, снятие первой печати – это посольство в мире св. Апостолов, которые, подобно луку, направивши против демонов Евангельскую проповедь…“.

[72] Блажени Теофилакт, архиепископ български. Благовестник, или тълкувание на Светото Евангелие. Част 2. // Света Гора, изд. Славянобългарски манастир „Св. вмчк Георги Зограф”, 2006. с.313-314. На руски език: „Господь, в начале проповеди посылая учеников по селениям и городам, повелел им не брать лишнего, не носить с собой ничего даже нужного и ни о чем не заботиться, И в этом случае они должны были познать Его силу. Ибо Сам заботясь о них, как о слабых, Он устроял так, что и без их заботы в обилии текло к ним все нужное. А теперь Он повелевает противное, не противореча впрочем Себе, но, объявляя им, что доселе Он ухаживал за ними как за детьми и не заставлял их ни о чем заботиться, а отселе они должны считать себя возмужалыми и заботиться сами о себе. Я, – говорит, – заботливый Отец ваш, отхожу уже. Отселе примите сами на себя заботы о своих делах, а не возлагайте всего на Меня; ибо дела ваши будут не таковы, как были легки и не трудны, но вы подвергнетесь и голоду, и жажде, и многим бедствиям. На это намекает словами о мешке, суме и мече. Поэтому будьте бодры, так как вы имеете алкать и нуждаться в пище, на что намекает “сумой”, и мужественны, так как впадете во многие опасности, на что указывает “меч”. Говорит это, конечно, не для того, чтобы они носили с собою мечи, но чтоб, как я сказал, объявить о войнах и бедствиях и сделать их ко всему готовыми. Чтобы потомки не подумали, что апостолы ничего от себя не принесли для благочестия, но все было от Бога, Господь говорит: нет, да не будет так. Ибо Я не хочу пользоваться Моими учениками, как бездушными орудиями, но требую, чтоб они приложили и то, что могут сами от себя. И действительно, ты найдешь, что апостолы, и особенно Павел, удачно исполняли многие и из человеческих искусств (Деян. 18, 3; 20, 34); разве только в них не отсутствовала и помощь Божия. Вместе с сим это полезно было и для скромности апостолов. Ибо если бы они, не заботясь сами ни о чем, всего ожидали от Бога и им все давалось бы, то они могли бы возгордиться, как получившие в удел нечто высшее человеческой природы. Сверх того, природа стала бы недеятельной и растлилась бы, если б они ничего не изобретали сами от себя, а ожидали всего именно, как говорится, в измолотом виде. Поэтому Господь говорит им: отселе носите “сумы”, то есть так располагайтесь и заботьтесь, как имеющие испытать голод, и купите “мечи”, то есть так берегите себя, как имеющие встретить опасности и войны“. Блаженный Феофилакт Болгарский. Благовестник. Толкование на Евангелие от Луки. // 3-е издание. Издательство Сретенского монастыря, Москва, 2013. с.452-454 <https://azbyka.ru/otechnik/Feofilakt_Bolgarskij/tolkovanie-na-evangelie-ot-luki> 

[73] Отец Серафим (Роуз). Приношение православного американца / Сбориик трудов отца Серафима Платинского. // Москва. изд.: Братство прп. Германа Аляскинского, Российское отделение Валаамского общества Америки. Издание  четвертое. 2003. с.38. На руски език: „И во дни той великой скорби, о коей сказано, что не спаслась бы никакая плоть, если бы, избранных ради, не сократились оные дни, – в те дни остатку верных предстоит испытать на себе нечто подобное тому, что было испытано некогда Самим Господом, когда Он, на кресте вися, будучи совершенным Богом и совершенным человеком, почувствовал Себя Своим Божеством настолько оставленным, что возопил к Нему: „Боже Мой, Боже Мой! для чего Ты Меня оставил?“ (Мф. 27, 46) Подобное же оставление человечества Благодатью Божиею должны испытать на себе и последние христиане, но только лишь на самое краткое время, по минованию коего не умедлит вслед явиться Господь во всей славе Своей, и все Святые Ангелы с Ним. И тогда совершится во всей полноте все от века предопределенное в предвечном Совете“.

Posted in Богословие, Есхатология

Вижте още: