Меню Затваряне

Култът към Деня на победата е подмяна на Царството Божие с комунистически рай

Свещ. Йоан Бурдин

Свещ. Йоан Бурдин

Антихристът винаги се опитва да подмени Христос. Никога в човешката история това не е било толкова очевидно, колкото в Русия в началото на 20-ти век. Вместо Царство Божие – комунистически рай. Месията – Ленин, „нетленни мощи“ в центъра на Москва, светите мъченици – комунисти и герои-пионерчета…

Изглеждаше, че всичко това е останало в миналото, загинало е, заливайки Русия и света с кръвта на жертвите, принесени на олтара на комунистическия Ваал. Нищо подобно. Целият този антихристиянски култ като феникс възкръсна от пепелта в „новата, възродена Русия“.

Първо дойде култът към Деня на Победата – този неокомунистически Великден, който замени Октомврийската революция. Струва си да се отбележи, че в съветския период Парад на победата беше провеждан само в юбилейните години – 1965, 1985 и 1990 г., понеже болшевиките водеха летоброенето си от октомври 1917 г. И едва в „новата“ Русия, която „победи“ комунизма, от 1995 г. насетне, парадът се провежда ежегодно.

Точно около тази дата започна да се изгражда нов антихристиянски култ. Лека-полека се появиха нови лозунги („Можем да повторим“), нови символи (Георгиевската лента и буквите Z и V) и нови „светци“ (фронтовите войници – „безсмъртният полк“, безсмъртен, т.е. подобно на Христос, Който победи смъртта).

Появи се дори алтернативно литийно шествие: вместо да си спомняме за Христовите страдания, ни се предлага да прославяме новите светци – войниците, служители на Войната. Списъкът на Безсмъртния полк – това са новите „светци“.

И Църквата с радост взе участие както в създаването, така и в управлението на този граждански (и по своята същност антихристиянски) култ. Йерарсите на Църквата поднасяха венци и се покланяха както на вечния огън (в християнството – пряк символ на „геената огнена“), така и на онези „граждански светци“, в чиято чест е запален този огън.

Фактът, че вечният огън за новия култ е реален религиозен символ, се потвърждава съвсем очевидно от многобройните административни дела, които се водят срещу „осквернителите” на този огън, които са се осмелили да го загасят или пък да го използват за готвене.

Така „вечният огън“ придоби сакрален смисъл. В църквите се появиха икони на „новите светци“. Рождественските четения в гр. Кострома биват посветени не на Христос, а на въпросната 75-та годишнина от Победата.

И накрая – като апотеоз, грандиозният, откровено антихристиянски, до най-дребните си детайли храм на Въоръжените сили – църквата „Възкресение Христово“, посветена на 75-годишнината от Победата и всичките безброй войни. С икони на „новите светци“ – войници, Йосиф Сталин, Путин, Шойгу и Матвиенко (след скандала техните изображения бяха преместени от храма в отделна стая, но останаха разни войници, маршали и генерали).

Основната идея на този храм в никакъв случай не е Възкресението Христово, а е култът към войната във всичките ѝ форми (което е отразено в новите за иконописта сюжети – сцени на битки и пр.) и кръвопролития. Христос с този антураж вече не действа като Спасител, Който доброволно е принесъл Себе Си в Жертва, за да спаси света, а като Бог на войната, Главнокомандващ. Какво е това, ако не подмяна на Този, Който „преломена тръст няма да дочупи и тлеещ лен няма да угаси“ (Мат. 12:20)?

Всичко това може да изглежда преувеличено – какво ли не измислят „управниците на този свят“, за да се задържат на власт, ако не беше обаче новата реалност, която дойде на 24 февруари като резултат именно на този нов култ. Кръвта, която се пролива вече трети месец, хилядите невинни жертви, принесени на олтара на Победата, са пряко доказателство, че подобни игри не са безопасни. Че подмяната на Христос съживява Антихриста.

„Кървавата Пасха“ се яви в света.

———-

Превод: архим. Никанор (Мишков)

Posted in Публицистика

Вижте още: