Ренета Трифонова
Ренета Трифонова
Вчера (29 април) в медийното пространство беше огласен указ на руския патриарх Кирил за запрещение от свещенослужение на протодякон проф. Андрей Кураев. Причината, която беше изтъкната е обида към починалия от коронавирусна инфекция свещеник Александър Агейкин.
Освен свещеник и богослов, протодякон на руския патриарх, о. Андрей Кураев е професор в Московската духовна академия, старши научен сътрудник в катедрата по философия на религията и във философския факултет към Московския държавен университет, където четеше лекции до 2014 г., религиозен и обществен деятел, писател, философ, публицист, учен, проповедник и мисионер, автор на първия учебник по „Основи на православната култура“ и на много книги.
През 2014 година беше уволнен от Московската духовна академия заради изказвания в личния си блог. В интервю за руския телевизионен канал „Дождь“ на въпроса защо е уволнен, отецът отговори: „Доколкото мога да преценя от съобщението на пресслужбата на Московска Духовна Академия (МДА) – заради тези коментари в блогосферата, които са се сторили скандални за Учебния съвет. За мен като професионалист това е радостна формулировка – означава, че към мен като професор в Академията – спрямо лекциите, които съм чел, спрямо книгите, които съм написал по моя предмет „Мисиология“ – няма претенции. Това е хубаво“. Повече за случая можете да видите в интервюто (тук), където са описани и няколко скандални за РПЦ случая, които отецът е коментирал публично.
Протодякон проф. Андрей Кураев е познат на българските читатели с три книги на българския книжен пазар: „Традиция, догмат, обряд“, „Към протестантите за Православието“ и „За нашето поражение“.
През февруари 2020 г. в Русия излезе неговата последна книга „Византия против Русия. Войната на фантомните империи за църквата в Украйна“ , чието заглавие предполага интересен поглед не само върху развитието на украинския проблем и Украинската автокефалия, но и нейната предистория.
Само ден преди новината за запрещението, отец Андрей Кураев имаше интервю с руска медия за случаите със заразени от коронавирус свещеници и монаси в Русия, Украйна и Белорус на тема „Днешните вирусо-дисиденти са някак твърде безстрашни“. За същата медия той коментира указа на патрирах Кирил така:
„Днес имам голяма мъка. Всичко останало сега е толкова незначително. Случи се събитие, много по-значимо и печално за Руската православна църква – почина прот. Георги Бреев. Той беше духовник на много московски свещеници и мой личен духовник. Може да се каже, че днес аз още веднъж осиротях… Моите мисли сега са само за това. Не мисля за нищо повече, което не е важно.
Да, той умря от коронавирус. Такава странна връзка има, че всичко се случи в един ден – забраната ми за служение и смъртта на човека, който преди 35 години ми даде препоръка, за да постъпя в семинарията. Аз дори не знам мога ли да отида на погребението в сегашната ситуация, в която всичко протича в строга изолация. Извинявайте, но не съм в състояние да говоря сега…“
По-късно през деня в социалната мрежа се появи снимка на руския патриарх Кирил, който служи сам и която о. Кураев нарече в блога си „Патриарх без дякон“.
Сергей Чапнин коментира днес (30 април) на профила си във фейсбук указа на патриарх Кирил така:
„Пишат ми, че практически никой (дори и близките от моя кръг) няма връзка с патриарх Кирил в последните дни и че неговото местонахождение е неизвестно. Ако бъде предложено на Московската патриаршия да предостави копие на документа с подписа на патриарха, днес тя вече няма да може да направи това. Вероятно няма оригинали най-малко поне на два документа:
1. Заповед на патриарх Кирил от 27 април за отговорността на духовенството за нарушение на предписанията на патриаршията по време на пандемията;
2. Указът на патриарха от 29 април за запрещението на протодякон Андрей Кураев.
Би било интересно да се анализира езикът на тези документи и тяхното съответствие с нормите на каноничното право и вътрешната документация на РПЦ. Ще бъде много неочаквано – строго погледнато, тези документи трябва да бъдат анулирани.
На въпроса „къде е днес патриархът“ всички вдигат рамене. Има предположение, че той е в Швейцария. Както е известно, той често пребивава в Давос. И е шанс, че сега той е именно там, доволно велик. Швейцария не е затваряла своите граници и единственото условие за тяхното преминаване е наличието на швейцарски паспорт или два вида жителство. Хайде заедно да потърсим патриарха“.
Интересен факт е също, че от 23 април до 29 април – деня на запрещението, блогът на отец Андрей Кураев е пълен с критични материали за храма на Въоръжените сили на Русия, който беше построен в подмосковския парк „Патриот“ и разбуни много спорове с вградените в стъклописите символи на богоборческия режим в Русия и образите на Йосиф Сталин в стенописите. Храмът предстои да бъде осветен.
В издадената през 1996 г. от издателство „Лик“ у нас книга на отец Кураев „Традиция, догмат, обряд“ има един абзац, който може много добре да обрисува случая със самия него: „Според азбуката на православната духовност не може да се влезе в Царството Христово без съразпятие с Христос, без страдания, без кръст. Ние празнуваме паметта на много светци, просияли (това е много важна дума, а не шаблон, да просияеш, значи да преодолееш преграда, да си пробиеш път) през „благополучните“ векове на християнството. Ако е съществувал техният подвиг, значи е имало и страдания, в които те са усъвършенствали своите души. Но кой им поднасял чашата на страданията? Да, най-тежката и трудна борба се води със самия себе си и със своите страсти. Да, всяко гонение се подема от духовете на злобата. Но нали действа чрез хората! Кои? И въпреки че не са малко преследваните от еретическите власти (през онези не толкова редки периоди, поне за историята на Византия, когато императорската власт се отклонявала от православието), най-често страстите и духовете възбуждали гонения срещу светците чрез техните братя, единоверци, често – и сподвижници. „И макар че скърбите са тежки, никъде няма мъченичество, защото нашите притеснители носят едно и също име с нас“ (св. Василий Велики). Преп. Сергий Радонежки няколко пъти бил принуден да се усамотява в своята обител от братята … И макар че не е малък сонмът от мъченици, убити „от еретиците“ и „от безбожниците“, много са и светците, пострадали от нас самите, от православните…“
В едно интересно интервю от номеври 2019 г. за „Настоящее время“ в Прага, протодяконът отговаря на много въпроси, свързани с Църквата, политиката, социалния живот, натискът на властта върху свободомислието, рок-концертите, и др. и на въпрос за критиките си срещу патриарх Кирил, той отговори, че очаква всеки момент запрещение, а всяка литургия, която отслужва приема като последна.
От настройките в долния десен ъгъл можете да промените автоматичен превод на български език.
