Кухня за бедни при храм „Св. пророк Илия’“ – там, където чудесата не свършват

Маргарита Генчева за OFFNews

Вече 25 години една от първите кухни за бедни в столичния квартал „Дружба“ към храм „Св. пророк Илия“ осигурява топла храна за стотици нуждаещи се всяка събота.

Мони Маринов, един от създателите на благотворителната инициатива, разказа пред OFFNews повече за историята и дейността на кухнята.

Всичко започва от един инцидент, когато младеж от секта се самоубива и неговите родители идват в храма и молят енориашите да съберат хора в нужда, които родителите на момчето да нахранят. После този обяд прераства в една продължаваща и до днес благотворителна кауза.

„Горяхме от християнско дръзновение, но искахме още нещо да направим. След служба се събирахме да пием кафе и да си говорим интересни неща, но още нещо беше нужно. И то дойде“, казва Маринов.

„В началото беше едно огнище с един казан“ — така описва зараждането на инициативата за кухнята към храма един от първите доброволци и допълва: „Когато е пост, готвим боб, фасул, леща, когато не е – готвим месо“.

Първите 13 години доброволците от кухнята за бедни сами са си плащали за всичко, а средствата са стигали, за да нахранят до 200 души. В един момент започват да идват 400 човека и става ясно, че със собствени средства могат да дават само по една топла супа, а идеята им е да дарят нещо повече: освен супа, която стига за поне 2 хранения, събират и пакет с храни. Целта на доброволците е да осигурят на идващите при тях бедни храна за цялата събота и неделя.

„Основното и красивото при нас е, че всичко е от българина за българина. Имаме големи дарители — фондация “Комунитас”, която дава сандвичи от 10 години, хлебозавода в “Горубляне”, който дава хляб от поне 15 години, но основната част идва от хората. Хората, които идват да се черкуват, хората, които идват като доброволци – от тях е основната помощ“, обяснява Мони Маринов.

Какви трудности сте срещали през годините в доброволческата работа?

Той допълва, че трудностите се срещат непрекъснато.

„Когато започнахме (работа в) кухнята, събирахме пари помежду си и в рамките на три месеца бяхме събрали 327 лв. Тогава бяха бедни години, всичките бяхме в някакво начало, никой нямаше възможности. Но никога Господ не ни е оставял без храна. Преди много години, през 2013-14 г. и самите ние нямахме, и складовете бяха празни. Обикалях по двора и се чудех откъде точно Господ ще ни даде храната, защото я нямаме“, разказва той.

Маринов допълва, че преди години дядо Иларион му казал „какво е било със св. братя Кирил и Методий в манастира: как когато са нямали, изведнъж керван се е задал отдолу“: 

И аз се чудех откъде ще дойде този керван и някакво момченце мина тук и каза: „Здравейте, къде е кухнята? Ние сме от българска хранителна банка и си търсим хора, на които да даряваме, защото още нямаме“. Е, обърнах се и се прекръстих до земята! Тук е едно чудо на живо, на дело, в реалност. Това са хиляди случаи, 25 години.

На какво ви научи пандемията?

Първо ни научи на това, че освен да командваме доброволци, можем и сами да се справим с всичко. Тогава нямаше доброволчески групи и 3-4 дежурни готвеха за 450 човека, като през седмицата идваха след работа да белят лук, чушки и т.н. Това са доброволци, които са приели по-голяма отговорност, т. нар. „дежурен екип“ — около 30 души са. 

Другото, на което ни научи пандемията, е да правим пакети за еднократна употреба – когато се наредят хората, само подаваш дръжките. Сега всичко се случва за половин час.

Тези минимални средства, които ни гарантират кухнята да работи, ги има. Това, което търсим оттук нататък, е някаква стабилност, устойчивост на процесите, защото имаме минималните средства, но те не гарантират бюджет.

За да се гарантира бюджетът, търсим помощта на големите работодатели, на големите фирми, които имат практики, ресурс и желание, разбира се. Това ще бъде нашата голяма задача през 2025 г. — да намерим партньори в бизнеса, с които да сключим договор за регулярни помощи.

Ако желаете да помогнете на кухнята за нуждаещи се при храм „Св. пророк Илия“ с парично дарение, може да го направите по следната банкова сметка:

Фондация „Свети пророк Илия – доброволческа кухня“

BG17UNCR70001525911905

Дарение

––––––––––––––

Повече за доброволческата кухня виж на: Храм „Св. Пророк Илия“ – Социална дейност