Доц. д-р Иво Братанов
Стоян Робовски[1] е изтъкнат български народен будител. Той е роден през 1830 или 1831 г. Произхожда от културно семейство: негов дядо е свещеник Дойно Граматик, преписвач на Паисиевата „История славеноболгарская“, а баща – свещеник Андрей Робовски. Стоян Робовски учи в Еленската „Даскалоливница“ при Иван Н. Момчилов и Никола Михайловски. След като завършва образованието си в „Даскалоливницата“, Ст. Робовски учителства в различни градове и села. Умира през 1878 год. (по-подробни биографични сведения за Ст. Робовски вж. напр. в Дичевъ 1931: 120 – 122; Кършовски, Бобчевъ 1931; Асенов 1968в: 324 – 336; Петков 1993: 106 – 107; Унджиева 1982; Робовски 1988; Станев 2001: 59 – 98).
Ст. Робовски се изявява не само като учител, но и като книжовник, поет и събирач на народни умотворения. Той е издал следните 5 книги: 1. УЧЕБНА КНИЖКА за образованіе то на дѣца та. Превелъ СТОѦНЪ П. АНДРЕЕВЪ, РОБОВСКЫЙ ЕЛЕНЧѦНИНЪ. Книжка І. Цариградъ. Въ Печѧтницѫ тѫ Ѳаддеѧ Дивитчїана. 1858 г., 1 + 1 + 1 + 1 + 35 + 1 с. (опис вж. в Теодоровъ-Баланъ 1909: 1141, № 12940; Погорелов 1923: 328 – 329, № 410; Стоянов 1957: 312, № 6591); 2. КРАТКIЙ ПРИГЛЕДЪ на введенiето на всеобщата ГЕОГРАФIЯ за малкитѣ дѣца Наредилъ СТОЯНЪ П. АНДРЕЕВЪ РОБОВСКIЙ напечаталъ же съ свое иждивенiе ИВАНЪ ЮРДАНЪ БАДЮВЦЫ Еленчанинъ. Изданiе пьрво. ЦАРЕГРАДЪ-БЕЙОГЛУ. Въ Типографiята Ц. Вѣстника и Содружiе. 1860, 16 + 1 с. (опис вж. в Теодоровъ-Баланъ 1909: 925, № 10441; Погорелов 1923: 380 – 381, № 489; Стоянов 1957: 312, № 6594). 3. ПОСЛѢДОВАНIЕ ОБРУЧЕНIЯ и вѣнчанiя отъ Попъ Никола К. Гранчарова и отъ Стояна П. А. Робовскаго, Еленчани. Русчюкъ. Въ Печятницѫтѫ на Дунавскѫтѫ область, 1866, 123 + 4 с. (опис вж. в Погорелов 1923: 500 – 501, № 788; Стоянов 1957: 71, № 1477); 4. АКАΘИСТЪ или НЕСѢДАЛНО ПѢНIЕ на ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА И ПРИСНОДѢВА МАРIѦ, За боголюбивы-тѣ православны Христiены отъ Попъ Никола К. Гранчарова и Стояна П. А. Робовскаго (Еленчани). Русчюкъ, Въ Печятницѫ-тѫ на Дунавскѫ-тѫ Область, 1866, 1 + 1 + 3 + 1 + 78 + 1 + 2 стр. (опис вж. в Погорелов 1923: 501, № 789; Стоянов 1957: 71, № 1478). 5. Лабиринтъ. Елена, 1873 г. Съдържа 1 лист и е отпечатан във Вилаетската печатница в Русе (опис вж. в Стоянов 1957: 312, № 6603).
В настоящата статия ще се спра върху последното издание – „Лабиринт“-a, който е последният публикуван текст на Ст. Робовски (Станев 2001: 76). Той представлява кратък разказ, отпечатан на 1 страница.
Във връзка с издаването на „Лабиринт“-а, Стоян Робовски е написал специално обявление[2], което е запазено в ръкопис и сега се намира в ДА – В. Търново, ф. 54К – Стоян Попандреев Робовски, оп. 1, а.е. № 24. Текстът обхваща 2 страници с общо 127 думи. Тъй като обявлението е по-трудно достъпно за изследователите и читателите, тук ще го поместя изцяло, като спазвам всички особености на правописа му:
Обявленiе.
Почитаемы Г=да.
За нашата книжнина (Литература) нѣкой бѣ казалъ нѣкога: „да ли ще бѫде тя нѣкога? и каква?„ – „nostro, fortuna labores versat aphos iescipa forturus„. Но днесъ слава Богу, честь султанъ Абдулъ Азису, а хвала на нашытѣ Народолюбцы и книголюбцы, на които съ помощта тя зе да са завъжда съ разны учебницы, и да са умножава съ много ентересны книгы, – за народа ни. Азъ като сынъ на Българiя, тичамъ да принеса на общественныя ни книжовенъ олтаръ слѣдующытѣ си книжовны трудове:
1) Лабиринтъ –
за
Вѣчна память на моитѣ родители,
И приснопамятны и вѣчны благодѣтели,
Священника Андрея (+ 1859) попъ Дойнова,
И Койка (+ 1870) презвитера хадж. Цончова,
Отъ преблагодарно сьрдце, Лабиринтъ,
Посвещавамъ природный сынъ,
Стоянъ п. Андр. Робовъ,
Видинското Читалище Цвѣтъ
Принася отъ себе си другъ цвѣтъ
А ето и целия текст на „Лабиринт“-а, който е разчетен от мене[3]:
ЛАБИРИНТЪ
Въ едно време, азъ си наумихъ да предпрiемнѫ пѫтешествiе по своето отечество, за това азъ излѣзохъ, и продължавахъ моR пѫть по пьрвата си пѫтека, коRто ми са паднѫ най пьрво. но като са озьрнѫхъ, видѣхъ отъ страна великолѣпна разсадена градина, на коRто, подирь вижданьето, подканенъ отъ любопытство, да ѭ разглѣдамъ редомъ, приближихъ, влѣзохъ въ нея, смаяхъ са, пренесохъ са отъ порRдочното нейно вѫтрешно разположенье. Но, като видѣхъ, че въ нея може да са загубѭ, за туй азъ зехъ да тѫрсѭ вратата, въ които влязохъ, но вече туй бѣ кѫсно: защото, колкото повече гы търсяхъ, толкозы повече отъ тѣхъ са отдалечавѫхъ. И въ тъкъвзы страхъ не знаѭхъ, що да правѭ; но, за мое добро азъ видѣхъ нѣкой старецъ вдаденъ въ голѣмо размышленiе, отидохъ при него, попытахъ го честно: незнаели поне той исхода отъ тъзи чудесно насадена градина; той ми каза: понеже азъ са намѣрвамъ сега въ мысль, мысля и немогѫ да разбѣрѫ: какъ Единъ Богъ въ Троица са разумѣва, и Троица въ Единица са слави: туй е много по трудно, нежели да намѣрѭ исхода отъ този Лабиринтъ. Азъ са оплашихъ, начнахъ да варвѭ напрѣдъ, выкамъ и пытамъ този старецъ, съ когото голѣѭхъ много време. Излѣзохмы съ стареца на морскiа брѣгъ и видѣхмы на брѣга, да сѣди много красенъ Юноша, който излива съ шепа изъ морето на земRта вода. Отиде при него стареца и го попыта: Юноше! ты какво правишъ? на туй Юношата му отговори: искамъ, да изчерпамъ изъ морето водата и да го направѭ суша. На туй досмѣша стареца, който му рече: Друже! напразно са трудишь, защото ты никой пѫть неще сполучешь; а когато е тѫй, то и ты не ще узнашь божiата сѫдба.
ЕЛЕНА
1873: 23 Марта
отъ
Стояна П. Андр. Робовъ: Руссе 1874 Год.
Вѣчна память на мойтѣ родители
Приснопамятны и вѣчны благодѣтели
Священника Андрея (1859) П. Дойнова
и Койка (1870) Презвитера Х. Цончова
Отъ Прѣблагодарно сьрдце Лабиринтъ
Посвящавамъ природный сынъ.
С. П. А. РОБОВЪ
НИКОЙ НЕМА ПРАВО ЗА ПРЕПЕЧАТВАНIЕ. НАПИСАНЪ ОТЪ ВАСИЛЪ С. КАЛѪЧОВЪ. Литографiя на Дунавскѫтѫ область.
М. Дичев харакатеризира разказа по следния начин: „Стоянъ попъ Андреевъ Робовски написалъ и издалъ на единъ листъ хартия 50/40 см. единъ кѫсичекъ разказъ, който нарекълъ “Лабиринтъ“, понеже отпечатването на разказа е въ видъ на лабиринтъ от размѣсени криви затворени линии и окрѫжности. Читательтъ за да прочете разказа, трѣбва да проследи и намѣри началото, и сетне като върти листа и следи по кривитѣ линии и окрѫжности, ще може до края да прочете разказчето, което, впрочемъ, не се отличава съ нѣкаква литературна стойность. „Лабиринта“ написалъ въ Елена на 23 мартъ 1873 год., а го литографиралъ въ гр. Русе през 1874 г. въ литографията на Дунавската область. Въ „Лабиринта“ се подписва не вече „Робовски“, а „Робовъ“ (Дичевъ 1931: 122). Иван Радев оценява по следния начин „Лабиринт“-а: „Интересно явление е разказът „Лабиринт“. Той е литографиран на един голям лист (50 на 40 см). В съдържанието му няма нищо особено. Но текстът е поднесен под формата на забавна игра. Така той съчетава познавателното със занимателното.“ (цит. по Станев 2001: 76 – 77).
В научната книжнина вече е посочено, че съдържанието на краткия разказ „Лабиринт“ всъщност до голяма степен повтаря случая с опита на блаж. Августин да вникне в тайната на Пресветата Троица, като обаче го пресемантизира (Братанова 2018: 14 – 15). Тук отново ще го припомня. “В крайморския град Ипон блажени Августин пишел своята книга „За Света Троица“. Уморен от извънредно напрежение на ума си, с помощта на който се мъчел да проникне в тая най-дълбока тайна, великият религиозен мислител излязъл на морския бряг, за да се поразходи. Наслаждавайки се на вечерната хладина, блажени Августин продължавал да размишлява върху възвишения предмет на своите изследвания. Изведнъж той забелязал едно момче на брега, което с мидена черупка черпело вода от морето и я наливало в една малка трапчинка в пясъка.
– Какво правиш? – запитал го блажени Августин.
– Искам да изчерпя това море и да го налея в тая трапчинка.
– Но това е невъзможно! – рекъл писателят и отминал нататък, като се учудвал на наивността на момчето.
Но като направил няколко крачки, изведнъж си рекъл:
– Не съм ли и аз наивен като това дете! Не искам ли и аз невъзможното! То желае да помести морето в своята трапчинка, а аз искам да изчерпя непостижимата Божествена тайна на Пресветата Троица в своята книга!” (Николай, Серафим 1991: 185)
По повод на двата текста Зв. Братанова посочва: „На първо място тук е необходимо да се подчертае отношението във възрастов аспект. Старостта и младостта са двете полюсни състояния в човешкия живот, които характеризират личността и нейния модел за възприемане на света. Видима е връзката с преклонението на автора към родителите, засвидетелствано от него в паратекста, но Робовски надгражда личния момент, като комбинира слово и визуален образ, за да ги подчини на етичните измерения на човешкия живот. В текста на бл. Августин този, който пише за Светата Троица и размишлява за възвишеността на предмета на своето изследване, вижда момче на брега на морето. Заинтригуван от действията на детето, бл. Августин разговаря с него и разбира, че то желае да побере морето в една трапчинка в пясъка, в която излива морската вода с раковина. Августин казва на момчето, че това не е възможно, и отминава, а разсъжденията му за видяното на брега го водят до прозрението, че така, както е невъзможно морето да бъде побрано в трапчинката, така и неговите размисли в книгата, която пише, не могат да изчерпят непостижимата Божествена тайна на Пресветата Троица.“ (Братанова 2018: 15) В предложената статия ще направя допълнения към наблюденията на Зв. Братанова върху литературните качества на „Лабиринт“-а, като при това ще обърна повече внимание върху избраната форма на техническо изпълнение – лабиринт от кръгове и прави линии.
Според гръцката митология Дедал е направил Кносоския лабиринт по заповед на цар Минос. Още от Древността образът на лабиринта трайно присъства във всички епохи на европейското изкуство и в литературата. В Западноевропейското средновековие се използва и в християнски контекст, особено като елемент на подовете на катедралите (вж. по-долу).
Като литературен (и то християнски!) символ лабиринтът става особено популярен в епохата на Барока[4]. Именно противоречията и хаосът, настъпили в епохата на Новото време (вж. напр. Солодовник б.г.: 336), невъзможната перспектива на спасението, отчаянието от неизвестността се свързват с лабиринта. Ето някои от типичните барокови антитези: 1. природа и Бог; 2. видимо и метафизично (свръхестествено); 3. земен и вечен (задгробен) живот; 4. статичност и динамичност; 5. хармония и дисхармония; 6. сетивност и спиритуалност; 7. неeстетичност и естетичност; 8. преходност и вечност; 9. хедонизъм и аскетизъм, свързан с отричане на светските радости; 10. триумфиращ живот и неизбежна смърт; 11. страх от смъртта и радост от смъртта, избавяща човека от тежкия живот; 12. емпиризъм и мистицизъм; 13. католическа и протестантска духовност (Minárik 1984: 13).
Очевидно е, че бароковата епоха е напрегната, тревожна. Бароковият модел на света се свързва с идеята за непостоянство, изменчивост, илюзорност на живота. „Животът е сън“ – това е най-важният тезис на Барока (Солодовник б.г.: 338); така е озаглавена и една от най-известните драми на испанския драматург Педро Калдерон. Ето кои са някои от по-важните черти на бароковата литература. Темата за илюзията става една от най-популярните по онова време. Писателите пресъздават света като театър, което се осъществява чрез ясно изразена система от роли и маски. Бароковите литературни произведения изграждат мозаечна картина на света; при това в мозаечния образ особена роля има въображението. Нерядко се съвместяват несъвместими явления; човешкото битие се представя като лабиринт, в който човекът самотно пътува през целия си живот. В бароковите произведения ясно са застъпени опозициите светлина – тъмнина; добродетел – зло; върху тях се построява йерархическата картина на света. Човекът в този разполовен свят преминава пътя по вертикала и хоризонтала, лутайки се в лабиринта и колебаейки се между духовното и материалното, между щастие и скръб, извисявайки се и отново потъвайки в бездната (Солодовник б.г.: 338 – 340). Писателите възприемат света като хаотичен, съставен от противоположности, и именно това светоусещане намира израз в образа на лабиринта като алегоричен образ на света. И докато напр. в Полша през XVII век като клише на епохата се налага лозунгът битка със света, сатаната и тялото, в чешката литература изпъква образът на лабиринта. Основополагащ труд за извеждането на този символ е книгата на Ян Амос Коменски „Лабиринтът на света и раят на сърцето“ (1623-31).
Образът на лабиринта[5], който представя мотивите на странстването и самотата, е много продуктивен в бароковата литература. Героят се стреми към бягство от заобикалящата го действителност. Усложненият метафоризъм се свързва също с илюзорността (такъв пример предлага трагикомедията „Комическа илюзия“ на П. Корней). Театърът на Барока става театър на подвижни, изменчиви същности (такива са например Командора в пиесата „Севилският измамник“ на Тирсо де Молина и статуята, изваяна от Пигмалион, във феерията „Звяр, мълния и камък“ на Педро Калдерон; вж. Солодовник б.г.: 340).
Вече изтъкнах, че изображения на лабиринта се използват и в християнски контекст, особено като елемент на подовете на катедралите. Най-известният такъв лабиринт се намира в Шартърската катедрала. Той се състои от много голямо количество концентрични кръгове, които се стесняват с необичайно разнообразие. В центъра на този лабиринт по-рано е била изобразена битката на Тезей с Минотавъра, което е доказателство за присъствие на някои езически мотиви в християнската иконопис (Фулканелли б.г.: 18). Например в католическата традиция лабиринтът, рисуван върху подовете на средновековните църкви, символизира „пътя към Иерусалим“ (Jendryczko, Bergman 2013: 5.). В готическите храмове Иерусалим – и земният, и небесният – се намира в средата на водещ към него лабиринт (Sprutta 2014: 233)[6].
В барокова Германия през XVII в. се създават и т.нар. калиграми[7], някои от които представляват „духовни лабиринти“, т.е. текстове, написани в извивките на лабиринт. „Модата продължава през XVIII в., когато текстове съставят поеми лабиринти понякога на няколко езика, водещи към няколко центъра, тоест към четирите възможни източника на Божията милост.“ (Пейрони 2007: 537).
Но лабиринтът може да има и окултен смисъл, а окултизмът, както е известно, процъфтява в Западна Европа през XVII век. Изображенията на лабиринти по подовете на християнските храмове са свързани с езическото изкуство на Древна Гърция, следователно те могат да съдържат скрит, таен смисъл. Катедралните лабиринти или „Соломоновите лабиринти“, както посочва М. Бертло, са кабалистични символи, срещащи се в много книги по алхимия; те са носители на магически традиции, свързвани с цар Соломон. Така изображението на лабиринта се превръща в символ на работата в рамките на Съзиданието с нейните две главни трудности: пътят към центъра, където се води борбата на двете природи, и пътят към изхода от лабиринта. Именно тук се появява и необходимостта от нишката на Ариадна, без която нишка не може да се пътешества в лабиринта (Фулканелли б.г.: 18).
Разбира се, закономерно се явява и въпросът не толкова за произхода на лабиринта като текст в разглежданата литография на Ст. Робовски, а като графично оформление. Като вероятна хипотеза можем да приемем, че лабиринтът навлиза в български контекст с посредничеството на гръцката култура, включително и на светогорските манастири / ръкописи[8]. Тук ще посоча конкретни факти, които поне отчасти биха послужили като доказателство за тази идея: 1. дядото на Стоян Робовски, поп Дойно, е книжовник и е поддържал най-малкото инцидентни връзки със светогорски монаси (Асенов 1968а: 231); 2. бащата на Стоян Робовски, поп Андрей Робовски, също е книжовник и поддържа близки контакти с о. Неофит Хилендарски (Асенов 1968б: 247 – 248).
Лабиринтът е образ, наследен от ренесансово-бароковата символика на Западна Европа, който пристига при нас, на Балканите, със завидно закъснение. В Европа Просвещението вече е помело мистицизма и маниерността на Барока, а рационализмът отдавна се е насочил към симетрия и пропорционалност в символиката. Така лабиринтът попада на нашите ширини като красив, причудлив образ, който обаче не може да бъде възприет в своята западноевропейска символика; тук той придобива нов смисъл, основан на конкретните нужди на балканския XIX век, като паралелите със западноевропейското изкуство навярно ще да са съвсем повърхностни. Не бива да забравяме и факта, че лабиринтът идва на Балканите точно в периода, когато нашите народи (гръцки, български, сръбски) откриват масовото книгопечатане. А това книгопечатане активно приспособява някакви глифове и графични мотиви, които са отдавна трафаретни в Европа, но възприемани като красиви и оригинални в нашите ширини. Заради своята графическа привлекателност лабиринтът присъства и в други балкански култури.
БЕЛЕЖКИ
[1] Настоящата статия е част от по-голямо изследване, посветено на Търновската книжовноезикова школа през Възраждането.
[2] По-важните езикови особености на обявлението са разгледани в Братанов 2018.
[3] Това разчитане на “Лабиринта“ е поместено и в Братанова 2018: 15. Езиковите особености на „Лабиринта“ са разгледани в Братанов 2018, а от литературоведска гледна точка той е изследван в Братанова 2018.
[4] Барокът е един от най-блестящите стилове в европейските литератури. Поради липса на място, тук се спирам съвсем накратко само върху някои от най-важните му характеристики. По-подробни сведения за стила вж. напр. в Добрев 2014: 106 – 120 и в посочената там литература (с. 124).
[5] Повече сведения за лабиринта като литературен мит вж. в Пейрони 2007.
[6] Посочките от Jendryczko, Bergman 2013 и от Sprutta 2014 ми бяха предоставени от д.ф.н. Камен Рикев, на когото искрено благодаря.
[7] Калиграмите се наричат още фигурни стихове, т.е. те са стихотворения, оформени като фигури, напр. като кръст, хексаграм, пентаграм, пирамида, риба и др. под. Примери за калиграми лесно могат да се открият в интернет.
[8] Тази хипотеза ми беше подсказана от д.ф.н. Камен Рикев. В предложената статия се старая да я подкрепя с известните ми факти за поп Дойно Граматик и за поп Андрей Робовски. Бъдещи проучвания на калиграми в ръкописи от Света гора навярно ще я обосноват по-добре или ще я оборят.
ЛИТЕРАТУРА
- Асенов 1968а: П. Асенов. Дойно Граматик. – В: Еленски сборник. С., 1968, с. 230 – 237.
- Асенов 1968б: П. Асенов. Поп Андрей Робовски (по материали на М. Радивоев). – В: Еленски сборник. С., 1968, с. 244 – 252.
- Асенов 1968в: П. Асенов. Стоян Попандреев Робовски. – В: Еленски сборник. С., 1968, с. 324 – 337.
- Братанов 2018: И. Братанов. Езикът на два текста на Стоян Робовски. – В: Научни трудове на РУ „Ангел Кънчев“. Том 57, серия 6.3. – Езикознание. Литературознание. Изкуствознание. Русе, 2018, с. 8 – 12.
- Братанова 2018: Зв. Братанова. Смисълът на ЛАБИРИНТА в един текст на Стоян Робовски. – В: Научни трудове на РУ „Ангел Кънчев“. Том 57, серия 6.3. – Езикознание. Литературознание. Изкуствознание. Русе, 2018, с. 14 – 17.
- Дичевъ 1931: М. Дичевъ. Градиво за историята на градъ Елена. – В: Еленски сборникъ. С., 1931, с. 13 – 194.
- Добрев 2014: Д. Добрев. Изкуството (История на идеите). В. Търново, 2014.
- Кършовски, Бобчевъ 1931: П. Кършовски, Н. Бобчевъ. Стоянъ п. Андреевъ Робовски. – В: Еленски сборникъ. С., 1931, с. 231 – 236.
- Николай, Серафим 1991: Макариополски епископ д-р Николай, архимандрит д-р Серафим. Нашата вяра. V издание. С., 1991.
- Пейрони 2007: А. Пейрони. Лабиринт. – В: Речник на литературните митове. Под ред. на П. Брюнел. Превод от френски: Н. Венова, В. Генова, К. Любомирова. С., 2007, с. 524 – 553.
- Петков 1993: П. Д. Петков. Зарите на Еленската даскалоливница (Поглед към историята на учебното дело в ЕЛЕНСКИЯ КРАЙ). S. l., 1993.
- Погорелов 1923: В. Погорелов. Опис на старите печатани бѫлгарски книги (1802 – 1877 г.). С., 1923.
- Робовски 1988: Робовски (Робов), Стоян Попандреев. – В: Българската възрожденска интелигенция (Енциклопедия). Ред. Р. Караславова. С., 1988, с. 575.
- Солодовник б.г.: К. Б. Солодовник. Диалогичность барочной и постмодернистской художественных систем. – Текстът се намира на следния електронен адрес: https://elar.urfu.ru/bitstream/10995/49510/1/dc_2006_2_061.pdf (достъп на 23.08.2022 г.).
- Станев 2001: Х. Станев. Фамилията Робовски от град Елена. В. Търново, 2001.
- Стоянов 1957: М. Стоянов. Българска възрожденска книжнина (Аналитичен репертоар). Т. I. С., 1957.
- Теодоровъ-Баланъ 1909: А. Теодоровъ-Баланъ. Български книгописъ за сто години (1806 – 1905). Материали. С., 1909.
- Унджиева 1982: Цв. Унджиева. Стоян Попандреев Робовски (Робов). – В: Речник на българската литература. Гл. ред. Г. Цанев. Т. III (П – Я). С., 1982, с. 208 – 209.
- Фулканелли б.г.: Фулканелли. Тайна готических соборов. – Текстът се намира на следния електронен адрес: https://royallib.com/book/fulkanelli/tayni_goticheskih_soborov.html (достъп на 09.08.2022 г.).
- Jendryczko, Bergman 2013: Labirynt. – In: Sztuka świata.T. XVIII, Słownik terminów: L-Ż. Warszawa, 2013.
- Minárik 1984: J. Minárik. Baroková literatura (Svetová, česká, slovenská). Bratislava, 1984.
- Sprutta 2014: J. Sprutta. Mistyka katedry gotyckiej. Architektura sakralna jako obraz i symbol postawy modlitewnej. – In: Studia Gnesnensia, t. 28 (2014), p. 231 – 239.
АРХИВИ
ДА – В. Търново: ДА – В. Търново, ф. 54К – Стоян Попандреев Робовски, оп. 1, а.е. № 24.