Атанас Димитров – АтаДим
Историческата повест „Легендата за 40-те калиакренски девойки“ на Яни Калиакренски бе преиздадена по повод 80 години от смъртта му
През 2024 г. се изпълниха 80 години от трагичната гибел на Яни Калиакренски – писател, журналист и общественик, изцяло свързал живота си с Добруджанския край и радетел за свободна Добруджа.
Във връзка с тази годишнина, с подкрепата на Община Каварна, Националния исторически музей и на родолюбиви българи, бе преиздадена историческата повест „Легендата за 40-те калиакренски девойки“ (1936) на Калиакренски.
Това е петата книга, която се тиражира в продължение на реабилитацията – обществена и литературна на Яни Калиакренски, след сборника му с разкази „Добруджанци“ (2020), повестта му „Суша“ (2021), сборниците с разкази „Смехът на Добруджа“ (2022) и „Неизвестните“ (2023).
Един от съвременниците на писателя – Пенчо Пенев – пише за книгата във в. „Литературен глас“, г. 9, бр. 358, 9.06.1937 г., с. 7: „Една от тия безсмъртни легенди, които народната фантазия разукрасява в стихийния устрем на едно творческо видение, което няма равно на себе си по поетична красота и творческа мощ – ето, това е легендата за четиридесетте калиакренски девойки. (…) Трябва да бъдем благодарни на Я. Калиакренски, че е запазил тази чудно хубава легенда за Калиакра и Добруджа.“
Изданието е с предговор от изтъкнатия археолог и един от водещите специалисти по културата на късното Средновековие и директор на Националния исторически музей доц. д-р Бони Петрунова, която споделя: „Това не е точно роман, а по-скоро една романтична поема, която може да се сравни с музикална творба. Може би симфония за трагичната съдба на Добруджанското деспотство в края на XIV‐ия век. (…) Не мога да не отбележа, че този трагичен романтизъм, с който е написана книгата, едва ли ще бъде напълно разбран от съвременните поколения! Но това според мен е още една причина това произведение да бъде отново издадено и популяризирано. Не трябва да се забравя как са мислили хората, които са се борили и отстоявали правото да съществува България. Днес, след толкова години мир, ние приемаме някои неща за даденост и забравяме колко и какво дължим на всеки, който е дал живота си, за да се запази тази земя. (…) Като изследовател, който се докосва до костите на средновековните обитатели на Калиакра и всяка година открива нови послания от миналото, препоръчвам на читателите да отворят сърцата си за книгата на Яни Калиакренски. А ако някоя нощ, сред шума на вълните, им се стори, че чуват тъжните песни на калиакренските девойки, да се поклонят пред таланта на автора!“
Прекрасните илюстрации към книгата отново са дело на известния наш художник и карикатурист каварналията Любомир Михайлов.
Идеята, съставителството и издаването са дело на Атанас Димитров – АтаДим.
Изданието е осъвременен вариант, съобразен с изискванията на съвременния български правопис, на издадената през 1936 г. в София, от книгоиздателство и печатница „Древна България“, книга.
Екземпляри от книгата са предоставени безвъзмездно на всички читалища в Южна Добруджа, дн. в областите Добрич и Силистра. Също така и на всички регионални библиотеки в страната, както бе направено последните четири години и с книгите „Добруджанци“, „Суша“, „Смехът на Добруджа“ и „Неизвестните“.
Яни Калиакренски е псевдоним на Яни Парашкевов Хаджиянев, български писател, журналист и общественик, културен и театрален деец, редактор. Роден на 12 януари 1898 г. в Каварна. В каварненския храм „Св. вмчк Георги“, през февруари 1898 година, Яни приема свето кръщение от отец Димос Константину.
Редактира вестниците „Единство”, „Куриер”, „Добруджански глас” (1935, основател заедно с Любен Станчев), „Златна Добруджа”, списание „Поле” (основател, 1927, Добрич). Печата във в. „Литературен час”, в. „Вечерна бургаска поща”, сп. „Завети” и др. Пише разкази, импресии, есета, статии. Автор е на книгите „Смехът на Добруджа” (разкази, 1929), „Суша” (повест, 1929), „Добруджанци” (разкази, 1934), „Легендата за 40-те калиакренски девойки” (повест, 1936), сборника „Неизвестните”, останал в ръкопис. Има редица неиздадени изследвания, разкази, речи, изнасяни по различни поводи.
В Държавен архив – Добрич се пазят ръкописите „Дневни бележчици” от затвора в Черновиц, „Хората от затвора”, пиесата „Ден радост – ден скърби” в две действия и др. Репресиран и арестуван многократно от румънските власти, обвинен в шпионаж в полза на България и съден от военен съд в Букурещ (1938), излежава в затвора 2 години. След освобождението си е отново журналист в Добрич.
Участва в дейността на Българското културно общество (БКО), на Вътрешната добруджанска революционна организация (ВДРО) и на легион „Стефан Караджа”. Основател и секретар на Българския народен университет в Добрич (1929), действащ по време на румънската окупация. Член на Съюза на провинциалните професионални журналисти (1936), на Задругата на българските писатели-историци (1940), на Съюза на българските писатели (1941).
Земният край на този очарователен и талантлив творец е жесток. На 8 срещу 9 септември 1944 г. е измъкнат от дома му и „изчезва безследно“ в тази „велика безкръстна гробница“, както визионерски нарича той Добруджа.
През 2021 г. Яни Калиакренски беше посмъртното удостоен със званието „почетен гражданин на гр. Каварна“.
––––––––––––
Източник: Вяра и Дело, брой 1 (51), година XI, февруари 2025
