Литургията въвежда в дома на Отца, в Царството Небесно

Еп. Атанасий Йевтич

Втора беседа • Литургията – Божия Икономия=Домостроителство

Литургията се разпростира върху всички области на живота и света. Кръщението първоначално е било въвеждане в Литургията. Всички останали свети тайнства са извършвани в Литургията, били са включени в нея. Това не е имало само социално значение: имаме някакво общество и придобиваме последователи, включваме ги в нашата група; с действието на Кръщението ние просто установяваме живи отношения с Бога и помежду си, със света – отношения, които ще бъдат трайни, неразривни, неразкъсваеми, вечни и които ще бъдат не само човешки, но и култови, или по-точно богослужебни. Влизането в Църквата чрез Кръщението и останалите свети тайнства и чрез встъпването в светата Литургия на Църквата ни култивира, изгражда, преобразява и възглавява, съединява ни в едно съборно Тяло Христово, в едно наистина божествено отношение и единство, върху което се основава и светостта, живеенето и действието – по отношение на Бога и помежду ни, спрямо природата, спрямо целия свят, спрямо цялото творение.

Днес екологичните проблеми в света са големи, но тези екологични – по-точно икологични – проблеми са много важни, ако ги осмислим в контекста на светата Литургия, която е Божията Икономия за света и за нашата жизнена среда. Само чрез правилната Икономия (=Домо–строителство) може да се стигне и до правилната Икология (=Домо–логия). Днешното отношение на хората към света и природата, към средата, ни отмъщава, тъй като ние сме поставили началото на узурпаторско, собственическо, експлоататорско, потребителско, а не литургийно отношение, истинско и спасително, където се почита това, което е, и както Бог го е дал. Това богопочитащо и богослужебно литургийно отношение все още съществува сред православния народ – да изядеш един плод, да изядеш парче хляб и за всичко да благодариш на Бога, и всичко това да споделиш с братята и съседите, както е в нашите села, като наистина в братство, в манастир.¹Кратък екскурс за християнското, православно-народно (а не езическо) почитане на природата, на битието, на животните, както светителите са почитали всичко.

Раят наистина е бил такъв, а състоянието в него – такова. Литургията отново въвежда този райски начин на живот и поведение, който е бил само в началото и който всъщност отново ще бъде в есхатологията – въвеждането в дома на Отца, в Царството Небесно, в Царството Божие, и такъв живот и поведение се основават в литургичното отношение и се раждат от литургичното живеене и поведение, от Литургията като събитие и случване. Затова Литургията е много комплексна, много богата и всеобхватна. Тя не е само това – човек да се причасти като с някакъв „талисман”, с някаква „светиня”, без да се държи сметка за това какво е отношението му към Бога и към другите хора, към неговите братя в Христа, дали това му е за съд, или за осъждане, или пък за спасение и оцърковяване, за охристовяване. Наистина трябва да се причастяваме, но и да внимаваме това да не бъде „за съд или за осъждане”, както казваме в молитвата на Литургията, която ни съди и проверява в какво отношение сме с Бога и другите, това е един постоянен призив към нас и постоянно разпъване – отново да оживеем. Ние идваме на света Литургия не само за да се причастим, но и да се сближим, да се побратимим с другите, и това общо дело – съборната Литургия – е привикване към и оживяване, така да кажем, в онзи Вечен живот, който ще бъде в Царството Небесно.

Помислете, всичко тукашно да се пренесе във вечността, и каквото е тук отношението ми – да речем, че не обичам и избягвам другия, „отивам на другия тротоар”, за да не го срещна – това да бъде и там! Там обаче няма да можем да го избегнем, няма да можем да не го срещнем, защото ще се срещнем всички с всички, и преди всичко с Христос, в Когото са всички и всичко – Царството и Вечният живот, и вечното общение със Света Троица, с всички Божии чада, с цялото творение! Вечният живот наистина ще бъде общение в Христос и с Богочовека Христос, а не някакво напълно чуждо за нас състояние; то ще бъде съдържателно, качествено, напълно ново и вечно, но няма да бъде чуждо; тук ще бъдат същите човешки същества пред Господа Богочовека.

Тук на земята започва вечният живот, който ще продължи там. Затова е много важно да започнем да установяваме тези вечни отношения още тук на земята. Светата Литургия на Църквата е това истинско наше отношение с Бога в Христос, с Небесния свят, с ангелите, с човеците, с живите на земята и с починалите, и с онези бъдещите, които тепърва ще дойдат, с целия свят.

Литургията е това основаване, или по-точно казано, обновяване на изгубените отношения с Бога, но и задълбочаване и увековечаване, обезсмъртяване на живата връзка и единението с Живия и Истинен Бог. Литургията обновява и усъвършенства истинското отношение на любов чрез богослужението, чрез свещенодействието, чрез жертвата, чрез благодатта на Светия Дух, защото зад всичко това и във всичко това стои и действа Живият и Истинен Бог.²Изоставен пасаж за повърхностността на идолите, за западната цивилизация и нейния „узаконен егоизъм”, както казва Жарко Видович, и за отношението на хърватите и въобще на римокатолиците, от една страна, и на православните руснаци, от друга, към молитвата и богослужението.

В Литургията има драма, има нещо много спонтанно, драматично, защото тук се преживява драмата на спасението, драмата на отношението с Бога и с човеците, с времето и с вечността – всичко това е Литургията. И като влизаме в храма от самото начало на Литургията, ние всъщност преживяваме цялата Икономия на Христос, Домостроителството на нашето спасение, което започва със сътворяването на света, с нашето падение, а след това с по-нататъшното промисляне на Бога за нас, с историята на спасението през призоваването на Авраам и избирането на Израил, което се представя и обновява в Литургията чрез псаломските песнопения и четенето на Свещеното Писание, с апостолските поучения и след това с проповедта на Евангелието и беседата на епископа свещенослужител, с катихизацията и всичко останало, което наричаме Литургия на оглашените. След това влизаме в Литургията на верните, с донасянето и принасянето на светите Дарове, които ни въвеждат в олтара като в Царството, където ние едва предчувстваме, само ни се предвъзвестява, но и ни се дава залогът на Царството Небесно. „Ето, завещавам ви Царството”, казва Христос на апостолите на Тайната вечеря (вж. Лук. 22:29).

Но и с Литургията на верните не завършва всичко, защото идва благодарението=Евхаристията, призоваването и слизането на Светия Дух и освещаването на Даровете и причастието с тях, и Възкресението. Светителите казват, че ако в този момент Литургията завърши, т.е. ако по време на Литургия дойде краят на историята на света, т.е. ако настъпи Второто Христово пришествие, то тогава ние бихме преживели Литургията като преливане и преминаване в Царството Небесно. Дай Боже някога това да се случи на нашето поколение – може да ни се случи и на нас, само Бог знае – например по време на Литургия да дойде Второто Христово пришествие и просто да се претопим в
това завещано ни Христово Царство! Просто бихме се озовали в Царството Небесно събрани така, каквито и да сме, но сме Твои, Господи! (Както казваме и в молитвата на празника Свети Дух: „Ако и да паднем, от Тебе не отпадаме, Господи, и нямаме друг Бог освен Тебе!”.) „Помени ни, Господи, когато дойдеш в Царството Си!” ³Днешна бележка: Думите „когато дойдеш в Царството
Си” са истински, правилен превод на думите на Господа към
разбойника на кръста (Лук. 23:42) (а не „когато дойдеш в Твоето
Царство”), защото показват очакването на Израил, че ще дойде
Месия в Царството, т.е. с Царството Си, в славата Си на земята.

С Възкресението Си Христос ни открива Царството, проправя нов и вечно жив път (срв. Евр. 10:19–20),
не защото го заслужаваме, не защото сме достойни или свети, а просто защото Той е Бог Спасител, Бог
на любовта, и иска да ни спаси. А от наша страна се иска да не отхвърляме това спасение. Целият подвиг, целият труд, вярата и делата, християнският живот и добродетелта, цялата Литургия е това –да не отхвърлим, а да приемем Неговото Възкресение, и духовно, и телесно, и вечното спасение в Него. Това е важно, това е най-важното.⁴Екскурс: „Слушали сме, естествено, руските църковни песни, в които един проповедник вижда катихизация на народа, а след това говори за Христовото Възкресение. От всичко това се вижда, че братята руснаци преживяват това. Като че казват: „Господи, Ти си възкръснал! Всичко останало няма значение. Кои сме ние, облечени в дрипи, в грехове, в рани, а Ти с Възкресението си победил смъртта, с Възкресението си отворил Царството. Има, значи, надежда и за нас”. Това, което ми казваше покойният Георгий Свишчов, наш библиотекар, руснак, голям мъченик, преживял е в лагера „Дахау” четири години, един страдалец, една душа, кум на един от нашите младежи тук: „Едва в „Дахау” преживях какво означава Христовото Възкресение. Ако не беше Христовото Възкресение, нямаше да издържа страданията там. Без Христовото Възкресение всичко останало няма никакъв смисъл – нито животът, нито битието, нито вселената, нито вечността. Христос е възкръснал – всичко е осмислено, и „Дахау” можах да издържа! А представете си сега (един наистина руски въпрос) какво щеше да бъде, ако Христос не беше възкръснал?”.

Източник: Йеромонах Атанасий (Йевтич) “Беседи за Литургията”, изд. “Синтагма”, В. Търново, 2015.

Превод от сръбски език: доц. д-р Свилен Тутеков

Публикацията подготви: д-р Димитър Златев

Книгата е подготвена за печат и издадена от енорията на храм “Св. цар Борис” в гр. Сливен. За контакти и поръчки на страницата Ангелофания от хартия.

• 1
  Кратък екскурс за християнското, православно-народно (а не езическо) почитане на природата, на битието, на животните, както светителите са почитали всичко.
• 2
  Изоставен пасаж за повърхностността на идолите, за западната цивилизация и нейния „узаконен егоизъм”, както казва Жарко Видович, и за отношението на хърватите и въобще на римокатолиците, от една страна, и на православните руснаци, от друга, към молитвата и богослужението.
• 3
  Днешна бележка: Думите „когато дойдеш в Царството
  Си” са истински, правилен превод на думите на Господа към
  разбойника на кръста (Лук. 23:42) (а не „когато дойдеш в Твоето
  Царство”), защото показват очакването на Израил, че ще дойде
  Месия в Царството, т.е. с Царството Си, в славата Си на земята.
• 4
  Екскурс: „Слушали сме, естествено, руските църковни песни, в които един проповедник вижда катихизация на народа, а след това говори за Христовото Възкресение. От всичко това се вижда, че братята руснаци преживяват това. Като че казват: „Господи, Ти си възкръснал! Всичко останало няма значение. Кои сме ние, облечени в дрипи, в грехове, в рани, а Ти с Възкресението си победил смъртта, с Възкресението си отворил Царството. Има, значи, надежда и за нас”. Това, което ми казваше покойният Георгий Свишчов, наш библиотекар, руснак, голям мъченик, преживял е в лагера „Дахау” четири години, един страдалец, една душа, кум на един от нашите младежи тук: „Едва в „Дахау” преживях какво означава Христовото Възкресение. Ако не беше Христовото Възкресение, нямаше да издържа страданията там. Без Христовото Възкресение всичко останало няма никакъв смисъл – нито животът, нито битието, нито вселената, нито вечността. Христос е възкръснал – всичко е осмислено, и „Дахау” можах да издържа! А представете си сега (един наистина руски въпрос) какво щеше да бъде, ако Христос не беше възкръснал?”.