Ани Вълева
Втора беседа • Литургията – Божия Икономия = Домостроителство
Литургията е Мистагогия, въвеждане в тайнството, но не в тайнството като някаква „мистерия”, като някакво чудно и неясно действие или обред, който се извършва заради не знам си какви цели, а въвеждане в цялостно отношение с Бога, което е в действителност тайнство, тайнствено като благодатно, като естествено и едновременно с това свръхестествено, защото надвишава възможностите ни изцяло да вместим и разберем, да систематизираме и опишем това. Много често в светата Литургия чуваме думите „неизказани”, „неизречими Боже”, а и самите ние знаем за неизказани, неизречими събития.[1] Това е така, защото човекът е много по-мащабно и по-сложно битие. Слава Богу, защото той е сътворен за вечността, нито всичко съществуващо, нито човекът се изчерпват тук, в този свят и живот.
Литургията е мистерия, или по-точно мистагогия, свето и свещено, благодатно тайнство, в което влизаме и което творим чрез силата на Светия Дух. Това, бих казал, е християнска поетика, християнско синергийно творчество на отношението ни с Бога, но което Бог основава и установява. Това е Божието Дело, това е Христовата Прагматия (св. Ириней Лионски). Гръцката дума Литургия означава обществено, публично, общонародно дело (λεϊτός + ἔργον = народо-делие, като χειρουργία = ръко-делие); но народът казва „Божия служба”, Божия служба, която Бог – Богочовекът Христос – извършва за нас, принася и дава Самия Себе Си, но в Литургията ние също служим, съслужим на Бога. Това е много хубав израз: „Божия служба”, в смисъл, че ние служим на Бога, но и Бог служи за нас. Самият Той, Христос, е Рабът на Яхве, както казва пророк Исаия в своя подчертано литургичен текст (гл. 53). А по-нататък в Свещеното Писание Христос е наречен и дякон=служител на Новия Завет, литург=свещенослужител, Архиерей=Първосвещеник по чина Мелхиседеков (което се вижда особено в Посланието до евреите). От друга страна, ние също Му служим словесна и безкръвна Жертва=Литургия, тъй като Той принася за нас Жертвата на Своята Кръв.
Това се вижда особено във Василиевата Литургия: „Господи, Ти си дал тази служба на апостолите, и ние сега Ти я принасяме подобно на светите Твои апостоли” („Якоже приял еси от святих Твоих Апостол истинную сию службу, сице и от рук нас, грешних, приими Дары сия“ – бел. прев.). На Тайната вечеря Христос всъщност извършва първата Литургия. И това не е било само претворяване на хляба и виното в Негови Тяло и Кръв; тогава Той осъществява и въвежда Църквата в тази Мистагогия, въвежда учениците Си в тайнството, в Мистерията на Новия Завет в Своята Кръв, както свидетелстват евангелистите, като описват Тайната вечеря и привеждат думите и делото на Христос. Той извършва нещо, което ги свързва с Него и помежду им, което в действителност тук осъществява Църквата. Църквата се ражда в Литургията на Тайната вечеря. Тук Юда преживява криза (=съд), защото не е могъл да издържи това богочовешко общение, това, което се случва между Христос и апостолите. Юда не приема Църквата – това тайнство на съединението на Тайната вечеря, и макар да се е причастил, той не е могъл да издържи, а в същия момент излиза и предава Христос. Страшно! За него това е поражение, защото се случвало нещо, което го осъжда, проверява, което го разтърсва из основи: или сега и ти ще се включиш в това тайнство – общение (=Литургия=Църква), или сам ще се изключиш. Така Литургията е и съд, и проверка, и спасение – непонятно и неизказано, но единственото спасително тайнство.
В този смисъл казвам, че светата Литургия е основното тайнство на нашата християнска вяра, ако искате – основната мистерия, мистагогия, но тайнство, което ни въвежда в Царството Божие, въвежда ни в Божия Храм=Тялото Христово, въвежда ни в самия Дом на Отца, в райската градина, в която ходи Бог, където цялото отношение е основано на Бога, от Бога, чрез Бога, в Бога, както казва св. Максим. Всичко тук е свързано, всичко ни води в Божието семейство, Семейство на Първородния между многото братя, както казват апостол Павел и св. Йоан Златоуст (Рим. 8:29; ἡ οἰκογένεια τοῦ Μονογενοῦς – Златоуст). Литургията ни въвежда в тази велика Божия Икономия, в Домостроителството на Света Троица. А икономията е създаване, организиране, ръководство, разпореждане и усъвършенстване на къщата, на дома (слав. домо-строителство). Това е великата Божия Икономия – устройване, ръководене и спасение на Божия дом – Домостроителство, и тази дума идва от Новия Завет, от Христос, от апостолите, от светите отци, от светата Литургия.[2]
Но този дом (гр. οἷκος)[3] е Божият Дом, а Бог сътворява целия свят като дом, в който ние ще се заселим, ще се задомим, ще го изпълним, и в този дом Той ще бъде Домакин, а ние – Неговите домашни, задомени, сродници (срв. Еф. 2:19). Затова Евангелието говори за Великата Вечеря, говори за Брака, за тези образи реалности, които изразяват близост, интимност, общение. Както когато някой ви въведе в дома си и наистина сърдечно ви приеме и нагости, направи ви свои домашни, направи ви да общувате във всичко онова, което той има и което дава – така ви въвежда в сърцето си, в битието си, в интимност и топлота, в любовта си, в общение. Бог сътворява света като Своя Икономия, като Домостроителство=домакинство, а човека – като домашен на Себе Си в този дом и домакинство. Всичко събрано, което съществува и функционира, което действа и живее в този Божий Дом, е Литургията.
Когато от времето на рая това състояние е било покварено, деформирано, Бог още тогава започва да подготвя, да обновява чрез Своето откриване, и особено чрез избора на израилския народ, и по-късно чрез Христовото въплъщение и основаването на Църквата Той отново въвежда постепенно в тази литургия (=функция) целия свят, и хората в него, т.е. обновява това отношение, цялата тази атмосфера на отношение, сега чрез църковната Литургия, като особена, спасителна дейност, която е зачатък на Есхатологичната Литургия, в която първото и основното е да се съберем всички на едно място в Името Христово и Христос да дойде между нас и да се засели в нас, да ни изпълни със Своя Дух Свети и да ни даде Причастието като залог на вечния живот – живот, който сме започнали в рая, но след това сме изгубили. Сега светата Евхаристия е начало на новото вечно хранене (по-добро от онова, което сме имали от Дървото на Живота в рая) – хранене с Христос като наш насъщен Хляб, както ни казва и молитвата „Отче наш”; затова и „Отче наш” се чете преди Причастието. Първоначално това „насъщния ни хляб дай ни днес” в „Отче наш” се е разбирало в смисъл на светата Евхаристия, като наша литургична храна, която храни самата същност на човека, трайно и вечно. Тя осмисля и нашия всекидневен хляб; ние се молим и за всекидневния хляб, но само с него за нас няма живот, защото ядем и отново сме гладни; и този кръг – ядене, харчене, това т.нар. потребителско общество, потребителски живот, продължава безкрайно! Божествената Литургия обаче е тук да освещава, за да разберем, че човек ще живее не само с хляб (Мат. 4:4) и че този хляб трябва да бъде за нас началото на Вечния Хляб, който е Христос.
Превод от сръбски език: доц. д-р Свилен Тутеков
Източник: Йеромонах Атанасий (Йевтич) “Беседи за Литургията”, изд. “Синтагма”, В. Търново, 2015.
Публикацията подготви д-р Димитър Златев
Книгата е подготвена за печат и издадена от енорията на храм “Св. цар Борис” в гр. Сливен. За контакти и поръчки на страницата Ангелофания от хартия.
———————–
[1] Екскурс за едно лично преживяване.
[2] Впоследствие лекторът добавя: „Вместо божествената Икономия или Економия днес тази велика и всеобхватна тайнствена дума и реалност се свежда само до хоризонталната икономика, само до икономическите земни блага, до разполагането и използването, до експлоатацията на собствеността, на земята, машините, плодовете и до производството на този свят и век; икономика, подобна на нашата провалена югоикономика или на не по-малко провалената европейска, американска ико-
номика, която свежда човека и човешкия род само до яслите, до „храна за червеите”, както би казал праведният Йов”.
[3] Както англичаните различават и казват: „Имам къща (house), но нямам дом (home)”, защото home е домът, семейството, домакинството с всички, а house е обикновената къща, сградата.
