Литургията - тайнство на Царството Божие • Християнство.бг

*“Причастяване на апостолите”, църквата “Панагия Форвиотиса”, Асину, Никитари, Кипър, 1105–1106 г.*

Трета беседа • Литургията – тайнство на Царството Божие

(Трета беседа, 19 март 1989, Неделя Православна)¹

Вече е време да навлезем в светата Литургия и да започнем с по-конкретното представяне и тълкувание на самата Литургия. Имахме две уводни беседи, а сега ще говорим малко по-конкретно за Литургията, част по част, така да се каже, или действие по действие, последование по последование. Няма обаче да тълкуваме дума по дума, защото това би било просто лекция по литургика, а ще тълкуваме в един по-широк контекст – малко от историята на Литургията и за това каква тя е днес, малко тълкувание на думите и за значението на тези действия и думи.

Литургията е преди всичко действие, свещено действие, съпътствано от думи, т.е. действие с думи и песнопения – нещо, което, за съжаление, в много наши църкви и манастири не се знае. Например при нас, в манастира „Въведение Богородично”, сестрите не се интересуват от това какво прави свещеникът, какво действие извършва, а от това с каква мелодия да завършат – какви тонове, извивки и мелодии да изпеят, а не виждат, че става въпрос преди всичко за едно литургично действие=свещенодействие, че песнопението/мелодията трябва да е подчинено на действието, което, естествено, не означава, че тези, които пеят, трябва да се отказват от пеенето, а че трябва да се приспособят и съгласуват със свещенодействието. Повтарям, Литургията е преди всичко действие, свещено-действие, и думите и песнопенията, които се изговарят и пеят, са също в служба на това действие. Това е чин, а чинът е акт=дело, именно това и означава самото име Литургия (λεϊτ/ός/-ἔργον): народно дело.

Първото, което трябва да се каже за Литургията – трябва народът да се събере заедно, на едно място, в Църквата. Литургията е преди всичко събрание „на едно място” (ἐπὶ τῷ αὐτῷ) (Деян. 2:47) на Божия народ. Колко важно е било това в първата Църква, се вижда от факта, че в Деяния на светите апостоли, за пръв път в Свещеното Писание, вместо да се каже: „да се съберат на Литургия, да се съберат заедно на събрание”, се казва: „на едно и също място” – само тази дума стои в текста на описанието на християнското събрание, на първата Църква като събрание=събор. Там се казва: „Господ всекидневно прибавяше вярващи – на едно и също място” – ἐπὶ τῷ αὐτῷ, така стои в най-старите ръкописи на Деяния на светите апостоли. По-късно някой някъде, докато преписвал този текст, го заменя и на това място в Деяния записва: „Господ всекидневно прибавяше вярващи – към Църквата” – τῇ Ἐκκλησίᾳ, вместо онова „на едно и също място” – ἐπὶ τῷ αὐτῷ. Но в действителност той не е сгрешил, защото това е едно и също, това са синоними: да прибавяш към Църквата, означава да прибавяш на едно и също място, където всички вярващи се събират.

В ранната Църква събирането „на едно и също място”, т.е. заедно, е знак за принадлежност към Църквата. По-късно, когато започват тук и там някои да отсъстват от Божията Служба, тогава е приет канонът, който казва: Който три недели не дойде в Църква, на събрание, на Литургия и на Причастие, той бива отлъчен от общността – поставя се под епитимия, т.е. изключва се за известно време от общението на Църквата (Канони: Апостолски, 8–9; Сердикийски, 11; Антиохийски, 2; Трулски, 80). Следователно това е било много строго. Има случаи със свети мъченици, които отивали на събранията, където е имало повече християни, понеже не са искали да отсъстват, били са много лесно хванати и отведени на мъчения, особено когато започнали по-масовите гонения на християните, например в Мала Азия (нач. на ІІ век). ² Свети Юстин Мъченик (средата на ІІ в.) пише до римските власти „Апология” в защита на християните и казва, че те се събират преди изгрев „на едно място” (и според нечие изчисление са били около 7 000 християни в Рим на едно място, а това е голямо число, та започнали да слизат в катакомбите).³

Случвало се е да бъдат хванати масово и отведени на мъчение, но те не са се отказвали от това, защото неидването на общите литургични събрания означавало отричане от Христа. Затова в Посланието до евреите (срв. 10:25–27) апостол Павел казва: „Да не изоставяме нашите събрания (τήν ἐπισυναγωγήν ἑαυτῶν) (…) защото приближава съдният Ден (…) и страшното очакване на съда”. ⁴

Първите ереси също не са били опасни сами по себе си като погрешни учения, а тогава, когато започнали да създават групировки, разколи, които са се отделяли от църковната общност, т.е. когато са създавали свои секти, свои парацърковни групи. Свети Ириней Лионски (кр. на ІІ век) пише, че това са парацърковни групи и групички и че те не са църковни – ἐκκλησιαστικοί (=църковници), защото църковните идват на църковните събрания, тъй като и самата дума Църква на гръцки (ἐκκλησία) означава призовано събрание, народно събрание, събор, събиране, събрание, или както искате. Това събрание, което се събира заедно – това е първоначалното значение на гръцката дума Църква, еклисия (ἐκκλησία – латините само заимстват от гърците със своето четене „ecclesia”).⁵

Но това събрание, тази общност се проявява едва на Литургията, на това евхаристийно събрание „на едно място” – чрез участието и причастието на всички присъстващи. И това не са били само обикновени молитвени християнски събрания, защото например в Деяния на светите апостоли се казва, че християните „отивали в еврейския храм на молитва”, но тук никъде не се казва, че са отивали в храма на Литургия=Евхаристия, защото те, макар и да са юдеи, са имали свои особени молитвени служби. В началото – свидетелства книга Деяния на светите апостоли – християните също са ходили на молитва в храма заедно с юдеите, защото още не са били разделени, между тях все още не е имало строги диференциации. По-късно за особените християнски събрания се казва: „А по домовете преломяваха хляба”, което е израз за Литургията; защото събирането по християнските домове – това е можело да бъдат само християни, и то събрани с цел преломяването на Хляба – е синоним за извършването на светата Евхаристия (Деян. 2:42, 46; 20:7, 11; 1 Кор.10:16–17; 11:23 и т.н.).

Източник: Йеромонах Атанасий (Йевтич) “Беседи за Литургията”, изд. “Синтагма”, В. Търново, 2015.

Превод от сръбски език: доц. д-р Свилен Тутеков

Публикацията подготви: д-р Димитър Златев

—————–

Книгата е подготвена за печат и издадена от енорията на храм “Св. цар Борис” в гр. Сливен. За контакти и поръчки на страницата Ангелофания от хартия.

1
Липсва началото на аудиокасетата: четене на Акатист към Христос, поздравления по случай Неделя на Православието.
2
Следва кратък екскурс за Азия, в смисъл че това е било не днешната Мала Азия, а само областта около Смирна и Ефес по крайбрежието на Средиземноморието, откъдето пише Плиний Млади, губернатор на Азия (но не на днешна Мала Азия, а на онзи край, където е Азия): „В началото на ІІ в. Плиний Млади пише на император Траян в Рим, че в Азия има много християни, и пита какво да прави с тях. Тогава започват по-масови гонения (те ставали все повече и повече) и император Траян, зачитайки римските закони, казва: „Само ако има жалба против някого”. Така е било в началото, на основание на жалбата – до средата на ІІІ в., когато започва бруталното гонение само защото са християни; както е в „ендехазия”: сърбите са гонени само защото са православни – няма никаква друга причина, нито повод, а просто веднага трябва да се гонят и унищожават. Така е било от средата на ІІІ в. до времето на Диоклециан. В началото обаче не е било така, макар да е имало все повече и повече християни. Азия и цяла днешна Мала Азия са били пълни с християни, както и Рим, защото и там е имало много християни”.
3
Кратко обяснение за катакомбите: в Рим, Мала Азия, Кападокия „нашите студенти видяха това, когато бяхме там миналото лято и по-рано”.
4
Добавена бележка: Срв. 2 Сол. 2:1, където същият израз ἐπισυναγωγή=събрание е употребен за нашето есхатологично събрание=съединение с Христос и около Христос, което има връзка с Христовите думи в Мат. 24:27–28 за Неговата Парусия (=Второ пришествие), когато християните=Църквата ще се съберат и скупчат около Него като „орли на труп”, т.е. на Трапезата на есхатологичната Вечеря, където Отец дава угоеното Теле=Вечния Божий Агнец за живота на света.
5
Следва едно изречение за славянското название Църква, което вероятно идва през балтийското/немското „кирка”, а то – отново от гръцкото κυριακὴ=„Господен (дом)” за събиране на верните в деня Господен=Неделя.