Меню Затваряне

Лъжите на Руската църква

Форум на Християнство.бг 

Вместо думата „лъжа“ бих използвал определенията „провинциализъм и канонично-правен нихилизъм“:

„Тъй като Руската православна църква използва много откровени лъжи срещу опонентите си и много вярващи се поддават на тези лъжи, струва си да ги изброим:

1) Автокефалията не е аналог на политическия суверенитет на държавите. Според установения обичай на тълкуване (все още няма официално канонично определение), автокефална е поместната църква, чийто глава първо се избира от нейния синод, след това се интронизира и едва след това влиза в канонично общение с останалите поместни православни църкви, т.е. не се нуждае от утвърждаване на длъжността си, а я придобива по силата на избора. Автокефалията не означава автономия от каноничните постановления на останалата част от православната църква и още повече, от каноничните постановления на новите форми на съборно управление на Вселенската църква като Синакса на древните патриарси или „Всеправославното съвещание“.

2) Автокефалията не означава, че нейният първойерарх не е подсъден на Събора на четиримата древни патриарси. Напомням, че Синаксисът на древните патриарси съдеше предстоятелите на автокефални църкви. От последните такива е сваленият и осъден Йерусалимския патриарх Ириней, а от руските – патриарх Никон. Константинополският патриарх е подсъден на Синаксиса на патриарсите на Александрия, Антиохия и Йерусалим. Списъкът на низвергнатите и осъдените цариградски патриарси е доста дълъг.Тоест йерарсите на РПЦ просто лъжат, когато казват, че каноничните решения на Събора на източните патриарси не могат да обвързват автокефалните църкви. И могат, и са задължителни! РПЦ лъже, когато твърди, че Московският патриарх не е под ничия юрисдикция и подсъдност и неговите решения са окончателни.

3) В Руската православна църква лъжат, че всички автокефалии са равнопоставени. Това е погрешно. Всички поместни църкви са различни по своите права. Например Йерусалимската патриаршия няма право да приготвя миро, а получава миро от Константинополския патриарх.

4) В Руската православна църква лъжат, че всички патриарси са равни помежду си. Не, не са равни. Канонично само пет (четири източни + Рим) древни патриаршии са одобрени с решенията на Вселенските събори. Всички други патриаршии, от Московската до Румънската патриаршия, са създадени просто с томос на Константинополския патриарх. Освен това Константинополският патриарх има привилегията да приема жалби срещу съдебни решения на други първойерарси на източните църкви. Това важи особено за патриаршиите, създадени от Константинополския патриарх, тъй като техният „патриаршески” статут остава не напълно решен въпрос.

5) Руската православна църква лъже, че признаването на разкола от църквата лишава самата нея от каноничност. Това ноу-хау на Руската православна църква няма никакво основание в каноничното право. Особено пък няма основание да се отрича правото на Константинополския патриарх да валидира (оздравява) неканоничната църковна йерархия. Патриарсите на Константинопол са правили това неведнъж. И в Киев, и в България.

6) Руската православна църква лъже, че извършването на епископска хиротония от един епископ прави йерархията невалидна. Подобни случаи е имало неведнъж в историята на църквата. Самата Руска православна църква в Украйна (УПЦ) произлиза от едноличното ръкополагане на Йов Борецки за епископ от Йерусалимския патриарх Теофан III през 1620 г. (когато им посочите този факт, в Руската православна църква започват да лъжат, че патриархът е бил в съслужение със своя екзарх, но пропускат детайла, че екзархът на патриарха е бил в сан архимандрит; след това започват да лъжат за участието на еп. Йеремия Тисаровски, който в този момент е бил болен на легло и се намирал на 900 км от Киев) … Древните случаи на еднолични епископски ръкоположения в Руската православна църква се отричат ​​или премълчават.

7) Руската православна църква лъже, че актът на разкол лишава общността, която е изпаднала в такова състояние, от общуване с Бога до такава степен, че всички нейни тайнства са изгубени. И при завръщането от разкол не могат да се приемат за валидни тайнствата, извършени от разколниците. На тази основа те дори не признават кръщенията, извършени в ПЦУ, въпреки, че признават кръщенията, извършени в Англиканската църква! Това мнение няма канонично основание.

Това, разбира се, не са всички „лъжи“, а само седем, които ми се сториха най-важни.

P.S. Ако се вгледате внимателно в тяхната практика на прилагане на каноните излиза, че общението с Московския патриарх определя връзката с Бога… но това вече е тяхна богословска ерес“.

————-

Източник: Archimandrite Nicanor

Posted in Споделено от форума, Църква и политика

Вижте още: