Маргарита Генчева
Любов към Бога и любов към ближния; това е двойка, която не се разделя.
Едно е нужно в нашия живот: любовта, благоговението към Христа и любовта към хората. Всички да бъдем едно, а наша глава Христос. Само по този начин ще придобием благодатта, небето, вечния живот.
Любовта към брата развива любовта към Бога. Щастливи сме, когато тайно обикнем всички хора. Тогава ще чувстваме, че всички ни обичат. Никой не може да достигне до Бога, ако не премине през любовта към хората. Защото който не люби брата си, когото е видял как може да възлюби Бога, Когото не е видял? (1 Иоан. 4:20). Нека обичаме, нека се жертваме безкористно за всички, без да търсим отплата. Тогава човек придобива вътрешно равновесие. Любовта, която търси отплата, е користна. Не е истинска, чиста, предана.
Обичайте всички и състрадвайте на всички. И кога страда един член, страдат с него всички членове; кога се слави един член, радват се с него всички членове. Вие сте тяло Христово, а поотделно – членове (1 Кор. 12;26-27). Това е Църквата: когато аз, ти, той, другият чувстваме, че сме Христови членове, че сме едно. Самолюбието е егоизъм. нека не желаем „аз да се оправя, аз да отида в Рая“, а към всички да чувстваме същата любов. Разбирате ли? Това е смирение.
Ако живеем така единни, ще бъдем блажени, ще живеем в рая. Всеки човек до нас, всеки ближен е „плът от плътта ни“ (Еф. 5:30). Мога ли да съм безразличен към него, мога ли да го огорча, мога ли да го намразя? Това е най-великото тайнство на Църквата ни. Всички да станем едно в Бога. Ако правим това, ставаме Негови. Не съществува нищо по-хубаво от това единство. Това е Църквата. Това е Православието. Това е раят. Нека прочетем първосвещеническата молитва от Евангелие според Йоан. Чуйте внимателно стиховете: за да бъдат едно, както сме Ние… да бъдат бъдат всички едно: както Ти, Отче, си в Мене, и аз в Тебе… за да бъдат едно, както Ние сме едно… за да бъдат в пълно единство… желая и те да бъдат с Мене там, дето съм Аз (17;11, 21-24).
Виждате ли? Казва го и го повтаря. Подчертава единството. Да бъдем всички едно, имайки за глава Христос! Както Христос е едно с Отца. Тук се крие най-голямата дълбина на тайнството на Църквата ни. Никоя религия не казва подобно нещо. Никой не изисква тази особеност, която иска Христос: да станем всички едно заедно с Христа. В това се състои пълнотата. В това единство, в тази любов в Христа. Никакво разцепление не може да намери място там, никакъв страх. Нито смърт, нито дявол, нито вечни мъки. Само любов, радост, мир, благоговение към Бога. Може тогава да стигнеш дотам, че да кажеш заедно с апостол Павел: вече не аз живея, а Христос живее в мене (Гал. 2:20).
Много лесно можем да достигнем това. Нужна е добра воля и Бог е готов да дойде у нас. Хлопа на вратата и всичко ново твори, както се казва в Откровението на евангелист Йоан (Откр. 3:20; 21:5). Преобразява се мисълта ни, избавя се от злобата, става по-добра, по-свята, по-гъвкава. Ако обаче не отворим на Хлопащия на вратата, ако нямаме онова, което Той иска, ако не сме достойни за Него, тогава не влиза в сърцето ни. За да станем достойни за Него, трябва да умъртвим в себе си вехтия човек, за да не умираме никога вече. Тогава ще живеем в Христа, бидейки част от цялото тяло на Църквата. Тогава ще дойде Божията благодат. Когато благодатта дойде, ще ни даде всичко.
Някога на Света гора видях нещо, което много ми хареса. В една лодка сред морето монаси държаха различни свещени предмети. Всеки от тях произхождаше от различно място, но при все това казваха: „Това е наше“, а не „мое“.
–––-
Източник: „Живот и слова – старецът Порфирий Кавсокаливит“, първо издание на Света гора – Зограф
„За любовта към ближния“ – 1 част (с. 261-263).
Заглавна снимка: images.app.goo.gl
