Ренета Трифонова
Когато започна войната в Украйна, всички бяхме шокирани. Не можехме да повярваме, че е възможно това да се случи. Още по-невероятно обаче беше, че много хора не вярваха, че това е война, те дори отричаха всичко, което виждаха с очите си. Виждаха бомбардировките, но твърдяха, че новините са фейк и това е не война, а специална операция; виждаха бягащите бежанци – жени и деца, но казваха, че те са „нацисти“; виждаха, че вражеските бомби падат над украинските храмове, но твърдяха, че украинците сами рушат църквите си и се избиват един друг… Тъй като абсурдността на тези реакции бе по-голяма дори от абсурдността на самата война, решихме да поговорим с човек, който познава Украйна и процесите, които текат в нея. Докато правехме интервюто, се случиха много събития, които не са коментирани тук.
Любов Хаджиева е украинка по произход, учител, християнка и майка на свещеник, вярващ човек. Живее отдавна в България и се съгласи да отговори на някои въпроси на екипа ни.
– Любов, Вие сте с украински произход, затова Ви потърсихме, за да чуем един глас на човек, който познава събитията отблизо. Разкажете накратко за себе си, за семейството си.
– За себе си мога да кажа, че дойдох отдавна в България, още през 1971-ва година. Съпругът ми е наполовина българин, наполовина украинец, а майка му е внучка на един от участниците в Руско-турската освободителна война. Неговият дядо е дошъл в България от Херсон с всички свои роднини още през 1904 година.
Родом съм от Донбас. От дете говорехме на два езика – руски и украински. Но „самосъзнанието“ ми е украинско. Чувствам се повече украинка, а родината ми е Украйна. Майка ми е рускиня. Родът на майка ми се преселва в Донбас по време на Гладомора в 1933 г. Тогава, вече в Украйна, умира от глад баба ми, нейната майка. Баща ми е украинец. Неговият баща е убит по време на сталинските репресии през 1937 година, когато е 10-годишен. По време на Втората световна война 16-годишен е отведен в Германия, където е бил в трудов лагер до края на войната. От поколението на моите родители хората са преживявали войната, глада и тежките следвоенни години и всеки може да разкаже покъртителни истории. Майка ми разказваше, че е преживяла глада на 1933, 1943 и 1947 години… Сега в окупираните от руската армия градове ужасът се повтаря – глад, разруха, безизходица… Но сега в повечето случаи това се причинява от хора, говорещи на езика на нападателите… Това е по-болезнено, отколкото да бъдеш нападнат от „другородец“.
– В началото, когато започна войната, стана ясно, че много руснаци не вярват, че има война, наричат я „специална операция за денацификация“. Защо руските власти крият от гражданите, че водят война в Украйна?
– От страх. Защото властта ще бъде осъдена от този народ заради тази война. Страхът от правдата е двигател на лъжата… Как да кажат истината след толкова години пропагандни лъжи за „нацисти“, милитаризация, биолаборатории и други измислици за Украйна? Как да признаят, че истинската цел е да довършат започнатото още преди осем години? Как да кажат открито, че не могат да се справят с проблемите на Крим и им трябва вода и коридор за него по суша? Как да открият, че искат да върнат „империята“ в границите на разпадналия се Съветски съюз? Как да оставят народа да мисли за икономическите проблеми на страната, като по-лесно е да им вкараш в главите страх от нападение отвън и необходимост да изпревариш това измислено нападение? Ако нарекат войната с истинското ѝ име, много хора ще си задават въпроса: за какво е нужна тя, за какво ще загиват синовете на народа, какво ще спечели Русия? А така – точково унищожаваме набелязаните цели, принуждаваме Украйна да изпълни нашите условия и „операцията“ завършва безобидно за руския народ!
– Но същата тази власт години наред държеше да покаже танкове и ракети на Червения площад, руснаците обличаха във военни дрешки децата си, народът беше възпитаван в призив за война. Когато тя се случи, виждаме обратното – властта крие, че води война.
– Тази двойнственост и войнственост я имаше и по време на съветската власт. Още от пионерчета обясняваха на децата, че имаме външен враг, че те трябва един ден да защитават родината, а пионерската организация приличаше на военизирана структура. Русия официално запази тази своя идеология и политика и днес успешно я прилага.
– След като започна войната, много усилено се разпространява филм за Донбас, според който украинците тормозят местното население. Опорната точка е, че заради Донбас се случила войната в Украйна, т.е. украинците са си я „заслужили“, тя е нещо като следствие от техния „нацизъм“. Как ще коментирате това?
– Аз имам близки, които живеят там. Говорили сме и за филма, за всичко това, което се обсъжда тук при нас. Когато започна войната, идеята беше да се завземат двете области – Луганск и Донецк, които да бъдат присъединени към РФ или да образуват автономна република, която да влиза в състава на Украйна, но да бъде с проруско управление както Приднестровската република, Южна Осетия, Абхазия. Украйна тогава не беше готова за такъв тип война, но изпрати украински войски там. Когато руснаците започнаха да „освобождават“ хората в тези територии, това бяха всъщност бандитските сепаратистки групи, организирани от Русия, които правеха провокации, за да има напрежение. Тези провокации продължават дори и след подписването на споразуменията за спиране на огъня.
Още тогава, през 2014 г., когато следих събитията, гледах в клипове и по украинската телевизия, как руски войници стоят в блоковете, под балконите, стрелят и след това бягат, за да могат украинците да отговорят и да бъдат обвинени, че са виновни и нарушават мира. Ако отговорят на провокацията, това се излъчва в Русия с коментар: ето, вижте, украинците избиват своя народ!
Помня, че гледах тогава една жена, която живее в Донбас и която разказваше, как познава хората, които правят провокации и от своята тераса ги вижда как стрелят, крият се и очакват ответен удар. Имаше много провокации тогава, но се представяха по различен начин в интернет. Нека не забравяме, че тази война започна от информационната война и днес продължава да бъде такава. Освен с оръжие, тя се води и в интернет мрежата.
– Мислили си са украинците, че може да се стигне дотук? Все пак войната от 2014 г. не спря, не може да е нямало индикации, да не са усещали, че тя ще продължи на по-широк фронт.
– Украйна си взе поука от 2014 г. и за тези 8 години укрепи доста своите въоръжени сили. Освен това обаче тя наблегна и на обединението, на патриотизма и родолюбието, на единството на украинския народ. Често се припомняше историята на Украйна, нейните борби и всички беди, които й се случваха през тези години, включително и тези, нанесени от Русия. И това даде резултат, народът днес наистина е единен.
– Скоро бях в украински бежански център и говорих с една от доброволките в него. Жената ми обясни, надълго и нашироко, че ние българите не можем да разберем факта, че украинците и руснаците са различни народи. В този ред на мисли какво бихте отговорила на тези, които казват, че руснаци и украинци са един народ?
– Това е вярно, аз го разбрах още, когато дойдох в България. Когато ме питаха откъде идвам и казвах, че съм украинка, българите ми отговаряха: „Да, ти си украинка, но всъщност пак си рускиня“. А в Украйна през тези 8 години се наблягаше точно на това, че сме украинци – не само в културата, но и в езика – а и не само на това – на отношението към родината и към историята на страната. И може би това е проблемът на самата война и нейният смисъл – да се заличи украинския народ, да се „денацифицира“, родолюбието да се представи като „нацизъм“ и така войната да бъде оправдана.
– Какво плаши и притеснява Путин, за да започне война с независима Украйна? Не можем в България да си обясним защо той хвърля такъв огромен ресурс във война, която предварително ще изгуби. Освен това украинският народ е близък с руския, та вие сте в една църква, към Московската патриаршия! Какво уплаши диктатора?
– Плаши го това, че Украйна иска да стане независима и европейска страна. Уплаши го и Майдана, защото той можеше да бъде пример за проява на смелост и стремеж към свобода както за руснаците, така и за останалите републики в състава на Руската федерация. Но нека не забравяме, че войната е въпрос и на пари – Путин се страхува не само да изгуби властта и влиянието си, но и парите си.
– Много епархии от Украинската православна църква официално заявиха, че се отказват да споменават патриарх Кирил. Знаете ли какви са настроенията между хората в самата църква? Докато подготвим интервюто с Вас толкова много неща се случиха… Може ли тази война да бъде край за Сталинската Московска патриаршия и готови ли са украинците да имат една църква?1Междувременно в Украинската Рада беше внесен законопроект за забрана на РПЦ в Украйна (бел. ред.).
– Разбрах, че е пусната петиция в Украйна въобще да се премахне църквата към Московската патриаршия. Скоро двама свещеници, работили за Москва, са заловени да се занимават с провокации и вражеска дейност – носили са оръжие и агитационни пропагандни материали. Това още повече е притеснило и настроило хората. Според скорошни изследвания, ако преди войната 30-40% от украинците са имали неутрално отношение към Русия или са имали някакви симпатии към нея, сега 90% са абсолютно негативно настроени към всичко руско. Това е обяснимо след толкова жестока война срещу Украйна. Колкото и да си обичал Москва, когато тя насочи оръжие разбираш, че срещу теб не стои вече брат, а враг. (Това не е единичен случай, защото през 2014 г. след началото на войната в Донбас, откриха оръжие в някои украински храмове. Това тогава отново настрои хората срещу Московска патриаршия и сложи началото на настроения за искане за автокефалия. Бел. ред.).
– Някои българи се присмиват на бежанците и защитават агресията на Руската федерация срещу Украйна. Наричат украинците „нацисти“. Много от тях са християни от БПЦ, има и много свещеници, които вярват в това. Какво бихте им казали? Не е ли това оправдание за собствената русофилска съвест?
– Аз не знам как е възможно да се вярва в такива неща. Най-лесно е да поемаш злоба, агресия, без да мислиш, но по-трудно е да се опиташ да разбереш истина ли е това или не. Относно русофилството – мисля, че това отношение е следствие при тях от начина им на живот. Може би не се чувстват щастливи в държавата, в която живеят. А и колко проучвания сочат, че когато политиците са разделени и са настроени един срещу друг, това пряко влияе върху хората, „подпалва“ ги и те започват да търсят предмета на своята злоба. Как е възможно да се появи един човек, който казва – ето ги „нацистите“, ето ги „враговете“, да го унищожим! И общият хор от заблудени да подхваща пропагандата.
– Ще издържи ли Украйна? Много жестоки станаха битките вече, с много жертви, прилича на войната в Сирия. Това е геноцид над украинския народ.
– Дано да издържи. Въпреки, че украинските войски са били подготвени, ако не беше тази помощ отвън, щеше да е много трудно. Много е важна и навременна всяка помощ, която пристига в Украйна.
– Не унищожава ли Путин корените на руската култура? Това не е ли борба за история, за цивилизация? Срина такива красиви градове като Харков, Мариупол…
– Корените на културата не могат да се унищожат, „руский мир“ трябва да бъде привлекателен с истинска духовност, висок и абсолютно чист морал и култура… Той не може да се налага със сила, заплахи, лъжи и противопоставяне. За съжаление, такъв лош модел на политика е станал водещ за Русия. Да беше борба за история и цивилизация, които водят към прогрес, щеше да е добре! Но разрухата, смъртта и разделението, които ще останат след „самодържавната“ регресивна политика на Путин, ще са тъмно петно в историята на Украйна и Русия. В бомбардираните градове например живеят рускоговорящи! В Източна Украйна говорят само на руски. И много хора с родители българи и украинци също говорят на руски… Ето това е едно от необяснимите неща на тази война.
– Така е, да. Много руснаци мислят, че това е всъщност и война против самите тях. Ето, Москва пуска бомби над храмовете на Московска патриаршия в Украйна! Това е страхотен парадокс.
– Знаете ли, създава се усещане, че през годините, откакто Путин е президент, се е променило нещо в мозъците, в мисленето на тези хора, които управляват държавата. Възможно е да е от пропагандата, от тази идеологическа зараза, която страшно променя хората. Но преди Путин да дойде на власт, тя не беше чак толкова силна. Затова държавата в България трябва да се погрижи народът да разбере в каква идеологическа заблуда е попаднал.
– Църквата не трябва ли също да се погрижи за това? Ние имаме тук едно особено русифицирано православие, което не признава никакво друго православие. А ето, че то се оказа войнолюбиво, шовинистично, и дори си направи свой военен храм, а сега оправдава „денацификацията“ на друг народ.
– Но нали и цялата идеология идва оттам! И знаете ли, с голяма болка гледах още през 2014 г., когато започна окупирането на Крим, как свещеници и техните съпруги се умиляваха от руската идеология, когато гледаха как Путин се кръсти и целува иконите. И аз реагирах тогава по същия начин, по който реагирам и сега, защото виждах накъде вървят нещата и се опасявах, че един ден ще стигнат дотук.
– Благодарим Ви! Надяваме се с Божия помощ и с дипломатически усилия целият този ужас на войната да приключи възможно най-скоро.
- 1Междувременно в Украинската Рада беше внесен законопроект за забрана на РПЦ в Украйна (бел. ред.).
