Атанас Димитров – АтаДим
Някога вярващите, водени от апостолски плам, са смятали, че трябва да се благовести и от покривите. И че за Христовата вяра трябва да се проповядва по всички възможни начини. Така и са постъпвали.
Някога покривът е бил най-високото място, откъдето могат да те чуят много хора. Днес имаме още повече възможности да благовестим чрез различните медии и канали за комуникация. И не е нужно с много думи и поучения. Понякога само присъствието, изпълнено с благодат, е повече от достатъчно.
Ето защо храмът „Св. вмчк Георги“ в Каварна продължава да е сред номинираните обекти за участие в класацията за Годишните награди на Министерството на туризма в категорията „Изборът на българите”. Целта на тази категория отново беше „да отличи най-посещаваните и най-обичани от българските туристи обекти“, разделени в две подкатегории: (1) „100-те национални туристически обекта“ и (2) „50-те малко познати туристически обекта“ в България.
Отново каварненският храм беше единственият действащ храм класирал се в топ 10, макар и този път на последно място. Добре е да си припомним, че през изминалата 2020 година храмът отново бе в топ 10 (на 5-о място), а през 2018 година, както и през 2017-а, извоюва почетното трето място.
Но всъщност не това е най-важното. Много по-важно е какво ни казва този храм с присъствието си в нашето ежедневие и с присъствието си в тази национална класация. Неговата история и съществуване не принадлежат само на каварненци, нито само на хората, които се черкуват в него. Всъщност той е жива част от единната и свята Христова църква, която обединява Небето и Земята и в която мнозина намират утеха, отговори и покой.
Всичко това е част от нашата същност. От кръвта, която тече във вените ни и от паметта за дедите ни. Затова инициативата за популяризиране на духовното и културно-историческото ни наследство не е самоцелна – тя е живата ни връзка с вярата, израз на надеждата и любовта ни.
Какво бихме могли да кажем днес в тези дни на изпитания и нелеки загуби? Дни, в които с все по-голяма яснота разбираме колко сме малки и нищожни и в същото време – непреходни и значими. Но тази непреходност и значимост имаме единствено във вярата – там, където ни се разкрива перспективата на вечния живот и получаваме обещание, което по друг начин не можем да имаме.
Понякога думите са наистина излишни. Но не и присъствието. В това число и скромното присъствие на един от каварненските храмове – не само сред национално значими обекти в класацията на Министерството на туризма. Благодарим на всички, които ни подкрепиха отново! И ако е рекъл Бог – продължаваме напред. За да вярваме, да се надяваме, да обичаме, да прощаваме и да благовестим.
Източник: Вяра и Дело”, брой 1 (33), година VIII, януари 2022 г.
