Меню Затваряне

Малко Добротолюбие на сърцето: „Двете страни на една връзка“

Елени Кондили

Книгата на гръцката писателка Елени Кондили „Малко Добротолюбие на сърцето“ съдържа текстове с добре подбрани теми, по които тя предлага специфичен поглед към иконите и църковната химнография. В този текст авторката разкрива двете страни на връзката между човека и Бога или в случая – текстът на св. Йоан Златоуст „Аз и Теб“, който може да бъде тълкуван в коментари с икони и молитвени размисли на отците на Църквата.

Двете страни на една връзка

„Аз за теб“

Аз за теб съм баща, Аз – брат, Аз – съпруг, Аз – дом, Аз – храна, Аз – дреха, Аз – корен, Аз – основа. Каквото искаш – Аз съм.

За да не ти липсва нищо, ще работя Аз. Дойдох да ти служа, а не да Ми служиш. Аз съм и приятел, и член на тялото ти,  и глава. И брат, и сестра, и майка, Аз съм всичко. Само, за да си до мен.

Аз съм беден и скитник за теб. На кръста – заради теб, в гроба – заради теб. На небето моля за теб моя Отец, на земята и посланник на Отца Ми съм за теб. Ти за Мен си всико – и брат, и сънаследник, и Мой приятел, и член на тялото Ми. Какво повече искаш?[1]

***

Текстът „Аз за теб“ на Зластоуст естествено няма нужда от никакво обяснение за децата – той предизвиква една директна, невероятна тръпка в сърцата им и е от най-любимите им текстове.

Коментар в икони: Една икона на византийскатата агиография „Крайно Смирение“ би могла да даде коментар или да се гледа и обсъжда през призмата на написания текст. Бог, Който смирява Себе си, Който дава всичко и само желае „да си до Мен“. Децата, разбира се, ще могат да потърсят и други икони на Христос и по своя начин да коментират откъса на Златоуст.

Коментар в текстове: Предлагаме просто като коментар текстове на отците, в които Бог е Личност, Която ни дава и ние Му даваме; Която ни липсва, Която иска Той да е наш и ние искаме да сме Негови – както когато някой е влюбен.

По същия начин могат да коментират и двата откъса, които имат заглавие „Свят значи любовна връзка“, които ще проследим по-надолу, където се вижда другата страна на връзката: любовта на човека към Бога.

Как изразява любовта на Бога св. Симеон Нови Богослов в следващия текст?

„Ела, едничък към Единствения. Ела, защото сам Ти си моето желание. Ела, утеха на скромния ми живот. Ела, радост моя, слава моя, неспиращо наслаждение мое“.

Как характеризира Бога Николай Кавасила?

„По-привързан от всеки приятел, По-справедлив от всеки господар, По-грижлив от всеки баща. Повече наш член, отколкото самите наши членове. По-нужен за нас от самото ни сърце“.

Как ни насталява св. Исаак Сирин да търсим Божията Любов?

„Бъди жаден за Иисус и Той ще те накара да ожаднееш отново с любовта Му“.

В откъса, който следва, един светец монах, когото вече познаваме – Силуан, говори за Бога. Какво ни напомнят тези думи?

„Къде се скри, Светлина моя? Къде е радостта ми? Твоите стъпки дават аромат на душата ми, но Ти избяга и душата ми те жадува“.

На друго място същият светец ще напише:

„Душата е подобна на невеста и Господ – на Жених. Те се обичат един друг и жадуват един за друг…“.

„… Душата Го жадува, защото в Него се крие живота и радостта ѝ“.

„Святост“ означава любовна връзка

Двата откъса, които са антологизирани, пренасят към една забравена реалност. Светците не са минало, нито митология.

Те са хора като нас, които са обичали дълбоко Бога и Онзи, съчувстващ на любовта им, се е съединил с тях. Някога, един монах попитал св. Антоний: „Как става така, че ти се подвизаваш по-малко, а имаш по-голяма слава от мен?“. Той му отговорил: „Защото обичам Христос повече от теб“.

Затова и най-предпочитаните като коментар са светоотеческите текстове, които се отнасят до Бога по един почти любовен начин; текстове като онези, с които коментирахме „Аз за теб“. Това се отнася до другата страна на връзката: любовта на човека към Бога.

Колкото повече се разтваря човек в тази любов, толкова и Бог печели място и му дава „Благодатта на Светия Дух“. „Господ обича всички, но повече онези, които Го търсят с жажда“, казва св. Силуан Атонски. И продължава: „… от любовта на Бога, забравяме земята и живееем на небето, гледайки славата на Бога“.

На своите избрани Бог дава толкова благодат, за да обградят с любовта си цялата земя. Целият свят и душите им изгарят от жажда да се спасят всички и да видят славата на Бога. Чудесата, с които по-голямата част от света свързва светците, не са от тях, а от Светия Дух, Който се е настанил вече в тях и чува техните молитви.

Упражнение за коментиране с икони: С една икона (като Богородица с Младенеца), може да се коментира агиографски темата за светостта. Например, св. Богородица, която е била непразна с Бога, в която е обитавала цялата Негова благодат, и която прегръща със своята загриженост цялата вселена.

Упражнение върху поезията и езика. Би било интересно също да направим относително упражнение върху химнографията; може да прегледаме изразите при акатистите на св. Богородица, които показват Божията майка, която „съдържа божественост“, и да се опитаме да ги преведем – например, такива изрази като: „жилище на Владиката на творението“, „огневидна колесница на Словото“, „пространно жилище на Словото“, „неопетнен чертог на Словото“, „колесница на духовното Слънце“, „обиталище на светлината“, „съсъд, който прие неизчерпаемото миро, изляло се над Тебе“.[2]

————-

Превод: Щелян Димов

Източник: „Малко Добротолюбие на сърцето“, Елени Кондили, изд. „Атермонон“, 2018 г.

Изображения: Pinterest


[1] Превод на „За евангелието по Матей“, ΕΠΕ, τ. 12, σ. 34, Ομιλια ΟΣ΄ – PG 58, 700 (бел. прев.).

[2] Вж. Малко повечерие с Богородичен акатист, Първа статия (бел. прев.).

Posted in Беседи

Вижте още: