Атанас Димитров – АтаДим
На отдалечения шотландски остров Мъл, сред ветровете на Атлантика и древните следи на келтското християнство, днес съществува малка православна монашеска общност, която се опитва да съживи паметта за светците из първото хилядолетие на Британските острови. Манастирът „Всички келтски светци“ е не само духовно средище, но и място, където се ражда интересен художествен опит – създаването на икони на келтски светци в духа на православната иконография. Особено впечатляващ е иконостасът на манастира, който съчетава традицията на източната икона с декоративния свят на средновековното келтско изкуство и представлява един от най-интересните съвременни опити за възстановяване на визуалния свят на древното западно християнство. Той е и свидетелство по какъв своеобразен начин може да бъде съживена паметта за древните светци на Британските острови, живели преди разделението на Църквата през XI век. Монашеската общност създава нови икони на светци като св. Патрик, св. Колумба, св. Бригида, св. Килиан, Колонат и Тотнан и много други мисионери и подвижници, чието духовно наследство е оформило християнството в Ирландия и Шотландия. Тъй като за много от тези светци не са съществували утвърдени иконографски типове, съвременните иконографи са изправени пред предизвикателството да създадат нови образи, които да бъдат верни на източната иконографска традиция и същевременно да отразяват културния свят на келтското християнство.
„Всички келтски светци“ е първият православен манастир на Шотландските острови от повече от хиляда години. Първите монаси се заселват тук заради свещения кладенец „Свети Ниниан“ – извор, известен с чудотворните си лечебни сили. Св. Ниниан е един от най-ранните християнски мисионери в Шотландия и се смята запървия известен проповедник на християнството сред пиктите в края на IV и началото на V век. Келтският манастир „Свети Ниниан“ процъфтява от края на VI век до края на първото хилядолетие, когато нападенията на викингите слагат край на монашеския живот на островите. След това време мястото е изоставено в продължение на няколко века, а впоследствие се превръща в протестантска енория. През 1755 г. върху основите на по-ранната манастирска църква е построен нов протестантски храм, който днес отново се използва като църква.
Манастирът започва да функционира през 2010 година с благословението на Негово Високопреосвещенство Йосиф, Архиепископ на Западна Европа, митрополит на Румънската православна митрополия на Западна и Южна Европа. Той се поддържа чрез две нестопански организации: American Friends of the Celtic Saints (САЩ) и Kilninian Trust (Обединено кралство). Основан е от отец Серафим Алдеа – румънски православен монах, богослов и преподавател, който инициира създаването на православната монашеска общност на остров Мълпрез 2010 година. След академичната си работа в университетите на Оксфорд и Дърам той започва мисия за възстановяване на православното монашество в Шотландия, вдъхновен от духовното наследство на древните келтски светци. Манастирът „Всички келтски светци“ постепенно се оформя като първия православен манастир на Шотландските острови от повече от хиляда години – духовен център, място за молитва, богословие и съвременно иконографско творчество.
От създаването си манастирът бавно започва да расте. Той привлича поклонници и бъдещи монаси не само като уникален художествен и духовен проект, но и като съвременен модел на православна монашеска общност, която включва както монаси, така и монахини, подвизаващи се в различни обители.
Остров Мъл е част от Вътрешните Хебриди, близо до малкия остров Йона, и е вторият по големина остров от архипелага, известен с планинските си пейзажи, диви брегове и малки рибарски селища. Именно на този остров се намира обителта, в която живеят монахините. Остров Йона се намира непосредствено до югозападния бряг на Мъл и е едно от най-свещените места в историята на британското християнство. През VI век там ирландският мисионер св. Колумба основава манастир, от който започва християнизацията на голяма част от Шотландия. Днес на този остров живеят монасите. През лятото на 2022 година отец Серафим и няколко монаси събират средства и купуват имот на остров Йона, който реставрират и превръщат в своя обител. Така бившата обща монашеска общност на Мъл постепенно се разделя на два отделни манастира – единият за монахини на остров Мъл, а другият за монаси на остров Йона. Разстоянието между двата острова е много малко – от Мъл до Йона се стига с ферибот за около десет минути. Манастирът на остров Йона е официално признат от Синода на Митрополията на Южна и Западна Европа (Румънска патриаршия) през март 2023 година.
Братята и сестрите идват от Канада, Обединеното кралство, Румъния и САЩ. Говорят и служат на английски език. Въпреки че духовното ръководство и основната обител се свързват с братята, монахините активно участват в живота на манастира, в молитвата и в практическата поддръжка на общността, като същевременно съхраняват и развиват своите духовни и художествени таланти. Тази интеграция на мъже и жени в една духовна структура е рядка в традиционните православни манастири (има я и в манастира на св. Софроний в Есекс) и показва иновативността и адаптивността на общността към съвременните нужди на вярващите, като същевременно и двете обители остават верни на утвърдените принципи на монашеския живот. Манастирът е пример за съвместно служение на монаси и монахини, които чрез общата молитва и духовно посвещение укрепват православната традиция на отдалечените шотландски острови.
Това, което силно привлича посетителите в манастира – освен съвременният монашески живот – е и художественият език на иконите, които се изписват в обителта и могат да бъдат закупени онлайн. Особено впечатляващ е иконостасът на храма. Той не следва изцяло класическите модели, познати от византийските храмове. Вместо висока стена от икони, както е характерно за руската традиция или за късните гръцки иконостаси, тук се вижда по-отворена композиция, типична за малки монашески параклиси. Централното място е за Царските двери с евангелската сцена на Благовещение и четиримата евангелисти. От двете страни се намират традиционните икони на Христос Вседържител и на Пресвета Богородица с Младенеца. Макар композицията им да е канонична, художественият стил е по-мек: лицата са светли и човешки, сенките – деликатни, което създава по-топло и близко усещане към образа и сюжета. Светците са с големи очи, които веднага срещат погледа на молещия се, създавайки директен и личен контакт между светеца и вярващия.
Интересен детайл в историята на създаването на келтските икони е, че в тяхното изписване е участвал иконограф, работил по реставрацията на паметници от XV век в православен манастир в Молдова. Той не е известен майстор, а обикновен зограф с дълбока вяра, който помага в създаването на първите композиции.
Най-забележителната особеност на иконостаса е присъствието на келтските светци. Вместо типичните за византийската и балканската традиция фигури, тук се виждат светци от християнската история на Ирландия и Шотландия. По този начин иконостасът се превръща не само в литургичен елемент, но и в своеобразна духовна визия на християнството на Британските острови през първото хилядолетие. Цветовете допълнително отличават тези икони – освен традиционния златен фон, в тях се използват наситено зелено, тъмносиньо и ярко червено, характерни за келтската декоративна традиция. Живописното пространство е украсено с плетени орнаменти и кръгови мотиви, напомнящи за декоративния език на средновековните келтски ръкописи. Рамките са богато украсени с плетени линии и спираловидни мотиви, отпращащи към миниатюрите от „Книгата от Келс“.
За да се разбере по-добре този стил, трябва да се погледне към историческите корени на келтското монашество. Още през IV–V век идеалът на египетските пустинници започва да се разпространява из целия християнски свят. Житията на св. Антоний Велики и други отци подвижници се превеждат и четат сред християните. Когато монашеството достига до Ирландия и Шотландия, то вече носи влиянието на тази пустинна традиция. Затова келтските монаси често избират живот в уединение – на малки острови, в пещери или в отдалечени планински места. Тяхната духовност по удивителен начин напомня за египетските отшелници. Вероятно и поради тази връзка на келтските светци с египетските пустинници в съвременните икони се вплитат ранната византийска иконография, изразителността на Фаюмските портрети и яркият живописен език на келтските ръкописи.
Особен интерес представлява разказвателният характер на някои композиции. В класическата византийска иконография образът е статичен и символичен, докато тук понякога се появяват сцени от живота на светеца – пътуване по море, проповед сред народа или срещи с животни. Така например иконата на свети Фуейлон показва как вълк убива един от воловете му, но светецът го укротява и животното започва да оре нивата вместо него. Друг пример е света Тейни, изобразена в лодка сред тъмночервено море, преживяла насилие и изоставена от роднините си. Яркочервеният фон на иконата на светите Килиан, Колонат и Тотнан, в контраст със светлите им фигури и с образа на Христос, който държат срещу техния убиец, е свидетелство за любовта в единението с Бога и за отказ от защита дори пред лицето на смъртта. Такава любов и изразителност има в очите на всички образи на тези икони – на света Ита, която се моли за децата си, и на свети Дростан, който се моли над потъмнялото лице на свещеник със затворени очи, символ на духовната тъмнина, изглеждащ напълно изоставен от Бога. Св. Дростан е последната му надежда – той прощава и го благославя, връщайки му светлината и вярата в новото начало. Цялата тази надежда е скрита в огромните очи на тези образи, които молещият се не може да спре да гледа.
Въпросът дали подобен стил може да се нарече нов и дали има налице нова иконографска школа, остава открит. В историята на християнското изкуство са известни много регионални школи, които се оформят постепенно, когато даден художествен стил се развива и утвърждава в продължение на поне две поколения иконографи. Манастирът на остров Мъл е все още малка общност и е рано да се говори за напълно оформена школа. Но без съмнение тук се появява едно ново направление, което се стреми да изрази православната вяра чрез културното наследство и традициите на келтския свят.
Подобни нововъведения неизбежно предизвикват спорове и първоначално отхвърляне. В източната традиция иконата не е просто художествено произведение, а носител на богословие и църковен опит – на Свещеното Предание. Затова всяка промяна във формата и художествения език се възприема с внимание и понякога с подозрение. Историята показва, че подобни реакции не са нови: в миналото руската иконопис е била критикувана от някои гръцки богослови, а балканските стенописи от по-късни векове често са обвинявани в упадък и в западно влияние. И днес понякога се поставя под въпрос съществуването на стенописи или икони, които се отклоняват от утвърдените образци. Подобно напрежение между установените иконописни канони, творческата свобода и новите художествени решения съпътства развитието на църковното изкуство през всички епохи.
Иконостасът и иконите на манастира на остров Мъл обаче са свидетелство, че православната иконография е достатъчно дълбока и всеобхватна, за да позволи възникването и развитието на различни стилове и типове, които отразяват местните културни традиции, без да се губи тяхното богословско съдържание. По същия начин, както византийската традиция е дала началото на руската, балканската и румънската иконопис, днес се правят опити да се възстанови визуалният свят на древното келтско християнство. Независимо дали това направление ще се утвърди като отделна школа в бъдеще, то вече представлява убедително свидетелство за живата връзка между православната вяра и културното многообразие на християнска Европа.
Източник на изображенията: https://icons.mullmonastery.com/
