Християнство.бг
Всеки път, когато се опитвам да обясня защо считам за недопустимо участието на християни във война, непременно се намират няколко души, които започват да разказват колко са били воините християни при езическите императори и как са били канонизирани, въпреки факта че са убивали хора.
Това ми напомня как оспорих глобата „за дискредитацията“ в костромския съд. В края на заседанието съдията зададе въпроса: „Щом вие твърдите, че заповедта не убивай е абсолютна, защо началниците ви – патриархът, митрополитът и вашите събратя свещеници не споделят вашата гледна точка?“. Аз му отвърнах: „Всеки човек рано или късно ще умре и ще застане пред Бога. И ние ще отговаряме пред Него за това, което правим и казваме. Аз правя това, което ми подсказва съвестта и не мога да отговарям за думите и делата на събратята си свещеници. Те сами ще отговарят за тях пред Бога“.
След година, препрочитайки описанието на съда над мъченика-воин Максимилиан, се зарадвах, намирайки там подобна, макар и много по-ярка и лаконична фраза. След изявлението на воина, че той е християнин и не може да се сражава, проконсулът отбелязал, че в римската армия са служили много християни. „Това си е тяхна работа – отвърнал мъченикът – аз също съм християнин и не мога да служа“.
Много вярващи не могат да разберат това (а още повече хората отвън). Струва им се, че християнството е единствено и само набор от общозадължителни правила и основното е да се намери подходящ канон или прецедент.
А в Царството Небесно не се отива под строй – в походна рота под ръководството на старец или свещеник вместо старшина.
Вярата е живият живот на човешката личност и душа, воден от нравствения „компас“ и Светия Дух. Липсва ли този жив живот, това нравствено чувство, това умение да се прави разлика между добро и зло – няма и вяра. Без тях всички правила, канони и прецеденти се превръщат „от карета в тиква“ – мъртва буква на закона.
„Марш, марш, левой“ е песен на руската група Наитилус Помпилиус, в която участва и известният основател и вокал на група „Аквариум“ Бориг Гребенщиков. Групата е основана през 1982 г. и има много социални текстове, а музиката е в стил пънк рок, ню уейв, готик и симфоничен рок.
„Марш, марш, левой“ или „Марш, марш, наляво“ е песен, в която групата показва безсмислието на войната, независимо дали маршът е ляв или десен. Анимацията илюстрира ужаса от фашизма. Можете да я гледате в YouTube, текстът на песента е тук.
—————
Източник: Маран ата – Блог на Йоан Бурдин
