Ренета Трифонова
Днес светът отбелязва Международния ден за правата на човека. Подписаната на 10 декември 1948 г. Всеобща декларация за правата на човека е един от най-важните документи на Организацията на обединените нации (ООН) след края на Втората световна война. Документът посочва принципите, които и до днес имат огромно влияние по света – принципите на човешкото достойнство, свободата, равенството и братството. Основната част на Всеобща декларация за правата на човека конституира правата на индивида (правото на живот и отхвърлянето на робството); съдържа индивидуалните политически и граждански права; отнася се до свободата на религията, убежденията и изразяването; записани са социални, икономически и културни права.
През 1950 г. Организацията на обединените нации обявява 10 декември за Международен ден за правата на човека. Днес тази дата се чества по цял свят с различни инициативи, които имат за цел да повишат познанията и разбирането на хората за човешките права и тяхната защита. В приетата през 1991 г. Конституция на Република България се залагат най-важните европейски стандарти в областта на защита на правата на гражданите.
По повод приемането на Всеобщата декларация за правата на човека на ООН, в Университета за библиотекознание и информационни технологии (УНИБИТ) се провежда редовната Годишна научна конференция „Хармония в различията“.
На нея традиционно участват учени и изследователи от различни университети в страната и чужбина, духовници и богослови, правозащитници и представители на религиозни общности, експерти от държавни институции и неправителствени организации.
През последните години конференцията се провежда в сътрудничество с Български форум за междурелигиозен диалог и сътрудничество, а от времето на пандемията, поради епидемичните мерки, за много от участниците се предлага и възможност за участие онлайн.
В конференцията участват и преподаватели от Богословския факултет на СУ „Св. Климент Охридски“ със свои доклади:
проф. д-р Иван Иванов (Кюмурджийски) Евхаристийна ангелология. Източни и западни
литургични рецепции в изследването и интерпретирането на
„Ангелската песен“;
доц. д-р Костадин Нушев Систематическото богословие в България през ХХ век – академични традиции, представители и насоки;
Завършили Богословския факултет и защитили докторски дисертации с доклади:
д-р Жоржета Илиева Св. Николай Мистик – патриархът дипломат;
гл. ас. д-р Благовест Върбаков За новия български патриарх Даниил – между канона и закона.
Секциите и останалите участници можете да проследите в програмата на конференцията. Във файла са публикувани и линкове за онлайн връзка с конференцията.