Християнство.бг
Отношенията между православните християни в България и арменската общност датират от векове и се основават на дълбоки исторически връзки. Измежду древните източни дохалкидонски църкви, сред които спадат Коптската, Етиопската, Сиро-Яковитската, Източно-Сирийската и Малабарската, Българската православна църква подържа най-близки контакти и има традиционно най-добри отношения с Арменската апостолическа църква. Това се обуславя главно поради нейната диаспора, която се намира от векове на територията на България и от близките контакти между българите и арменците през вековете.
И двете християнски общности у нас – православна и арменска, се познават взаимно още от Средновековието, когато споделят сходна историческа съдба в контактите си с Византия и Римокатолическата църква, по време на татаро-монголските нашествия и контактите с италианските републики в областта на търговските връзки в региона на Черно море и други области на Средиземноморието. А в границите на Османската империя в продължение на няколко века (между ХV-XIX в.) българите и арменците като християнски народи имат обща съдба, което също ги сближава особено много. През тези столетия двете общности се опознават отблизо и се сближават като изграждат добри междухристиянски братски отношения. [1,404-405]
Независимо от догматическите, и други културни и езикови, различия между тях много пъти както българите са получавали духовна подкрепа от представители на арменската църква, така и арменците в своята трудна съдба на изгнаници, прокудени от своята родина, са получавали християнска братска помощ, гостоприемство и закрила от българския народ [3,70-79].
Исторически връзки между православните българи и арменците
Арменски заселници и техни общности има по българските земи от дълбока древност. Според някои изследвания арменци на Балканския полуостров и техни общности има още през V век след Христа когато във Византия и Вселенската църква се водят христологическите спорове, довели след това до отделянето на Арменската църква и обособяването и като самостоятелно вероизповедание след Халкидонския събор. Поради войните между Византия и Персия арменските християни се намират ту под властта на персите, ту възстановяват своите културни и политически връзки с Източната римска империя. През годините има и опити за уния с Римокатолическата църква, но като цяло надделява стремежът за запазване на собствената християнска традиция и културна идентичност.
От XVI-XVII век датират данните за организирани арменски църковни общности и енорийски общини в някои от по-големите български градове като Русе, Пловдив, Варна и София. През XVIII век и в двете християнски общности – на православните българи и на арменците, протичат сходни процеси на духовно пробуждане и културно възраждане. Тези процеси са съпроводени със засилване на култа към общи християнски светци и, независимо от разликите между двете църковни традиции на православните и арменците, те споделят и преоткриват много общи духовни страни на своята вяра като почитането на някои общи християнски празници и светини [2,4].
През XIX век тези общи и сходни процеси на християнско културно и духовно-просветно движение за повече права на християните, засилване на тяхната културна идентичност и независимост и изграждане на модерни образователни институции в техните църковни общности, сближава още повече православните българи и арменците и сплотява връзките между двата християнски народа. Много българи, които са били изпращани на заточение в Мала Азия от османските власти през втората половина на XIX век, са получавали подкрепа от арменските свещеници и епископи в тамошните градове като, например, Диарбекир. По-късно след Първата световна война поради репресиите срещу арменския народ в Османската империя много арменци са били прогонени от своите родни места и са приети като бежанци в България. В този исторически момент от началото на 20 век се разкрива и една от най-силните страни на братското християнско отношения между православните българи и арменците. От страна на Българската православна църква и на целия български народ по един безусловен и безкористен начин е засвидетелствано християнско милосърдно отношение и грижа към прокудените братя от арменската християнска общност. Това християнско братско отношение е залегнало като добра традиция в основата на добрите толерантни отношения между двете общности и в днешно време.
Арменската апостолическа църква в България
В църковно отношение арменците в България имат своя самостоятелна епархия от 1921 година, която при своето създаване е била възглавена от архиепископ Степанес Ховагимян. През 1950 година седалището и е било преместено в Букурещ и е била обединена с арменската епархия в Румъния. Това църковно-административно управление е продължило до 1977 год. Когато двете епархии са обособени отново като самостоятелни църковни единици. [3,26]
В настоящия момент Арменската апостолическа църква в България има свои организирани църковни общности с действащи храмове в 12 големи български града – София, Пловдив, Варна, Бургас, Русе, Шумен, Сливен, Стара Загора, Пазарджик, Хасково, Добрич и Силистра, като два нови арменски храма в София и Ямбол все още се изграждат. Повечето от тези храмове са построени още през XVII, някои от тях през XIX и началото на XX век. Някои от тях са изградени в типичния за арменската църковна архитектура стил като днес в процес на довършване е и новият централен храм на Арменската църква в София, който ще бъде седалище на нейния духовен водач за общността в България. [2,17]
В църковно-канонично и юрисцикционно отношение арменските църковни общности са част от Епархията на Арменската апостолическа църква, която се намира под върховното духовно ръководство на Патриарха и Католикоса на всички арменци Негово Светейшество Карекин II със седалище в Ечмиадзин. От 2011 година седалището на арменската епархия в България, което преди това е било в град Букурещ (Румъния), е преместено отново в София. Към този момент – отпреди 10 години, епархията на Арменската апостолическа църква в България се ръководи от Негово Високопреподобие Абгар Овакимян, който е архиерейски наместник на Върховния Патриарх и Католикос на всички арменците по света [2,4-8].
От представителите на арменската общност в България повечето принадлежат към своята църковна традиция и са част от църковното паство на Арменската апостолическа църква, но има и такива, които са приели православното халкидонско вероизповедание на вярятя и принадлежат към Българската православна църква. Много арменци в България са православни християни, а сред тях има и такива, които са православни свещеници в Българската църква. Съществуват и смесени бракове между православни християни и принадлежащи към арменската апостолическа църква, което сближава още повече много семейства и води до по-близки братски и толерантни отношения между двете общности.
Официални отношения на Българската православна църква и арменската християнска общност
През последните години Българската православна църква подържа на официално ниво добри междуцърковни отношения с представителите на Арменската апостолическа църква. Тези отношения се изграждат и развиват в рамките на традиционните междуцърковни връзки между Православната църква и древните източни дохалкидонски църкви [4,7-27].
Независимо от разделението между двете християнски общности на православни и арменци, които датират още от времето след Халкидонския събор (451) отношенията между православните християни в България и арменската християнска общност са основани на взаимно уважение и се изграждат върху дух на християнско братско сътрудничество. Тези отношения на мир и уважение намират израз през последните години в множество церемониални и официални случаи. Още при избора и интронизацията на Българския патриарх Кирил през 1953 година представители на арменската общност в София изработват и подаряват на Българския първойерарх патриаршеската корона за неговото първосветителско служение [3].
Във висшите богословски школи на Българската православна църква въпросите за Арманската апостолическа църква се разглеждат в църковно-исторически и догматически аспект, но също така и в рамките на съвременните проблеми на мисионерското служение и междухристиянския диалог [5].
Много арменски свещеници и дякони получават в по-ново време своето висше богословско образование в Богословските школи на Българската православна църква и стават живи мостове между двете църковни общности в техните съвременни отношения. През 90-те години заради конфликта в Нагорни Карабах в България дойдоха някои арменски младежи, които завършиха богословското си образование в София и приеха свещен сан като църковни служители в Арменската църква. Тяхното присъствие в българските висши богословски школи спомогна за по-добро взаимно опознаване между православните богослови и арменците и за по-точно вникване в историческите и догматически аспекти на вековните различия между Православната църква, която се придържа към Халкидонското изповедание на вярата и приема решенията и догматическте вероопределения на IV Вселенски събор и дохалкидонската източно-християнска традиция на Арменската апостолическа църква.
По повод на годишнината от „арменския геноцид“ през 2007 година Българският патриарх Максим изпрати специално писмо до Католикоса на арменците Карекин, в което се изразява официалната позиция на Българската православна църква по този въпрос и се потвърждават братските християнски връзки между двете църкви и двата народа [6].
Междухристиянският диалог и сътрудничеството за съвместното свидетелство за християнската вяра между представителите на Православната църква и Арменската апостолическа църква в България се осъществява на различно равнище, на различни форуми и чрез взаимни покани между двете страни.
През 2011 година по решение на Светия Синод на Българската патриаршия беше проведена международна конференция за толерантност и междурелигиозен диалог в София, на която беше поканен и духовният лидер на арменската общност в България архим. Абгар Овакимян. През следващата година делегация от Българската православна църква, ръководена от тогавашния Варненски митрополит Кирил заедно с православни духовници и представители на арменската църковна общност от България посетиха Католикоса на Араменската апостолическа царква Карекин II в Армения.
Междухристиянският диалог и сътрудничеството между представители на Българската православна църква и арменската християнска общност се осъществява през последните години и в рамките на Националния съвет на религиозните общности в България, който от 2010 година организира множество срещи, конференции и съвместни прояви между представители на Православната църква и другите християнски общности в страната. Председател на този съвет през този период беше д-р Рупен Крикорян, който е и дългогодишен официален представител на Епархията на Арменската апостолическа църква в България. Отношенията между Българската православна църква и арменската апостолическа църква в България по времето на Патриарх Неофит и в днешно време се изграждат върху основата на братско взаимно уважение, откритост и междухристиянски диалог и сътрудничество в много области като християнско образование, мисионерско служение, възстановяване на християнски храмове и съвместно свидетелство за християнстката вяра и духовни ценности в обществото на фона на съвременните предизвикателства в България, на Балканите, в Европа и света.
Отскоро е възстановен и официалният формат на богословския междухристиянски диалог между Православната и източните христииянски дохалкидонски църкви, в който като представител на Българската православна църква понастоящем участва Старозагорският митрополит Киприан.
–––––––
Докладът е изнесен на конференцията, състояла се в Богословския факултет на 16 декември на тема „Диалогът в мултикултурна образователна среда“.
Конференция в Богословския факултет: Диалогът в мултикултурна образователна среда • Християнство.бг
–––––––-
Основна литература
1. Kostadin Nushev .Dialogue Between the Armenian Community and the Eastern Orthodox Christians in Bulgaria. – In: The Dialogue Between The Eastern Orthodox and Oriental Orthodox Churches. Volos Academy Publications,2016, p. 404-408.
2. Архим. Абгар Овакимян. Арменската църква, арменците и вярата. – в: Епархия на Арменската апостолическа църква в България (Календар). София, 2014, с. 4-5.
3. Bakalov, G. The Bulgarian Orthodox Church. Historical overview. – In: Chronicle of the Bulgarian Orthodox Church. Sofia, 2010, p. 17-224.
4. Митев, Д. Инославни изповедания. Варна, 2005, с. 23-27.
5. Коев, Т. Поглед върху източните национални църкви. – Духовна култура, 1976, кн. 2.
6. Berov, Hristo. State and confessions of faith. Legal Codification on religion and religious communities in Bulgaria. Sofia, 2009, p. 42-100.
