Християнство.бг
Доц. д-р Костадин Нушев
Основната когнитивна грешка на зилотския антиикуменизъм е, че тук не става дума въобще за „икуменизъм“ – за тази „идеология“, която се визира в много от старокалендарските пропагандни брошури срещу „Ватикана и ереста на папизма“. Католическата църква не членува в Световния съвет на църквите и не е част от икуменическото движение, за което говорят старокалендарните зилоти.
В срещите между предстоятелите на Рим и Вселенската патриаршия става дума за двустранен междуцърковен диалог, започнал още в края на Втория ватикански събор през 1965 година с историческото събитие на двустранното вдигане на анатемите между Рим и Константинопол. Този диалог продължава оттогава до 2025 година вече над 60 години и доведе до постиганетото на съгласие между Рим и Константинопол за премахване на добавката „филиокве“ от Символа на вярата, която е в основата на разделенията от средновековната епоха.
Всичко това не е случаен акт, а е резултат от поредица от официални срещи на богословско ниво от 1980 до 2023 година и се дължи на дълъг процес на междуцърковен и богословски диалог, както и на всеправославен консенсус. В този процес участват всички православни църкви чрез оторизирани представители, излъчени от синодалните ръководства на поместните автокефални православни църкви и чрез комисия на всеправославно равнище, при това по механизъм за представителство, договорен още на Родоските всеправославни съвещания през 60-те години на ХХ век. Зилотските „аргументи“ срещу този процес са от арсенала на старокалендарните схизматици на „противостоящите“, които нямат никаква релевантност по отношение на православно-католическия междуцърковен диалог и затова не могат да предложат нищо разумно и адекватно, а само сектантски псевдоаргументи и конспиративни теории от съмнително естество.
Пропагандни клишета и несъстоятелни твърдения
В зилотската пропаганда срещу сближаването между Рим и Константинопол умишлено се използва неясното понятие „икуменизъм“, което се екстраполира върху двустранния православно-католически диалог, като се създава изкуствен враг или несъществуваща заплаха за „чистотата“ на Православието. Пропагандата срещу Вселенската патриаршия постоянно използва обвинения за някакво съглашателство с Ватикана или за конспиративни преговори за някаква „уния“. Какво е това „икуменистко верую на Рим и Фенер“ например, за което се говори в пропагандните клишета?
Ако се визира общото изповядване на Символа на вярата без „филиокве“, това е общото Верую на Никейския събор – Първи вселенски („икуменичен“) събор и на Втория вселенски събор с допълнението на вярата в Светия Дух към текста на Никейския символ от 325 година! Къде тук има „хула“ срещу Светия Дух, когато се изповядва Символа на вярата на Вселенската църква в оригиналния му текст без „филиокве“? Никейският символ на вярата и вероизповеданието на Никейските 318 свети отци от Първия вселенски събор са Православното учение и изповедание на вярата на Вселенската църква и на Вселенските събори! Къде тук и в какво е „измяната“ на Никейските отци? Никейските отци са били в пълно общение с Римския папски престол и с неговите делегати на Първия вселенски събор, начело с епископ Осий на Кордоба и другите четирима епископи и презвитери на събора, и не са били в „схизма“ с тогавашния Римски папа Силвестър, а в пълно канонично и евхаристийно общение!
Но тази пропаганда не се интересува от църковната история, а възпроизвежда едни и същи клишета срещу „ереста на папизма“ и „отстъпленията от календара“ с приемане на новоюлианския календарен стил. Тази пропаганда си има свои клишета и постоянна готовност по темата за „унията между Ватикана и Фенер“, независимо за коя среща и декларация на папа Франциск и патриарх Вартоломей и от коя година става дума. Дали за декларацията от 2014 година, за Критския събор или за срещата в Никея през 2025 година. За тази пропаганда Римският папа „няма апостолско приемство“ и анатемите между Рим и Константинопол „не са вдигнати“ през 1965 година според тази пропаганда, а продължават да са в сила!
Всичко останало в пропагандния наратив произтича от тези две „фундаментални положения“ – тези хора живеят заради анатемите, много искат да се намират под анатема и да има еретици, които да анатемосват. За някаква промяна на това схизматично съзнание трудно може да се говори. Затова схизматичният разказ преминава естествено в сектантски апокалитични предсказания и злокобни „пророчества“.
Какво да очакваме от тази зилотска пропаганда срещу междуцърковния диалог?
На двустранните стъпки към сближаване няма да бъде обърнато внимание и те ще бъдат игнорирани. На апостолическото послание на папа Лъв XIV по въпроса за „филиокве“ – „В единството във вярата“ (In unitate fidei), прието преди срещата на 28-30 ноември с Вселенския патриарх, и на общото изповядване на Символа на вярата без „филиокве“, което показва доктриналната позиция на Католическата църква по темата – няма да бъде обърнато сериозно внимание от зилотите.
Вместо това ще чуем новата версия за „икуменистичния синкретизъм“ на „Ватикана и Фенер“ по повод новата съвместна декларация за 1700 години от Първия вселенски събор и ще научим за „новите отстъпления“ от „никейските отци“! Вероятно ще има открития и прозрения за „бъдещата уния“ или за проектирания бъдещ „осми вселенски събор“ като триумф на „ереста на икуменизма“. А след това със сигурност ще дойде „царството на антихриста“, но ако преди това не е избухнала „третата световна война“ на „безбожния Запад срещу православието“ и не е довела до „свършека на света“ предсрочно, преждевременно и извънредно! Важното е, че „ние сме в последните времена“ и сме заплашени от „велико отстъпление“ и голяма „апостасия“ (или „всеобща простотия“), но „който устои докрай само той ще се спаси“!
Вече няма риск от чипове и баркодове, защото Мъск работи за Тръмп и Путин и се обяви открито срещу Европейския съюз с предложение за неговото закриване! Той има проект за имплантиране на чипове директно в мозъка и така „правоверието“ ще се инсталира директно в съзнанието на вярващите, без излишни заблуди и фалшиви спамове на постмодерния трансхуманизъм и джендъризъм, които да застрашават като вируси „софтуера на ума“ на истинно православните! Ще бъде много „вдъхновяващо“ и „духовно“ преживяване по време на Рождественския пост и то някъде точно седмица преди Игнажден!
––––––––––––––
Литература
1. https://www.vatican.va/content/leo-xiv/en/apost_letters/documents/20251123-in-unitate-fidei.html.
2. ВАТАШКИ, Р. Българската православна църква и Вторият ватикански събор (1962 – 1965). Велико Търново, 2014.
3. ВАТАШКИ, Р. Родоските съвещания (1961, 1963 – 1964) и диалогът за всеправославно единство. В. Търново, 2016.
