Християнство.бг
„Украинската православна църква първо трябва да определи каноничния статут, който иска да продължи да поддържа. Настоящият статут е неканоничен, тъй като УПЦ се е определила като „независима“, без да се е обявила за автокефална. „Такъв статут не съществува в православието.“
Основната ценност на този разговор е, че в него откровено се обсъждат отговорите на въпроси, които причиняват болка на вярващите на УПЦ още от самото начало на пълномащабното руско нашествие. Значи сме с Москва или не? Богоявленският събор разкол ли е? Все още ли сме канонична Църква? Какво ще се случи, ако бъде обявена автокефалия? Ами ако не е декларирано?
Украинският сайт Диалог.тут представя интервю с д-р Анаргирос Анаплиотис, доцент в катедрата по православно канонично право и немско конституционно право на религиите в Мюнхенския университет. Той публично подкрепя Украйна в съпротивата ѝ срещу руската агресия и професионално анализира процесите, протичащи в религиозната ѝ област. Интересното в тази публикация е, че сайтът беше забранен на територията на Украйна заради пропаганда и дезинформация.
Понятието „неканонична църква“ може да се разбира по различни начини
— Как бихте могли да обясните с прости думи толкова сложно явление като каноните? Това е като законите в една държава – ако не си ги нарушил, значи не си виновен за нищо? Тогава какво е, от гледна точка на каноничното право, „неканонична църква“? Незаконна? Но кой определя това и как?
— Този въпрос не е много прост, така че не бива да очаквате просто обяснение. В православното канонично право се разграничават три източника, всеки от които има свое собствено значение.
Най-важният и първоизточник е каноничното право, което е задължително за цялата Православна църква. Състои се от отделни канони или „юридически текстове“, издадени директно от вселенски или поместни събори, или написани от отделни църковни отци и ратифицирани по-късно от Вселенски събори. Тъй като Вселенските събори са най-висшите органи на Църквата, техните решения са абсолютно задължителни.
Трябва да се отбележи, че мненията относно обхвата и продължителността на каноните се различават. Поради тази причина често разграничават каноните на „божественото право“ и „човешкото право“. Каноните на „божественото право“ не могат да бъдат пренебрегвани при никакви обстоятелства, докато каноните на „човешкото право“ могат да бъдат прилагани по различни начини.
Мненията се различават и по отношение на степента, до която каноните могат да бъдат тълкувани, променяни или дори отменяни. Въпреки това, общоприето е, че каноните, одобрени от вселенските събори, са задължителни, тъй като са част от Свещеното предание на Църквата.
Наред с гореизложеното, съществува и принципът на „икономѝя“. Според този принцип, отклонение от буквалния текст на канона може да бъде разрешено само в името на спасението на душите (обикновено по дисциплинарни въпроси) и никога не може да надхвърля догматичните граници. Обратно, „акривѝя“ диктува стриктно спазване на каноните.
Според принципа на „икономѝята“, ако дадено лице наруши канона и бъде признато за виновно от църковен или епархийски съд, към него могат да бъдат приложени подходящи дисциплинарни мерки, които обикновено се състоят във временно отстраняване от Причастие (известно още като малко отлъчване). Такова отлъчване може да продължи от няколко дни до няколко години, докато „анатемата“ (пълно отлъчване) може да доведе до пълно изключване от Църквата.
Понятието „неканонична църква“ може да се разбира по различни начини. Това може да е разкол (когато дадена група се отделя от Църквата, без да променя вярата си), но може да е и еретична група, която е прекрачила догматични граници.
Например, така наречената „Черногорска православна църква“, чиито представители никога не са били ръкоположени за епископи, а просто са се „ръкополагали“ – това е нарушение на първото апостолско правило, което по никакъв начин не може да бъде оправдано с принципа на „икономѝята“. Следователно, тази църква е неканонична и еретична секта, дори ако степента на дистанция от Православието се оценява различно.
Трябва да се подчертае, че каноничните правила на всички вселенски събори, много поместни събори и някои Отци на Църквата съставляват неразделна част от Свещеното Предание на Православната църква. В това отношение те не са само закони в тесния смисъл на думата, но и принадлежат към динамичната история на спасението. И ако целта на светските закони е да поддържат справедливост и ред в гражданското общество, тогава каноничното право на Църквата също трябва да приема сериозно думите на нашия Спасител: „Ако вашата правда не надмине тази на книжниците и фарисеите, няма да влезете в небесното царство“ (Мат. 5:20) и „Съботата е създадена за човека, а не човек за съботата“ (Марк. 2:27), и да ги прилага за благополучието на Божиите чеда.
През тази призма Православната църква прилага каноните за доброто на своите членове, подобно на любяща майка, която не иска да осъди, а да прости, и се радва на искреното покаяние на виновните, както в притчата за „блудния син“. Ето защо принципът на „икономичност“ се прилага при правораздаването, в стремежа си да се подражава безграничната любов на Христос към всеки грешник.
В случая с УПЦ можем да говорим за канонично трудна ситуация, но не и за разкол
— Някои казват за нашата Украинска православна църква, след Богоявленския събор през май 2022 г., че сега сме неканонична църква. Вярно ли е това?
— Терминът „неканонични църкви“ се използва за описание на общности от православни християни, които нямат пълно общение с Православната църква, единствената, свята, католична и апостолска, в която вярваме. Причините могат да бъдат различни и варират от липсата на основни елементи на църковното съществуване до непризнаването на самопровъзгласилата се автокефалия.
Подобни сложни въпроси са били решавани преди това от вселенски събори, но свидетелствата на четирите древни патриаршии на Пентархията са от особено значение, сред които на първо място стои Вселенският патриарх на Константинопол, Новия Рим. Според 36-ия канон на Трулския събор, неговият епископски престол има същите привилегии като първия епископски престол на Древен Рим, последван от патриарсите на Александрия, Антиохия и Йерусалим.
Относно въпроса за настоящия статут на УПЦ под ръководството на митрополит Онуфрий, може да се каже, че нито един от гореспоменатите сценарии не е имал място там. Каноничното му състояние обаче е трудно да се определи, тъй като Богоявленският събор през 2022 г. едностранно обяви независимостта на УПЦ от Московската патриаршия. Освен това беше преустановено и поменаването на Московския патриарх.
Тъй като може да се предположи, че това решение е взето под огромен натиск от украинските власти поради руската война, смятам, че използвайки термина „икономѝя“, можем да говорим за канонично трудна ситуация, но не и за разкол. Предполага се, че каноничният статут на УПЦ би могъл да бъде напълно изяснен едва след края на войната, при политически спокойна и стабилна обстановка.
В момента не можем да говорим за неканоничност на УПЦ по простата причина, че всички поместни православни църкви продължават да поддържат комуникация с УПЦ, продължават да считат УПЦ за част от РПЦ и не са въвели никакви дисциплинарни мерки срещу нея.
— Проблемът е, че вярващите се страхуват да нарушат каноничното единство дори с църква, която се намира на територията на страна-агресор и напълно оправдава агресията срещу Украйна.
— От богословска гледна точка, самият Московски патриарх е прекъснал общение с Украинската православна църква, като не е защитил „Основите на социалната концепция на Руската православна църква“ от 2000 г. (III, 8) и не се е опитал да формализира политическите конфликти чрез тези провъзгласени основи, за да не понесе неизбежните последици от нарушаването на собствените морални принципи чрез отричане на съществуването на народ, който е част от собственото си тяло.
(Член III, Раздел 8 от „Основи на социалната концепция на Руската православна църква“ от 2000 г., по-специално, предвижда: „В същото време има области, в които духовенството и каноничните църковни структури не могат да оказват помощ на държавата или да сътрудничат с нея. Това са: а) политическа борба, предизборна кампания, кампании в подкрепа на определени политически партии, обществени и политически лидери; б) водене на гражданска война или агресивна външна война).
Бракът не може да бъде разтрогнат, ако вече не съществува. Ако единият съпруг пренебрегва живота на другия, невинната страна има пълното право да се разведе с виновната страна.
Каноничното единство с Москва трябва да се счита за мъртво
— Има ли процедура в Православието за разкъсване на канонична връзка? Някой в историята правил ли е нещо подобно и какви са били последствията?
— Украинската православна църква първо трябва да определи каноничния статут, който иска да продължи да поддържа. Настоящият статут е неканоничен, тъй като УПЦ се е определила като „независима“, без да се е обявявала за автокефална. Такъв статут не съществува в православието. Има автокефални и автономни, но не и „независими“ църкви и този термин очевидно е неканоничен.
Ако една църква не е обявена за автокефална, „де юре“ тя остава част от друга автокефална църква. Църквите, които не са прекъснали каноничното общение с УПЦ, я считат за автономна част от автокефалната Московска патриаршия. РПЦ го вижда по същия начин.
В най-новата история на църквата само Вселенската патриаршия е предоставяла автокефален статут на отделни нейни части или е възстановявала автокефалния статут на някои древни църкви. През 1589 г. църквата на Московското царство получава автокефален статут, а през 19 век и църквите на три съвременни европейски национални държави: Гърция, Сърбия и Румъния. През 20-ти век църквите на Албания, Полша, Грузия, Чехия и Словакия получават автокефалия, а накрая, през 21-ви век, и Православната църква на Украйна.
Автокефалията на Българската църква, която беше провъзгласена едностранно през 1872 г., беше призната от Константинополската църква през 1945 г. Това означава, че тази църква е била неканонична повече от седемдесет години.
Ако Украинската православна църква се смята за правоприемник на историческата Киевска митрополия (която съществува почти 700 години), тогава тя може да получи своя каноничен автокефален статут само от Константинополската патриаршия, която ще действа като нейна Църква-майка. След 2019 г. обаче, когато ПЦУ беше обявена за автокефална, това вече не е възможно.
УПЦ може да стане автокефална само чрез обединение с ПЦУ, но това не означава, че ще бъде погълната или анексирана, защото автокефалия се предоставя не само на бивши неканонични църкви, но и на всички православни християни във вашата страна.
— Украинската православна църква буквално е обвинена в канонично единство с Руската православна църква. Необходимо ли е изобщо да се култивира това канонично единство?
— Както вече обясних, това канонично единство с Москва трябва да се счита за мъртво, следователно УПЦ трябва да се стреми да възстанови каноничния си статут в рамките на световното Православие като цяло. Тъй като във вашата страна вече съществува канонична автокефална Православна църква на Украйна, УПЦ може да възстанови каноничното единство с пълнотата на Православието, като се обедини с ПЦУ.
Най-голямата жертва на руската война срещу Украйна е Украинската православна църква
— Могат ли други православни църкви да помогнат в нашата ситуация, когато една православна църква на практика бива заличена от лицето на земята от държавата — понякога буквално? Вече 3 църкви на УПЦ са разрушени по решение на украинските власти, стотици църкви са разрушени от руски обстрели. Въпреки това, освен изразите на загриженост от страна на световното православие, не виждаме друга реакция.
— Току-що потвърдихте мнението ми, че най-голямата жертва на руската война срещу Украйна е УПЦ. Цялото Православие страда заедно от последствията на войната и ние продължаваме да се молим за край на тази ужасна трагедия.
Мисля, че автокефалните църкви щяха да реагират различно, ако Православието в Украйна не беше разделено и се обръщаше към останалия свят с един глас. В Германия първото нещо, което православните християни питат, когато срещнат православни украинци, е към коя църква принадлежат – на Епифаний или на Онуфрий.
— Честно казано, ние в Украйна се чувстваме заложници на два противоположни православни центъра: Москва се обръща към темата за защита на УПЦ, когато е необходимо да се оправдае руската инвазия, а Константинопол обявява територията на Украйна за свое канонично поле и налага свои собствени порядки. Изглежда, че не можем да решим проблемите си в Украйна, но външната намеса води до още по-лоши последици. Какво би могло да бъде оптималното решение на този въпрос от гледна точка на световното православие?
— За съжаление, световното православие все още е разделено по въпроса за Украинската църква. От една страна е Московската патриаршия, която многократно е заявявала, че няма да признае автокефалния статут на Украинската църква при никакви обстоятелства, като по този начин блокира единството на украинското православие. От друга страна, има Вселенска патриаршия и три други важни и дългогодишни автокефални църкви, които вече са признали автокефалния статут на ПЦУ. Повечето други автокефални църкви обаче все още чакат да видят как ще се развият църковните събития в Украйна. Но трябва да се отбележи, че нито една православна църква не е прекъснала комуникацията си с Вселенската патриаршия след създаването на ПЦУ.
Смята се, че най-доброто решение за световното православие е това, което ще доведе до обединението на всички православни украинци в единна православна църква, канонична и автокефална, за да обхване всички православни украинци и да им даде да разберат, че само те самите могат да сложат край на разкола, който измъчва страната им, а световното православие може само да ги подкрепи в това.
Чрез искрен диалог без предварителни условия, с ясно определена цел – с единна Украинска православна църква, канонична и автокефална – може да се постигне желаната висша цел.
В момента можем само да заявим, че каноничното положение на украинското православие изисква изясняване. Причината е, че възникват много въпроси и всеки от тях трябва да се разгледа поотделно.
Фактът, че Украйна се съпротивлява на руската инвазия повече от три години, говори на целия свят за голямата сила и решителност на украинския народ. Украйна е втората по големина православна страна и настоящата слабост на вашата Църква се крие във вашето църковно разделение.
Ако в Украйна имаше само една обединена църква, Вселенската патриаршия и съответно всички останали православни църкви щяха да признаят тази църква за автокефална или за патриаршия. Вселенската патриаршия проправи пътя за единство и направи всичко възможно, за да установи каноничен автокефален статут в Украйна; сега е ред на всички православни украинци да сложат край на това разделение веднъж завинаги.
Диалогът трябва да се основава на принципите на християнската любов и да бъде свободен от цялата враждебност от миналото. ПЦУ трябва да преразгледа апостолската приемственост на всеки клирик в своите редици и, ако е необходимо, да я коригира, а УПЦ трябва да преустанови отношенията си с Москва, да насърчи намерението за пълна независимост и да запази статута на автокефалия. От канонична гледна точка, това е единственото жизнеспособно решение, което ще бъде братски прието и приветствано от по-голямата част от световното православие.
Все по-очевидно става с всеки изминал ден, че Всеправославният събор ще позволи жизнеспособно решение на въпросното обединение, докато междувременно украинците трябва да се стремят да решават собствените си църковни въпроси в границите на собствената си страна. Колкото и трудно да звучи, постигането на такъв междуукраински консенсус по въпросите на ръкополагането и юрисдикцията се счита за фундаментално за разрешаване на дихотомията, която в момента тревожи цялата страна и нейните вярващи.
— Въз основа на вашите отговори виждаме, че ситуацията в украинското православие не е безнадеждна. Много зависи от взаимните стъпки към помирение. Но, като верни на УПЦ, трябва да кажем, че в момента диалогът между православните на двете църкви е възпрепятстван от насилственото изземване на нашите църкви от представители на ПЦУ и незаконната пререгистрация на общности. Ако не бяха тези действия, може би процесът на взаимно сближаване щеше да се осъществи малко по малко. Как според вас може да се коригира тази ситуация? Какви стъпки трябва да се предприемат?
— За съжаление, не знам точната ситуация и законите в Украйна. Обединението на църквите е възможно само когато всички страни действат в рамките на християнската любов и заповедите на Христовото Евангелие. Само това може да бъде основата на единството, в рамките на законодателството на европейска демократична държава, която зачита религиозната свобода.
