Ренета Трифонова
Свещ. Йоан Бурдин
Наскоро много медии споделиха снимка, на която монаси от Оптина пустиня позират в бронирани жилетки и каски. Вероятно в този миг те са се чувствали като Осляба и Пересвет.
Ясно е, че Оптинският манастир е превърнат в туристическа марка. И как би могло да бъде другояче?
Монашеството е ценно с две неща: ярките духовни личности, около които се формират манастири, и непрекъснатата приемственост в духовното наставничество, когато духовните традиции и опит се предават от опитни старци на начинаещите.
И едното, и другото отдавна ги няма. Още преди сто и петдесет години Игнатий Брянчанинов отбелязва: „Писах ви за монашеството, че то и в Русия, а и навсякъде, изживява своето време“.
И по-нататък:
„Недостигът на духовно знание, което видях във вашия манастир, ме порази. Но къде, в кой манастир то не поразява? Светските хора, които се „окормяват“ (от укр. кормá – направлявам, в случая – ръководени духовно, бел. ред.) духовно в Сергиевия скит, имат несравнимо по-големи и задълбочени знания от обитателите на този манастир. Ние живеем в трудни времена… Гладът за Божието слово е повсеместен! Ключовете за разбирането му са в книжниците и фарисеите. Те самите не влизат, а пречат и на другите да влязат. Християнството и монашеството са на последно издихание. Образът на благочестието някак, най-лицемерно, се поддържа, но хората са се отрекли от силата му“.
Четиридесет години по-късно (в навечерието на революцията) младият Сергей Фудел посещава Николо-Бабаевския манастир. Гробът на св. Игнатий стоял изоставен: „в манастира вече не се интересуваха от него“. Според Фудел „духовното обедняване“ е характерно за повечето от тогавашните руски манастири (и това при положение, че Оптинските старци са били още живи).
Удивително е как историята се повтаря. И тогава постепенното разрушаване на духовния живот доведе до загуба на нравствените ориентири. Архим. Спиридон (Кисляков) с ужас и огорчение пише за литии с чудотворни икони, чиято цел е да се събират пари, а не да се възпоменават Христовите страдания; за военните свещеници, благославящи християните да убиват; за кръста на корпуса на самолета, от който се сипе огнена смърт.
Оскъдняването на вярата и любовта води до духовна слепота и в крайна сметка до духовна смърт. Ужасната световна война и революцията са несъмнено следствие от онова духовно обедняване, чието начало (начало ли всъщност?) отбелязва Игнатий Брянчанинов.
Следващите сто години бяха време на тежка болест за църквата. Скрито в хората е живяла и живее нуждата от духовен живот – жаждата за общение с Бога.
Дали обаче онзи изблик на интерес към Църквата през 90-те години, за който се говори и пише толкова много, наистина е религиозно възраждане? Имаше ли почва, на която хвърленото зърно можеше да покълне? Имаше ли нещо живо от онази духовна традиция, без която не е възможно възраждането на църквата? Появили ли са се пастири, просветени от Светия Дух, способни да различават доброто от злото?
Върху какви традиции е възпитано съвременното постсъветско монашество – това ясно се вижда в книгата Несветите светци на владика Тихон (Шевкунов). Игуменът на Псково-Печерския манастир, заповядващ на послушника да ритне стария монах и наблюдаващ това с любопитство, несъмнено може да служи като символ на това, което дойде на мястото на „умното делание“.
И снимката, която така развълнува социалните мрежи, със сигурност се вписва в рамките на същата тази традиция.
По-лошото обаче е, че това монашеско оскъдняване е само една малка част от тази духовна пустиня, в която се превърна руският свят.
Но всъщност, само руският ли? Къде е онази православна България, от която дойде християнството при нас? Празни църкви, пусти манастири…
Християнството все повече започва да прилича на сградата на библиотеката в Ефес (който е бил там, ще разбере): красива фасада, умело стилизирана като антична, и пустота вътре. Мястото на вътрешното християнско благочестие и вяра, въплътени в любовта, е заменено от тяхната стилизация.
И пак св. Игнатий: „Имаме добър външен вид: запазили сме всички обреди и символи на първобитната църква; но всичко това е мъртво тяло, в него има малко живот“.
Всичко останало, на което сме свидетели, са само признаци на този разпад.
________
Превод: архим. Никанор
