Християнство.бг
Намираме се в третата неделя на Триода, Месопустна, както светата ни Църква е нарекла този ден. Последният ден, в който се яде месо от християните, които се подготвят за времето на Великия пост.
В днешната неделя духът, проповядван ни от Църквата, е в пълен контраст с духа, който преобладава и вече се е превърнал в традиция, тоест духа на неистовия празник, с маскарад и трапези.
Но е добре да се постараем да изтълкуваме и разберем духа на нашето време.
Светът празнува и се радва, сякаш ще пости след това и „тича да не изпусне“ хубавото. Той бяга на партита за Месни заговезни, за да бъде в духа на времето – пак за хубаво, както казват мнозина.
Не обвинявам никого за нищо, напротив. Аз съм защитник на всеки повод за радост, стига да не е временен и лесно губим. Напомнянето за това винаги ни дава храна за размисъл.
Чудили ли сте се някога какво е истинското значение на духа на времето? Какво означава „месни заговезни“ дори етимологично, като дума? Всички празнуват празник, без да знаят защо този празник наистина съществува.
В днешното евангелско четиво чуваме откъса, в който се говори за предстоящия Съд. Певците мелодично възхваляват този момент: „О, какъв час е тогава и какъв ужасен ден, когато Съдията ще седне на страшен трон!“
Логично възниква въпросът дали духът на настъпващия съд е съвместим с танците и празнуването? Дали този ден е ден за носене на маска, или ден за напомняне да погледнем навътре и да премахнем маската на лицемерието, която постоянно носим в живота си?
Тъжно е, че в крайна сметка като хора, като разумни същества, ние не разбираме собствения си интерес и пътя към щастието. Резултатът е, че губим възможностите за вътрешна подготовка, които са ни дадени, за да можем да издържим и да можем да направляваме всеки момент от живота си.
Праведният Съдия никога няма да ни попита защо сме съгрешили, но ще ни попита защо не сме опитали да се поправим. Критерий за спечелване на благоволението на Праведния Съдия ще бъде дали сме приложили заповедта на любовта в живота си. А тази заповед минава през любовта към ближния.
„Обичай ближния си, както обичаш себе си!“
Безкористната любов не се ограничава до определени хора, моменти и ситуации. Тя преодолява ограниченията, поставяйки свои граници, които надхвърлят човешката логика. Да те разпънат и да простиш, да обичаш и да се молиш дори за врага си.
Не можеш да кажеш, че обичаш Бога, а в същото време да мразиш ближния си, тъй като ближният е образ на Бога.
Няма смисъл от поста, ако не е съпроводен с прояви на любов към ближния.
Характерно е споменат днешният евангелски пасаж: „Тогава им отговори, казвайки: Казвам ви, докле не го сторите на един от тия най-малките, и на Мен не сте го сторили“.
Следователно, според горното разбираме истинското значение на този ден. Ние се готвим за подвига през периода на Великия пост и за да има смисъл тази борба, трябва да бъдат изпълнени някои условия. Основното условие е любовта, която включва и добродетелта на милосърдието. Любовта се постига чрез ближния.
„И царят в отговор им рече: Казвам ви, доколкото пренебрегнаха един от тези мои най-малки братя, Мене пренебрегнаха; и затова се изпращат във вечните мъки, а праведните ще получат вечен живот“.
Ние сме пред портите на великата Четиридесетница. Нашата света Църква като любяща майка, грижеща се за чедата си, ни дава възможност да се борим със себе си. Тя ни кани свободно да вървим по този труден път на подготовка и духовна борба чрез четиридесетдневния пост – път, който въпреки трудностите, ухае на Възкресение!
Ние избираме!
Светъл пост!
+архим. Вартоломей
Игумен на светата обител Есфимен – Света гора, Атон
–––-
Превод: архим. Никанор Мишков
Източник: Ιερά Μονή Εσφιγμένου
Изображение: Икона на Христос Пантократор от манастира „Есфигмен“
