Християнство.бг
Анула Христова
„Маловерецо, защо се усъмни” (Мат. 14:31)
По време на гостуването на донесените от Света Гора светини се чуха гласове на съмнение в тяхната автентичност, произхождащи очевидно най-малкото от недостатъчно познаване от една страна – на православната традиция, а от друга – от неосведоменост по отношение на най-новите разкрития за мощите на светите братя, направени през последните години, ако не и от нарочна злоумисъл.
В живота на Църквата отдавана е известно, че само за малцина светци с точност се знае мястото на тяхната мъченическа погибел. Но това никога не е попречило на верни благопристойни люде тайно да събират и да опазват тленните им останки като най-скъпоценна реликва през хода на толкова векове, още от най-ранните зори на християнството. Достатъчен пример за това е и самият Предтеча Господен – св. Йоан Кръстител, както и множество други мъченици, подвижници и изповедници на християнската вяра през различните по време гонения. Доказателството за светостта им е самият белег на пребиваващата в тях благодат Господня – нетленност, благоухание, чудотворство, настъпило след отправяните молитви към тези ходатайци пред Бога за нас (виж „Елей на радостта“, стр. 7).
Разбира се, изследванията на историческата наука във всички нейни отрасли са винаги добре приветствани в Православната църква, като носители на историческата истина и житейските уроци на предците. И като наука тя следва да се развива и обогатява с все по-нови знания. За съжаление, нашите историци и слависти през последните десетилетия не са проявили особен стремеж или някакъв интерес към мощите на светите славянски първосветители. Съответно сега проявяват укорително недоверие или непознаване на последните разкрития, свързани с техните св. мощи.
Действително, официалната историческа наука все още не е определила къде с точност се намира гробът на св. Методий, който според известното му житие е завършил земния си страдален живот в Моравия през 885 г., а останките му са били положени в главната катедрала на престаналата да съществува като държава още през 10 век Велика Моравия. Откъдето и някои елементарно си правят извода, че няма как някъде да се пазят негови мощи.
В случая, светините, които пребиваваха с нас в тези празнични дни – св. мощи на славянобългарските просветители Кирил и Методий, са дарени на светогорския манастир Есфигмен от висш гръцки духовник, вече покойник, със съответната официална грамота за автентичността им, служил близо десетилетие като протосингел на Солунска св. митрополия. В началото на 80-те години на миналия век те са били предоставени на същата митрополия от архиереи на Вселенската патриаршия, във връзка с новопостроения представителен солунски храм „Свв. Кирил и Методий“. Самата Вселенска патриаршия ги е получила от пожелали да запазят своята анонимност техни притежатели.
С основание се предполага, че вероятно те са дар на Патриаршията от славянoезичния по произход папа Йоан-Павел II, направен след тяхното преоткриване от отец Леонард Бойл, игумен на римската базилика „Сан Клементе”.
Но много по-голяма е вероятността в даден момент те да са били предоставени на Вселенската патриаршия от наследниците на богатата солунска фамилия, която ги е съхранявала векове наред. Наличието на такава фамилия става известно от самия игумен на „Сан Клементе“ Леонард Бойл.
Отец Леонард Бойл е ирландски доминиканец и широко известен учен медиевист, открил през 60-те години на XX век загубените в продължение на повече от 150 г. мощи на св. Кирил Философ.
От 1984 г. до смъртта си през 1999 г. е ръководител на Ватиканската библиотека, приветстващ в нея изследователи от цял свят, както и председател на Папския институт за Средновековни изследвания (PIMS) за манускриптни изследвания. В търсене мощите на св. Константин-Кирил Философ, изнесени през 1799 г. от базиликата, той изучава подробно архивите на Ватикана и на Ирландския доминикански орден в Рим. Благодарение на детективското си упорство стига до частния параклис в лятна резиденция в Северна Италия на аристократична римска фамилия, където сред всичко останало се натъква на ковчеже с надпис: „Reliquie di San Kirillo“ (Мощи на св. Кирил).
Дългогодишният ни преводач към Българското посолство в Рим Асен Марчевски става близък негов приятел и приживе разказвал, че „Падре Бойл открива, доколкото зная, не само костна фаланга от пръста, както твърди Ватикана, а ръка на светеца“. А в своята забележителна книга „Италиански потайности“ (Рива, 2005 г.) той пише, че „Падре Бойл говореше за сандъче, а не за кутийка, в която се съхраняват малки части от мощите на светците“. „Падре Бойл е споделял с мен – пише още Асен Марчевски, че има достоверни предположения за това, че останалата част от мощите на светеца са в Гърция. Първоначално са били съхранявани в богата гръцка фамилия от Солун, а след това били предадени за съхранение в някакъв манастир“.
Сега част от мощите на св. братя се намират в едноименния солунски крайморски храм за вечни времена. Но по-голямата от тях – подлакътна кост на св. Константин-Кирил Философ и две части от ребрата на св. Методий, архиепископ Моравски, се съхраняват в манастира Есфигмен, Света Гора Атон.
–––––
Публикувано в „Църковен вестник“, 16-31 май, 2022 г.
