Християнство.бг
След публикуването на статията вчера вечерта „Как лична инициатива на двама митрополити беше представена като позиция на Българската църква“, тази сутрин имаше множество реакции по темата. Публикуваме един коментар на нашата страница от д-р Мийхол О`Хърли (както и сходно мнение на неговата стена във Facebook) юрист с международен авторитет, канонист, секретар на Митрополията на Ирландия към Вселенската патриаршия.
Това е наистина натъжаващо. В продължение на години бяхме подлагани на оплаквания от хора, които отказват да признаят каноничния статут на Православната църква на Украйна и се оплакват от намесана на един епископ в делата на друг. И ето, че сега изглежда, че патриархът на Българската църква активно и лично се намесва в Украйна! В това има известна груба лицемерност.
Най-много ме смущава нередовността на това действие. Българската църква се управлява чрез съборност – колективното решение на нейните йерарси. Ние не знаем Светият Синод да е решил да изрази подкрепата на Българската църква за УПЦ. Доколкото ми е известно, Синодът е във ваканция. Той не е публикувал нищо в този смисъл на своя уебсайт или чрез обичайните канали за комуникация.
Възможно ли е Българският патриарх да действа без упълномощаването на Синода? Намесва ли се той лично в друга юрисдикция в противоречие с каноните и традицията? Действа ли като „папа“, превъзхождащ по власт останалите архиереи на Българската църква, сякаш на патриарха принадлежат лични правомощия като „непогрешимост“? Съществува ли особена разновидност на православието, която позволява на един или двама епископи да говорят от името на цялата Българска църква без синодално упълномощаване? Трябва ли българските епископи сега да бъдат считани за по-нисши и незначителни, в противоречие с каноните и традицията?
Твърде много неща са неизвестни, но ще бъдат разкрити.
Сигурното е, че българският патриарх не е украинец. Той няма правна легитимация в украински съдебни производства. Следователно всякакви подобни писма са политически актове, лични изявления, лишени от синодална власт, вероятно недопустими в съда и нецърковни по своя характер.
Ако писмото бъде разгледано от съда, ще е необходимо българският патриарх да се яви и да даде показания, за да удостовери неговата автентичност1. Той ще трябва да даде показания под клетва дали то е лично изявление или обвързващо решение на Синода. Ще бъде разпитан кой го е написал и кой се е консултирал или го е съветвал по него. По правилата за разкриване на доказателства може да бъде задължен да представи компютърни файлове, бележки и други доказателства, свързани с изготвянето на писмото. Като цяло, ако това не е упражнение в юридическа безполезност, то ще се окаже смущаващо и вероятно сериозно увреждащо доверието, като същевременно разкрие политическа и църковна намеса. Това беше неразумно.
Още по-сериозно ме тревожи, че това действие изглежда предполага, че патриархът притежава правомощията на римокатолически папа — да управлява Църквата еднолично, без да се съобразява със Синода и пренебрегвайки равната власт и традицията на взаимно уважение към останалите епископи на Българската църква. Ние, като православни, нямаме понятие за „непогрешимост“, нито нашите епископи следва да се намесват в други юрисдикции.
За съжаление, това има потенциала да раздели Българската църква още повече. Ако един или двама йерарси могат да използват личните си мнения, за да говорят от името на цялата Българска църква, тогава православието и традицията, както сме ги познавали повече от 2000 години, ще бъдат обезсмислени. По всичко личи, че Българската църква се превръща в лично владение и поради това става неправославна в своето лицемерие, ако това продължи.
Каноничната църква в Украйна е Православната църква на Украйна. Тя беше призната от Светия Синод [на Вселенската патриаршия], а Томосът за автокефалия (същият вид акт, на който България се позовава за своята автокефалия, също издаден от Вселенската патриаршия) е каноничен и законен. Желанието на България да действа като своите сръбски съседи и да се обвърже с Москва е политически, а не каноничен акт.
С цялото ми уважение към Негово Светейшество, той греши в това и рискува още повече да раздели Българската църква.
Очаквам допълнителни доказателства, които да ме убедят, че това е било упълномощено действие на Синода, но изглежда като действие sua sponte (по собствена инициатива), предназначено да заблуди света и вярващите, че това е официалната позиция на почтената Българска църква.
- Трябва да уточним, че Българският патриарх Даниил е адресирал писмото си до митрополит Онуфрий, а Ловчанският митрополит Гавриил – до апелативния съд в Киев (бел. ред.). ↩︎
