Меню Затваряне

Милостинята се връща към този, който я е дал – слово за св. Бонифаций

Милостинята и милосърдието правят грешниците праведници и ги поставят в лика на светиите

И Божието слово, и светите отци учат, че милостинята и милосърдието донасят на човека големи блага: апостол Яков учи, че милостта бива похвалявана на съда (Яков 2:13). Товит казва на сина си: милостинята избавя от смърт и не допуска да се слезе в тъмата (Товит 4:10). Блажени Августин отбелязва: пред геенските врати стои милосърдието и не допуска никой да бъде хвърлен в тъмницата (Беседа 39-та, Въпрос 50-ти), и накрая, Йоан Златоуст пише: милостинята застава пред престола , не само покровителствайки, но и съветвайки самия Съдия, да помилва виновника (33-та беседа, към народа). Така учат и Божието слово, и светите отци за благата, доставяни на човека от милостинята и милосърдието. Но на нас ни се струва, че те не изчисляват още всичките блага, изпращани на човека отгоре от милостинята. Знайте, че заради милостинята и милосърдието грешниците са ставали праведници и са били поставяни сред светиите.

Свети мъченик Бонифаций, чиято памет светата Църква извършва на 19-ти декември, бил – както се казва в неговото житие – пияница; но при този недостатък бил милостив, страннолюбив и нищо не жалел, за да окаже щедра помощ на нуждаещите се. Той бил роб на една богата госпожа на име Аглаида, една също така милостива и човеколюбива жена. Веднъж тя казала на Бонифаций: „Иди на Изток, където страдат светиите, и ми донеси техните мощи, за да ни послужат за помощ и за спасение“. Бонифаций, като се усмихнал на нейните думи, ѝ отговорил: „А ако донесат моето тяло, ще го приемеш ли?“ Господарката му също така му се присмяла и го нарекла пияница, но не отстъпила от своето намерение и, като му дала много злато, го изпратила в Киликия, където светиите били мъчени за Христос.

Като пристигнал там, Бонифаций се явил при началника на войниците, нарекъл себе си християнин и бил предаден на различни мъчения, а след това посечен с меч. Присъстващите при наказанието роби на Аглаида взели неговото тяло и го занесли на господарката си. Последната с радост приела тялото на мъченика, оказала му много почести и го погребала в своя дом. А в негова чест построила храм с неговото име и, като поживяла праведно и богоугодно, с мир предала духа си на Господа. И така, наистина, братя, милостинята прави чудеса и грешниците прави праведни, а понякога ги поставя в лика на светиите.

Какво следва? Това, че ние трябва да пристъпваме към нея и да вършим дела на милосърдието. Кои са те? Божието слово казва: оправдай вдовица, дай съд на сиромах, помогни на беден, защити сирак, облечи гол, погрижи се за разслабен и немощен, на хром не се присмивай, защити безрък и сляп доведи да види Моята светлина… Мъртви, дето и да намериш, след като ги отбележиш, предай ги на гроб, и Аз ще ти дам първо място в Моето възкресение (3 Ездра 2:20-23). И така, братя, постъпвайте, за да станете наследници на Царството Небесно.. Блажени милостивите, защото те ще бъдат помилвани. Амин.

Св. Бонифаций Милостиви, еп. Ферентийски

Милостинята се връща към този, който я е дал

Свети Василий Велики казва: „Милостта се връща към тези, които я дават… защото каквото ти си дал, с изобилие ще го получиш“ (Срещу богатеещите). Истина ли е това? Свети Бонифаций, епископ Ферентийски, бил извънредно милостив към бедните. Като бил юноша и все още и живеел с майка си, той често се връщал у дома ту без връхната си, ту без долната си дреха. Майка му се карала за това и казвала: „Безразсъдно, сине мой, постъпваш! Ето, ти самият си беден, а откъде и бедните ще обличаш?“

Но всичко това било още началото на нейните скърбите заради сина ѝ. Веднъж той влязъл в житницата, където тайно била пазена пшеницата за цялата година, и я раздал на бедните. Майката бързо узнала за това и изпаднала в отчаяние. Тя отначало горчиво плачела, след това започнала да удря главата си в стената и да вика: „Горко ми! Откъде сега да взема пшеница за цялата година?“ Бонифаций, като чул воплите на майка си, пристъпил към нея и започнал да я умолява да не напуска житницата. А когато тя излязла от нея, той паднал на колене и започнал пламенно да се моли, Господ да го чуе и утеши. Молитвата на юношата била чута, и какво станало? Житницата се оказала препълнена с пшеница. Радостта на майката нямала граници и тя, виждайки великото Божие чудо и колко щедро бил награден синът ѝ за неговите милостини, оттогава не му забранявала да раздава милостиня, а да дава на когото и колкото поиска, и прославила Бога.

Не е излишно да прибавим и това, че Бонифаций за светия си живот се сподобил и със светителски сан. Затова напълно справедливо свети Василий е казал, че милостта се връща към тези, които я дават. И примерът на свети Бонифаций не е единственият. Прочетете историята на Руската църква и ще се убедите. Колко пъти светите основатели на нашите обители, отначало самите те – бедни, но винаги разделящи с нямащите и последния си къшей хляб – виждали впоследствие при вратите цели каруци с хляб и друга храна, изпращани от непознати! И колко са голите и измръзналите, които са нахранени, напоени и успокоени от тях самите при особена, често чудодейна Божия помощ! Наистина са безчислени! И така, истинско е това слово Господне: Който дава на сиромах, няма да осиромашее (Притчи 28:27). Остарях, и не видях изоставен праведник, нито потомците му хляб да просят (Псалом 36:25). Също така е вярно и другото слово: „Дал си ти на бедния – казва споменатият свети Василий Велики – за своята полза си се постарал; защото каквото ти си дал, с изобилие ще получиш (срещу богатеещите)“. А бъдете и вие, братя, милосърдни към нещастните и не забравяйте, че вашето няма да се изгуби. Защото Бог, Който дава семе на сеяча и хляб за храна, ще даде изобилие на посятото от вас и ще умножи плодовете на вашата истина. Амин.

————–

Превод: Виктор Дора

Източник: „Пролог с поучения за всеки ден от годината“, Свето-Успенска Почаевска лавра, 2007 г. Съставил прот. Виктор Гурев, 1888 г.

Posted in Църковни слова

Вижте още:

error: Content is protected !!