Меню Затваряне

Минас Пъжъшкян за първото гражданско честване на празника на св. братя Кирил и Методий

Захари Карабашлиев

Захари Карабашлиев

Един много прелюбопитен и доскоро неизвестен за мен факт, който искам да споделя. Отбелязваме църковния празник на светите равноапостоли Кирил и Методий днес и досега се приемаше, че за пръв път за това се споменава най-рано в средата на 19 век. Но едно писмо от арменския историк и етнограф Минас Пъжъшкян отмества датата доста по-назад от досега приеманото.

Писмото е по-долу и разказва как през 1813-та година в навечерието на 11 май по време на посещението си в Шумен арменецът е бил поканен на вечеринка с театрално представление „по случай българския празник на писмеността”. Оригиналът на този документ се пази в архива на Мъхитаристката конгрегация във Венеция под сигнатура МП 1813.

Авторът на писмото Минас Пъжъшкян като член на Мъхитаристката конгрегация е бил задължен да прави ежедневен отчет на своята дейност. Текстът, в който той описва видяното, е част от негов отчет, писан в Шумен. От документа става ясно, че честването е организирано от българите в града по стар стил на 10 май, т.е. срещу деня, в който църквата почита славянските просветители Кирил и Методий. Ето преводи на факсимиле на оригиналния текст на писмото:

„Шумла, 22 май 1813 г. Това е второто писмо, което пиша от земята на българите. Пиша го преди да сме отпътували от Шумла. Тук пристигнахме надвечер и нашият гостоприемен стопанин Ованес Ардашес ни заведе на гости у българския търговец Стовян Мавродиоглу, от който трябваше да получа ценни книжа, за да ги отнеса в Белиград. След като ни нагости богато, той ни заведе на вечерно зрелище (театро) в един салон. Отвън сградата приличаше на обор или плевник, зидан с дялан камък. В салона бяха насядали много хора, повече мъже и съвсем малко жени. На малката сцена по средата трима мъже играеха някаква сценка. Единият от мъжете (дребосък, с женски движения) изпълняваше ролята на жена. Стовян ми обясни, че и тримата са българи, но сценката се изпълнява на гръцки език, защото в салона присъствували гръцки духовници.

После някаква жена с българска селска носия запя тъжна песен. Някакъв мъж в потури я съпровождаше на дълъг дървен музикален инструмент с много дупки. После той сам свири на него. После присъствуващите започнаха да танцуват в кръг български танц. Но в другия край на салона насъбраните турци започнаха да пеят своите маанета и да играят каршлама. Отвратиха ни с държанието си и ние със Стовян се върнахме в къщи.

По пътя той ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, сиреч това, което ние правим в деня на Месроб Мащоц, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, наречен на Сирила и Мефота, които са написали българската азбука, защото гърците им забранявали.

Жалко! Като че този народ е двойник по съдба на арменския. А Шумла е занаятчийски град, където се изработват чудни предмети за всекидневния бит. Оттук се изнасят ценни съдове от бакър за Цариград и нашата Венеция. Документите, за които говорихме, съм взел от Филибе и ги пращам по пощата, защото не зная, докато пристигна, какво можи да ми се случи. А от Шумла има редовна поща за Белиград и Венеция.

Утре или други ден тръгваме за Русчук.”

Състоялото се в Шумен тържество за Кирил и Методий през 1813 г. е най-ранното досега документално засвидетелствано празнуване на солунските братя през епохата на Възраждането. Поради тази причина 11 май от известно време е избран за празник на Шумен. И заслужено. И честит празник на всички хора на писмото — библиотекари, книжари, учени, пишещи, четящи!

Бележка на редактора:

Още за този документ в предаване по БНР от 2018 година, което можете да чуете в звуковия файл:

„Преди години учени от БАН потвърдиха тезата, че първото гражданско честване на светите братя Кирил и Методий е било в Шумен, а не в Пловдив. Това се случи на конференция, където изследователи доказаха по безспорен начин, че в Шуменския музей се пази копие на писмо на арменския пътешественик Минас Пъжъшкян, който разказва за събитията от 22 май 1813 година по стар стил и описва гражданското честване, на което е бил съпроводен от българския търговец Стовян Мавродиоглу. Въпреки това и днес в учебниците по история е написано, че на 11 май 1851 година в Пловдив пред епархийското тогава училище за първи път през Възраждането е отбелязан официално празника на Кирил и Методий.

Официално историята на манускрипта, изпратен от арменския учен, духовник и пътешественик започва през 80-те години на миналия век. Тогава държавата ни отделя значими средства за изпращането на изследователи в чужбина, които да търсят в архивите документи от българската история. През 1980 година преподавателят в специалността “Арменистика и кавказология” Агоп Орманджиян го открива във венецианските архиви. Писмото на Пъжъшкян е написано на староарменски език, обяснява Димитър Стойков – специалист по история на Възраждането в Шуменския музей. След като е преведен, текстът на документа е бил публикуван във вестник „Поглед“.

„Трябва да отбележим факта, че Пъжъшкян е един авторитетен учен, енциклопедист, историк, етнограф, театрал – човек, на който може да се вярва и е знаел точно какво да опише“, продължава Димитър Стойков. “По пътя Стовян Мавродиоглу ми обясни, че вечеринката е по случай българския празник на писмеността, но ми обясни, че никой не смеел да говори за този празник, защото гърците им забранявали”, гласят документалните свидетелства на Минас Пъжъшкян. 

Членовете на Венецианската конгрегация били задължени да разказват в подробности за посетените от тях места. Затова всяка вечер Пъжъшкян описвал впечатленията си от странстването по българските земи в началото на 19-и век. В тези писма попада и срещата с Мавродиоглу.

170 години по-късно Доротея Георгиева, завеждаща отдел „Възраждане“ в Шуменския музей, представя статия за писмото на арменския пътешественик. Сред научните среди тогава се прокрадва версията, че документът е фалшив, но срещите на Георгиева с авторитетни учени убедително доказват автентичността на писмото. През 1984 година проф. Бистра Цветкова го включва в Арменски пътепис за Балканите 17-19 век. 

Оригиналът на писмото остава във Венеция“.

———-

Текстът на писателя Захари Карабашлиев е от неговата страница във фейсбук.

Posted in Публицистика

Вижте още: