Християнство.бг
Неделя, 8 декември
А Иосиф и майка Му се чудеха на казаното за Него. И благослови ги Симеон и рече на Мария, майка Му: ето, Тоя лежи за падане и ставане на мнозина в Израиля и за предмет на противоречия, и на сама тебе меч ще прониже душата, – за да се открият мислите на много сърца (Лука 2: 33-35).
Днес, 8 декември, моите римокатолически приятели обикновено празнуват „Непорочното зачатие на Мария”. Този празник се основава на учение, официално признато от Католическата църква през 1854 г., когато папа Пий IX заявява: „Най-благословената Дева Мария, в първия миг на своето зачатие, чрез изключителна благодат и привилегия, предоставена от всемогъщия Бог, с оглед на заслугите на Иисус Христос, Спасителят на човешката раса, беше запазена без всякакво петно от първородния грях.”
Въпреки че „непорочното зачатие“ не е част от православната християнска традиция (целият въпрос е спорен, защото нямаме ясно учение за „първородния грях“)[1], утре, на 9 декември (ден след римокатолическия празник), Православието чества празник, наречен озадачаващо „Зачатие на св. праведна Анна (когато тя зачена Пресвета Богородица)“. В славянските богослужебни книги се нарича просто „Зачатието на св. праведна Анна“.
Мисля, че това е озадачаващо наименование, защото Православната църква със сигурност не учи, че „само“ Анна е заченала Богородица, без Йоаким. Но тук се подчертава ролята на св. Анна в тази картина, която виждаме и в иконографската традиция и в която по-често се изобразява св. Анна, държаща Богородица (в същата поза, която виждаме на иконите на Богородица, държаща Младенеца Христос), отколкото Йоаким и Анна с Богородица. Ще отбележа също така, че това е различно от начина, по който се предава зачатието на св. Йоан Кръстител – то никога не се нарича „Зачатието на (или от) светата праведна Елисавета“.
Мисля, че както на Изток, така и на Запад, основното призвание на Богородица в историята на спасението я прави уникално мистична. Отец Георги Флоровски отбеляза, че нейната преходна роля между времето на „стария“ завет и времето на „новия“, прави „времето“ на нейния собствен процес на спасение труден за установяване. Например, отбелязва Флоровски, тя преживяла Петдесетница още на Благовещение, когато върху нея слиза Светият Дух и силата на Всевишния я осенява. И ние не знаем дали е била кръстена в обичайния смисъл или е било необходимо да бъде. Мисля, че гореописаното римокатолическо учение за непорочното зачатие изглежда поставя нейния момент на кръщението в самото ѝ зачатие.
И все пак тя е една от нас (и не който и да е от нас) във всички външни аспекти. Тя е бедна, сираче, сгодена фиктивно за овдовял дърводелец на име Йосиф, защото няма къде да отиде, след като трябвало да напусне храма. И тя не е имала предусещане за кръста на нейното Дете и очевидно – за своя собствен, защото заедно с Йосиф тя „се учудваше на нещата, които се говореха за Него“. Тя е водена по трудния път на своето призвание като повечето хора, без да знае какво ще последва. Затова Симеон я предупреждава, че „и на теб самата меч ще прониже душата”, защото и тя явно не е знаела това, и [на него] му е дадено това пророческо слово, за да ѝ го предаде, да я подготви.
В православната традиция ние не споделяме римокатолическото учение за непорочното зачатие на Мария (и не го казвам в интерес на католицизма, а само за информация), защото вярваме, че това учение намалява човешкостта на Богородица и по този начин намалява човешкостта на Родения от нейната утроба. В православното християнско учение нейното раждане от светите Йоаким и Анна е било толкова човешко, колкото ражданията на всички нас.
Независимо от това, както отбелязах по-горе, мисля, че „времето“ на нейното спасително пътуване, което свързва Стария и Новия завет, остава загадка, която води до някои недоумения за това както на Изток, така и на Запад. Във всеки случай Ти благодаря, Пресвета Богородице, че благослови всички нас, католици и православни и останалите, с пълното си благодатно присъствие в нашата човешко-божествена среда.
––––––––––
Превод: Ренета Трифонова
[1] Има се предвид разликите в разбирането за прародителския грях в различните християнски конфесии (бел. прев.).
