Християнство.бг
Митрополитът на Талин Стефан говори по държавното радио ERT за положението на православието в Естония, отношенията с руското население и как войната в Украйна се отразява на ежедневието на естонците.
Както той подчерта, повечето православни вярващи в Естония са естонци и руснаци, които са били тук преди сталинизма и са пожелали да останат.
„Важно е да се знае, че нашата църква става автономна през 1923 г., след решение на Вселенската патриаршия. И до 1925 г. тя има около 200 000 вярващи, а Естония тогава има население от 1 милион. Тя се разрасна още повече, със 180 духовници и 133 енории. За съжаление обаче страната бе подложена на изпитанието на сталинизма в продължение на 50 години.“
Когато митрополит Стефан поема ръководството на църквата през 1999 г., той заварва останали само около 7000 православни естонци.
„Само пет или шест енории имаха някакъв живот, защото при сталинизма Руската църква премахна нашата църква, постепенно затвори енориите ни, конфискува църквите ни, за да прави своята собствена пропаганда, извърши се обмен на население и бяха доведени доста руснаци, за да могат да претендират за малцинствени права, твърдейки, че съставляват голямо малцинство. Това е историята на нашата църква“, казва той.
Митрополитът подчерта, че за да разбере светът развитието на православието в Естония, първо трябва да знае неговата история:
„Когато сталинизмът беше наложен, 90% от хората бяха християни – предимно православни и лутерани. Днес само 40% са християни, като православните съставляват мнозинство. Това е така, защото ние оставаме верни на религиозния живот. Не се намесваме в други въпроси и това е, което хората искат. Трябва да разберем това, защото от 1945 г. нататък имаше сталинизъм. Не е честно да се каже, че естонците не са вярващи, защото често не отчитаме последствията от целия този сталински период“, обясни митрополит Стефан.
Относно отношенията между естонците и руснаците, живеещи в страната, той признава: „Те не са най-добрите и това се отразява и в религиозния живот. И това е моята голяма тъга.“
Той обясни, че руското малцинство в Естония е резултат от комунистическата политика:
„Те разменяха население, и така правеха навсякъде – в Грузия, Румъния и Молдова, в Украйна, тук и в други балтийски страни. По границите на Русия с тези страни руснаците прогонваха местните жители и довеждаха свои, за да създадат малцинства. Тукашното малцинство е под постоянен натиск отвън. Московската патриаршия не им позволява да имат контакт с нас. Ние искаме този контакт, направихме много предложения, протегнахме множество ръце за сътрудничество. За съжаление, те ги блокират с голям фанатизъм.“
Той подчерта, че единството на православните би им дало голяма сила: „Обединени ще сме много силни. Бихме били най-голямата религия в Естония, със 178 000 вярващи, докато лутераните са 160 000. Но за съжаление, налице е такава стратегия, такава политика – за блокиране на всякакъв контакт с нас, за да имат основание да твърдят, че тяхното [руско] малцинство трябва да бъде „защитено“ – точно това, което правят в Украйна днес.“
Митрополит Стефан също така разкри, че много хора от руското малцинство, тъй като са бедни, често се обръщат към Естонската православна църква за тайнства [и треби] като погребения, венчавки и кръщения.
„Те идват при нас, защото Руската църква изисква големи такси за тези тайнства. Ние ги извършваме безплатно. И никого не дискриминираме, независимо дали са руснаци, естонци, китайци, които и да са. Вратите ни са винаги отворени. Помагаме с каквото можем. Никога не действаме срещу нашите руски братя и сестри. И ако наш свещеник дръзне публично да действа срещу руснаците, той бива отстранен от служение за три месеца. Ние поддържаме мирни отношения, живеем и се трудим заедно в тази страна и няма място за никаква дискриминация. Надявам се, че един ден руснаците също ще разберат това.“
Относно ситуацията в Естония след руската инвазия в Украйна, митрополит Стефан отбелязва със загриженост:
„Светът е обезпокоен. Както руският президент Владимир Путин, така и патриарх Кирил многократно са заявявали, че след Украйна следващите ще бъдат балтийските страни. Ние мълчим и сме оптимисти, но в сърцата ни има загриженост. Нека Бог ни помогне да не преживеем войната тук. И най-вече, нека войната в Украйна приключи – нека Бог помогне на нейния народ.“
–––––––––––––––––––––––
Превод: архим. Никанор
Източник: Orthodox Times
