Ренета Трифонова
“Аз самият съм свещеник, така че мога да си позволя да се изказвам критично. Свещеникът много често си въобразява, че е щом е получил образование и ръкоположение, значи притежава всички дарове на Духа и може да бъде духовен наставник и учител. Веднъж говорих за свещенството в Академията в Загорск. Един млад човек стана и каза:
– Не мога да приема това, което казвате за свещеника. Аз получих свещеническо ръкоположение, значи аз съм жива икона на Христа.
Тогава го попитах:
– Ти знаеш ли какво е това икона?
– Да, това е свещено изображение – отвърна ми той.
– Иконата започва първо с това, че е късче дърво. От него се прави дъска, после върху нея се рисува и тя става икона, когато се освети; превръща се в икона, когато хората гледат нея и не виждат нея, а този, който е изобразен. Свети Йоан Златоуст казва: ако искаш да се молиш, застани пред иконата и си затвори очите, защото иконата е открит прозорец към Бога, към светиите. Докато ти не станеш такъв, ти ще бъдеш просто една нарисувана дъска, но не и икона на Христа.
Не мисля, че той оцени моя отговор, но това се отнася за всеки един от нас, свещениците”.
