
От 9 до 11 декември във Варшава се проведе Европейската икуменическа консултация за справедлив мир. Събитието се организира от Конференцията на европейските църкви (КЕЦ) съвместно с Полския икуменически съвет в рамките на програмата „Пътища към мира“. Консултацията събра представители на християнски църкви от различни европейски страни, включително значителна делегация от украински църкви и религиозни лидери. В консултацията участва предстоятелят на Православната църква на Украйна Киевският митрополит Епифаний (Думенко) и епископът на Закарпатската реформаторска църква на Украйна Шандор Зан-Фабиан. Представяме ви доклада на митрополит Епифаний.

Ваше Високопреосвещенство митрополит Никита, председател на Конференцията на европейските църкви!
Уважаеми пастор Франк Дитер Фишбах, генерален секретар на КЕЦ!
Възлюбени в Христа братя и сестри, скъпи участници в тази знаменателна среща!
Преди всичко бих искал да използвам възможността още веднъж да благодаря на църквите-членки на Конференцията за решението им да приемат Православната църква на Украйна в своите редици. Изминахме труден и дълъг път, за да станем нейни членове и високо ценим новите възможности за икуменическо сътрудничество със семейството на европейските църкви, които се откриха пред нас благодарение на КЕЦ. Ние се стремим да засилим това сътрудничество както на многостранна основа, така и чрез двустранни взаимодействия с всички заинтересовани страни.
Бих искал също така да изразя своята благодарност към всички църкви, които отговориха на предизвикателствата, поставени от агресията на Русия срещу Украйна. Оценяваме хуманитарната помощ, която вече сте предоставили и продължавате да предоставяте. Благодарни сме за помощта на украинските бежанци и подкрепата в задоволяването на техните духовни нужди. И, разбира се, ние сме ви постоянно благодарни за вашите молитви за триумфа на истината и постигането на справедлив мир за Украйна.
Сигурен съм, че това е общото мнение на всички присъстващи тук от името на Украйна: молим ви да продължите да се молите за победата на истината и справедлив свят. Тази молитва и вашето християнско свидетелство са значим и необходим принос за победата на Доброто.
Повече от хиляда дни продължава пълномащабната хибридна агресия на Русия срещу Украйна. Един от ключовите ѝ аспекти е използването на руската религиозна общност, включително Руската православна църква и нейните съюзници по света, за да одобри и теологично оправдае войната.
Всички сме свидетели на това, че не само Московската патриаршия и нейният предстоятел Кирил Гундяев публично наричат руската агресия „свещена война“. Всички основни религиозни центрове на Русия са въвлечени в оправдаването на войната, чрез която кремълската диктатура, както беше по време на Студената война, се опитва да повлияе на позицията и решенията на църквите по света, на резолюциите на международни и икуменически организации, включително Световния съвет на църквите.
Възможно ли е това да се случи неочаквано? Или това е резултат от настоящия натиск от страна на властите върху Църквата в Русия?
Всеки, който безпристрастно изучава религиозната ситуация в Русия, не може да отрече, че системата за контрол върху позицията и дейността на Руската православна църква, която съществуваше в Съветския съюз, не само оцеля след 1991 г., но, напротив, трансформира се в по-дълбоко сътрудничество, основано на общата идеология, наречена „руски свят“.
Покойният патриарх Алексий на Руската православна църква публично аргументира още в средата на 90-те години, че запазването на единството на структурата на Руската православна църква в постсъветското пространство съзнателно се разглежда като основа за реинтеграцията на нови независими държави – такива като Украйна с Русия.
Вие много добре знаете, че след поражението на Третия райх германските църкви, заедно с народа, преминаха през процеса на денацификация и дадоха съзнателна негативна оценка на фактите за системна подкрепа на нацисткия режим от т.нар. „християни.” За разлика от тях, Руската православна църква системно пренебрегваше множество доказателства за сътрудничеството си с тайните служби.
Скривайки се зад имената и подвизите на мъченици от ХХ век, пострадали от комунистическо преследване, Руската православна църква последователно игнорира всички призиви да се очисти от последствията от сътрудничеството си със Съветската комунистическа партия.
Ето защо връщането на властта в ръцете на КГБ (Комитетът за държавна сигурност), което се случи след избора на Путин, доведе и до връщане и задълбочаване на системата за съвместна работа между Кремъл и Московската патриаршия, която съществуваше в СССР. Всички лица и институции, създадени през съветската епоха и под контрола на разузнавателните служби, останаха неприкосновени. Ярък пример за това е отделът за външни църковни връзки, ръководен от митрополит Гундяев, който по-късно стана предстоятел на цялата Руска православна църква.
По този начин, говорейки за сегашната Московска патриаршия, трябва да се разбира, че след 24 февруари 2022 г. тя не промени своята същност, превръщайки се от религиозен център в Кремълски отдел по религиозните въпроси. Той вече беше такъв държавен отдел, а инвазията само свали неговата маска.
Всички тези факти са пряко свързани със ситуацията в Украйна. От времето на Московската империя до наши дни Кремъл и Руската православна църква разглеждат църковния контрол над Украйна като един от ключовите елементи на тяхното влияние върху нашия народ. След като стана патриарх на Руската православна църква през 2009 г., Кирил Гундяев и екипът му активно участваха в проекта на Путин за реинтеграция на Украйна, като систематично играеха ролята на „мека сила“ в този проект.
Многобройни примери показват как Москва последователно подкопава всички усилия, насочени дори към минимално помирение между украинските православни християни. Лично участвах в заседанието на комисиите на УПЦ КП и УПЦ МП в Киево-Печерската лавра през октомври 2009 г., когато беше подписано съвместно конструктивно заявление и бяха определени съвсем реалистични по-нататъшни стъпки. Само седмица след тази среща Московската патриаршия демонстративно унищожи всички възможности за продължаване на този процес.
До началото на 2014 г., докато беше жив блаженият митрополит Владимир, той по всякакъв начин допринасяше и насърчаваше диалога. Митрополит Онуфрий веднага блокира всякакви опити за продължаване на диалога – не само формално и публично, но дори и частно и неофициално. През тези 10 години митрополит Онуфрий така и не даде конструктивен отговор на многобройните призиви, които редовно изпращахме до него и юрисдикцията, която ръководи. Това важи и за молбата ми за започване на диалог без условия, отправена на 15 август тази година, която също остана без отговор.
Това обаче не означава, че диалогът и взаимодействието напълно липсват. Диалогът продължава на ниво миряни и духовенство. Неговият резултат е продължаващият процес на излизане на общности от руската църковна юрисдикция и тяхното обединение с Православната църква на Украйна. Повече от 2000 общности вече са завършили този процес.
Използвам възможността да повторя призива, който отправих на 15 август към митрополит Онуфрий и всички, които принадлежат към ръководената от него юрисдикция, призовавайки за започване на конструктивен диалог без предварителни условия.
Ние искрено желаем такъв диалог и не мога да се съглася с тези, които твърдят, че Православната църква на Украйна е виновна за това, че митрополит Онуфрий блокира неговото начало.
Църквата ни също редовно е критикувана и обвинявана от опонентите си, че е причината за липсата на диалог поради инциденти в определени общности. В действителност ситуацията е съвсем различна. Тези инциденти са причинени от умишленото блокиране на всякакъв диалог от страна на митрополит Онуфрий и неговите архиереи, както и подклаждането им към конфликти в общностите.
Тази тактика много наподобява руския подход, при който съпротивата на Украйна срещу хибридната агресия на Кремъл се твърди от Москва като причина за нейните атаки. Москва постоянно играе ролята на жертва на агресия, уж принудена да се защитава.
Един от признаците за смислен диалог е степента на готовност на страните да го водят. Предлагаме да водим диалог във формат, който осигурява еднаква отговорност за участниците от двете страни. Не може от наша страна да участват официално упълномощени лица от Предстоятеля и Синода, а от страна на юрисдикцията на митрополит Онуфрий – неофициално упълномощени миряни или енорийски свещеници, чието мнение във всеки един момент може да бъде обявено за лично и без влияние върху взетите решения на Синода на митрополит Онуфрий. Диалогът трябва да води до резултати, а не да прилича на смокиня, криеща липсата на плод зад буйна зеленина.
Необходимо е също така ясно да се разбере, като се има предвид всичко, което беше казано в началото на моята реч, че руската църковно-държавна система не е сега, а и в бъдеще няма да бъде неутрален наблюдател. Тя вече се меси и ще продължи да се меси в църковните дела в Украйна, за да поддържа и разширява разрушителното си влияние.
Само през последните месеци станахте свидетели на публично признание за намесата на Русия в държавните работи на Грузия, Молдова и Румъния, както и на системните ѝ опити да разшири прякото си политическо влияние в тези независими държави. Може ли някой да е достатъчно наивен, за да вярва, че Кремъл е просто пасивен наблюдател на сегашното състояние на Православната църква в Украйна и нейното бъдеще?
Може би някои хора наистина не разбират това или предпочитат да се преструват, че не разбират. Ние от своя страна абсолютно ясно осъзнаваме враждебните намерения на Кремъл и неговите агресивни стремежи. Затова ние им се противопоставяме и ще продължим да го правим. И в тази борба призоваваме за конструктивно партньорство всички, които споделят разбирането за заплахата, която идеологията на „руския свят“ и нейното агресивно прилагане представлява за Европа и християнството на нашия континент.
Благодаря ви за вниманието и нека Бог благослови всички добри усилия, насочени към постигането на справедлив свят!
–––––––––––––––––
Източник: Христиане против войны