Християнство.бг
Киевският и на цяла Украйна митрополит Епифаний даде ексклузивно интервю за Ортодокс таймс и журналиста Костас Онисенко.
В интервю на журналиста Костас Онисенко за Ортодокс Таймс, което медията представя в две части, Киевският митрополит говори открито за това как той и ПЦУ преживяват войната, за инструментализацията на Православието от руснаците дори в Гърция, обръща се към Московския патриарх Кирил, говори за решението на правителството на Украйна относно статута на Киево-Печерската лавра и на целия комплекс, а също и за процеса, според който енориите ще бъдат прехвърлени под юрисдикцията на Православната църква на Украйна. Митрополит Епифаний разкрива също така как и дали би било възможно обединение между ПЦУ и УПЦ.
– Ваше Блаженство, благодарим Ви, че се съгласихте да бъдете интервюирани от „Ортодокс Таймс“. Православието беше широко инструментализирано от руснаците както в Украйна, така и в други страни. Можете ли да обясните на гърците защо руското „проникване“ през Църквата може да бъде опасно и за Гърция?
– Преди всичко бих искал да благодаря за Вашата публицистика, за работата, насочена към обективно отразяване на живота на Православната църква както за гръкоговорящата, така и за англоговорящата публика. И тази работа е много важна.
Защото ясно виждаме, че руските сили и други солидарни с тях сили в различни страни и религиозни общности (не само сред православните, но най-вече в православния свят), използват лъжата и пропагандата като оръжие за хибридна война. Това важи както за настоящата руска война срещу Украйна, така и за войната срещу истината като цяло. Знаем, че в Гърция, например, има цяла мрежа от уебсайтове, които систематично поддържат руски наративи (и очевидно го правят не само защото обичат Москва, но и защото тази пропаганда винаги е щедро платена от московски фондове).
Затова е много важно както за гръкоговорящата, така и англоговорящата аудитория, за да знае истината за това, което се случва в православния свят като цяло и в Украйна в частност. Вашата публицистична дейност предоставя вярна информация и пожелавам на Вас и Вашите колеги успех в това начинание.
Що се отнася до вашия въпрос за Църквата… преди всичко става въпрос за душите. Когато някой дойде в Църквата, той предава душата си на нея. Тези души се поверяват на свещеника и те му оказват доверие. Москва се възползва от факта, че чрез църковна проповед и влияние върху йерарсите и върху християните, особено върху онези, които играят важна роля в социалния, икономическия или политическия живот, нейните маневри благоприятстват неоимпериалистическите ѝ планове. Освен това умело манипулира различни конфликти, като ги засилва и възпрепятства разрешаването им. (Москва) иска всички останали да бъдат слаби и да бъдат принудени да искат защита и помощ (от нея).
Например Москва иска ли Гърция да бъде силна държава? Иска ли Москва да има стабилни и дългосрочно предвидими отношения с всички свои съседи? Ако Москва искаше, щеше да действа съвсем различно. Но действията ѝ показват, че тя подклажда вътрешни и външни конфликти, включително и вътре в Църквата.
Неслучайно правителството изгони редица руски дипломати от Гърция, които бяха обвинени в опити за подкупване на йерарси и други високопоставени духовници. Защо ще ги подкупва? За да ги накара да служат на интересите на Гърция ли? Но за това няма нужда от подкуп! Причината е една: да се обслужват интересите на Русия, дори когато тези интереси са в противоречие с гръцките – затова са подкупите.
Можем ясно да видим как работи тази система в Украйна. И виждаме резултата: руската инвазия и идеологическата подготовка, която Кремъл направи чрез Руската църква на Московската патриаршия за извършване на инвазията. Виждаме агресията на Москва в Африка срещу Александрийската патриаршия. Виждаме опитите за създаване на разделение в Кипърската църква. Тези и много други примери показват, че Русия оказва влияние върху църковното слово в ущърб на Православната църква и с цел обслужване на интересите на Кремъл и неговия кървав неоимпериалистически план.
Има и много важен момент относно гръцката действителност. В Украйна видяхме как различни клевети и лъжи за Православната църква на Украйна (ПЦУ) се разпространяват през годините чрез определени медии и определени лица. Един от най-новите примери е статия, която невярно и неоправдано твърди, че Православната църква на Украйна уж е нарушила Томоса и Устава, отхвърлила каноничните права на Вселенския патриарх, които принадлежат само на него.
Тези и подобни публикации имат за цел да създават постоянно напрежение и подозрение срещу Православната църква на Украйна. Причината е да се пропагандира мнението на Москва, че Томосът не е реален, че автокефалията е грешка и че всичко трябва да се решава наново с участието този път и на Москва.
Фактите показват, че сред всички църкви, които през последните десетилетия са се обръщали към Вселенската патриаршия за разрешаване на сложни канонични въпроси, Православната църква на Украйна е най-последователна в изпълнението на своите задължения. Тя никога не е надхвърляла това, което е записано в Томоса, Устава и правата на една автокефална църква. Въпреки тези факти обаче московските съратници постоянно будят подозрения – действайки като дявола, посял съмнения в хората относно Божиите думи, за да ги грабне и да ги въвлече в грях.
Да, наистина, ние приехме нова административна разпоредба, която се отнася до вътрешните въпроси на църковния живот – тези, които или изобщо не са отразени в Устава, или са отразени много сбито. Това са въпроси, които касаят епархиите, енориите, манастирите, учебните заведения и синодалните органи. В Томоса изрично се посочва, че предстоятелят и Синодът на Православната църква на Украйна решават сами всички тези въпроси – това се нарича автокефалия на поместната църква. Но ние не сме променили нищо – нито дума, нито буква – в Устава на Църквата и няма да променим нищо.
Затова бих искал да използвам възможността да се обърна към вашите читатели: винаги, когато имате работа с медийни съобщения, за които е известно, че са свързани с Москва, отнасяйте се към тях като изявления на дявола.
– В предишно интервю казахте, че сте сред хората, които руснаците искат да убият. Мислите ли, че това все още е така?
– Промени ли се нещо в отношението на Москва към Православната църква на Украйна или нейния предстоятел? Те много добре разбират, че Православната църква на Украйна укрепва духа на нашия народ в борбата срещу агресора и в същото време подкрепя нашите войници и нашата държава. Затова Кремъл гледа на нашата църква като на враждебна организация. А ние много добре знаем как Кремъл се отнася към враговете си.
– Предвид бедствията, сполетели Украйна от руската инвазия и участието на Руската църква в нея, какво бихте казали на патриарх Кирил, ако имате възможност да се срещнете лично с него?
– Бих му казал, че Бог съществува и скоро той, Гундяев, ще Му даде отговор, защото той е възрастен човек и краят на земния му живот е близо.
Бих казал, че трябва да се страхуваме от Бога, а не от Путин. Защото Господ е вечен, докато Путин ще умре, както всички тирани и убийци умряха. Бих казал, че той, като патриарх на Руската православна църква, носи особена отговорност – по ръцете му е кръвта на десетки хиляди украинци, които той благослови да бъдат убити. Тази кръв няма да бъде измита с вода, а със сълзи на искрено публично покаяние, ако той все още вярва в Бога и е в състояние да се покае.
– Доколко Православната църква на Украйна е доволна от решението за Киево-Печерския манастир? В Гърция някои говорят за „преследване на Руската църква в Украйна“. Какво е вашето мнение по тези въпроси?
– Киево-Печерската лавра е важна съставна част от духовната идентичност на украинския народ. С подкрепата на бивши проруски политици Московската патриаршия узурпира Киево-Печерската лавра и я превръща в място, от което се разпространява идеологията на „руския свят“. Предстоятелят на манастира от Московската патриаршия митрополит Павел се превърна в най-скандалния йерарх в Украйна през трите десетилетия на своето управление, безочливо игнорирайки общественото мнение. Известен е с любовта си към луксозния начин на живот и най-вече към автомобилите Мерцедес, медиите дори започнаха да го наричат „Павел Мерцедеса”.
Трябва ли църквата, обществото и държавата да толерират всичко това? Можете ли да си представите ситуация, в която чужда държава – с която Гърция е във война – контролира манастирите на Атон и в тези манастири се проповядва, че няма гръцка нация, че гръцкият език няма Божието благословение и че е грях да служи на гръцки език? Би ли се толерирала такава ситуация? Не мисля така. Но ние, в Украйна, търпяхме дълго време. Това търпение обаче свърши. Поради нарушения на условията на договора за наем държавата, като собственик на целия комплекс „Лавра“, реши да прекрати договора с Московската патриаршия. И сега, при режим на собственост, Московската патриаршия няма право да използва комплекса на лаврата.
Ние, като църква, създадохме юридическо лице за нашия манастир през миналия май. Наистина е регистриран. А манастирът от януари редовно отслужва литургии в главните храмове на лаврата, катедралата и олтара. Архимандрит Авраамий, от братството на манастира на Московската патриаршия, реши да се обедини с Православната църква на Украйна и затова беше назначен от мен за игумен на манастира Лавра, който се счита за част от Православната църква на Украйна. Поддържаме редовни контакти и с други монаси в очакване на окончателните решения на държавата относно сградите на лаврата. Те искат да останат в манастира Лавра като част от Православната църква на Украйна и ние сме готови да ги приемем и ще обновим манастира Лавра, ще сложим край на идеологията на „руския свят“ и ще върнем заедно древните монашески традиции.
Процесът е в ход и ние сме за мирно решение. Но за църквата, държавата и обществото е важно врагът да не използва поклонничеството като начин за разпространение на своята идеология, според която нашето изтребление е оправдано. Всеки, който иска да се моли на Бога и да живее като монах в манастира Лавра, може да го направи. Но всеки, който иска да се моли и да служи на „руския свят“, трябва да напусне.
– Виждаме свещеници от Православната църква на Украйна в челните редици на битката. Как Православната църква на Украйна допринася за победата на Украйна над Русия?
– Първо, молим се за победата на истината и мира за Украйна и призоваваме всички, които вярват в Бога, да се молят и за същите неща. Защото победата зависи от Бога – благодарим Му, че ни помага да се противопоставим на врага, който е много по-голям и по-силен от нас. Вярваме, че Бог ще ни помогне да постигнем пълна победа.
Второ, ние свидетелстваме истината на нашия народ и на целия свят. Истината е, че Украйна е жертва на несправедлива агресия. И като жертва ние се нуждаем от подкрепа и защита. Защото ако Путин беше успял в Украйна, както се надяваше, щеше да започне война и в Европа. Русия би нападнала балтийските държави или Полша. Той може да бъде спрян само със сила. Следователно, ако Европа и светът искат да живеят в мир, този мир трябва да бъде защитен в Украйна сега.
Трето, ние събираме и разпространяваме хуманитарна помощ за жертвите и работим с дарители, като насърчаваме и други да даряват благотворително.
Четвърто, ние изпращаме свещеници в нашите отбранителни сили, за да осигурят духовна подкрепа на нашите защитници.
Пето, ние се борим срещу идеологията на „руския свят“, която е причина за войната и начин за оправдаване на агресията. Така, както идеологията на нацизма предизвика Втората световна война, идеологията на руския свят е причината за настоящата война и следователно трябва да стане широко известна и осъдена.
Следва
