Християнство.бг
Православната църква на Украйна обмисля преминаване към нов църковен календар, но чака решението на Архиерейския събор, който ще се свика през месец май, заяви предстоятелят на ПЦУ Киевският митрополит Епифаний.
Митрополитът смята, че преминаването към нов стил на празнуване ще позволи на църквата да премине към по-точен календар и да избегне постепенното изместване на неподвижните празници. Според него църковната реформа има за цел да засвидетелства възможно най-добре светлината на Христовата истина, без да засяга православното верую, което е непоклатимо. Вижте цялото интервю на Gazeta.ua с митрополит Епифаний.
– Някои казват, че това е свещена война за украинците. Как бихте коментирали това твърдение?
– По два начина. От една страна разбирам какво влагат хората в този израз и какво искат да кажат. Става дума за това, че украинските войници защитават най-ценното и свято за себе си – своите деца, семейство и близки, народа и страната. В същото време за църковните хора е очевидно, че свещеното е това, което има връзка с Бога или е посветено на Него. И в този смисъл войната не е свещена. Въпреки че по отношение на нашето принудително въоръжено противопоставяне на руските нашественици, то е очевидно справедливо и напълно оправдано. В края на краищата е ясно, че в случай на окупация всичко, което врагът завземе, ще се превърне в една непрекъсна Буча, безпощадна стая за мъчения, място за изтребление и геноцид.
Как бихте определили или нарекли тази война?
– За нас това е борба за оцеляване, съществуване на нашия народ, запазване на дадените от Бога свобода и държава и свободно бъдеще за бъдещите поколения.
От руска страна тази война е комбинация от злодеяния на много хора, водени от кремълския тиранин. А също и духовна реалност, която може да се определи като проява на дяволска мания, жажда за убийство и престъпно узурпиране на ближното.
– Как тази война вече промени украинците? Те станаха ли по-религиозни по време на войната? Може би са започнали да ходят повече на църква?
– Народът ни вече няма да е същият като преди 24 февруари 2022 г. Очевидно е, че заради войната украинците вече преживяха и продължават да изпитват много бедствия и страдания, но ние станахме по-единни, по-закалени и недвусмислено по-патриотични. Чувствайки скръб, хората се обръщат към Бога, така сме устроени. Затова дори и днес много хора търсят духовна подкрепа и утеха, за да преодолеят ужаса, който войната пося, и да запълнят празнотата, която тя създаде. Затова бих казал, че на фона на войната мнозина преоценяват собствените си ценности и възгледи за живота и намират отново вярата си. Освен това подкрепата за автокефалната украинска църква наистина непрекъснато расте в обществото.
– Руснаците често използват православното говорене в своята пропаганда. Защо успяват да убедят хората, че украинците са „сепаратисти“, едва ли не „сектанти“ и „сатанисти“? Може ли да се промени това по някакъв начин?
– Не мисля, че успяват да убедят онези, които преди година мислеха съвсем различно. Те по-скоро влияят на тези, които са били подготвяни с пропаганда от различни страни в продължение на много години. И това се случва по няколко манипулативни причини. Първо, те паразитират върху църковната власт и съзнателно подменят истинското разбиране за Църквата като богочовешки организъм, мистичното Тяло Христово. Например, ако някой не е съгласен с това, което казва Кирил Гундяев или други лица на Московската патриаршия, дори и да е диаметрално противоположно на това, което е учил самият Христос, тогава такива хора уж вървят срещу Църквата. Хора, които нямат богословско образование и са свикнали да се доверяват на тези, които смятат за пастири, могат лесно да се поддадат на подобна манипулация. Особено когато едно и също нещо непрекъснато се лее от различни източници.
Също известен метод, дори бих казал техния любим метод, е сплашването. Те плашат децата и бъдещите поколения с проклятия, анатеми и наказания с такова усърдие, че човек се чуди как е съвместимо с основното убеждение на християните, че Бог е любов. Дори цяла субкултура от типа „сектант“ е издигната и поддържана от тях върху този страх. Покойният митрополит Владимир (Сабодан) в Украйна все още се бореше с това и след смъртта му тези хора се използват като своеобразен мобилизационен актив за протести. Предаването на различни псевдопророчества, теории на конспирацията, фундаменталистки и откровено маргинални възгледи беше разпространено чрез съответната литература, която навремето заля Украйна. Сега това мракобесие се разпространява най-вече в социалните мрежи и сайтовете и за съжаление и до днес берем плодовете му. За да се промени възприятието на хората, които са били изложени на такава религиозна пропаганда, е възможно с подходяща катехизация или поне първоначално с богословско образование.
От страна на ръководителите на Московската патриаршия в Украйна обаче виждаме само умишлено подхранване на фалшиви и вредни идеи. Струва си да се спомене поне историята с кръстовете, които уж внезапно са почернели, чиято позлата всъщност се е заличила преди много години и онези, които са служили там през всичките тези години, не биха могли да знаят това. Затова тази и много други примитивни истории се разпространяват нарочно.
– Как бихте характеризирали Руската православна църква сега?
– Нейната административна структура – ръководство, представители на ведомства и т.н. – не бих характеризирал по друг начин, освен като държавно управление по религиозните въпроси. Сега ясно и последователно те подкрепят по всякакъв начин престъпната руска агресия срещу държавата ни. Освен това те са пропаганден рупор, който пропагандира убийствената идеология на „Руския свят“, която стана една от основите, върху които беше подготвена тази агресия. Жалко, че предпочетоха не Евангелието, а антихристиянските кремълски разкази. Това е пътят на греха, пътят към никъде.
– Има ли „добри руснаци“? Познавате ли такива?
– Не използвам такава класификация, въпреки че в днешно време стана популярна. По-скоро бих говорил за грях, отговорност и покаяние. Кървавите руски владетели и, което е най-страшното, дори религиозни и многобройни представители на руския народ извършиха и продължават да извършват един от най-ужасните грехове – престъпна, несправедлива и обидна война. Някои от техните граждани дават престъпни заповеди, други ги изпълняват директно в Украйна, а други ги подкрепят по един или друг начин. Но рано или късно ще има тежко пробуждане със значителни последици. То ще засегне всички: и онези, които въртяха лудия маховик на ужасната по своята токсичност пропаганда, и онези, които я пиеха ненаситно, и дори онези, които се правеха, че това не ги засяга, защото те сякаш нищо не са можели да направят.
Рано или късно Русия тежко ще се пробуди.
– Как да съжителстваме с тях по-нататък след войната?
– Както едно време антихитлеристката коалиция съжителстваше с победената нацистка Германия. Всички престъпници с окървавени ръце, включително идеолози и пропагандисти, трябва да бъдат справедливо осъдени. Самата идеология на „руския свят“ като нова проява на нацизма също трябва да бъде подложена на цялостно осъждане и забрана. Може би все още е рано и неуместно да се говори за подробности за бъдещи отношения. Раната от руското нападение все още силно кърви в нашия народ. Очевидно е обаче, че не можем по никакъв начин да асимилираме демоничната безчовечност на врага и да вършим такива безчинства, каквито те са вършили и вършат.
– Как други православни държави – например Гърция или Сърбия – се отнасят към Украйна в тази война? Усещате ли подкрепата им?
– По различни начини, в зависимост от равнището на руското влияние върху тези страни. Гърция, както знаете, подкрепя Украйна както на църковно, така и на държавно равнище. Гръцката църква ни призна и има евхаристийно общение с Православната църква на Украйна. По-конкретно, съслужих с архиепископа на Атина и цяла Гърция Йероним през септември 2022 г. на о-в Тасос. Ситуацията със Сърбия все още е различна. Традиционно има силно руско влияние както върху държавата, така и върху църквата. Въпреки изявленията на някои йерарси обаче Сръбската църква не е прекъснала евхаристийното общение с онези църкви, които го имат с нас. Всъщност никой в света не е направил това, освен Руската православна църква и нейният сателит в Украйна под ръководството на митр. Онуфрий.
– Как протича признаването на ПЦУ от другите църкви? Влияе ли войната и политическата позиция на една или друга държава?
– Имаме подходящи контакти и диалог. Те не винаги са публични и официални, но ги има. По църковни стандарти ние вече се движим в тази посока доста бързо, защото след няколко години вече имаме пълно признаване от четири църкви. Разбира се, войната и позицията на властите на една или друга страна оказват влияние върху този процес. Някои все още чакат, но смятам, че след нашата справедлива победа този процес ще се ускори.
– Роднини на украински затворници помолиха папа Франциск да улесни освобождаването на затворниците. Не е ли по-логично да се обърнем към Вселенския патриарх Вартоломей? Или може би това се прилага? Не говорихте ли за това по време на скорошната Ви среща с Вартоломей в Истанбул?
– Факт е, че след като той даде томос на Православната църква на Украйна руската пропаганда направи Негово Светейшество обект на своите атаки на всички нива, включително и на църковно. Кирил Гундяев и Руската православна църква като цяло, както вече казах, прекъснаха едностранно евхаристийното общуване с Константинополската патриаршия. Така че е очевидно, че нито те, нито руската държава искат участие на Вселенския патриарх. Те са демонстративно враждебни към Негово Светейшество и няма да се съгласят с участието му в процеса на освобождаване на затворници, за да не признаят значителния му международен авторитет. Освен това Вселенският патриарх ясно и недвусмислено подкрепя Украйна и открито осъжда Русия. Освен това Негово Светейшество постоянно оказва помощ на Украйна, включително материална. Тази помощ се разпространява активно чрез нашия благотворителен център в Днепър,
– За първи път в историята предстоятелят на ПЦУ отслужи Рождественска служба в Успенския събор на Киево-Печерската лавра. Какво означава това събитие за Украйна?
– То символизира освобождението от повече от триста години московска експанзия, включително тяхното господство в тази важна духовна светиня на украинския народ. Оковите на Москва най-после се счупват, въпреки че все още има малка част от тези, които не харесват това, но процесът е необратим; процес, за който в момента плащаме скъпо; процес, за който нашите най-добри синове и дъщери дават живота си.
– Колко енории са преминали към ПЦУ от началото на мащабната война? И като цяло?
– От началото на пълномащабната руска атака повече от хиляда енории са се присъединили към ПЦУ, приблизително толкова са се преместили няколко години преди това, т.е. сега са повече от две хиляди енории. Този процес продължава и непрекъснато се появяват новини, че друга общност е решила да се присъедини към Православната църква на Украйна в един или друг регион. Аз самият често се срещам с представители на такива общности и свещеници, които са подкрепили своето паство.
– Колко вероятно е обединението на ПЦУ с Руската православна църква в Украйна, оглавявана от Онуфрий?
– Няма смисъл да говорим за евентуално обединение с тези, които открито се противопоставят, защото те имат съвсем различни ценности и приоритети. Ние не сме в тоталитарна Русия, където всичко, което лидерът иска, може да бъде изпълнено, независимо от мнението и позицията на тези, които са пряко засегнати от това. Ние насърчаваме, но не насилваме никого и няма да го правим в бъдеще. А в крайна сметка няма и смисъл. Ние не се нуждаем в нашите редици от колаборационисти, които мразят всичко украинско, или такива, на които дори ужасите, причинени от пълномащабната руска атака, не отвориха очите и не станаха стимул за преоценка на престоя им в Московската патриаршия. Особено когато вече имат собствена, наистина украинска и автокефална православна църква. Църквата е канонична и призната от Вселенската патриаршия и други църкви. В същото време ние сме отворени към тях.
– От какво зависи връщането на светини в Украйна, като Почаевската лавра и Киевската лавра?
– Тези светини вече принадлежат на Украйна и на украинския народ. Въпреки това, те продължават да се използват от тези, които не харесват този народ. Защото те не обичат истински езика и културата ни, не знаят и не искат да знаят истинската ни история, като в унисон с Кремъл не признават правото ни на държавна и църковна независимост. Кога и как тези хора ще спрат да паразитират върху нашите светини, това зависи от украинското правителство и неговата решителност по този наистина важен за държавата въпрос.
– От 1 септември 2023 г. Украинската гръкокатолическа църква в Украйна ще премине към нов стил на честване. ПЦУ също мисли за преминаване към нов календар, но чака решението на Архиерейския събор, който трябва да се проведе през май. Какво ще ни даде преходът към нов стил на празнуване? Кога може да стане това?
– Ние всъщност отдавна започнахме да мислим за календарната реформа и да предприемаме съответните действия в тази посока. Избрахме стратегия на премерени и постепенни стъпки, за да подготвим паството и да не се получи църковно разделение по този въпрос, каквито, за съжаление, примери има по света. Сега нашите енории вече могат да избират кой календар да следват. През май на Архиерейския събор ще излезем с общоцърковно решение по този въпрос. Прилагането на тази реформа ще позволи на първо място да се премине към по-точен календар и да се избегне постепенното изместване на неподвижните празници в бъдеще. И въпреки че все още има някои трудности по този път, аз съм убеден, че с Божията помощ ще ги разрешим. В края на краищата нашата цел всъщност е добра – да свидетелстваме светлината на Христовата истина възможно най-добре. За тази цел правим преводи и издания на определена църковна литература и въвеждаме съответните църковни реформи. Това, разбира се, не важи за православното верую, което е неизменно.
